Публикувано в: Езотерика, Кабала, Общество

http://www.zahariada.com/

Неотдавна попаднах на следното заглавие: „Как да работим с енергията на парите и да привличаме изобилие“.  И същото спешно породи у мен някои въпроси, както и съответни на тях отговори. Като например този, че преди доста години Дейл Карнеги бе публикувал своето прочуто съчинение „Как да печелим приятели и да влияем на другите“. И че оттогава, папагалите никога не свършват. Като от конвейер, непрекъснато се появяват все нови и нови подобни заглавия, с важни и печеливши препоръки и напътствия. За кого? Най-вече за техните автори, като че ли. Но да си дойдем на думата:

Какво са парите? Ако сравним обществения организъм с човешкия, парите съответстват най-точно на кръвта. Същата, която циркулира в цялото тяло и храни всеки орган, всяка частица, всяко клетка дори. При това – по начин много подобен. Ще рече: парите имат почти същата роля в обществото, каквато роля има кръвта в човешкото тяло. Тогава, ако заменим в горното заглавие думата пари с думата кръв, ето как би изглеждало то: „Как да работим с енергията на кръвта, за да привличаме изобилие“. Същото в съкратен вид би изглеждало и така: „Как да привличаме повече кръв“. Защото тя имено е носител на енергията. Но не ви ли напомня всичко това, поне малко, на препоръка за кръвопийство?… Да видим: има ли наистина, или няма нещо кръпопийско тук, посредством универсалния изпитателен стенд кабалистично „Дърво на живота“?

„Дървото на живота“ изобразява два фундаментални процеса: от Небе към Земя и от Земя към Небе – Създаване и Израстване. Като първият от тях е Създаване и той, както стана ясно, има посока отгоре надолу. Забележете: в корена на тази дума стои даване, а не вземане, нали? При което човекът е помощник, струдник на Господ (Създателя). Затова и се казва: съз-даване. Създаването е непрекъснат процес на даване, на прибавяне по нещо, на сгъстяване на енергията с посока отгоре надолу. От чистата енергия към крайното осъществяване. От вдъхновението (Кетер, връзката с Бог) до Малкут, където „отливката“ или крайният продукт е вече получен. Разбира се, можем да създадем нещо и без вдъхновение. И без да започнем от Кетер, а от по-ниско стъпало (сефира), примерно от Бина. Но колкото от по-ниско започва създаването, толкова крайният продукт, независимо относно какво, ще става по-нискокачествен и по-недодялан и ще струва по-малко. И в него ще има по-малко сила от силата на Създателя.

А къде са тук парите? Те идват след като продуктът бъде завършен и му се намери купувач (потребител). Т,.е. те са еквивалент, следствие на творението (продукта). Следователно, за да ги има, по-напред е нужно създаване и то с високо качество, със започване от най-високото (вдъхновението, Кетер) ниво. Какво става, обаче, когато парите се превърнат в самоцел и човек директно се устреми към тях. И намери начин да ги има без да ги заслужава? В случаи когато, например, той създаде продукт за пет лева, а пък вземе 500 хиляди? Тогава той ще наруши силно равновесието вземане-даване в себе си, ще се превърне в някакъв вид кръвопиец. И ако същото се повтори много пъти, скоро и неизбежно ще заплати с най-скъпото, което има – живота си. Независимо по какъв начин.

Оттук: всички големи беди на човечеството са идвали и идват оттам, че вместо създаването (творчеството) да е водещото и вследствие него да идват парите, ставало е точно обратното: парите да определят създаването. А то е все едно да поставиш каруцата пред коня. Или: парите – над Създателя (Бог).