Светлото бъдеще на ГМО
    Белгийска синя крава. Снимка: David Bagnall / REX

• Антония МИХАЙЛОВА
• 2 ноември 2015 г. в 00:08 Последна промяна: 
  1 ноември 2015 г. в 20:51
•  

http://www.zahariada.com/ 
Трансгенните животни отдавна са напуснали пределите на лабораториите и постепенно навлизат в домовете ни.

С подобни животни учените търсят средства срещу СПИН и птичи грип, в селското стопанство – увеличаване на мускулната маса, а за хората – нови забавни любимци.

 

На кого и защо са необходими флуоресциращи сърца на трансгенни прасета, котешки СПИН и хъскита мутанти, разказва галерията на Lenta.ru.

Флуоресциращи пиленца. Снимка The Roslin Institute / University of Edinburgh

На снимката са две пиленца. Пиленцето вляво има добавен флуоресцентен белтък, затова под действието на ултравиолетова светлина светят човката и крачетата му. Правителството на Великобритания е подкрепило работата по отглеждане на такива пиленца с цел борба с птичия грип.

Само през 2015 година от това заболяване в САЩ са загинали над 48 млн. кокошки и пуйки. Излъчването помага на учените от Кеймбриджкия и Единбургския университет да отличават обикновените птици от генномодифицираните, в чийто организъм се забавя размножаването и активността на вируса на птичия грип.

Модифицираните кокошки се оказали по-невъзприемчиви и към други видове инфекции. Учените обещават, че не всички генноизменени животни на бъдещето ще бъдат светещи.

Светеща котка. Снимка: Mayo Clinic

Американски учени от частната клиника Майо в Рочестър са използвали котки за борба със СПИН. В изследване, чиито резултати са публикувани в сп. Nature Methods, авторите използвали гени на маймуни, които блокирали FIV (Feline Immunodeficiency Virus, вируса на котешкия имунен дефицит) – аналог на ХИВ (Human Immunodeficiency Virus, човешкия имунодефицитен вирус).

Модифицираните котки получили гени на медузата Aequorea victoria, от които животните светят. Тестовете върху клетки, получени от необичайните котки, демонстрирали устойчивост към FIV.

Пътищата на разпространение, проява, протичане и последствия от въздействието на този вирус върху организма на котките и човека са подобни, но котките рядко умират от FIV. Този вирус е безвреден за човека, както и ХИВ – за котките. Учените са настроени оптимистично и се надяват да преборят FIV (което ще рече – и ХИВ: ДНК на хората и котките съвпадат в около 90%) с помощта на генна терапия.

Трансгенни свине. Снимка: National Taiwan University

Учените от Тайванския национален университет са отгледали светещи в зелено трангенни свине. Изследователите твърдят, че за разлика от други учени за първи път са успели да отгледат животни, чиито вътрешни органи (по-конкретно – сърцето) също светят.

При дневна светлина очите, зъбите и кожата на свинете имат зеленикав оттенък. Както и котките, животните са получили генетичен материал на медузи. Специалистите смятат, че такива свине ще стимулират изследването на стволовите клетки и ще помогнат в изучаването на болестите на човека.

Според учените, освен че животните светят в тъмното, те с нищо не се отличават от обикновените свине.

Микросвине. Снимка: BGI

Пекинският институт по геномика първоначално създал микросвине за изследване на човешки заболявания. Сега учените възнамеряват да продават свинчетата, чиито размери не превишават габаритите на неголямо куче, по 1600 долара за брой.

Такова прасенце с тегло не повече от 15 килограма може да стане отличен домашен любимец. Предците на микросвинете били поне три пъти по-тежки. Китайските учени в сътрудничество с европейски колеги изключили част от гените, отговорни за растежа на организма.

Впрочем не всички учени са съгласни, че трансгенните свинчета имат право да стават домашни любимци. Според тях това може да се отрази негативно на възприятието на генетиката и трансгенните продукти в обществото.

Кучетата Херкулес (вляво) и Тянхоу. Снимка: Qingjian Zou / South China Institute for Stem Cell Biology and Regenerative Medicine

Учените от Гуанджоу са отгледали кучета със свръхмощна мускулатура. Генетиците отстранили на опитни кучета от породата бигъл гена, отговорен за изработването на миостатин – белтък, потискащ растежа и диференцирането на мускулна тъкан.

Неговото блокиране води до значително увеличение на сухата мускулна маса с практически пълно отсъствие на мастна тъкан. В резултат кучетата са с два пъти по-мощна мускулатура от техните братовчеди и са по-издръжливи. Учените се готвят да използват кучетата за изследването на появата и протичането на болестта на Алцхаймер.

Голямата Уенди. stumbleupon.com

За разлика от Херкулес и Тянхоу мускулната маса на уипет на име Голямата Уенди се дължи на природна генетична мутация, също свързана с изработването на миостатин.

Масата на кучето е над 27 килограма – двойно повече от нормата, но размерите на главата, сърцето, дробовете и краката на този уипет са същите както на обичайните представители на тази порода.

Мускулестото куче от породата грейхаунд на име Сали. carnivoraforum.com

Белгийска синя крава. Снимка: David Bagnall / REX

Белгийската синя крава е отглеждана от селекционерите в периода от 1920 до 1950 г. Учени и фермери отдавали предпочитание на животни с голяма мускулна маса, а не на такива, които давали много мляко.

Биковете от тази порода имат маса повече от 1,3 тона и достигат 1,5 метра височина. Мускулите на тези животни се появяват на шестата седмица след раждането и в резултат дават 80% повече месо в сравнение с обикновените крави.

При белгийските сини крави се наблюдават и мутации, свързани с изработването на миостатин.

Флуоресцираща тернеция GloFish. Снимка: glofish.com

Компанията GloFish продава разноцветни светещи рибки. Зелените съдържат ген на медузата Aequorea Victoria, а червените – на корала Discosoma.

Рибките с двата гена имат жълт цвят. Компанията е патентовала своята марка, а нейните рибки са станали първите общодостъпни генномодифицирани домашни любимци.

Флуоресциращи мишки. Снимка: BMC Cancer

Разбира се, не минава и без мишките. На снимката са екземпляри със светещи зелени опашки, уши, очи, носове и лапички. Тези животни са получили флуоресцентен ген GFP, за първи път изолиран от ДНК на морска медуза през 1994 г.

За това през 2088 година учените Осаму Шимомура, Мартин Чалфи и Роджър Циен получават Нобелова награда за химия.