• Антония МИХАЙЛОВА
• 4 юни 2015 г. в 16:16 Последна промяна: 
  4 юни 2015 г. в 16:26
•  

Антуан Луво, професор в лабораторията на Университета по здравеопазване на Вирджиния (UAV), е извършил изненадващо откритие в анатомията на главния мозък, където изучавал твърдата мозъчна обвивка – мембранна структура, покриваща мозъка – при мишки.

Той измислил метод за откриване, който позволява да се запази недокосната тази мембранна структура. След успешното провеждане на тази процедура професорът забелязал покриващите я съдове, които след внимателно изучаване се оказали отдавна търсени от науката съдове на лимфната система.

Независимо че учените от хилядолетия изучават анатомията на човека, в организма и до ден днешен има тайни. Например до съвсем скоро учените не знаели по какъв начин мозъкът взаимодейства с лимфната система на организма, как имунната система работи с мозъка и как от него се извеждат отпадъчните продукти.

Лимфната система е част от кръвоносната система на гръбначните животни, допълваща сърдечно-съдовата система. Тя играе важна роля в обмяната на веществата и очистването на клетките и тъканите на организма, и в работата на имунната система. С нейна помощ отпадъците от жизнената дейност на органите се отвеждат обратно в кръвта.

Доскоро учените не можеха да открият лимфни съдове в кората на главния мозък. Смяташе се, че биологичните отпадъци се изваждат през синусите на твърдата мозъчна обвивка. Не беше ясно също как в такъв случай трябва да работи имунната му система. Дори съвременните методи от рода на МРТ не даваха отговор на този въпрос.

Кевин Лий, доктор на биологичните науки и преподавател в катедрата по неврология на университета UAV, описва своята реакция на откритието така: „Това е първият път, когато тези момчета ми показахарезултатите от тяхната работа, а аз казах само едно: „Ще се наложи да променяме всички учебници.“ В централната нервна система никога не е била известна лимфна система. И по резултатите от тази работа, които след това потвърдихме множество пъти, стана ясно, че те изцяло променят представите на хората за това как ЦНС работи с имунната система.“

Джонатан Кипнис, завеждащ лабораторията, в която Луво направил откритието, първоначално бил настроен доста скептично: „Не можех да повярвам, че в тялото може да се открият структури, неизвестни по-рано. Смятах, че всичко вече отдавна е видяно и че откритията в тази насока са приключили още в средата на миналия век. Очевидно не е така.“

Неочакваното откритие повдига повече въпроси, отколкото отговори. Например при болест на Алцхаймер в мозъка се струпват големи „парчета“ протеини. Кипнис пояснява, че това може да е свързано с факта, че те просто не се отстраняват от мозъка с необходимата ефективност през тези лимфни съдове.

Вече е известно, че с възрастта лимфните съдове започват да изглеждат различно и бъдещото им изучаване може да хвърли светлина върху причините за заболяванията на мозъка и начините за тяхното лечение – от Алцхаймер и множествена склероза до аутизъм.