2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
http://www.zahariada.com/ Ктулху © Flickr
- Антония МИХАЙЛОВА
- 13 юни 2015 г. в 00:21 Последна промяна:
13 юни 2015 г. в 11:15
Стотици хора твърдят, че са чували странен шум от недрата на Земята, а научните уреди от време на време фиксират необичайно нискочестотно бучене, идващо от океана.
BloopАко свидетелствата за „стенанието“ на Земята изглеждат не толкова достоверни, то нискочестотният звук от недрата на океана няколко пъти е бил фиксиран от Националното управление за океански и атмосферни изследвания (NOAA) през лятото на 1997 г. Възможно ли е той да се издава от неидентифицирани подводни обекти?
Звукът е наречен Bloop („вой“, „рев“). Географските координати на звука са 50 градуса южна ширина и 100 градуса западна дължина (югозападно от Южна Америка). Общият характер на звука позволил да се издигне предположението, че негов източник е живо същество.
Такова създание обаче не е известно на науката. Ако се изхожда от разстоянието, изминато от звука, съществото трябва да е с гигантски размери. Доста по-голямо от синия кит – най-голямото животно, живеещо на планетата.
Още един вариант: това може да е стадо от големи животни, например гигантски калмари. Научната общественост, вследствие на недоказуемостта на тези версии, доста бързо се отказала от тях в полза на по-вероятното сътресение на ледените полета или драскащи по дъното на океана айсберги.
Любопитен факт: координатите на Bloop се намират на около 2000 км от мястото, където американският писател фантаст Хауърд Лъвкрафт нарекъл подводно обиталище Ктулху.
КвакерНещо подобно фиксират понякога и ехолокаторите на корабите. Първите описани случаи се отнасят към 70-те години. Пикът на съобщенията за нискочестотни звукови колебания (много от които сходни с квакането на жаби – оттук и названието) бил през 75-те и 80-те години. След 1990 година никой не е чувал „квакер“. Или поне няма нито един официално регистриран случай.
Гигантски дълбоководен калмар. © Flickr
Свързват го с края на Студената война между СССР и Запада, което довело до отслабване на морското разузнаване. Впрочем квакер за първи път е засечен не от кой да е, а именно от ВМС на СССР, които веднага видели конспирация и разгръщане на глобална пеленгация на корабите.
Базилозавър. prehistoricearth.wikia.com
Вследствие на това дори била организирана програма „Квакер“, занимаваща се с изследване на този проблем до 80-те години. След това тя била закрита и изпратена в архивите с гриф „Секретно“.
И отново една от версиите за източника на странните звуци се свеждала до съществуването на някакво огромно животно, вероятно неизвестно на науката или дори измряло животно от рода на базилозаврите (древни гигантски китове, живели преди 45–36 млн. години).
Други изследователи впрочем твърдели, че звуците се издават от гигантски калмари или от някои видове китообразни, които, както е известно, отлично използват хидроакустиката.
52-херцовият китОще един неидентифициран подводен обект. Впрочем той е идентифициран, но неустановен. Така наричат неизвестен вид кит, който се проследява в различни части на океана от 80-те години. Названието на кита произтича от изключително необичайното му пеене на честота 52 херца – по-ниско от най-ниската нота на туба.
Това е доста по-висока честота, отколкото на синия кит (15-20 херца) или на друго голямо животно – финвал, близък родственик на синия кит (20 херца). Подобно пеене не е фиксирано при нито едно от китообразните, затова неуловимото животно дори било наречено най-самотния кит в света.
Син кит. © Flickr
Анализът на звука позволява да се установи, че песента сякаш еднозначно се издава от кит, но кой е той, е загадка и до днес. Маршрутите на неговото движение нямат отношение към пътищата на другите китове.
Животното се открива в Тихия океан ежегодно от август до декември. Китът плува на север до Алеутските острови и до архипелага Кодиак, преодолявайки от 30 до 70 км на ден. Фиксираното разстояние, което изминава китът за сезон, се колебае между 708 и 11 062 км (данни за 2002–2003 г.).
Спектограма от песента на най-самотния кит в света. © Flickr
Учените смятат, че китът може да е мутант или хибрид между син кит и друг вид и наистина да е най-самотният кит на планетата, тъй като буквално съществува в един екземпляр