Евангелие за бремето на богатството

Мат., 79 зач., 19:16-26

Представете си, че един огромен горд кораб започва да потъва в морските дълбини. Какво правят пътниците [му]?
Един грабва дъска и се държи здраво за нея. Друг се хваща за бъчва и не я пуска. Трети успява да привърже на врата си [кожени] мехове и плува с тях. Четвърти просто скача във водата, без нищо да взема, и плува. Пети спуска от кораба спасителна лодка, качва се в нея, но се бави да гребе и да се отдалечи от потъващия кораб, а бърза да пренесе на лодката колкото се може повече богатства от него. Кой от всички тия се намира в най-голяма опасност? Тоест: кой от тях ще загине най-позорно - а неизбежно ще загинат всички?
Най-срамно ще намери смъртта си този, който изглежда най-уверен – намиращият се в лодката край потъващия кораб и товарещ в нея богатства. Наистина, той се намира в най-голяма опасност. Преди всичко, пътникът наблъсква в лодката няколко чувала брашно. После забелязвайки и сандъчета с бутилки вино и ракия - почва и тях да прехвърля в лодката. Сетне се заема да награбва и мъкне дрехи, килими, тъкани и платове: „Ще ми потрябват за дрехи и постеля!“ По-нататък, оглеждайки се, вижда сребърни съдове и позлатени свещници – и тях ще прибере. А ето и буренца с масло, с осолено месо, с риба, ориз и разни видове булгур: „И това ми е нужно - как ще мина без него?“ След това ще съзре кутийките и чантите с пари и бижута. Това пък задължително трябва да се свали в лодката.
Ала защо да оставя и изящните столове, полирани маси, тапицирани с кадифе дивани, ако може да пренесе и тях? И той ги премъква. А лодката все повече се напълва и потъва все по-дълбоко във водата. После пътникът си спомня – за отопление ще му потрябват въглища и нафта. Премъква и тях на лодката. Ха, ами шкафовете с множество прекрасни книги! Нали трябва да чете нещо в лодката, та да му мине по-бързо времето, докато стигне брега. Намества и тях в лодката. Тук пък има рояли, цигулки с лъкове и флейти – те също ще помогнат за убиване на времето. Пренася и тях. „Е, стига толкова“ - казва той и сяда в лодката. Обаче му идва на ум, че има още много вещи, които би могъл да натовари. И отново се качва на кораба и ги пренася.
И пак си казва: „Е, това е достатъчно“ , и [пак] сяда в лодката. Но проклетата страст към вещите наново го подтиква да премъкне още неща от кораба. Накрая корабът потъва в морската бездна, а нашият пътник се отправя в плаване, съжалявайки, че не е успял всичко да натовари. Той почва бавно да гребе към брега, но водата вече прелива през борда. Ако някои от бедстващите корабокрушенци наоколо доплава до лодката, пътникът в нея по-скоро ще го умъртви, отколкото да го прибере при себе си. И както е пренатоварил лодката с вещи, така той ще натовари душата си с това злодеяние. Но ето – излиза вятър, налитат вълни. Пътникът започва да се бори с водата, изгребвайки я от лодката. Ала като разбира, че това не помага, с тъга се заема да изхвърля в морето вещите - първо по-малоценните, а после и по-скъпите. Но той вече се е изморил от товаренето на нещата в лодката и няма сили отново да ги вдига и хвърля в морето. Най-накрая водата надвива - пренатоварената лодка потъва, и пътникът заедно с нея.
Такъв е целият живот и такъв е краят на алчните богаташи в нашето житейско море. Преди всичко, те живеят с измамното убеждение, че този свят е разнебитен кораб, без капитан, без кормило и кормчия, с изоставено имущество, което потъва и погива, а трябва да бъде пренесено в техните лодки.
Но сред това алчно разграбване и опустошаване на житейския кораб се появява Капитанът, слагащ ръка на щурвала като на Своя собственост и заявяващ, че корабът изобщо не потъва, а само така изглежда на непохватните и късогледи неграмотници, които се намират на кораба отскоро. Капитанът пък пътешества с кораба от самото начало, превозвайки пътници; пътниците се сменят, а Той, скрит от погледа им, остава и управлява кораба. Той знае откъде е тръгнал кораба и накъде отива, познава пътя и не се страхува от морето.
Този Капитан е нашият Господ Иисус Христос. Леко, но решително Той слиза върху вълните и протяга ръка на потъващите. И тези, които нямат нищо със себе си и плуват с празни ръце, първи се отзовават и се улавят за Неговата спасителна десница. Но онези, които са натоварили лодките си до препълване, най-трудно откликват, боейки се, че ако излязат от тях и тръгнат по вълните към Него, ще потънат. Те не вярват в Него, а повече възлагат надежда на своите лодки. Като вижда това и съзира в жалките им душици тяхната още по-жалка вяра в мъртвите вещи, нашият Господ Иисус Христос се обръща към спасяващите се с думите: „ Истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно” (Мат. 19:23). Господ е виждал множество такива случаи и много от тях е посочвал, изричайки поучения. Днешното евангелско четиво описва един точно такъв случай.

"И ето, един момък се доближи и Му рече: Учителю благий, какво добро да сторя, за да имам живот вечен"? Евангелистите Марк и Матей описват този човек като богат юноша, който имал голямо имущество, а евангелист Лука го нарича дори "някой си началник". Това станало на един от пътищата в Иудея, след известната случка с децата, когато Господ заповядал на учениците си: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие“ и когато добавил, че който не приеме Царството небесно с детска вяра и радост, няма да влезе в него; a след това прегърнал и благословил децата. И така, наричайки невинните дечица граждани на Царството Божие, Господ излязъл на пътя и тук при Него дотичал този този млад богаташ от началниците, паднал на колене пред Него и задал своя въпрос. Колкото заслужава всяческа похвала начинът за пристъпване към Христа, толкова по-достойно за съжаление е причината за отдръпването от Него. Юношата притичва към Христа, пада на колене пред Него и иска от Него съвет относно най-важния въпрос на света - вечния живот и условието за влизане в него. Той дошъл при Господа с искрено намерение, а не като книжниците, идващи само да Го изкушават. Юношата, при цялото си външно богатство, изпитвал някакъв духовен глад и беднота.
Учителю благий! - така се обръща той към Господа. За него [засега] това е достатъчно. Нима прекаралият цял живот в тъмница при светлина от свещи, много ще сгреши, назовавайки слънцето свещ, когато го види за пръв път? „Какво добро да сторя”? Питайки така, той несъмнено си мисли за своето богатство, както и обичайно става при богаташите, които не могат да отделят личността си от своето имущество и да мислят за себе си, без едновременно да мислят и за имането си. Какво бих могъл да извърша - какво добро дело - с помощта на богатството си, та да имам вечен живот? Без да осъзнава напълно с Кого разговаря, той не проумява съвсем и какво казва. Той би се радвал да чуе от Учителя съвет как с помощта на имуществото си да получи това, което не може да се заплати с богатствата на целият свят – вечния живот.
Господ му отговорил: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.“ Сърцеведецът Иисус прониква в мислите на юношата и ги чете като книга. Господ вижда, че юношата не Го е познал и Го счита само за добър човек и учител благ, и с думите Си иска да го подтикне към размисъл. Ако Аз съм просто един обикновен човек, защо Ме наричаш благ? А ако си разбрал Кой съм Аз, защо не кажеш това ясно, ами Ме наричаш [просто] учител?
Само Бог е благ в пълния и съвършен смисъл; благите човеци могат да се наричат такива единствено при сравняване с хора неблаги. Но никой, ако се сравни с Бога, не може да назове себе си благ. И така – едничък Бог е благ [по същество]. Нашият Господ Иисус Христос иска по този начин да укори юношата не за това, че Го нарича благ, но че назовава Него благ, смятайки Го за обикновен смъртен човек.
С това Господ не иска да каже: „Аз не съм благ“, а „Аз не съм обикновен смъртен. Аз съм Този, за Когото единствено може да се каже, че Той е благ.“
След нужното разяснение, Господ започва да отговаря на въпросите на младия богаташ: „Ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите.“ Юношата Го пита: „Кои?“ Иисус му отговаря: „Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; почитай баща си и майка си; обичай ближния си като себе си“. Това са условията за влизане в живота вечен. Но богаташът не пита просто за това как да влезе в живота, а как да го има, как да получи живота, как да наследи живота. Незнанието си по отношение личността на Иисус Христос той проявил и относно вечния живот. И както Господ го поправил в първият случай, така го поправя и сега. Вечният живот има своите стъпала: на едно се намират просто спасените, а на друго - съвършените.
Апостолите ще седнат на дванайсетте престола, за да съдят дванадесетте колена Израилеви, докато останалите спасени нито ще седят на престоли, нито ще съдят някого, при все че и те ще влязат в живота вечен. „Не знаете ли, че светиите ще съдят света?“ - пита апостол Павел (1 Кор. 6: 2-3). И ще съдят не само тварите от този свят, но и ангелите? Обаче не всички спасени ще отсъждат, а само светиите Божии, съвършените. Пресветата Пречиста Дева Богородица е по-чтима от херувимите и по-славна от серафимите; апостолите предшестват всички светители, светителите - останалите угодници Божии, а останалите угодници - обикновените спасени. Съвършени са онези, които освен себе си, са спасили, с помощта на Господа Иисуса Христа, още множество други, а спасени се явяват успелите да спасят единствено самите себе си. „В дома на Отца Ми има много жилища.“ – е казал Сам Господ (Ин. 14:2). А Той би ли изрекъл това, ако не беше така? Но същото, ала с други слова, Той казва и в този случай. В Царството [Небесно] не всички са равни: една е славата на тези, които само са влезли в него а друга - на съвършените в Царството. Нека обаче се върнем първо към условията за влизане в това Царство, за да чуем от самите Господни уста, условията за [достигане на] съвършенство.
Какви са тези условия за влизане в Царството или живота вечен? Изпълняване на заповедите. Кои? Най-напред, трябва да се отклоняваме от злото и да го отблъскваме от себе си, и така да придобием способност да творим добро. Затова и Господ първо изброява отрицателните заповеди, после положителните, а не ги изрича по реда, в който са били дадени на Моисей. Да не убиваш, да не прелюбодействаш, да не крадеш и не лъжесвидетелстваш са по същество отрицателни заповеди за отклоняване от злото; а да почиташ баща си и майка си и обичаш ближния си са положителни заповеди, повеляващи да се върши добро. Ако не са спазени първите, невъзможно е и изпълнението на вторите.
Този, който е в състояние да убие ближния си, не може да го обича. А извършващият прелюбодейство не знае какво представлява любовта. Припомняйки тези шест, Господ не Си поставя за цел да изброи всички заповеди, а само някои, най-главните. Това се вижда, преди всичко, от пропускането от Него на най-важната заповед – за любовта към Бога. Марк и Лука дори не споменават всички заповеди, посочени от Матей, например заповедта за любов към ближния. А Марк добавя към отрицателните заповеди и „не увреждай“. По такъв начин евангелистите се допълват един друг и в ни най-малко не си противоречат. От всичко, което ни съобщават, е ясно едно, а именно: Господ не е възнамерявал да придаде важност единствено на петте или шестте споменати заповеди, а само искал да припомни на юношата целия старозаветен закон.
А съветът Му за спазването на заповедите от този закон потвърждава изречените от Него по-рано слова, че не е дошъл да наруши закона и пророците, но да ги изпълни: „не да наруша съм дошъл, а да изпълня“. (Мат. 5:17). И ако съвършеният Господ, без лично да има потребност от това, е изпълнил целия закон, толкова повече са задължени да го изпълняват всички, бавно изкачващи се по стръмната стълба, водеща към съвършенството.»

«Всички изредени заповеди имат за богаташите и особен вътрешен смисъл. Така, „Не убивай“ означава: да не убиваш душата си, като се грижиш прекомерно за тялото, обграждайки го с богатства и разкош. „Не прелюбодействай“, тоест: не допускай душата, принадлежаща на Бога, както невеста на своя жених, да прелюбодейства, изневерявайки на Безсмъртния си годеник, Бога, като се привързва с любов към земното имущество и блясък, към разкоша и мимолетните удоволствия. „Не кради“ пък значи: не кради от душата си, за да нахраниш тялото; не кради време, попечения и труд, които е нужно да отделиш за душата, прахосвайки ги за тялото.
Като правило, богаташът става безнадеждно беден вътрешно. И по правило - макар и не винаги - цялото богатство на външния човек показва ограбеност на вътрешния: добре поддържаното тяло - занемарена душа; гиздавите одежди - духовна непригледност; външният блясък – вътрешна тъмнина; външната мощ - вътрешна безпомощност. „Не лъжесвидетелствай“ ще рече: с нищо не оправдавай любовта си към богатството и пренебрегването на душата, защото това е изкривяване на Божията истина и лъжесвидетелстване пред Бога и твоята съвест.
[По-нататък], „Почитай баща си и майка си“ има смисъла на: не оказвай почит и не отдавай чест изключително на себе си, понеже това ще те погуби; почитай баща си и майка си, чрез които си дошъл на този свят, така че по този начин да се научиш да почиташ и Бога, Който е създал и теб, и родителите ти. Да обичаш ближния си означава да се научиш в това начално житейско училище по добродетелност да любиш ближните си така, че да се издигнеш до стъпалото, на което се обиква Бога. Обичай ближните си, защото тази любов ще те спаси от самовлюбеността, която може да те погуби. Обичай другите хора така, както самия себе си, за да се смириш, принизиш, и приравниш с другите в собствените си очи. Иначе гордостта, появяваща се вследствие на богатството, ще те овладее и низвергне в ада.
На тези съвети от Господа богатият юноша отговоря: „Всичко това съм опазил от младини. Какво още не ми достига?“ Това значи, че тези заповеди са му били известни още от детство и той ги е изпълнявал във външния смисъл на Моисеевия закон. Младият богаташ пак се лъже. Той си помислил, че Христос нищо ново не му казва, а просто повтаря стари неща. А всъщност, на езика Христов всяка стара заповед получава ново съдържание, нов дух и нов живот. На всяка външна заповед, дадена ни от нашия Господ чрез Моисей, същият Този Господ, при новото творение, при новото откровение, придава много по-дълбоко вътрешно значение.
И ако юношата наистина беше изпълнил изброените заповеди в техния вътрешен, християнски смисъл, а не само външно - както са ги изпълнявали фарисеите заради обряда - той щеше да може да откъсне душата си от своето богатство и нямаше да му е тежко да извърши това, което впоследствие му предлага Господ. Ала младият богаташ изпълнявал заповедите също като онзи фарисей, който в молитвата си се хвалел пред Бога: „постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.“ Затова и юношата остава свързан, като в незаконен брак, със своето богатство и никак не иска да се раздели с него и последва Христа. „Какво още не ми достига?“ - пита той Господа, чувствайки се вече на прага на спасението и надявайки се, вероятно, че Господ ще му посочи някоя друга подобна заповед, която с лекота ще изпълни. Господ виждал наивната му законническа външна праведност и го обикнал. За това ни съобщава евангелист Марк: «Иисус, като го погледна, възлюби го». Защо Господ е възлюбил този несъвършен юноша? Понеже неговата законническа праведност не била злобна, както при фарисеите и книжниците, а наивна и добронамерена. Независимо от това, Господ не можел да не му каже горчивата истина и да разруши всичките му илюзии за бързо и лесно спасение.
«Иисус му рече: ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене. Като чу момъкът тая дума, отиде си натъжен, защото имаше много имот».
Ето че накрая Господ му казал нещо ново, неочаквано и тежко. Непрестанно гледайки в дълбините на сърцето му, Господ изрича пред момъка тези нови думи. И макар предварително да е знаел, че думите Му няма да разлъчат душата на юношата със земното богатство и да я венчаят с Бога, все пак ги произнася - както защото е бил попитан, така и, още повече, заради слушащите ученици. „Ако искаш да бъдеш съвършен.“ Това означава не просто влизане в Царството, а сподобяване с власт в Царството. „Иди продай имота си“ , тоест: иди и се покажи като господар на имането си, на което сега ти принадлежиш. Действително, не имуществото ти принадлежи, а ти на него. До този момент то помалко е обсебвало душата ти и я предавало на дявола, но вече иди и го продай, и раздай на онези, които се нуждаят от него, но не за да им е господар, а слуга. Върви да разкъсаш опасната незаконна връзка на душата си с твоето имущество. Иди и се разведи. Иди да станеш свободен. Върви да избавиш своята душа от земното бреме, от праха на вещите, от тлението на предоставяните от богатството наслаждения – па дойди и Ме следвай. Не притежавайки никъде нищо, върви след Мен. Душата е най-богата, когато никъде нищо не притежава. Душата се намира сред най-добрите приятели, когато няма други по-големи приятели от Мен. Продай имота си и раздай на сиромаси. Сиромаси са онези, които се нуждаят от богатството ти не като от украшение, не като от бреме, не като от господар, а за добиване на насъщния хляб, за облекчаване на живота, за ползване като слуга и помощник. И тогава цялото материално богатство, което си раздал, ще се върне при теб в духовен вид. Погледни, душата ти, сърцето ти, умът ти са изпълнени със сиромаси. Всички те ще получат богатството, което им е нужно, щом се избавиш от имането, което не ти е потребно.
Но защо Господ кара богаташа да си продаде имота и го раздаде на сиромаси, а не му казва само: остави всичко, не се връщай у дома си, а върви след мен? Не е ли казал така на оногова, който е искал да се върне и погребе баща си? „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие» (Лк. 9:59-60). Господ не е рекъл така на богатия момък по две причини: първо, ако той не би продал имуществото си и не би раздал на сиромасите, то или съседите са щели да се нахвърлят върху изоставения имот и го разграбят, или някой от роднините щял да наследи имота и се окаже в същото положение, под робството на богатството, в каквото се е намирал юношата дотогава. И така или грабителите, или роднините щели да погубят душите си заради същия този имот.
По-нататък, изпращайки момъка да продаде и раздаде на сиромаси имота си, Господ желае да събуди в него човеколюбието, да се появи у него съчувствие към ближните и да бъде поставен в състояние да изпитва духовна радост и наслаждение от раздаването, от извършваното добро дело. За да разположи юношата да постъпи така, Господ веднага му казва и за вечната награда, за вечното съкровище на небесата, дето ни молец, ни ръжда го яде, и дето крадци не подкопават и не крадат. Несравнимо по-добро съкровище ще получиш вместо онова, от което ще се откажеш. Защото, с какво ще ти помогнат земните съкровища, когато, рано или късно, умреш? В този свят те ще изчезнат за теб, а в отвъдния ще те погубят. А съкровището, което ще имаш на небесата, ще те очаква до раздялата ти с тукашния свят – тя може да настъпи много скоро – и няма да ти се отнеме, и няма да го изгубиш во веки веков. След утешаването на момъка с обещанието за небесно съкровище, накрая Господ го призовава: па дойди и върви след Мене. Когато се разделиш с всичко, тогава Ме последвай с двете си нозе и двете си очи. Не можеш да вървиш с единия крак след Мен, а с другия – след богатството си, не можеш с едното око да гледаш Мен, а с другото – имуществото си. Нали не е възможно да се служи на двама господари!
Ала всичко е напразно: юношата всичко изслушал внимателно, разбрал какво се иска от него, твърде силно се натъжил и опечалил, защото имал много имот – и си отишъл, отишъл с двете си нозе и двете си очи при злощастното си богатство. Той «имаше много имот»! С други думи, бил е силно привързан към имуществото си, окован от него, поробен от него и затова слаб – прекалено слаб, та да се бори с израсналите в душата плевели. Действително, юношата бил като семето, паднало в тръни: то бързо поникнало, но тръните го заглушили, и семето не дало никакъв плод. Огромни обраствания от плевели около семето на душата му – това било голямото негово богатство. Стопанинът на дома поискал да оплеви тръните в душата му и да я изведе на светло, за да расте свободно; но момъкът не допуска това, не може да допусне това заради лошия навик. Като онзи корабокрушенец в препълнената лодка. Господ му протяга всесилната Си десница, за да го избави и качи на кораба, но нему е жал за оставените в лодката вещи. И така богатият юноша се отлъчил от Христа, от Капитана на житейския кораб, и се скрил в морските простори, само за да потъне скоро и погине заедно с лодчицата си.»

«А Иисус рече на учениците Си: истина ви казвам, богат мъчно ще влезе в царството небесно; и още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие». Ни една дума на нашия Господ Иисус Христос не може да е била посята напразно на нивата на този свят. Ако от нея не са се възползвали онези, към които е била отправена пряко, тя се е оказала от полза за тези, за които се е отнасяла косвено. Тук словата Христови са били предназначени непосредствено за богатия юноша, а косвено – за учениците. Юношата не съумял да извлече полза от думите на Христа, ала от тях се възползвали учениците. Ето защо, след отдалечаването на момъка, Господ се обръща към тях и им обяснява колко мъчно е за богатия да влезе в Царството Небесно. Господ не заявява, че за богаташ е невъзможно да влезе в Царството, но че това е много, много трудно.

А че за богатите не е невъзможно да влязат в небесното Царство се вижда от примерите, съдържащи се в Светото Писание. Авраам бил богат, твърде богат човек, но във вярата си е бил привързан към Бога повече, отколкото към цялото си имущество и даже повече отколкото към едничкия си син. При всичкото си богатство Авраам казва за себе си: «Аз съм прах и пепел». Голям богаташ е бил и праведният Иов, но имуществото не му е попречило да се смирява пред Бога и да Му бъде послушен и в славата, и в страданията и унижението. Вооз, праотец на Давид, също бил богат, ала угодил на Бога с милосърдието си. Заможен бил и Иосиф Ариматейски, но и неговото богатство не му попречило да се предаде изцяло на нашия Господ Иисус Христос и да окаже възможните почести на мъртвото тяло Господне, отстъпвайки Му даже новата каменна гробница, подготвена за самия Иосиф. И накрая - други безчислени угодници Божии в църковната история също са били богати, но са се спасили и са наследили Царството Небесно, защото със сърцата си са били прилепени не към земните притежания, а към Христа, считайки всички богатства на земята за прах и пепел. Зло е не богатството само по себе си, както не е зло по естеството си никоя сътворена от Бога вещ, а човешката привързаност към богатството, към имуществото, към предметите. Зло и пагуба са страстите и пороците, които богатството може да предизвиква и насърчава, такива като блудът, чревоугодието, пиянството, скъперничеството, прахосничеството, самохвалството, тщеславието, гордостта, презрението към бедните и унижаването им, забравянето на Бога и още множество други. Малко са онези, които намират в себе си сили да се противят на изкушенията от имуществото, онези, дето са способни да владеят богатството си, а не да стават негови слуги и роби. Най-напред, на богаташа му е трудно да пости, а без постене няма нито укротяване на греховната плът, ни смирение, ни истинска молитва. Затова и Господ обяснява, че е трудно за богатия да влезе в Царството Небесно. Но с това Той не иска да каже, че влизането на бедняка в Божието царство е лесно.

И бедността, почти като богатството, докарва свои изкушения. Богаташът е длъжен да се спасява с голямото си милосърдие и смиряване пред Бога, а бедният – с огромно безропотно търпение и непоколебимо упование на Бога. Няма да се спасят нито немилосърдните и горди богати, нито бедняците, роптаещи срещу участта си и губещи надежда в Божията помощ. Бедните и богатите съществуват в този свят не случайно и не поради неговото неразумно устроение, а по премъдрия Божий Промисъл. За един миг Бог може да направи всички хора равни по богатство, но тъкмо това би било същинско безумие. Тогава човеците щяха да станат напълно независими един от друг. Кой би се спасил при това положение? И как би било възможно спасението? Че нали хората се спасяват чрез зависимостта си един от друг. Богаташът зависи от бедняка, беднякът пък – от богаташа; образованият зависи от неукия, а неукият – от образования; здравият е обвързан с болния и болният – със здравия. Материалните жертви се възмездяват с духовна заплата. Духовното жертване на образования се заплаща материално от неукия. Физическите услуги на здравия се заплащат духовно от болния и обратно – духовните услуги от болния (който напомня за Бога и Съда) – с физическите услуги на здравия. Всичко е преплетено, като нишките на пъстър килим. Еднаквият цвят би ослепил очите на всички. Как богатият би спасил душата си чрез своето милосърдие и смирение или би я погубил с гордост и скъперничество, ако го нямаше бедният? Как беднякът би спасил душата си с търпение и носене на кръста или би я погубил с роптаене, кражби и грабителства, в случай че го нямаше богатият? Ако на света нямаше необразовани, как образованите хора щяха да спасят душите си със съчувствие към неуките и трудове в тяхна полза или да погубят същите тези души с гордото презрение към неуките? В случай че липсваха образовани хора, как неуките биха могли да спасят душите си чрез послушание и кротост пред образованите или да погубят своите души с непослушание, завист и диващини спрямо образованите? Или, ако нямаше болни, как здравите щяха да спасят своите души с благодушно бодърстване край болните, със съчувствие към тях и молитви за тях, или пък да погубят душите си, гнусейки се от боледуващите и не полагайки грижи за тях, а превъзнасяйки се с цветущото си здраве? А и болният как би спасил душата си с покорство и благодарност към здравия или би я погубил с ненавист и завист към него, ако изобщо не би имало здрави?

Бог е дарил на човека, на всеки човек, свободна воля. Няма човек на света, пред когото да не са отворени два пътя: пътят на спасението и този на гибелта. В това се и състои човешката свобода. Богатството може да спаси богаташа, но може и да го погуби; бедността може да спаси бедняка, а може и да го погуби. И учеността може да спаси или погуби образования; и неучеността може да спаси или погуби неукия; и здравия здравето е способно да спаси или погуби, а болния болестта е в състояние да спаси или погуби. Всичко зависи от [свободния] избор на самия човек.

Христос дошъл на земята да вразуми човеците, а не да ги принуждава. Ето защо Той не заповядва на момъка: „Влез във вечния живот!”, а „Но ако искаш да влезеш в живота вечен”, и не му повелява „Стани съвършен!”, а „Ако искаш да бъдеш съвършен”. „Ако искаш” – така се обръща Господ към всяко свободно разумно създание. Бог желае всички човеци да тръгнат по правия път и да се спасят. Но затова и гибелният път все пак остава отворен. «И още ви казвам – изрича нашият Господ Иисус Христос, за да изтъкне с двойна сила трудността за богатия да влезе в Царството Небесно, - по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие». «Камила» са наричали не само животното, но и дебелото въже, с което на пристанищата се привързват корабите, за да не ги отнесе вятърът в морето. Това дебело въже [вероятно] e имал предвид Господ в случая. И така, по-лесно е за човек да прекара през иглено ухо дебелото, много дебело въже, отколкото богаташът да влезе в Царството Божие. Изглежда, значи, почти невъзможно, обаче, при все това, не е невъзможно, ала е твърде трудно. Казва го Този, Който прекрасно знае немощта на човешката природа и Му е известно колко лесно душата на човека бива окована от богатството и се прилепя неотделимо към земното. «Като чуха това, учениците Му твърде много се чудеха и думаха: кой тогава може да се спаси?». Защо са се чудели учениците, щом вече са били извършили това, което не можал богатият юноша? Ето, те оставили всичко и последвали Христа. Премъдрият св. Златоуст дивно го обяснява: «учениците се тревожели не за себе си, а за другите хора, сред които голям е броят на богатите. Значи, те се чудели на страшните Христови думи от чисто човеколюбие. Той ги изпраща в света да спасяват човеците. Как ще успеят да спасят такова количество богаташи, живеещи в този свят, когато за богатия е почти съвсем невъзможно да влезе в Царството? Именно това чувство на съжаление към хората свивало тогава сърцата им и, подтиквани от него, те и задават споменатия въпрос: «Кой тогава може да се спаси?». Като че те са по-милостиви от самия Христос! Сякаш са по-човеколюбиви от Човеколюбеца Господ! «А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно». Нашият Господ Иисус Христос се е взрял не в техните лица и очи, а в дълбината на сърцата им. И прочел в тях незнание и страх. Ето, те още не са познали силата Божия и затова така се тревожат за тварите Божии. Невъзможното за човеците е възможно за Бога. А кое е невъзможно за хората? Иначе казано: какво добро могат да извършат човеците без Божията помощ? Никакво и никога. Без Божията помощ бедният не може да се спаси, точно както и богатият. «Без Мене не можете да вършите нищо» - е казал Господ (Ин. 15:5). А апостол Павел, който умъртвил себе си и живеел в Христа, потвърдил тези думи на Спасителя в положителен смисъл, изричайки: «Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява» (Флп. 4:13). Благодатта на Светия Дух може да съгрее сърцето и на най-големия богаташ и да го откъсне от богатството, и да го отлепи от земното, и да го насочи в пътя на спасението. За Бога всичко е възможно.

Нашият Бог е Бог всемогъщ. Неговото мощно слово е сътворило света, а всемощната Му десница поддържа свода небесен. Той, Всемогъщият, действително може да спаси и нас, копнеещите за спасение. Каквото и да е нашето положение на земята, в каквото и състояние и при каквито и условия да се намираме, Бог, Всемогъщият, може да ни спаси. Ала не просто може – Той именно това иска. Всемогъщ и всеблаг е нашият Бог – да побързаме да Го срещнем. Той ни зове и очаква. И се радва заедно с всички Свои свети ангели, само щом види, че сме обърнали лицата си към Него. О, да обърнем към Него лица и скоро да се отправим към своето истинско отечество, за да се срещнем с нашия Бог, с Бога всемогъщ и всеблаг! Но да се не бавим, преди смъртта да е потропала на вратата ни и произнесла: «Късно е.». На нашия Бог, Бога всемогъщ и всеблаг, на единосъщната и неразделна Троица – Отца, Сина и Святаго Духа, чест и слава, сега и винаги, и във всички времена и во веки веков. Амин.»



Автор – Св. Николай Велимирович

Над превода се потрудиха Мария и arviyor