Тази статия показва едни от най-странните морски животни. Вижте ги.

© Paul Nicklen/National Geographic Stock / WWF-Canada

Нарвалът,
още познат
като морски
еднорог, живее
в моретата
около
Гренландия и
канадския и
руския
Арктически
океан.

Най-изпъкващото
при него е
спиралният
му рог –
изключително издължен кучешки зъб, който излиза от лявата страна на устата му и може
да достигне 3 метра.

За функцията на рога се спори от десетилетия, като предположенията включват  оръжие,
средство за пробиване на дупки в леда, копие за хващане на риби и дори пространствен
сензор. Но фактът, че само мъжките имат напълно пораснали рогове (някои женски също
имат рог, но те са по-къси) и това, че битките с тези рога са рядкост, довели до консенсуса,
че това е символ на социален статус и сексуална йерархия сред мъжките.

© NOAA

12 вида големи
морски хищници
от групатаIstiophorus
 имат копие на
предната страна
на лицето.

За разлика от привидната
прилика с
нарвала техните
копия определено
се използват
като оръжие.
Марлините
ловуват, като
плуват с голяма
скорост през
пасажи от риби или сепии, размятайки копията си наляво-надясно. След това се връщат да
изядат наранените от ударите жертви. Те използват копията си също и да се защитават от
други хищници като акулата мако.

© Julian Finn/Museum Victoria

Гоблиновата
акула е добър претендент
за
най-отблъскваща
риба. В морето
тя е неуловима
и обитава
големите
дълбочини.

В научен труд
от 2007 г. тя е
описана като „
една от
най-странните
и мистериозни
акули заради отвратителното си лице“. Има дълга, плоска муцуна, която изглежда относително
нормално…
докато не атакува плячката си.

Тогава тя показва тайното си оръжие – чифт дълги, хлъзгави, откачащи се челюсти, които
приличат на нещо не от този свят. Муцуната ѝ служи като сензорен орган, който открива
плячката и помага на акулата да реши кога и къде да нападне.

© Mark Conlin/SeaPics.com

Група от
сладководни
риби родом от
Северна Америка
и Китай.
Тези риби
достигат до
1.5 метра,
а една трета
от тази дължина принадлежи
на муцуна във
формата на
гребло на
лодка. Тя
е покрита със сензори и основната и функция е за откриване на плячка, която рибата
натъпква в огромната си уста.

Но не се страхувайте – това създание е нежно и се храни само с микроскопичен зоопланктон.
Тези риби стават все по-застрашени заради търговията с хайвера им, който след обработка
прилича на хайвера на азиатския им братовчед – есетрата.

Миногите
са групи
примитивни
риби, за които
се смята, че наподобяват
едни от
първите
гръбначни
от епохата
камбрий.
Те нямат люспи
или напълно
развит гръбначен
мозък. Също им липсват челюсти, които са по-скорошно еволюционно изобретение.

Вместо това те имат уста във формата на мускулеста вендуза с наредени по нея, остри
като пили зъби. Много видове използват този диск, за да пробият плътта на жертвата и
да изсмучат кръвта ѝ.

© Wikia.com

Преди около
275 милиона
одини
създание,
наречено
хеликоприон, населявало
океаните.
Въпреки че
със сигурност
било вид
акула,
притежавало
една от най-интересните
лицеви
адаптации,
виждани някога – структура, подобна на кръгъл трион, излизаща от долната ѝ челюст. 

Смята се, че както другите акули, нейните зъби излизали постоянно, избутвайки
старите. Но за разлика от другите акули тя не премахвала старите зъби, а ги запазвала,
като ги помествала напред. Най-големите фосили на усти стигали до над 50 сантиметра.

Хеликоприонът определено използвал добре странната си уста. Горната част на устата
му била съставена от костни плочки, които служели като дъска за рязане. Тази адаптация
била полезна – акулата еволюирала преди около 300 милиона години и преживяла
Пермското измиране, преди да изчезне през ранния триас преди около 225 милиона години.

Статията е публикувана в NewScientist.