Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Постинг
24.01.2015 09:45 -
Затъпяването – скритата цел на държавното образование !?
Затъпяването – скритата цел на държавното образование !?
By mariana_bl | April 7, 2013 | е
Редактирам заглавието на нашумялата книга на Джон Гатоу като въпросително изречение - «Затъпяване – скрита цел на държавното образование!?» в навечерието на поредната си учебна година. Наистина ли е така? Задавам този въпрос на себе си, на колегите си, на цялата система, към която и аз принадлежа…. И също като учениците не знам как да започна…. Блоговете са пълни с противоречиви читателски мнения – от обвинения в «зловреден утопизъм» до възхвала на смелостта му, да каже истината за световното училище,част от което е и българското. А на мен ми е трудно да се присъединя към което и да е от тях….
И ето най – неочаквано началото на моя отзив, рецензия или каквото там се получи, си идва само…. Светва компютърът…Учениците ми ме питат дали пак ще съм с тях и тази учебна година… «Моля Ви, госпожо, нека и тази година….» «Не…няма да им предавам тази година.» «Не ги ли харесвам?!…» Те обещават – тази година ще учат много, няма да ме ядосват…само да съм аз…Как да обясня на децата абсурдната икономическа логика на българското образование….Не мога да направя норматив с техните часове…. Ако ги взема, някой колега ще остане без работа…
Образованието е финансирана образователна услуга, ученикът -средство за финансиране, учителят – разход….и пр….В пазарното консуматорско общество неща като професионална и човешка ангажираност, привързаност на децата към учителя и на учителя към децата, заложени надежди за съвместни дейности и преживявания нямат никакво значение…. Всякакви сантименти са излишни….Важно е оцеляването….И ето Ви някои от «уроците» на БГ-територия, за който говори скандалната книга на американския учител Джон Гатоу- държавното масово училище «преподава» на децата равнодушие и обърканост…Не е необходимо никакво задълбочаване и никаква емоционална инвестиция… в нищо… И без това интересният разговор по литература е прекъсван от звънеца, след който следва я биология , я математика… И без това учебното съдържание е толкова огромно за малкия брой часове, а стандартите непостижими дори за петокурсници филолози…
Зрелостниците трябва да се научат единствено да решават тестове и да пишат нещо елементарно по предложения проблем….Дори и да не напишат, ако са добре тренирани по теста, ще получат много добър…Време за личностно израстване чрез общуването с литературата наистина няма….Защото, не дай си Боже, учениците ми да покажат със стотни успех по – малък на удобно заблуждаващия всички зрелостен изпит…и ще бъда заклеймена като лош учител …Да…. май е прав нюйоркският учител на годината… Има тук някаква скрита цел…Довчера се надявах,че тази цел не е на моята държава, защото според зададените ми стандарти аз трябва да уча учениците да се аргументират, да изразяват собствена позиция по творбата, да извличат идеи и сами да ги пораждат …
Но само довчера…днес вече се чудя как да вместя в задължителното разпределение, което точ в точ трябва после да спазвам, в една учебна година 3 литератури едновременно…+ огромен литературно-исторически и литературно-теоретичен материал+общуване в научната и естетическата сфера….Е,…вече се досещам – ами скритата цел е чрез всичкото това в БГ- училището да не се случи онова, горното, което уж ни задават стандартите – аргументирането(т.е.мисленето), идеите, себепознанието…А за най-важното, което литературното образование трябва да дава на съвременния човек – емоционалната интелигентност и компетентност изобщо не се говори, нито се мисли…
И с тревога и болка трябва да призная,че Джон е прав.Като истински Дон Кихот в глобалния свят, учителят пледира,че ядрото на методиката трябва да бъде човешкият разговор за ценностите, за изборите, за проблемите. Целта на образованието според него е да опознаеш себе си, да откриеш уникалната си мисия на човешко същество в този свят….И ако образованието не го прави, а точно обратното, потиска тази изконна потребност по всякакъв начин – да, той отрича това училище на духовното и психологическо потисничество – уродлива рожба на света на трите К – конкуренция, консумация, комерсиализация…
Като печалния рицар и той настоява за свобода и хуманизъм сред един освирепял от алчност свят. Иска училището да спаси човека, да го върне към изначалното му предназначение – усъвършенстването и доброто. Затова и Джон призовава за «по-малко училище» в училището, а не че иска да го премахне изобщо, както го обвиняват противниците му, без дори да са прочели книгата му. «По-малко училище» означава свободно време за ученика и учителя – за съзерцание и осмисляне, за онзи разговор за нещата, който те прави свободен човек, способен да преодолява личните кризи,без да се поставя в опасни зависимости от вещества, хора и вещи…Защото емоционално свободният човек не вади пистолет срещу съперника в любовта и не пребива приятелката си, тъй като е наясно,че всеки, в това число и той самият, има право на избор и промяна. Не разбива витрините на магазините, защото няма марково яке…Той просто има други ценности…
Една голяма част от децата днес проявяват комплексно неумение за справяне в различни комуникативни ситуации, за което аз съм си създала собствен термин – «социална инфантилност», причините за която виждам в разкъсаните връзки в семейството, които училището не е в състояние да компенсира. За съжаление тази тенденция ще се задълбочава, защото държавата полага «грижи» в това отношение….Постепенно се въвежда задължително целодневно обучение, приветствано от голяма част от заетото общество…. А кога ученикът ще придобие самостоятелност, ще бъде насаме със себе си, ще се научи да управлява безценния ресурс време….?! Божа работа….Ето как се създават зависими личности, на които все някой трябва да им казва какво да правят – първо с училищните задачи, а после с живота си…Оценявам призива на Гатоу за «по-малко училище» като хуманистичен възглед със същите сериозни основания, с които просветителите от ХVІІІ век са искали повече училище и са смятали масовото образование за изцелител на бедите на човечеството.
Патосът на Джон Гатоу изглежда прекален и дори опасен за някои(нека си го признаем за много – институции, родители, учители?!…), защото е пряко насочен срещу образованието като бизнес, срещу образователния «продукт» като стока. Дотолкова сме свикнали с всичко това, че не можем да си представим нещо друго – училището като част от дома, където детето прави вдъхновяващи неща заедно с другите – по-големите и по-малки ученици, родителите си, по-възрастните си приятели с различни професии, съседите на училището…Гатоу предупреждава,че съвременното училище задълбочава сегрегацията – възрастова, социална, класова(!). Той е наясно колко опасна е тя – тиктакащ механизъм в основите на консумативната цивилизация…. В ученическите и младежките «общности» нерядко се задействат стадните инстинкти на насилието във всичките му форми. Събитията в Англия, събитията в Норвегия, почти ежедневните съобщения за агресия на улицата и в училищата у нас потвърждават изводите на Гатоу… Предлаганата противоотрова е отново «по-малко училище» – този път като време за общуване в семейството, за възстановяване на загубената роля на родителя в живота на детето….
С една дума – Джон мечтае….и мечтите му наистина изглеждат утопия в контекста на глобалното общество на безумна конкуренция, чиято основна цел е икономическият растеж, а житейската философия на милиони хора – свързана с посвещение на «пазаруването и трупането на притежания». Гатоу нарича всичко това «най-голямата порнография» в съвременния свят и заедно със своя духовен събрат проф. Тим Джаксън[1] от университета в Съри предупреждава, че днешният модел на растежа причинява необратими щети, а социалната уредба на разпределението на благата е «чисто лицемерие и обида към разума». Затова неговата «утопия» не е за училище – институция, което налива вода в мелницата на зависимостите и подчинението, а за училище – топос на свързаността- с другите хора, с природата, с уникалността на човешката личност…
Може да махнем с ръка на поредната утопия и да отминем, тъй като книгата не дава готови рецепти и решения.Но тя настоява за световен остър дебат за нова концепция за човешкия живот, която трябва да залегне в основите на училището. Защото, заровило главата си в консуматорската пустиня, човечеството отброява последния си…….(час, полувек, век?)
Прочети тази книга ,читателю, и участвай в този дебат като важна една вече 7- милиардна част от човечеството. Книгата е за теб, който и да си ти – ученик, родител, учител, бизнесмен – работодател, корпоративен високоплатен служител или работник с минимална заплата…
Редактирам заглавието на нашумялата книга на Джон Гатоу като въпросително изречение - «Затъпяване – скрита цел на държавното образование!?» в навечерието на поредната си учебна година. Наистина ли е така? Задавам този въпрос на себе си, на колегите си, на цялата система, към която и аз принадлежа…. И също като учениците не знам как да започна…. Блоговете са пълни с противоречиви читателски мнения – от обвинения в «зловреден утопизъм» до възхвала на смелостта му, да каже истината за световното училище,част от което е и българското. А на мен ми е трудно да се присъединя към което и да е от тях….
И ето най – неочаквано началото на моя отзив, рецензия или каквото там се получи, си идва само…. Светва компютърът…Учениците ми ме питат дали пак ще съм с тях и тази учебна година… «Моля Ви, госпожо, нека и тази година….» «Не…няма да им предавам тази година.» «Не ги ли харесвам?!…» Те обещават – тази година ще учат много, няма да ме ядосват…само да съм аз…Как да обясня на децата абсурдната икономическа логика на българското образование….Не мога да направя норматив с техните часове…. Ако ги взема, някой колега ще остане без работа…
Образованието е финансирана образователна услуга, ученикът -средство за финансиране, учителят – разход….и пр….В пазарното консуматорско общество неща като професионална и човешка ангажираност, привързаност на децата към учителя и на учителя към децата, заложени надежди за съвместни дейности и преживявания нямат никакво значение…. Всякакви сантименти са излишни….Важно е оцеляването….И ето Ви някои от «уроците» на БГ-територия, за който говори скандалната книга на американския учител Джон Гатоу- държавното масово училище «преподава» на децата равнодушие и обърканост…Не е необходимо никакво задълбочаване и никаква емоционална инвестиция… в нищо… И без това интересният разговор по литература е прекъсван от звънеца, след който следва я биология , я математика… И без това учебното съдържание е толкова огромно за малкия брой часове, а стандартите непостижими дори за петокурсници филолози…
Зрелостниците трябва да се научат единствено да решават тестове и да пишат нещо елементарно по предложения проблем….Дори и да не напишат, ако са добре тренирани по теста, ще получат много добър…Време за личностно израстване чрез общуването с литературата наистина няма….Защото, не дай си Боже, учениците ми да покажат със стотни успех по – малък на удобно заблуждаващия всички зрелостен изпит…и ще бъда заклеймена като лош учител …Да…. май е прав нюйоркският учител на годината… Има тук някаква скрита цел…Довчера се надявах,че тази цел не е на моята държава, защото според зададените ми стандарти аз трябва да уча учениците да се аргументират, да изразяват собствена позиция по творбата, да извличат идеи и сами да ги пораждат …
Но само довчера…днес вече се чудя как да вместя в задължителното разпределение, което точ в точ трябва после да спазвам, в една учебна година 3 литератури едновременно…+ огромен литературно-исторически и литературно-теоретичен материал+общуване в научната и естетическата сфера….Е,…вече се досещам – ами скритата цел е чрез всичкото това в БГ- училището да не се случи онова, горното, което уж ни задават стандартите – аргументирането(т.е.мисленето), идеите, себепознанието…А за най-важното, което литературното образование трябва да дава на съвременния човек – емоционалната интелигентност и компетентност изобщо не се говори, нито се мисли…
И с тревога и болка трябва да призная,че Джон е прав.Като истински Дон Кихот в глобалния свят, учителят пледира,че ядрото на методиката трябва да бъде човешкият разговор за ценностите, за изборите, за проблемите. Целта на образованието според него е да опознаеш себе си, да откриеш уникалната си мисия на човешко същество в този свят….И ако образованието не го прави, а точно обратното, потиска тази изконна потребност по всякакъв начин – да, той отрича това училище на духовното и психологическо потисничество – уродлива рожба на света на трите К – конкуренция, консумация, комерсиализация…
Като печалния рицар и той настоява за свобода и хуманизъм сред един освирепял от алчност свят. Иска училището да спаси човека, да го върне към изначалното му предназначение – усъвършенстването и доброто. Затова и Джон призовава за «по-малко училище» в училището, а не че иска да го премахне изобщо, както го обвиняват противниците му, без дори да са прочели книгата му. «По-малко училище» означава свободно време за ученика и учителя – за съзерцание и осмисляне, за онзи разговор за нещата, който те прави свободен човек, способен да преодолява личните кризи,без да се поставя в опасни зависимости от вещества, хора и вещи…Защото емоционално свободният човек не вади пистолет срещу съперника в любовта и не пребива приятелката си, тъй като е наясно,че всеки, в това число и той самият, има право на избор и промяна. Не разбива витрините на магазините, защото няма марково яке…Той просто има други ценности…
Една голяма част от децата днес проявяват комплексно неумение за справяне в различни комуникативни ситуации, за което аз съм си създала собствен термин – «социална инфантилност», причините за която виждам в разкъсаните връзки в семейството, които училището не е в състояние да компенсира. За съжаление тази тенденция ще се задълбочава, защото държавата полага «грижи» в това отношение….Постепенно се въвежда задължително целодневно обучение, приветствано от голяма част от заетото общество…. А кога ученикът ще придобие самостоятелност, ще бъде насаме със себе си, ще се научи да управлява безценния ресурс време….?! Божа работа….Ето как се създават зависими личности, на които все някой трябва да им казва какво да правят – първо с училищните задачи, а после с живота си…Оценявам призива на Гатоу за «по-малко училище» като хуманистичен възглед със същите сериозни основания, с които просветителите от ХVІІІ век са искали повече училище и са смятали масовото образование за изцелител на бедите на човечеството.
Патосът на Джон Гатоу изглежда прекален и дори опасен за някои(нека си го признаем за много – институции, родители, учители?!…), защото е пряко насочен срещу образованието като бизнес, срещу образователния «продукт» като стока. Дотолкова сме свикнали с всичко това, че не можем да си представим нещо друго – училището като част от дома, където детето прави вдъхновяващи неща заедно с другите – по-големите и по-малки ученици, родителите си, по-възрастните си приятели с различни професии, съседите на училището…Гатоу предупреждава,че съвременното училище задълбочава сегрегацията – възрастова, социална, класова(!). Той е наясно колко опасна е тя – тиктакащ механизъм в основите на консумативната цивилизация…. В ученическите и младежките «общности» нерядко се задействат стадните инстинкти на насилието във всичките му форми. Събитията в Англия, събитията в Норвегия, почти ежедневните съобщения за агресия на улицата и в училищата у нас потвърждават изводите на Гатоу… Предлаганата противоотрова е отново «по-малко училище» – този път като време за общуване в семейството, за възстановяване на загубената роля на родителя в живота на детето….
С една дума – Джон мечтае….и мечтите му наистина изглеждат утопия в контекста на глобалното общество на безумна конкуренция, чиято основна цел е икономическият растеж, а житейската философия на милиони хора – свързана с посвещение на «пазаруването и трупането на притежания». Гатоу нарича всичко това «най-голямата порнография» в съвременния свят и заедно със своя духовен събрат проф. Тим Джаксън[1] от университета в Съри предупреждава, че днешният модел на растежа причинява необратими щети, а социалната уредба на разпределението на благата е «чисто лицемерие и обида към разума». Затова неговата «утопия» не е за училище – институция, което налива вода в мелницата на зависимостите и подчинението, а за училище – топос на свързаността- с другите хора, с природата, с уникалността на човешката личност…
Може да махнем с ръка на поредната утопия и да отминем, тъй като книгата не дава готови рецепти и решения.Но тя настоява за световен остър дебат за нова концепция за човешкия живот, която трябва да залегне в основите на училището. Защото, заровило главата си в консуматорската пустиня, човечеството отброява последния си…….(час, полувек, век?)
Прочети тази книга ,читателю, и участвай в този дебат като важна една вече 7- милиардна част от човечеството. Книгата е за теб, който и да си ти – ученик, родител, учител, бизнесмен – работодател, корпоративен високоплатен служител или работник с минимална заплата…
[1] Проф. Тим Джаксън „Новата дефиниция на процъфтяването»
Няма коментари
