Колкото повече слънчеви часове се падат в един или друг ден, толкова по-печална е неговата статистика по самоубийства.

Художествен фон за самоубийствата обикновено са прихлупеното мрачно небе, дъжд, сняг, студ – изобщо такова есенно-зимно време, когато сутрешния сумрак плавно преминава във вечерния.

Но в действителност нещата стоят точно обратното – пикът на самоубийствата е през пролетта, а най-рядко сметките с живота се приключват през зимата.

През 1995 г. в Social Science & Medicine е публикувано изследване, в което се сравнява месечната статистика на самоубийствата в различни страни, предимно в Северното полукълбо. Оказва се, че максималната честота на самоубийствата е през май, а един от минимумите се фиксира през февруари.

През 1997 г. подобно изследване е засегнало обитателите на Южното полукълбо и картината се оказала подобна – в Южна Африка например пикът на самоубийствата се пада през пролетта, както и през септември-октомври.

Тази странна сезонна закономерност на суицида е била забелязана още преди сто години, но досега няма определеност в това, което може да служи за причина на такава статистика. Виновни ли са тук природните особености на пролетта и зимата, или причините са в социокултурните фактори от рода на празници, особености във финансово-икономическия годишен цикъл и т.н.?

Изследователи от Виенския медицински университет имат оригинална идея за възможния виновник – слънчевата светлина. За да проверят своята хипотеза, те съпоставили статистиката по самоубийствата от 1970 до 2010 година в Австрия (общо около 70 000 случая) с количеството слънчеви часове за същия период от време.

Резултатът се оказал необичаен – колкото повече слънце имало в даден ден, толкова по-голяма била вероятността от самоубийства в същия ден. Освен това вероятността от суицид се увеличавала, ако 10 дни преди това също били слънчеви. От друга страна, слънцето, сияещо 14–60 дни, намалявало нивото на самоубийствата.

Тоест, ако се опитаме да оценим колко самоубийства може да се случат в някой случаен ден, е необходимо първо да отчетем колко слънчево е било времето от половин до два месеца назад. Второ, колко слънчево е било именно през този ден и седмица преди него.

Както пишат авторите в статия в JAMA Psychiatry, такава закономерност работела за всички видове суицид – както за жестоките (когато човек се дави, беси или прострелва), така и за меките (когато например човек поглъща отрова). Освен това зависимостта между „слънчевостта“ на деня и повишената вероятност от суицид се проявявала най-вече сред жените.

От друга страна, при мъжете бил по-забележим ефектът на „антисуицидалното“ действие на слънчевата светлина, сияеща в продължение на месец или два.

В дадения случай става дума само за статистика, свързваща два параметъра, но не и за механизма на явлението. Възможно е механизмът тук да трябва да се търси в неврохимията на мозъка – известно е, че слънчевата светлина влияе на динамиката на серотонина, а той на свой ред е тясно свързан с емоциите и настроението.

Възможно е именно чрез серотонина слънчевата светлина да стимулира емоционалната и поведенческата импулсивност и неуравновесеност, което и води до суицид.

Има множество хипотези за пролетните пикове на самоубийства. Например има версия за „отложеното действие“, която изхожда от това, че през зимата човек може и да мисли за самоубийство, но не е в състояние да предприеме някакви действия, тъй като депресията се усложнява от безволие. През пролетта организмът се зарежда с енергия то светлината и топлината и се появяват сили за реализиране на суицидните желания, натрупали се през зимата.

От друга страна, сезонната смяна на климата може да влияе на социално-психологическите нагласи. С настъпването на пролетта социалните контакти стават интензивни, но тези, които имат проблеми с тях, още по-силно усещат своята отчужденост. Или такъв вариант: хората не могат да се справят психически с чуждата социална активност, която ги връхлита след социално неактивната зима.

И накрая има строго физиологични обяснения, свързващи възпалението, депресията и суицида. Известно е, че възпалителният процес стимулира депресията, а депресията при неблагоприятно развитие на събитията може да приключи със самоубийство.

Какво общо има тук пролетта? Според някои изследователи тайната е в цъфтежа на растенията и полените, които в изобилие започват да летят във въздуха.

Полените провокират възпалителна алергична реакция, вследствие на което се обостря и депресията. Версията за полените се обсъжда в статия в BMJ Open от миналата година, но както и много други обяснения на сезонността на самоубийствата това е само хипотеза.
мегавселена