Понеделник е. В 9 ч. сутринта, аз поех по шосето, което минава през Борисовата градина и води към мястото, което те са кръстили „Изгрев“, защото се намира на един полусферичен хълм, на източната част на Борисовата градина, откъдето наистина се наблюдава величествения изгрев на слънцето, към което справедливо учениците на Бялото Братство се отнасят с почитание. Слънцето – та това е изворът на живота, силата, енергията, които движат растителното царство и животинското. Не е ли по-добре то да се почита, отколкото златния телец, на който днес по-голямата част от човечеството служи и кади тамян?

НА ИЗГРЕВА

Пристигам на Изгрева. Навлизам между малките дървени къщички. Виждам един познат есперантист. – Добро утро – му казвам. – Дал ти Бог добро. Къде тъй насам? – Търся един познат – Б.Б. Имам среща с г-н Дънов, а г-н Б. обеща да ме представи. Поглеждаме в къщичката, в която живее Б. Нямаше го. – Ей сега отиде нататък – ни каза друг брат от Братството.

Намерих го в къщичката на една стара, 60-годишна, жива и пъргава госпожа. Любезен и много приказлив, Б. ме представи на госпожата, също тъй много любезна и приказлива. Влязохме в кухнята. Аз седнах на едно миндерче. Госпожата ме заприказва веднага. – Вие поседете малко тук, постоплете се, а аз ще гледам печката да се разгори и да посготвим нещо. Вие вегетарианец ли сте? – Да, от 18 г. вегетарианствам. – Охо, аз съм по-стара вегетарианка от вас – вече 20 години вегетарианствам и се чувствам здрава. Ето, седем пъти с тези крака съм се качвала на Мусала и се чувствам все още бодра и жизнерадостна. Аз съм стара, но аз имам вяра, имам надежда, имам цели да постигам и затова съм млада – по-млада от младите, които са загубили вярата, надеждата в живота и не търсят нищо друго да постигнат. И знаете ли, кой ме възроди? Кой ме върна към нов живот? – Учителя. Аз бях отчаяна жена, много скърби и нещастия преживях. Изгубих мъж, деца, но бях религиозна и все още вярвах в Бога. Ходех редовно на черква. Моята представа за Бога тогава не ме задоволяваше. Аз тогава чувствах Бога като същество не любовно, а такова, което наказва, което буди страх и страхопочитание. Тази представа за Бога е несправедлива. Бог не е отмъстителен. Той не заплашва никого. Той е Любов. Той е надежда, утешител, милост. Това узнах аз от Учителя и затова преминах в неговото Братство. И какво лошо има в това? Колко пъти ние слушаме да обвиняват Учителя, че се нарича син Божий. Какво престъпление извършва с това? Защо тогава произнасяме молитвата „Отче наш“? Кой се обръща с думите: „Отче наш“? Само онзи, който се счита за син. А ние не сме ли синове на един и същи Баща, на един Отец? Защо тогава Учителя да няма право да се нарича син Божий? – Съвършено вярно – потвърдих аз, всички хора на земята трябва да са синове на един и същи Баща. – Време е за отиване вече – обади се г-н Б., който дотогава мълча. Сбогувахме се с госпожата и се отправихме към къщичката, в която живееше г-н Дънов.

Наближавайки къщичката, аз видях г-н Дънов, по бели пантофи, да влиза по високата стълба. Г-н Б. се ръкува с него и му целуна ръка, но не както се целува ръка на татко или на майка, а с дълбока почит, като че ли г-н Дънов е нещо повече от татко или майка; като на един Учител или Мъдрец. Г-н Б ме представи. Аз се ръкувах с г-н Дънов по обикновеному. Седнахме на обикновени столове. Стаичката – малка, чиста, слънчева. Г-н Дънов нещо излезе навън, позабави се няколко
минути и след това влезе и седна на креслото си до масата.

Един момент помълчахме. Пред мен стоеше един старец, на около 70 години, със сива, почти побеляла брада, и също такава дълга коса. Очи малки, но живи, игриви. Лицето му слабо. Личи, че е много здрав. Че вегетарианският режим му е оставил отпечатък на светия и така прилича на образа на свети Петър. – Много хора се интересуват от Б. Братство – нарушавам аз мълчанието. И между нас има хора, които се интересуват от него. А и аз искам да се осведомя по някои въпроси, лично от Вас. Аз имам приятели между Бялото Братство и често съм събеседвал с тях за вашето Учение, но има въпроси неясни, на които бих желал да ми се отговори. Понеже ние, последователите на Толстой в България, сме крайни противници на войната, затова аз искам да ви запитам най-напред, какво трябва да бъде отношението на един християнин, на един добър човек към войната и към насилието въобще. Може ли и допустимо ли е в някои случаи, човек да участва във войната и насилието? – Аз отивам по-нататък от Толстой. Майките да не раждат синове, които ще ходят на война – започна своя разговор г-н Дънов. – Но как майките ще знаят, дали техните синове ще ходят на война, за да не ги раждат? – Ето къде е разрешението на въпроса – продължава г-н Дънов. Най-напред, ще поставя въпроса така. В един дом, братята и сестрите трябва ли да се бият и убиват? Каквото е отношението между братята и сестрите в дома, такова е и отношението между хората. Насилие не трябва да има вкъщи – това е Божественото. И вкъщи може да се случи един брат да бие другия брат. Например, някое дете може да пукне главата на брата си, но това не е желанието на бащата. Това е частно схващане на този брат. По същия начин и човечеството не трябва да има насилие, а че има, това е анормално състояние.

По принцип, любовта изключва насилието. Хората често си присвояват права, които нямат. Те са поели ангажимент да не правят насилие. Любовта го изключва. Любовта след това поправя, изправя последиците от това насилие, но ние страдаме. Защото, ако хората имат любов, не може да има никаква война. Там, където има съзнателна любов, никакво разногласие не може да има – там има отстъпки. Щом намалее любовта, войната започва. Щом любовта се оттегли, тогава войната излиза като едно вътрешно разногласие на социалния интерес. Но така не се оправят работите, понеже нито една държава, която е воювала, не е въздигнала себе си. Всички тези държави са изчезнали от света. – Срещу войната трябва ли да се борим? Толстой казва, че единственото средство да се борим срещу войната е, да не участваме в нея – нито пряко, нито косвено, и да не се подчиняваме. – Не физически да се борим, а морално трябва да воюваме за правдата, истината, свободата. Ако една война може да повдигне човечеството, тя е добре дошла (а такава е моралното воюване за правда и истина), но ако война деградира човечеството, тя не е намясто. Ние сме против войната, която изключва насилието. Ние сме против всяко насилие, което понижава и развращава човечеството. Войната в един разумен свят е изключена и тя започва там, където е началото на една по-ниска култура.

Войната е несъвместима с един висш свят на разумност. Този въпрос и жените могат да го разрешат, ако в тях се повдига съзнанието и кажат: „Ние не искаме война!“ Жените трябва да се решат да не раждат деца, които да воюват. Майката да каже: „Няма да раждам деца, които да воюват!“ Майката ще внуши на детето, още преди раждането, да не воюва – и никоя сила не е в състояние да накара такъв човек да воюва – той има втръсване (отвращение). Ти можеш да го режеш на парчета, но той няма да воюва. Трябва да добие втръсване, а не само временно чувство. Разни хора имат разни съображения за отказване от война. Има някои, които се отказват, като подкупват този или онзи, а не от убеждение. Това са палиативни средства. И религиозни убеждения има палиативни. Човек трябва да има отвращение към войната. Защо ще отидеш да убиваш един човек на война? Никакво зло той не ти е направил! Ти го промушваш с нож и той те промушва. Войната не е нещо човешко. Тя е атавизъм, падение. Например, какви са били подбудите на първия човек? Каин убил брата си поради смешна причина: защото димът на брат му отивал нагоре, а неговият пъплел по земята. Причина ли е да убиеш брата си за дим? Това иска да покаже, че причините за войните са толкоз маловажни, че не струват даже и да се споменават. Една война с нищо не се оправдава. Толстой, като засяга този въпрос, казва, че едно време войната е могла да се оправдава, но сега не може.

– Аз знам, че приятелите на Бялото Братство са вегетарианци, но някои казват, че между тях е имало и такива, които казват, че човек може да се храни и с животинска храна. Аз искам да зная, дали вегетарианството е единственият начин за хранене на човека или има случаи, когато то може да се замени с месно хранене и кога това може да се допусне?

Г-н Дънов, след кратко мълчание, започна:

Виж повече ТУК

От публикации във „Свобода“ – седмичен вестник за обнова на живота, 1931 г.