Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2014 19:12 - Тракийският бог Яма,Има
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1936 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.09.2016 21:44


Дали има една-единствена планина Имеон, или името, както твърди Раковски, се премества заедно с българите, при което оронимът се размножава, като се обвързва и с планински масиви извън Азия?                                                
Не може да се пренебрегне фактът, че антични и средновековни извори локалазират българите край планина, наречена Имай/Имеон/Емаон, а по-късните изследователи откриват данни за присъствието на българи в района на Памир, Хиндокуш, в долината на Тарим. Любопитно е дали пространственото съвпадание или съседство на оронима/антропоним Има/ Имен/ Имеон/Имай, Емаон с етнонимите/топоними булгар/бургар/пургур - Балкх, Бактрия, Болор, което е проследимо по исторически извори в предели, обитавани от нашите предци, може да бъде открито и в днешната родина на българите, както и върху територии, където тяхното продължително историческо пребиваване е неоспоримо.   Найден Геров  в своя "Речник на блъгарский язик", отразява, че българите и през ХІХ век наричат Балкана (т.е. Стара планина) Имъ-планина (Геров 1976: 327)17. А Хемус-Хем-Ем планина е географска реалност, която и днес бележи държавната територия на българите и дава едно от имената си на полуострова! Формата "Имъ-планина" е фонетичен вариант на известното по извори название на планината Хемус (познато във вариантите Хем, Ем и съхранено до днес като название на най-източния край на планината - нос Емине). Има няколко етиологични легенди за произхода на планината, а оттам - и за нейното название. Според Кратка енциклопедия "Тракийска древност" това е планинска верига в Тракия, споменавана от множество антични автори с името Хемус (Haimos). "Според едни от тях тя носи името си (стгрц. Haima - "кръв") от кръвта на титана Тифон, който водил битка със Зевс по тези места (Appolod., І, 6, 3). Друга легенда представя Хемус като брат на Родопа. Поради това, че влюбени един в друг, двамата се наричат помежду си Зевс и Хера, боговете ги превръщат в планини (Ps.-Plut., Fluv. XI, 3). Според други разкази Хемус е съпруг на Родопа, баща на Хеброс (Serv. Verg. Aen., I, 317, 321) и син на Борий и Орейтия (Steaph., Byz. 50, 8)" (Кратка 1993: 302; Данчов 1936: 1633)               

Сродно на Имеон, Имеус са също най-старото име на Македония Ематия и обиталището на пелазгите Иметус. На Апенинския полуостров ( дом на етруски, латини, сабини и др.) срещаме отново топоним Имеон... Няма сведения за миграции на памирци и тибетци към Тракия, Македония и Апенинският полуостров през първото хилядолетие преди Христа, за сметка на това за тракийски поход към Средна Азия знаем от Ариан, Страбон, Ноний и др. В Риг Веда са споменати тракийски топоними и хидроними като Меру, Бара, Раса, Куба и т.н. Индийските пурани разказват за народът бригус, те били бойци колесничари ( като траките). Бригус е почти идентично на тракийският етноним бриги, които са познати още под името фриги. Ако в древността е имало разпространение на топоними, то посоката е от Тракия към Азия, а не обратно.                                                           
В античната географска традиция  Тян Шан е била и планината Емаус/Емаос/Имеон, която започвала от Тавърските планини в Мала Азия, преминавала през Кавказ и оттам на изток" (Голийски 2006: 217)10. Какво ново научаваме от Голийски? Ако Имеон се идентифицира с Тян-Шан, а тя - с някакав митичен планински масив на Север, наричан Рипейски планини, това означава, че и самата Имеон е митична планина. Що се отнася до реалните географски измерения, заслужава  ли внимание обвързването на Имеон (Тян-Шан?) с планините в Мала Азия.

Средновековните автори наследяват и възпроизвеждат знанията на античността. В научния апарат към българския превод на "Ашхарацуйц" са вписани следните подробности: "Емаон - Имаус/Имеон според представите на античните и средновековните автори е включвала в себе си спускащите се от североизток на югозапад планински вериги на Саян, Алтай, Тян-Шан и Памирския възел, след което е променяла посоката си на запад, следвайки веригите на Хиндокуш/Паропамиз" (Подбрани 2002: 23)11.Но месторождението на бялата раса или рая на европееца – Адам, не се поставя вече в пустините нито на Кавказ, нито на Памир и Инду-Куш. Последните две планини са посетени лично от Ujfalvy, който казва, че те са необитаеми; същото описание прави, със същото мнение и Елизе Реклю.

През Възраждането връзката между античните извори и тяхната интерпретация в европейска научна среда, с всички произтичащи от това последици, е пространно анализирана от Раковски. У този наш автор споменаването на т.нар. Емалайски гори не е самоцелно, а за да уточни, че това са Хималаите и че именно там се откриват най-ранните следи от т.нар. арии (т.е. орачи), чиито „прави и първи потомци" са българите (Раковски 1988а: 338)12. Раковски е този, който още в средата на ХІХ век обръща внимание върху "...едно удивително единство, като срещаме в тях множество същи имена и обряди цели, творими от тях народи там, в Хиндистан, и до днес, както и от нашите българи в България! Щото никакво съмнение не ни остава, че българите са си ги пренесли в преселението си от Хиндистана в Европа, защото племената в преселенията си приносят и своето си вероизповедание, както и своето си земеописание" (Раковски 1988б: 351). Освен във варианта Емалайские гори Раковски споменава Хималаите и чрез оронима Ималая, при което в скоби под линия уточнява, че става дума за Ималая (Стара планина) в Индия. За Раковски там продължават да живеят българи, които са "увардили" обряди и обичаи, каквито "тъчно-тъчно" са се съхранили описани в песните на "старопланинските българи" (Раковски 1988в: 426). Това, че и в Хиндустан, и на Балканите има планина, която Раковски назовава Стара, и че край нея са се формирали, оттам са тръгнали и там до днес продължават да живеят потомци на българи, чието родство с тукашните "старопланински българи" се потвърждава при сравняването на език, обряди и старинно вероизповедание, е авторско прозрение, което се потвърди и чрез съвременни изследвания на българо-индийските културни паралели (Илиев 2006). Като се позоваваме на авторската интуиция на Раковски относно пренасянето на езиковите средства за "землеописание",  ни става ясно каква е връзката на Ималая (Емалайские гори, Хималаите) и нашата Стара планина.

Съвременните автори, които ползват въведените в обръщение извори, стигат до заключението, че средновековните хронисти са свързвали топонима Имай/Имаус/Имеон със западния дял на Хималаите,                                                                                                                        Г-жа Clemence Royer, преводачка на Дарвин, смята, че тоя рай трябва да слезе от ледовете на Памир и Хинду Куш и да се нагласи нейде около Черно море и Малоазийския полуостров, за да се обясни сместа от бели и мургави, които типове представляват арийската раса, нещо, основано само на голи умувания.                                                                                                                Названието на планината може да се изведе и от лексемата ИМ (с регистирани форми Има, Иима, Иама, Йама, Яма, както и с възможните фонетични варианти на Ем, Хем, Херм). В религиозно-митологичен план това е името на небесното създание, избрало земята за място на своите подвизи и в тази си функция съвпадащо с духа на земята Иима, Йама. Последният има и антропоморфно превъплъщение - антропонима Боян Имен и неговите потомци, тъй наречените в епоса на древните българи именци, но и в Има-царе, цар на "дедовете" на днешните българи. В този смисъл наименованието Имай/Имеон/Имеус на планината логично би могло да се изведе от личното име Има/Имен и да се разчете като Планината на Има/Имен.                                                                                   
Ако се тръгне от предположението, че планината в смисъла й на форма от релефа на земната повърхност би могла да се именува на митичен персонаж (Иима, Ийма - дух, владетел, цар, господар на земята, бог, полубожествено или вторично обожествено създание), дали тази връзка може да се провиди в названията Имеон (Хималаи, Ималая, Емод, Емаон, Емавон, Имавон) - Хемус (Имъ-планина)? За положителния отговор биха допринесли документирани представи за святост на всяка от тези планини. В будистки религиозни текстове освен митичната планина Меру се споменава и Химават - планината-цар, която служи за възглавница на Буда" (Мифы 1980: 311-312). Наистина доста голям риск е да се идентифицира мистичната планина Химават с географската реалност Хималаи, но не бива да се забравя, че името на най-високият връх на тази планина е Чомолунгма, което означава покрив на света. В такъв смисъл самата планина е дом на някого и към това внушение ще се връщаме във всички случаи, при които се откриват данни за явлението "свещена планина". Що се отнася до нашата Имъ-планина, най-нови проучвания на легенди и предания за нея от началото на ХХІ в. свидетелстват, че тя е била не само възприемана според някакви абстрактни представи като локална свещена планина, а че в нея се откриват реални следи от култова дейност, които образно са определени като "следите на бога" (Марков 2002).                                                                                                                                                                   В стихийния си стремеж да намерят люлката на арите, учените са се улавяли и за съвсем ненадеждни
факти. Така Пиетерман намира указания за това във Вендидад, Първата книга на Авеста, именно Хара-березаити (Велика планина), на върха на която стояло езерото Вурокаша и водите му оросявали земите на арите. Обаче кога е писана Авеста и кога праотецът на арите е пасъл трева? Тая планина, подобна на ведическата Меру, е Божествена и няма нищо общо със земната география.
Като на по-ново мнение можем да посочим на онова, изказано през 1908 година от С. Заборовски, един знаменит ариослов. В книгата си „Les peoples Aryens d’Asie et de l’Europe“ (439 страници) той се сили да докаже въз основа на събраните досега данни, че месторождението на бялото племе не е нито Памир, нито Хинду-Куш; и препоръчва за люлка на европееца долината на Кура и на Аракс, които носят водите си в Каспийско море. Оттук, като се намножило, бялото племе се разширявало към Индия и долния Дунав. В най-стари времена това племе покорило шумеро-акадите, еламитите, хититите и медите.

Почетният учен е подмамен от присъствието там на бялото и красиво племе на грузините, което, по всяка вероятност, иска да ни изтъкне като народ майка на белите народи. Находката е величествено несполучлива. Колкото за завоеванията на Халдея и Елам, би трябвало да се съгласим, защото инак не можем да си
обясним еднаквостта на културата у траките и семитите. Дори би било правдоподобно да причислим семитската раса към арите, от които тя най-рано се отделила и настанила по арабското плато, като се е движила по северния бряг на Средиземно море.
Нашествието на арите в Индия не е особено старо и ние го отнасяме към четири хиляди години преди Христа.
Факт безспорен е, че арите са русокоси и белокожи, сивооки и теснолики, следователно жители на умерен климат, гдето нито е много студено, нито особено топло. По тия условия са поникнали горните им черти. Ако ли те бяха жители на Армения, на Туркестан, неминуемо щяха да са мургави, чернокоси, чернооки, каквито именно са сегашните жители по ония страни.
В тия страни, както в Персия и Индия, арите се раждат бели, обаче почерняват от силните пекове, следователно те там са пришълци от долния Дунав, дето климатът не изменя белокожието.                                                                                                                                                                  
Преданията по старите автори и паметниците говорят, че
на запад, отвъд водите на океана, който опасва света, имало острови, именувани „Острови на щастливите“, Есиода, върху които живели душите на умрелите. Ирландските поеми ги именуват „Блажени полета“, Malg meld, и богинята, която взима душите, тъй описва рая:
„Страната, от която ида, е земята на вечно живеещите, там никой не умира, животът тече сред непрекъснати пиршества, от никого не приготовлявани. Там царува царят победител Тетра, в царството му няма ни печал, ни въздихание. Там всекидневно ще бъдеш заедно с родителите си, дедите си, сред познати и
ония, които са те обичали“/Тетра е тракийското Татра, много изменявано на Тамтра, Тантал, Тамав, Темен, в един етруски надпис, и се пише Яма . Ръката океан се нарича Тартес и градът на нея – „пазач на света“ Тартес . Всичките подземни реки се казват Тимал и Тимок.
Омир ги нарича „Елисейски полета“, слънце, или „Слънчеви полета“, където боговете решили да отведат с тялото заедно Менелай, многострадалния съпруг на много красивата Елена:

„Накрая на света, на нашите Елисейски полета,
Боговете ще те изведат, гдето цари русокосий Радамант,
Гдето небето на живота не познава ни скръб, ни въздиха-
ние, Гдето цари вечна пролет, без сняг, без зима, без буреносни хали,Гдето тихо се леят вълните на зефира благоуханен, Изпращани от безбрежния океан на блажените там…“


Финикияните се настанили на един от тия острови и ни
оставили името му: Гад-ира или щастлива земя/дамант е русокос или червенокос – вечерното небе на запад.
Гад = щастие, гадание, тракийска дума; илу = земя, по санскрит, по някои наречия: иру, откъдето иде семитското ера и ерец = земя/, който бил разположен отвъд Гибралтар, между Португалия и Мароко.

Те там наистина били щастливи, защото градът им бил втори след Рим, имал само петстотин боляри със забравени богатства.


Цялото население по бреговете на Океана и на вътрешността до Рейн и до Алпите, се смятало съседно на рая, страната му носила името Гад-Елиа, а жителите ѝ – Гад-ели, от които имена елинските автори направиха Галатия и Галати, а латинските – Галия и Гали. Те били особено щастливи, земята им била благодатна и честита, защото с лодките си, като посрещали душите,
скитащи по земите им, помагали им да преплуват океана и да стъпят на обетованата, райската територия, гдето ще вечно блаженстват.Там царува тракийският бог Яма, „събирател на човеците“, „цар на душите“, „първият, който умря и възкръсна“. (Стара планина е наричана Има) Аймон [Aimwn] - "тракийското" име на Стара планина. В диалектни говори се е запазило до днес под формата Им . Ето го къде бил заветният Имеон населен с "прабългари"!                                                                          

Н. Йонков

ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ТРАКИ                                          

sparotok.blog.bg/politika/2010/10/17/greshkite-na-petyr-dobrev-ili-boje-pazi-bylgariia.621402           



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686024
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031