Прочетен: 7210 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2013 23:21
Право да си кажа, харесва ми това предложно съчетание със съсък . Може и заради него да пиша тоя постинг, знам ли? Професионална деформация – филоложка съм. И блондинка. Което вече е лошо съчетание.
Така че вярвам. Вярвам без да искам. Не зависи от мен. Вярвам, че по човешките и юридически правила, една такава пладнешка кражба, една такава крещящо маркирана измама, не може да заличи живота ми. Но... някои са на друго мнение.
Договорът ни, между моята купувачка и мен, е подписан на 17 януари – имения ми ден. Случайност? Или гавра? Или приятелска закачка? Или заложено „фактче“, което стои за всеки случай, за да влезе в употреба при нужда? В някоя нова сапунка.
Сапунките много се харчат в съда, хващат пред него дикиш. Обичам хората с фантазия. Нашата-тяхна или тяхната-наша адвокатка Велчева-Паунова, разказва следното пред съда, пред строгата му черна тога – аз (Антоанета) съм взела всичките пари от продажбата на имота ни, брат ми, горкият, обиден от една тъй подла несправедливост, намерил друг купувач, фирма някоя, и смята на нея да продаде имота – ето защо не сме се явили пред нотариус Цветанка Симеонова да изповядаме сделката със злочестата купувачка Бояна.
Блудкаж. Нали?
Ама съдът го приема, на доверие, адвокат го казва, не е някой от улицата. Адвокат с фалшиво пълномощно, адвокат, невидим за клиентите си и неизвестен на тях, но да не се формализираме и да не издребняваме.
Българският съд е слаб театър, с много жалки представления – един играе съдия, друг играе вещо лице, трети играе ищец, четвърти – негов адвокат, но някак си за протокола, без тръпка и нерв – да се спази процедурата, водещите актьори само маркират, не влагат душа – ясно е, че ще спечелят играта. Този вял обаче театър е за съжаление – интерактивен – въвлича и публика в действието, сега на мен се е паднала честта.
Реформа на съдебната власт, вече знам колко значимо е съдържанието на този досадно повтарян израз. Защото само като си въвлечен вътре, усещаш силната миризма. На развалено. Това, с което се сблъскваш, надминава въображението. Изпълва с безнадеждност. Не искам да съм патетична – но и с жал за България. Родина ми е, нали разбирате.
Правя си на ум някакъв неволен паралел между сегашното си положение и положението на цялото общество. Отвсякъде обгърнати от престъпността. Не можеш да се обърнеш към никоя институция с вяра, че тя ще свърши своята работа, без страх, че ще те смачка, няма пролука, през която да подишаш, дори медиите не обръщат вече внимание на такива „обикновени“ случаи като моя – равничко и безинтересно, така е, случва се, лош късмет.
А правосъдието? Че нали то ме въвлече в тази помийна яма. Без неговата помощ, този вид престъпления не биха могли да бъдат поголовно практикувани. Съдебно узаконени престъпления! А най-страшното е, че с това се свиква. Обществото лека-полека привиква към гаврите с него.. Това, което до скоро е било за него скандално и немислимо, се превръща в обикновеност, в ежедневие. Престъпността бавно и методично ни превъзпитава в духа на своите ценности. Приобщава ни към мръсотията. И с мизерията се свиква. И примирението е начин на съществувание. Само дето цената не е малка. Само дето човешките хоризонти се стесняват до размерите на прозорчето в банята, само дето небето слиза надолу и те затиска. Само дето губиш самочувствието си на човек. А духовното? – Смешки! Извинявайте! Приказвам смешки.
Сигналът ни до прокуратурата се спускал по стълбицата надолу и – стигнал до Четвърто районно управление на МВР. Повикани бяхме в Четвърто районно при дознателя Георги Найденов. Срещнахме се да му дадем показанията си. Той изрази съчувствието си към нас. Каза, че вижда много слаби места в конструкцията на измамниците, че ще ги вика да ги разпита къде сме подписали договора, кой го е съставил, кой е присъствал и т.н. След определен срок получихме писмо, подписано от него.
В него се казваше, че той не вижда основания за образуване на досъдебно производство.
Така си отиде и тази надежда за разкриване на истината.
Ето обясненията, които играещата ролята на адвокат на нас, ответниците, Людмила Иванова Велчева-Паунова дава пред съда. С червено съм подчертала същината на съобщението, с розово – сапунените инвенции.
Жената на брадъра Братухчев пак лъсна го...
DW предупреждава за риск за единството н...