Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
10.01.2012 22:46 -
Върколаците от Бирма
Автор: zahariada
Категория: Други
Прочетен: 3720 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2012 22:47
Прочетен: 3720 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 10.01.2012 22:47
Върколаците от Бирма
Някой си Харолд М. Йънг в продължение на много години служил в правителството на Бирма (Мианмар от 2010 г.) в периода, когато тя е била управлявана от британците (до средата на ХХ век), и трябвало да работи в boonies, заобиколен от племената на Шан и Лаху. Именно от планинците, Йънг за първи път чул за tavah-те, а след това и ги видял - тези планински върколаци тероризирали хората Лаху, живеещи в джунглата на границата между северната част на Тайланд и Бирма.
Когато започнали политическите вълнения в Бирма, Йънг трябвало да напусне. След като събрал малкото си вещи, но затова с голям запас от никому неясни и неизвестни истории, Йънг отишъл в Тайланд в град Чан-мей, където, благодарение на репутацията на един естественик станал шеф на местната зоологическа градина.
Йънг твърди, че знае много странни истории за тези планински племена. И макар, че всички негови истории можели да бъдат отличен материал за истории за деца, Йънг настоявал, че всичко е вярно.
"При тях, всеки ден се случват паранормални явления, - казвал той. - Мисля, че колкото повече човек върви срещу природата, оставяйки я зад цивилизация, толкова повече той губи способностите си, които са естествени за "нецивилизования човек ".
Разбира се, най-ужасяващите преживявания на Йънг са свързани с мистичните тави, които той описва като "местните върколаци."
"Работейки сред аборигените, в продължение на много години, съм чувал за Тавите - разказвал Йънг на писателя Oрманд Макджил. - Те са описани като неизвестни кошмарни създания с рошави глави. В определени дни на месеца tavy нападали селото, убивайки жертвите си или ги вземали със себе си. "
Йънг категорично не се съгласил с тези, които смятали, че тези чудовища са резултат на суеверие, което да оправдае невниманието на местните жители, заради което дивите зверове са преминавали пазачите и са прониквали в селото (естественикът също си мислеше така, докато наистина не се сблъска с това явление).
През 1960 г. Йънг с група ловци попада в ужасна история. Пътят ги извежда към земята на Лаху, която се намирала в планините - на север от Бирманско-Тайландската граница. Преходът бил изморителен, но идеята за нощния лов ги вълнувал и добавял сила. Когато групата се приближила до селото, Йънг не се съмнявал, че ще получи разрешение за нощно снимане: по-рано той винаги добре се разбирал с местните жители.
Но тази вечер племенният лидер вдигнал ръка - това означавало, че той отклонява искането. На родния си език туземецът казал: - Близо до селото има TAV-и, сега не можете да ловувате!
Харолд Йънг, дори нямал време да си отвори устата, за да протестира, когато се чул ужасен писък. Веднага се задействал рефлекса на ловеца и той грабнал пистолета, а краката на Йънг го повели към сламената хижа на края на джунглата, откъдето се надал писъка.
Нервите на Йънг били опънати. Той не можел да не забележи, че вождът на местното население и други туземци очевидно не бързали. Силните мъже, които смело отивали срещу ревящи тигри, сега нямали никакво намерение да помогнат. Все по-отчетливо, Йънг чувал думата, която произнасяли шепнешком - "TAV!".
Приближавайк хижата, Йънг предпазливо забавил ход. Като опитен човек, той усетил опасност във въздуха - това било една зловеща тишина в хижата. На пръсти, той се приближил до прозореца, облегнал се на стената и надникнал вътре.
"Въпреки че тази вечер имало пълнолуние, си припомня по-късно Йънг, - вътре в хижата, аз бях в състояние да разгледам само един тъмен силует, който постепенно, когато очите ми свикнаха с тъмнината, ставаше все по отчетлив. Тогава видях картина, която аз няма да забравя до смъртта си -. От нея буквално ми се изправи косата "
Вътре в хижата седеше гнусно създание и бавно чоплеше разкъсания врат на умиращата жена. Това чудовище можеше да се нарече само с едно име - полу-човек, полу-звяр. Тялото му беше покрито с груби косми, лицето приличаше на кървава каша с грозна паст ", от която, между дългите зъби, капеше слюнка", а очите му бяха малки и червени.
Йънг само по външния вид на чудовището, веднага, познал кой е. Почти автоматично, той вдигнал пушката си към прозореца и стрелял няколко пъти, но обезумялата твар, само се обърнала, след това с див рев скочила на крака и изкочила от хижата, покрай струпалите се наоколо хора. Миг по-късно чудовището изчезнало в нощта.
Йънг извикал към туземците и се втурнал в джунглата в търсене на звяра. Те претърсили гористата местност зад хижата, в близост до една ивица земя, разчистена за паша. Йънг нямал време да спре за да събере мислите си, той бил опитен стрелец, но очевидно бил пропуснал, макар изстрелите да били от близко разстояние.
Когато ловците се завърнали в селото, се събрали около лагерния огън. В разговорите се чувствал страх, настроението нямало. Нощната атака срещу полу-човека, полу-звяр дало повод на всеки, да мисли мълчейки, в очакване на зората.
На сутринта, Йънг и Лаху възобновили търсенето. В светлината на деня, те открили следа - петната от кръв по земята, които водели към близкия гъсталак.
Треперещи от страх, ловците вървяли по следите. Те обикаляли селото и влизали в него от противоположната страна. Йънг недоумявал как е възможно това чудовище да влезе в селото незабелязано?
Следите от кръв, сега ясно видими, ги довели до една от хижите. В пристъп на порив мъжете се втурнали към хижата и разкъсали кожата, която закривала входа. Вътре в леглото лежал човек. Следите водели до локва кръв. Човекът, малко под сърцето, имал дупка от куршум. Това означавало, че Йънг все пак не е пропуснал.
- Но това не е ... не е звярът, който видях през нощта разкъсващ врата на жената - отказвал да повярва Йънг. - Това е човек!
Вождът на племето се изплюл в лицето на мъртвия.
- TAV! - казал той с отвращение.
Това беше единственият случай, в който Харолд Йънг наистина видял омразния tava. Въпреки това, той чул няколко истории за него.
В традициите на Бирма било да погребват мъртвите в пещери, оставяйки труповете в седнало положение.
У двама млади ловци се образувал навик - когато тръгвали от селото да ловят риба, по пътя се отбивали в погребалните пещери. Всеки ден единия от тях молил другия да остане, за малко, сам, за да почете мъртвите си роднини. Неговият приятел, разбира се, се съгласявал, а почитащия млад мъж, го догонвал по-късно.
Това продължило известно време, но след това вторият ловец започнал да се съмнява в искреността на своя приятел. Един ден той се престорил, че продължава да върви напред, както обикновено, но се върнал да види какво прави другия. Той видял, как той влиза в пещерата и го последвал. Вътре в мъждивата светлина той видял ужасно космато същество, което се било навело ниско над трупа и яло човешки останки.
Инстинктивно, младият рейнджър извадил лък и изстреля една стрела в главата на чудовището. То паднало до полуседналия труп.
Тогава ловецът се приближил, побутнал крака на звяра и то се преобърнало по гръб. Той бил много уплашен, когато видял, че онзи го гледал с очите на другаря му. Краката на младия мъж били като вкопани в земята, и докато той гледал в тези мъртви очи, вида на това същество започнал да се променя, муцуната на звяр се превръщала в лицето на неговия другар, когото познавал толкова добре.
Ловецът изкрещял: "TAV!", само веднъж, силно, и избягал от пещерата.
Изглежда, че и двете истории граничат със свръхестественото и невероятното. Дали тези случаи, в планините на Бирма са likantropii1 или просто са измислица?
Въпреки факта, че тези гигантски същества в горите и джунглите винаги са описвани като полу-хора, полу-зверове, те някак си заемат едно призрачно междинно ниво между човека и маймуната.
Възможно ли е, тези същества да са толкова подобни на Хомо сапиенс, че фолклорната ликантропия, да е била хвърленоа като пелерина върху раменете на още неоткрити видове?
Светлината в погребалните пещери е много слаба и младият ловец би могъл да убие приятеля си от страх - преди да го види в тъмното. Този абориген, когото Харолд Йънг, убил като върколак, може да е получил куршум без да е виновен. Или, може би, естественикът да е обмислил всички варианти и да е стигнал до заключението, че случилото се може да се обясни с факта, че TAV е наистина върколак от джунглата.
Б. Стайгер "Зловещите чудовища"
Някой си Харолд М. Йънг в продължение на много години служил в правителството на Бирма (Мианмар от 2010 г.) в периода, когато тя е била управлявана от британците (до средата на ХХ век), и трябвало да работи в boonies, заобиколен от племената на Шан и Лаху. Именно от планинците, Йънг за първи път чул за tavah-те, а след това и ги видял - тези планински върколаци тероризирали хората Лаху, живеещи в джунглата на границата между северната част на Тайланд и Бирма.
Когато започнали политическите вълнения в Бирма, Йънг трябвало да напусне. След като събрал малкото си вещи, но затова с голям запас от никому неясни и неизвестни истории, Йънг отишъл в Тайланд в град Чан-мей, където, благодарение на репутацията на един естественик станал шеф на местната зоологическа градина.
Йънг твърди, че знае много странни истории за тези планински племена. И макар, че всички негови истории можели да бъдат отличен материал за истории за деца, Йънг настоявал, че всичко е вярно.
"При тях, всеки ден се случват паранормални явления, - казвал той. - Мисля, че колкото повече човек върви срещу природата, оставяйки я зад цивилизация, толкова повече той губи способностите си, които са естествени за "нецивилизования човек ".
Разбира се, най-ужасяващите преживявания на Йънг са свързани с мистичните тави, които той описва като "местните върколаци."
"Работейки сред аборигените, в продължение на много години, съм чувал за Тавите - разказвал Йънг на писателя Oрманд Макджил. - Те са описани като неизвестни кошмарни създания с рошави глави. В определени дни на месеца tavy нападали селото, убивайки жертвите си или ги вземали със себе си. "
Йънг категорично не се съгласил с тези, които смятали, че тези чудовища са резултат на суеверие, което да оправдае невниманието на местните жители, заради което дивите зверове са преминавали пазачите и са прониквали в селото (естественикът също си мислеше така, докато наистина не се сблъска с това явление).
През 1960 г. Йънг с група ловци попада в ужасна история. Пътят ги извежда към земята на Лаху, която се намирала в планините - на север от Бирманско-Тайландската граница. Преходът бил изморителен, но идеята за нощния лов ги вълнувал и добавял сила. Когато групата се приближила до селото, Йънг не се съмнявал, че ще получи разрешение за нощно снимане: по-рано той винаги добре се разбирал с местните жители.
Но тази вечер племенният лидер вдигнал ръка - това означавало, че той отклонява искането. На родния си език туземецът казал: - Близо до селото има TAV-и, сега не можете да ловувате!
Харолд Йънг, дори нямал време да си отвори устата, за да протестира, когато се чул ужасен писък. Веднага се задействал рефлекса на ловеца и той грабнал пистолета, а краката на Йънг го повели към сламената хижа на края на джунглата, откъдето се надал писъка.
Нервите на Йънг били опънати. Той не можел да не забележи, че вождът на местното население и други туземци очевидно не бързали. Силните мъже, които смело отивали срещу ревящи тигри, сега нямали никакво намерение да помогнат. Все по-отчетливо, Йънг чувал думата, която произнасяли шепнешком - "TAV!".
Приближавайк хижата, Йънг предпазливо забавил ход. Като опитен човек, той усетил опасност във въздуха - това било една зловеща тишина в хижата. На пръсти, той се приближил до прозореца, облегнал се на стената и надникнал вътре.
"Въпреки че тази вечер имало пълнолуние, си припомня по-късно Йънг, - вътре в хижата, аз бях в състояние да разгледам само един тъмен силует, който постепенно, когато очите ми свикнаха с тъмнината, ставаше все по отчетлив. Тогава видях картина, която аз няма да забравя до смъртта си -. От нея буквално ми се изправи косата "
Вътре в хижата седеше гнусно създание и бавно чоплеше разкъсания врат на умиращата жена. Това чудовище можеше да се нарече само с едно име - полу-човек, полу-звяр. Тялото му беше покрито с груби косми, лицето приличаше на кървава каша с грозна паст ", от която, между дългите зъби, капеше слюнка", а очите му бяха малки и червени.
Йънг само по външния вид на чудовището, веднага, познал кой е. Почти автоматично, той вдигнал пушката си към прозореца и стрелял няколко пъти, но обезумялата твар, само се обърнала, след това с див рев скочила на крака и изкочила от хижата, покрай струпалите се наоколо хора. Миг по-късно чудовището изчезнало в нощта.
Йънг извикал към туземците и се втурнал в джунглата в търсене на звяра. Те претърсили гористата местност зад хижата, в близост до една ивица земя, разчистена за паша. Йънг нямал време да спре за да събере мислите си, той бил опитен стрелец, но очевидно бил пропуснал, макар изстрелите да били от близко разстояние.
Когато ловците се завърнали в селото, се събрали около лагерния огън. В разговорите се чувствал страх, настроението нямало. Нощната атака срещу полу-човека, полу-звяр дало повод на всеки, да мисли мълчейки, в очакване на зората.
На сутринта, Йънг и Лаху възобновили търсенето. В светлината на деня, те открили следа - петната от кръв по земята, които водели към близкия гъсталак.
Треперещи от страх, ловците вървяли по следите. Те обикаляли селото и влизали в него от противоположната страна. Йънг недоумявал как е възможно това чудовище да влезе в селото незабелязано?
Следите от кръв, сега ясно видими, ги довели до една от хижите. В пристъп на порив мъжете се втурнали към хижата и разкъсали кожата, която закривала входа. Вътре в леглото лежал човек. Следите водели до локва кръв. Човекът, малко под сърцето, имал дупка от куршум. Това означавало, че Йънг все пак не е пропуснал.
- Но това не е ... не е звярът, който видях през нощта разкъсващ врата на жената - отказвал да повярва Йънг. - Това е човек!
Вождът на племето се изплюл в лицето на мъртвия.
- TAV! - казал той с отвращение.
Това беше единственият случай, в който Харолд Йънг наистина видял омразния tava. Въпреки това, той чул няколко истории за него.
В традициите на Бирма било да погребват мъртвите в пещери, оставяйки труповете в седнало положение.
У двама млади ловци се образувал навик - когато тръгвали от селото да ловят риба, по пътя се отбивали в погребалните пещери. Всеки ден единия от тях молил другия да остане, за малко, сам, за да почете мъртвите си роднини. Неговият приятел, разбира се, се съгласявал, а почитащия млад мъж, го догонвал по-късно.
Това продължило известно време, но след това вторият ловец започнал да се съмнява в искреността на своя приятел. Един ден той се престорил, че продължава да върви напред, както обикновено, но се върнал да види какво прави другия. Той видял, как той влиза в пещерата и го последвал. Вътре в мъждивата светлина той видял ужасно космато същество, което се било навело ниско над трупа и яло човешки останки.
Инстинктивно, младият рейнджър извадил лък и изстреля една стрела в главата на чудовището. То паднало до полуседналия труп.
Тогава ловецът се приближил, побутнал крака на звяра и то се преобърнало по гръб. Той бил много уплашен, когато видял, че онзи го гледал с очите на другаря му. Краката на младия мъж били като вкопани в земята, и докато той гледал в тези мъртви очи, вида на това същество започнал да се променя, муцуната на звяр се превръщала в лицето на неговия другар, когото познавал толкова добре.
Ловецът изкрещял: "TAV!", само веднъж, силно, и избягал от пещерата.
Изглежда, че и двете истории граничат със свръхестественото и невероятното. Дали тези случаи, в планините на Бирма са likantropii1 или просто са измислица?
Въпреки факта, че тези гигантски същества в горите и джунглите винаги са описвани като полу-хора, полу-зверове, те някак си заемат едно призрачно междинно ниво между човека и маймуната.
Възможно ли е, тези същества да са толкова подобни на Хомо сапиенс, че фолклорната ликантропия, да е била хвърленоа като пелерина върху раменете на още неоткрити видове?
Светлината в погребалните пещери е много слаба и младият ловец би могъл да убие приятеля си от страх - преди да го види в тъмното. Този абориген, когото Харолд Йънг, убил като върколак, може да е получил куршум без да е виновен. Или, може би, естественикът да е обмислил всички варианти и да е стигнал до заключението, че случилото се може да се обясни с факта, че TAV е наистина върколак от джунглата.
Б. Стайгер "Зловещите чудовища"
За куманските имена на българските реки ...
“ВУЛГАРИ” ОТ ВОЛГА или гото-славяни &qu...
Книгата е пророчеството на Ерусалим Joha...
“ВУЛГАРИ” ОТ ВОЛГА или гото-славяни &qu...
Книгата е пророчеството на Ерусалим Joha...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
