Осем простички въпроса, на които науката не знае отговорите

Продължение...

За предишната част  ТУК

Източник 

 №4. Как да спечелите на пасианс

Много е вероятно, да четете това, докато седите на работното място. И е много вероятно, да убивате времето на нашия сайт, можете веднага да започнете да го убивате, отколкото нещо друго. И точно под ръка ви е удобно разположена най-популярната и най-заразна игра на всички времена, за която дори не се нуждаете от партньор - Solitaire.

«Мисис Мърпъл от ракового отделение може да почака, ракът все едно, не се лекува. Имам тука четвърто асо…»

Или по-точно, т.нар Kлондайкска разновидност, по-известен като Minesweeper. Рано или късно всеки от нас - обикновено след десетата поредна загуба - се опитва да се отпусне и да разбере каква е тайната тук. В крайна сметка, ако човек си мисли, че може да победи Вегас, то по някакъв начин ще успеем да победим Windows? Хе, хе, напразно си мислите така.

Може би това е факта, че изследователите постоянно играят, но кхм ...се разсейват от такова проучване, или че в играта има нещо (да, отново то) магическо, но като цяло, ако трябва да бъда честен, в тази игра, като се започне още от 19-ти век, почти всичко наподобява на магия. В действителност, сериозни математици честно признават, че това е "едно от най-заплетените неща в приложната математика", и че в една нормална игра на пасианс на нас, на практика, не ни е известно нищо.

Например, когато големите попови лъжички от математиката се опитват да разберат шанса да спечелите - те са непосредствено изправени пред проблем. Факт е, че те дори не могат точно да определят броя на възможните печеливши комбинации. Математиците вярват, че броят на печелившите комбинации в играта е от порядъка на около 80 или 90 на сто от общия брой. Но помислете за себе си - когато играете Solitaire, печелите ли осем или девет пъти от десет? Ако отговорът е да, тогава има вероятност да сте супер-герой.

В резюме - има много теории за това какви са вашите шансове за спечелване на Клондайк, но никога не можем да знаем със сигурност независимо, кой и какво ви говори по този повод.

"Госпожо, аз ви казах, че ще разгледате апартамента." - Веднага след като спечеля два пъти подред

В нашия 21-ви век Марко Поло и Колумб, отдавна са отминали. Никой, вече не търси нови земи и не открива нови видове странни животни, като осмоног октопод, например. Човек би си помислил, че след като влизаме във всяка неизследвана дупка на тази планета, ние трябва да имаме поне приблизителна представа колко още вида животни ни остават да унищожим, нали?

Всички са уловени и изброени!

Всъщност, дори не е близо до истината. Ако попитате таксономистите (учени хора, които са специално обучени да намират и измислят имена за различни малки животни), те ще ви кажат, че дори не се доближавате до това да намерите всички живи същества на нашата планета. Въпреки факта, че те го правят от почти 250 години, като едновременно с това, откриват по 15 хиляди нови видове всяка година, таксономистите все още нямат представа какъв е, най-малко, приблизителния им брой.

В действителност, въпреки факта, че учените вече са идентифицирали близо 2 милиона вида, приблизителната оценка за останалите се колебае между  5-100 милиона. Причината за тази черна дупка в изчисленията е, че без значение какъв е метода за оценка, прилаган от учените, винаги има място за догадки и предположения.

Някой има ли кубче (зарче) с 100 500 страни, което бихме могли да хвърлим"

Една от най-ранните оценки от 19-ти век беше нещо около 400 хиляди вида, а ние имаме вече оценка, надвишаваща с около пет пъти досегашната. В действителност, учените критикуват последните оценки за около 10 милиона вида. Да ви кажа истината, дори тези, които представят това предлоложение, открито признават, че те могат да вдигнат пръста си към небето.

Има няколко причини, защо тези птици, пчели, вирусчета и други не подлежат на никакво смятане. Първо, голямата част от изследванията на числеността са в северното полукълбо, което е технологично по-напреднало, отколкото на юг. Така че това е доста вероятно, че например в пустините на Австралия са скрити от нас само на местните легиони на зверовете.

Но всъщност основната причина за науката, все още да кърши ръце и мрачно да попържа е, че 99 процента от всички живи същества на Земята живеят безопасно на дъното на океана, и хората са могли да изследват едва десет процента (учените  казват, че ние имаме карта на Марс, която е по-подробна от нашите карти на океаните). Ние постоянно намираме все повече и повече нови създания!

№3. Дължината на американската брегова линия (и въобще на всяка брегова линия)

Географията е може бе най-сигурната наука от всички, които сме изучавали в училище.

Въпреки това, оценките се различават значително. Централното разузнавателно управление например, официално обяви дължината на бреговата линия на Америка на 12,380 мили. В същото време друга група независими изследователи е изчислила дължината на 29 093 мили. А после се появиха момчета от Националното управление на океаните и атмосферата (агенция в структурата на американското правителство), и обяви зашеметяващите 95 471 мили. Така че кой е прав ..

"Някъде между пети и шести кей, открихме една добра кръчма, и загубихме броя ..."

Вие виждате, че за измерване на действителнта дължина на крайбрежието не е същото, като това, да чертаеш прави линии върху хартия. И причината е, че вашия резултат зависи от това колко много елементи възнамерявате да вземете под внимание. Ако ще изчислявате само приблизителната продължителност на брега, може да получите нещо като резултата на момчетата от ЦРУ. Но ако решите да се изчисли дължината на всеки залив и заливче, вашите резултати веднага ще започнат да растат с всеки нов завой.

Започнете да приближавате картината, но това може да продължи безкрайно.

И което е най-вредно в тези цифри е фактът, че абсолютно всеки един от тях може да се приеме като "длъжностно лице", и никой не може да спори с това. Ами, всъщност, разликата между различните измерения на бреговата линия отдавна се приема за даденост и е добре позната в географията и се нарича "парадокс на брега." Препъникамъкът тук се крие във факта, че без значение колко много са елементите, които може би сте забелязали, винаги има повече подробности. Като че ли това не звучи странно, но прави всяко крайбрежие на всяка страна, в действителност безкрайно.

№1. Как работи гравитацията

Хайде сега, та това е просто тежест. Има ли във Вселената нещо по-фундаментално? Когато хвърлите камък, той пада на главата ви. Без значение какво говорят книгите на Нютон, той не е открил гравитацията. Тя е открита от първата ни риба предшественик, когато пропълзяла върху земята, и изведнъж се оказало, че способността й да плува, някъде е изчезнала. Какво има за разбиране?

Неуспешен опит за паркур и последващо посещение на хирург може да набие основното разбиране, дори в най-дебелата глава.

Нещата са така, че във Вселената има само четири типа на взаимодействие, и от всички четири, гравитацията изглежда съвършено безмислена. Например, тя може да бъде толкова силна и толкова слаба, в същото време? Гравитацията държи вселената заедно и без значение колко далеч можете да отидете, тя никога не изчезва напълно. И в същото време, тя е най-слабата сила във вселената. Ето един добър пример - знаете, че, ако сте сложите един до друг два магнита, те ще се държат заедно? Така че, тази сила е по-голяма от тежестта на 10 ^ 36 пъти.

За да се увеличи хаоса, ние отбелязваме, че всяка една от останалите три сили зависи от техните собствени микрочастици, така че е логично да се предположи, че при гравитацията съществува същото. Но това хипотетично малко животно - гравитон - всъщност е единствената, която все още не сме намерили, за разлика от другите частици, които, изглежда, са по-склонни да си сътрудничат.

Но стигаме до кулминацията, когато слезем до нивото на атомите и молекулите - там гравитацията просто вече не действа. В действителност, гравитацията е основната причина, поради която, квантовите физици и обикновените физици няма какво да си кажат един на друг. Ние знаем повече за вътрешната структура на атома, отколкото за това, защо топката ще падне обратно, когато се хвърли във въздуха. Всичко, което науката знае за това ... е точно така - това е някаква много силна магия.

 

За гравитацията - абсолютно точно попадение! Наистина има много сценарии за обяснение на начина, по който действа гравитацията. Но истината е, че никой от тях не е потвърден с абсолютна сигурност и ще мине дълго време, преди да минем на следващото ниво на познание по въпроса. Все пак Нютон и Айнщайн са две доста сериозни стъпки в тази насока, а сега щафетата се поема от физиците, които се опитват да разгадаят квантовата гравитация. И най-съвременното им устройство - LHC.

Гравитацията представлява налягане на етера върху материята. Нютон е бил близо до истината, но не предлага теория на гравитацията. За фантазиите на Айнщайн с "изкривяване на времепространството" не струва да се говори, те са отхвърлени от истинските учени още в началото на ХХ век.
И днес т.н. "академична" наука е на нивото на Нютон, по отношение на гравитацията.

Как работи магнита?

пропуснали сте номер 2 :) иначе наистина интересна и забавна статийка. Особено това с "кръчмата" е доста добро попадение. Не се бях замисляла никога за тези неща.