Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2011 21:02 - Боговете на новото хилядолетие. Древни митове (продължение)
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 2094 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
За предишната част ТУК

Древни митове


Точно сега е моментът да направя едно отклонение към някои древни митове и богове. Повечето от нас са добре запознати с твърде разкрасените приказки от гръцките и римските пантеони, но техните корени лежат в предишни, по-разбираеми версии от Египет и Месопотамия. Месопотамските разкази ще бъдат подробно разгледани по-късно в тази книга, затова нека се концентрираме върху египетските.
Честно е да се признае, че фараоните в древен Египет били завладени напълно от вярата в задгробния живот. Тази вяра била вдъхновена от техните богове като Ра и Хор, които те напълно сериозно приемали за безсмъртни. На нас това ни се струва доста странно днес, но за тях е било неопровержимо възприятие, което ние сме длъжни да уважаваме. Естествено те не са могли да живеят достатъчно дълго, за да установят истината за безсмъртието на боговете си, затова спокойно можем да го наречем мит. Може и да съдържа зрънце истина, а може би не.

Египетските фараони-царе вярвали в пътешествие до място, наречено Дуат, пътуване, което ги пренасяло през вода и между две планини към място, описано от тях, като „Стълбище към Небесата". Вярвало се, че щом достигнат небесата, те биха се сдобили с безсмъртие, подобно на боговете си. А какво ли е могло да втьлпи на фараоните такива идеи?

Голяма част от нашето познание за древния египетски култ към без-смъртието идва от йероглифното36 картинно писмо и в частност т. нар. „Текстове от пирамидите".37 Една от най-известните картини е „Папирусът на Ани" („Книгата на.мъртвите"), където умрелият фараон се подготвя за пътуването с превозно средство от ракетен тип.
* Карго - корабен , самолетен товар. (Бел. прев.) през които фараонът пътува, преди да се изкачи на небето. В една от тези подземни стаи той чува „страхотен шум, като онзи, който раздира висините на небето по време на буря". В друг случай той се изправя пред врати, които се разтварят от само себе си, и вижда „богове", „жу-жащи като пчели" в кошери. Понякога фараонът среща богове, които държат скрити лицата си, но в един случай той вижда лицето (само) на богиня. После фараонът вижда богове, чиято задача е да доставят „пламъци и огън" на „небесната лодка от милиони години" на Ра, а и други богове, „които определят посоката на звездите".

Тогава чак фараонът достига крайната точка, където от него се изисква да захвърли одеждата си и да надене божествено облекло. „Шем-свещениците", онези, които извършват мистериозната церемония „отваряне на устата", сега присъстват. Текстът продължава да описва един дълъг тунел, наречен „Проблясъци в края", и отвор, „където е доведен вятърът", фараонът достига до място, наречено „Планина на издигането на Ра", където вижда предмет, обозначен като „Изкачващ се към небето". Той влиза в „лодка", описана като дълга около 305 метра, и сяда на „корниза".38 След различни други технико-звукови процедури „устата" на планината се отваря и лодката се издига нагоре:

„Вратата към Небесата е отворена!
Вратата на Земята е отворена!
Отверстието на небесните прозорци е отворено!
Стълбището към Небето е отворено;
Стълбите на Светлината са разбулени;
двойната порта на Хебу е отворена
за Хорус от изтока, на зазоряване.
Небето говори; Земята се тресе; Земята трепери;
двете енории на боговете крещят;
земята се разцепва...
когато царят се възкачва към Небето,
когато се пренася на другия бряг над свода (до Небето).


Възможно ли е това пътуване да е плод на въображение? Описанието съдържа указания, които едва в двадесети век успяха да придобият някакъв смисъл. За нас не е трудно да си представим съвременен център за контрол на космическите полети на НАСА с бръмчащи компютри и контролни видеосистеми на входовете. Останалите детайли говорят сами за себе си. Когато четем текстове, подобни на този върху стените на пирамидите, на възраст повече от четири хиляди години, те са особено предизвикателство към нашите парадигми. Ако бе само изолиран случай, бихме могли да го пренебрегнем, както е обичайно, но не е. Обърнете внимание на следното описание, дадено от друга култура, на събитие, което се е случило не много далече от Източен Египет:

„На сутринта на третия ден имаше гръм и мълния, с дебел облак над планината и доста силен рев от тръба... Планината Синай бе покрита с дим, защото Господ кацна върху нея в огън.


И славата на Господ се установи върху планината Синай. В продължение на шест дни облакът покриваше планината... На израилтяните славата на Господ им се струваше като унищожителен огън на върха на планината."

Дали това е просто случай на свръхактивно въображение? Едва ли. След една от срещите му с Господ Бог на планината Синай Мойсей се връща при израилтяните с „излъчващо лице", което уплашило всички. Как ли се е случило това? Указанието се намира в Изход, 33:21-23:

„И рече Господ: „ето място при Мене; застани на тая скала; и кога минава славата Ми, Аз ще те туря в пукнатината на скалата, и ще те покрия с ръката Си, докле отмина; и кога Си сваля ръката, и ще Ме видиш изотзад, а лицето ми няма да бъде видимо (за тебе)."


Разказът е придружен от категорични заповеди от Йехова към Мойсей, предупреждаващи го за потенциалната опасност, грозяща всеки, който се качи в планината.

Съществува и друг интригуващ аспект от Изход, който не може да бъде пренебрегнат, и това е Старозаветният ковчег. Господ казва на Мойсей:

„И да ми направят светилище, за да обитавам между тях. По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите."

После следват ясни и категорични инструкции. Капакът на ковчега трябва да има два „херувима", изковани от чисто злато, по един от всяка страна на капака, с разперени крила, а лицата им да бъдат едно срещу друго:
„Там ще се срещнем с теб; и отгоре на очистилището, измежду двата херуви-ма, които са върху ковчега с плочите на свидетелството, ще говоря с теб за всичко, което ще ти заповядам за израилтяните."45

Защо е необходимо да „се срещат" в точно определено време и по този начин? Бог обяснява, че не може лично да придружи израилтяните до Обетованата земя;46 вместо това той ще използва Кивота, за да предава заповедите си. Сигурно това е технология на двадесети век, трябва да има някаква грешка! Но четем също, че Кивотът трябва да бъде носен от свещенодействащите, снабдени със „свещени одежди" и „защитна завеса", а ако правилните указания не се спазят, ефектът ще бъде потенциално фатален. Дали в такъв случай е съвпадение, че Кивотът е трябвало да бъде обкован с чисто злато отвътре и отвън, представляващи две електропроводими повърхности, изолирани с дърво помежду си? И още нещо, дали е съвпадение, че е трябвало да бъде теглен на дървени върлини, които да изолират носачите от ковчега?

Откритието на такива обяснения в Изход, написана преди около 2500 г. и разказваща за събития, станали преди още хиляда, зашеметява въображението. Как може някой да пренебрегне очевидното описание на самолет и радиация в планината Синай, когато има точно толкова удивително описание на устройство за комуникация, което е напълно съвременно и се захранва от мощна електрическа система? Трудно е да се прецени как биха могли древните израилтяни да измислят във въображението си толкова подробни технологични описания.

В тази част илюстрирах гледната си точка само с два примера - от Библията и от „Древни текстове от египетските пирамиди", но бих могъл да избера и от множество подобни легенди на цивилизации по целия свят. Обща нишка сякаш се промъква през всички тези митове и легенди за древни богове. Какво ли зрънце истина е възможно да крият те?

Интелектуалната задънена улица

Дарвинизмът мит ли е? Световните религии биха искали да вярваме точно в това, но бихме ли дали доверието си на мъгляво базираната им гледна точка? Мотивите им за атака на еволюционната теория са очевидни и произлизат от теорията, че Бог единствен е създателят на живите твари, включително и на човешкия род. Но независимо че тяхното убеждение идва от онова, което учените биха нарекли нелогична вяра, някои от аргументите им против дарвинизма са напълно разумни. Един такъв аргумент е, че по пътя на естествения подбор никога не би могъл да бъде създаден неописуемо сложният човешки мозък. От гледна точка на религията дарвинизмът не е научен факт, а неиздържана теория - ето защо според най-ревностните теолози е мит, че еволюцията е факт!

Можем ли наистина да вярваме, че една наука - като разумен търсач на истината и крайъгълен камък на съвременните убеждения - ни е подвела? Това е фантастично обвинение. Разбира се, че можем да се опираме на науката и нейните систематични методи за наблюдение, експериментиране и измерване. Със сигурност нейните теории са съответно изпитани, преди да бъдат формулирани във вид на закони, които ръководят материалния свят. Но как би могъл дарвинизмът да бъде правилно тестуван? Учените могат да докажат теоретично, че се случват мутации и промяна на живите същества, но в отсъствието на подробни свидетелства от археологически разкопки как могат те да докажат, че такива изменения наистина са настъпили?
Каква е истината за дарвинизма? За да получим отговор, нужно е да се обърнем към аргументите, бушуващи между самите еволюционисти, и към една книга, която твърди, че „излага настоящите противоречия" и „показва философските, дори религиозните стремежи, изкривили споровете между учените". Дениъл С. Денет, авторът на „Опасната теория на Дарвин", е един от най-влиятелните философи на нашето време, с огромен опит в сферата на еволюцията и генетиката. В книгата си Денет прави опит да убие „мита"(отново тази ужасяваща дума), че основите на дарвинизма, така добре изразени от учени като Ричард Доукин, са били опровергани от изтъкнатия американски учен Стивън Джей Гоулд. Основната тема на книгата му е, че дарвинизмът е жив и здрав, но онова, което всъщност Денет върши, е да изложи на показ разделението между учените пред очите на всички ни.

Забележително е, че една от главните сфери на противоречие е нещо, наречено „адаптационизъм" - не генетичен процес, а по-скоро подход, който някои дарвинисти са използвали, за да се доберат до краткосрочни заключения чрез дедуктивно мислене. Въпросът е дали този подход е научно валиден. Денет красноречиво спори, че адаптациониз-мът е валиден и полезен подход в сферата на еволюцията, но фактът, че този аргумент съществува, все пак показ за, че това не е подход, който би бил възприет нормално сред други научни дисциплини.

Докато противоречивостта на адаптационизма е от семантичен характер, главната част от книгата на Денет обвинява някои от най-изтък-натите учени на нашето време, включително СТИЕЪН Джей Гоулд, Роджър Пенроуз и лингвиста Ноам Чомски, за това, че са ое оказали неспособни в края на краищата да приемат самите основи на Дарвиновата теория. Това е драматично обвинение!

Нека започнем с Гоулд. Денет твърди, че коментарите на Гоулд са отвлечени и изопачени, с цел да се атакува ортодоксалният дарвини-зъм. В опитите си да подчертае причините, поради които Гоулд не е поправил такива неверни интерпретации, той заключава, че Гоулд изобщо не е уверен, че идеите на Дарвин могат да обяснят еволюцията в нейната цялост. Денет след това цитира подобна неохота от страна на Чомски и Пенроуз, но тук вече стигаме до специфичното.
Ноам Чомски е водещият световен експерт по лингвистика. Неговият пионерски труд демонстрира, че езиковите структури - способността да се придобива говор чрез родителска комуникация - са вродени за новороденото дете. За голямо разочарование на психолозите Чомски премести проблема с езика от въпрос на теорията на научаването към въпрос на еволюционната теория - как универсалната граматика е еволюирала като вградена биологична функция в рамките на мозъка? Както отбелязва Денет, по принцип няма причина, поради която добиването на говорни способности да не се е появило чрез естествения подбор, въпреки че Чомски се дистанцира от това заключение. Защо?

За Роджър Пенроуз мозъкът като цяло представлява еволюционна загадка. Ортодоксалният дарвинизъм приписва всички функции на мозъка на един сбор от алгоритми (стъпка по стъпка - механични процедури), като изработения от човек интелигентен компютър. Въпреки това Пенроуз разглежда мозъка като действащ на доста по-високо ниво:

„Вярвам силно в мощта на естествения подбор. Но не виждам как естествени-ят подбор в своята същност би могъл да развива алгоритми, които би трябвало да имат някакъв вид разумни съждения за валидността на други алгоритми, които вероятно ние притежаваме."


Колкото и невероятно да изглежда, Роджър Пенроуз заряза естествения подбор и както изглежда, търси радикално нов подход към загадката чрез квантовата физика!
Явно не всичко е „толкова наясно" с дарвинизма. Дали това означава, че дарвинизмът е мъртъв? Не съвсем, защото в сферата на еволюцията най-общо той има още какво да ни предложи. Едва когато теорията се приложи към човешкия род, битката започва. Защо голям учен като Чомски, когото нарекоха „Американски лауреат на еволюцията", чувства такъв дискомфорт с човешката еволюция? Огромната сила на дарвинизма според неговите проповедници като Доукинс например е, че при наличието на достатъчно време естественият подбор може да обясни всичко. Възможно ли е липсата на време да бъде неизреченият проблем?
Стивън Джей Гоулд се насочва към „величествената невъзможност за човешка еволюция". Ако използваме една маймуна като начална точка, съществен брой големи еволюционни скокове са необходими, за да се развие възходящо до човек (пълен преглед на въпроса ще се появи в следващата глава). Генетиците са съгласни, че механизмът е мутация, но също са съгласни, че огромната част от мутациите са лоши. Съгласни са също, че механизмът на мутацията изисква дълъг период от време, защото мутации, които предизвикват големи промени, са особено опасни за живите същества и по този начин няма вероятност да оживеят. Те казват и още нещо: „Ако евентуална мутация успее да вземе активно участие при живи същества, това ще стане само при подходящи обстоятелства, когато малък брой от популацията се изолира". Дали тези неве-роятни фактори, обединени с краткия период от шест милиона години, позволени на маймуната да еволюира до човек, са причината за големия дискомфорт на нашите учени? Нека използваме стара народна поговорка: „Не се мъчи да постигнеш невъзможното!"

Едно нещо е сигурно - човечеството е тук - и този факт има нужда да бъде обяснен. Религиите повдигат много валидни въпроси към дарвинизма, като например: „Как такива неописуемо сложни органи като окото, ухото и мозъка биха могли да еволюират едновременно? После те се обръщат към свещените си книги и откриват, че Бог е създал човека. Но религиите нямат нито един позитивен, разумен, научен аргумент да подкрепят това твърдение. Религиите обвиняват учените за тяхната увереност в дарвинизма, но и самите те са виновни за това, че се опират на един „мит" - „забулената истина" за Божественото сътворение.

Науката не може да пренебрегне факта, че човечеството е тук, на планетата Земя. Единственият механизъм, който се изтъква, за да обясни този факт, е еволюционната теория на Дарвин за естествения подбор. Откакто това се явява единствената алтернатива на Сътворението, учените инстинктивно насилиха теорията, за да пасне на фактите, и обратно. Това е най-удобната научна парадигма. Няма съмнение, че дарвинизмът съдържа много истини за царството на животните, но сурови съмнения обграждат неговото практическо приложение към човека.

Тези две нарушени опорни точки ни поставят в интелектуална задънена улица. Религиозните и научните аргументи обикалят в омагьосани кръгове, но ние не стигаме доникъде. Как тогава да обясним факта, че сме тук? Съществува ли алтернатива, която ще ни изведе от тази задънена улица? Понякога уж невъзможен проблем намира съвсем просто разрешение - проблемът се превръща в „изпаряващ се облак", който бързо ще изчезне. Но непременно се изисква нов начин за поглед към проблема, премахването на невярното предположение или ограничение. Вероятно сега е моментът да преосмислим отношението си към боговете от плът и кръв като отговор на тази мистерия.
Следва...



Тагове:   ново,   богове,   хилядолетие,


Гласувай:
4
0



Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - Един хубав ден, пред разположилия ...
15.10.2011 17:01
Един хубав ден, пред разположилия се в
двореца си Индра се
явява дрипав
малчуган. Самият
Вишну приел този
образ, за да унижи Царя на Боговете. Без
да му разкрива
веднага самоличността
си, той го нарича „дете
мое“ и започва да му
говори за безбройните Индра, населявали до
този момент
неизброимите вселени.
„Животът и
царстването на един
Индра — му казва той, — продължават 71
еона (един цикъл,
един mahâyuga,
обхваща 12 000
божествени години,
тоест 4 320 000 години); един ден и
една нощ на Брахма са
равни на 28
съществувания на
Индра. Но животът на
един Брахма, измерен в дните и нощите на
Брахма, трае само 108
години. След един
Брахма идва друг;
докато единият си
ляга, другият става. Никой не би могъл да
ги изброи. Безчет са
тези Брахма, а да не
говорим за Индра!… Но кой ще изчисли броя на Вселените,
щом като всяка от тях
си има свои Брахма и
Индра? Отвъд най-
отдалечената
обозрима точка, отвъд всяко въображаемо
пространство
безспирно възникват и
изчезват Вселени. Като
леки кораби, те плават
по чистите и бездънни води, които образуват
тялото на Вишну.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26273144
Постинги: 14447
Коментари: 18437
Гласове: 25019
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031