Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09.2011 21:31 - Златото. Откъде се взе на Земята?
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 5003 Коментари: 2 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Откъде произлиза цялото злато?

Източник 

7.09.2011

image


При формирането на Земята разтопеното желязо слиза към центъра, за да образува ядрото, увличайки със себе си по-голямата част от благородните метали на планетата, като злато и платина. Като цяло, количеството на благородни метали в ядрото ще бъде достатъчно, за да се покрие цялата повърхност на земята с дебелина четири метра.(да се позлати)

Преместването на златото в ядрото лишава външната част на Земята от съкровищата. Въпреки това, разпространението на благородни метали в силикатната мантия превишава изчислените стойности десетки и хиляди пъти. Вече е обсъждана идеята, че изсипаното върху главите ни свръхизобилие е предизвикано от дъжд от катастрофирали метеори, които са настигнали Земята след формирането на ядрото й. Цялата маса на метеоритното злато, по този начин е влезло в мантията, обособило се е, и не е отишло дълбоко навътре.

За да проверят тази теория, д-р Матиас Уиилборд и професор Тим Елиът от Бристолската изотопна група на Училището по Науки за Земята са анализирали събраните в Гренландия, от професорът в Оксфордския университет Стивън Mурбат скали, чиято възраст е около 4 милиарда години. Тези древни скали представят уникална картина на състава на планетата скоро след формирането на ядрото, но преди предполагаемата метеоритна бомбардировка.


Изследователите са установили наличие в скалите на изотопи от волфрам. Като много рядък елемент (в килограм скала, съдържанието на волфрам е само около 0,1 милиграма), подобно на златото и другите благородни метали, е трябвало да влязат в ядрото по време на неговото формиране. Подобно на повечето други елементи, и волфрамът е разделен на няколко изотопи - атоми със сходни химични свойства, но с малко по-различни маси. По изотопите, може със сигурност да се съди за произхода на материята и смесването на метеорити със Земята е трябвало да остави характерни следи в състава на изотопите на волфрама.

Д-р Уилборд забелязал в съвременната порода, намаляване на броя на изотопите на волфрама -182 в 15 милионни части, в сравнение с Гренландия. Тази малка, но значима промяна превъзходно се съгласува, с това, което е трябвало да докаже, че превишението на наличното злато в света е положителен страничен ефект от метеоритните бомбардировки.

Д-р Уилборд казва: "Извличането на волфрам от скалните проби и анализа, с необходимата точност, на изотопния състав е било изключително трудно, предвид малкия брой на камъните със съдържание на волфрам. В действителност, ние сме станали първата лаборатория в света, която е извършила успешно измерване на това ниво. "

Падащите метеорити са се смесвали с мантията на Земята в процесите на гигантска конвекция. Задачата-максимум за бъдещето е да се определи продължителността на това смесване. Впоследствие геоложките процеси са формирали континенти и са довели до концентрация на благородни метали (и волфрам) в залежи на руда, която се добива днес.

Д-р Уилборд продължава: "Нашите резултати показват, че голяма част от благородните метали, на които се основава нашата икономика и много от основните производствени процеси, е била доведена до нашата планета от щастлива случайност, когато Земята е била покрита с около 20 квинталиона тона астероиден материал."

 




Тагове:   злато,   земя,


Гласувай:
11



Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - благодаря
19.09.2011 19:46
Нямам регистрация тук, но вашите материали редовно чета
цитирай
2. анонимен - how to use adobe flash
19.02.2012 15:36
64 bit windows xp install pdf http://oxydduv.hostingsociety.com/acrobat-full-version.html acrobat full version
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39752403
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031