Постинг
24.07.2011 16:42 -
Вечността, в която се състоя принципиалната етика
Автор: jmethodius
Категория: Други
Прочетен: 837 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2011 16:48
Прочетен: 837 Коментари: 3 Гласове:
4
Последна промяна: 13.09.2011 16:48
Понастоящем човек е свикнал да приравнява по значение определенията "етическо учение" и "принципиализъм". И понеже без етика няма практика, излиза, че без принцип не би имало постъпков човешки живот... Аз в опровержението си на този навик ще изходя от образа, чрез който всеизвестният иморалист Фридрих Ницше въвежда основополагащия етическото учение на сатанизма смисъл.
Ницшевата етическа притча за дървото гласи: "И с човека е тъй, както с дървото. Колкото повече се възмогва то към висина и ясност, толкова по-силно неговите корени се стремят към земята, в тъмата, в глъбината - в злото." (Ницше, "Тъй рече Заратустра" - "Дървото на планината", прев. Любен Казанджиев: стр. 82 от част 2 на "Анти-Нитче" - "Психологът".) Да, тази метафора е повече от разбираема в общожитейска трактовка (в смисъл на "сила на духа", мълнии, ветрове и пр.: и изказана в една от последните серии на филма "Капитан Петко Войвода"), но не е дотам разбираема в строгоетическа, в каквато в своята етическа притча за дървото я употребява Ницше.
Разбирането накъм Ницшевата етическа притча за дървото преминава през различаване едно спрямо друго понятията "морал" и "нравственост", както и през различаване едно от друго етическите учения на принципиализма, християнството и Ницше.
Етосът е надиндивидуална характеристика. Етичният ценностен вектор (зло - добро) може да бъде подведен двояко: веднъж - под представата "етично човечество" и втори път - под представата "етичен един човешки тип". Та в първата представа векторът е положен в абсолютен (императивен) план (т. нар. морал) от Бог и възсъществува индивидуално (съвестово) съгласно метафорите тъмнина/ светлина, отлив/ прилив, мраз/ топлина и пр., а във втората - израства в мащабово съотношение (т. нар. нравственост) съгласно Ницшевата притча за дървото.
Та Ницше приема за реалност представата "етичен един човешки тип", в която различни по интелектуално и социално ниво хора се оказват етично уравнени и обявява етичното човечество за провеждана от понастоящем дребномащабен етичен един тип (а едромащабен са били, да речем, спартанците) човек абсолютизация, в която злото и доброто са разделно хипостазирани; и сетне предявява въпрос (археутопия) относно идеята "въздигнал се над собствената си абсолютизация етичен един човешки тип": етичен един свръхчовешки тип, у когото въобще злото и доброто са изрази (съответно: коренище и корона) на едно разраснало се до безкрай (т. е. до етично-ценностна абсолютна свобода) етическо дърво, а не са идеализации.
От позиция пък на приетата за реалност представа "етично човечество" (и в името на моралната индивидуалност, съвестта, отхвърляйки представата "етичен един човешки тип"), т. е. от християнска позиция, Любен Казанджиев (гореспоменатият) атакува Ницшевото етическо учение и има също толкова основание, колкото и Ницше. Ала именно принципиализмът, една трета страна, е този, който в своето етическо учение не търси основание и в училищно назидание твърди, че човечеството е един априорно поставен пред човека идеал (всеобщото щастие)! Да, принципиалната етика е несъстоятелна.
От гл. т. на "етичното човечество" свръхмерно (разбалансирано) злият или свръхмерно (разбалансирано) добрият човек са (в последна сметка) съотв. Сатана или Господ, а от гл. т. на "етичния един човешки тип" - аномалии. Ницше в етическото си учение ратува за достигане балансиран и свръхмерно мащабен един етически типаж Борджия-Христос.
По хайдегериански завършва в песента на свещеник Божидар Главев ("Ахат") "Дървото" притчата, ето:
"Машини идват към мен, вървят роботи в строй...
Те ще ме отсекат!"
И ето че си връщам назад думите! Принципиалната етика се възсъстоя в технокрация ("аналитична философия"), която отсече изсмукалото соковете на християнската етика дърво на Ницшевата етическа притча и го остави да изгние, а междувременно формализира злото в логическа "0", а доброто - в логическа "1". Та оттук насетне "злите" и "добрите" образи, специализирала се в "аналитична", „философията” започна да вижда илюстративно, т. е. в качеството им на единствено илюстрации към (вече) абстрактните противоположни "етически" квалификации "зло" и "добро".
Viva la Tecnocracia!
Ницшевата етическа притча за дървото гласи: "И с човека е тъй, както с дървото. Колкото повече се възмогва то към висина и ясност, толкова по-силно неговите корени се стремят към земята, в тъмата, в глъбината - в злото." (Ницше, "Тъй рече Заратустра" - "Дървото на планината", прев. Любен Казанджиев: стр. 82 от част 2 на "Анти-Нитче" - "Психологът".) Да, тази метафора е повече от разбираема в общожитейска трактовка (в смисъл на "сила на духа", мълнии, ветрове и пр.: и изказана в една от последните серии на филма "Капитан Петко Войвода"), но не е дотам разбираема в строгоетическа, в каквато в своята етическа притча за дървото я употребява Ницше.
Разбирането накъм Ницшевата етическа притча за дървото преминава през различаване едно спрямо друго понятията "морал" и "нравственост", както и през различаване едно от друго етическите учения на принципиализма, християнството и Ницше.
Етосът е надиндивидуална характеристика. Етичният ценностен вектор (зло - добро) може да бъде подведен двояко: веднъж - под представата "етично човечество" и втори път - под представата "етичен един човешки тип". Та в първата представа векторът е положен в абсолютен (императивен) план (т. нар. морал) от Бог и възсъществува индивидуално (съвестово) съгласно метафорите тъмнина/ светлина, отлив/ прилив, мраз/ топлина и пр., а във втората - израства в мащабово съотношение (т. нар. нравственост) съгласно Ницшевата притча за дървото.
Та Ницше приема за реалност представата "етичен един човешки тип", в която различни по интелектуално и социално ниво хора се оказват етично уравнени и обявява етичното човечество за провеждана от понастоящем дребномащабен етичен един тип (а едромащабен са били, да речем, спартанците) човек абсолютизация, в която злото и доброто са разделно хипостазирани; и сетне предявява въпрос (археутопия) относно идеята "въздигнал се над собствената си абсолютизация етичен един човешки тип": етичен един свръхчовешки тип, у когото въобще злото и доброто са изрази (съответно: коренище и корона) на едно разраснало се до безкрай (т. е. до етично-ценностна абсолютна свобода) етическо дърво, а не са идеализации.
От позиция пък на приетата за реалност представа "етично човечество" (и в името на моралната индивидуалност, съвестта, отхвърляйки представата "етичен един човешки тип"), т. е. от християнска позиция, Любен Казанджиев (гореспоменатият) атакува Ницшевото етическо учение и има също толкова основание, колкото и Ницше. Ала именно принципиализмът, една трета страна, е този, който в своето етическо учение не търси основание и в училищно назидание твърди, че човечеството е един априорно поставен пред човека идеал (всеобщото щастие)! Да, принципиалната етика е несъстоятелна.
От гл. т. на "етичното човечество" свръхмерно (разбалансирано) злият или свръхмерно (разбалансирано) добрият човек са (в последна сметка) съотв. Сатана или Господ, а от гл. т. на "етичния един човешки тип" - аномалии. Ницше в етическото си учение ратува за достигане балансиран и свръхмерно мащабен един етически типаж Борджия-Христос.
По хайдегериански завършва в песента на свещеник Божидар Главев ("Ахат") "Дървото" притчата, ето:
"Машини идват към мен, вървят роботи в строй...
Те ще ме отсекат!"
И ето че си връщам назад думите! Принципиалната етика се възсъстоя в технокрация ("аналитична философия"), която отсече изсмукалото соковете на християнската етика дърво на Ницшевата етическа притча и го остави да изгние, а междувременно формализира злото в логическа "0", а доброто - в логическа "1". Та оттук насетне "злите" и "добрите" образи, специализирала се в "аналитична", „философията” започна да вижда илюстративно, т. е. в качеството им на единствено илюстрации към (вече) абстрактните противоположни "етически" квалификации "зло" и "добро".
Viva la Tecnocracia!
САЩ забива нож в гърба на България 6
В ЧЕРЕПА НА НАПОЛЕОН БОНАПАРТ Е ОТКРИТ М...
Зверски пребитият от циганин Алекс от гр...
В ЧЕРЕПА НА НАПОЛЕОН БОНАПАРТ Е ОТКРИТ М...
Зверски пребитият от циганин Алекс от гр...
е вечността, в която се състои принципиалната етика, сиреч моралът постмодерно е етичната еластична спойка на технологията. Eтиката пък понастоящем (т. е. постмодерната етика) е онази пластична спойка, която обживява анализа (собствената рефлексия към технологията) да бъде философия. (Та ако от постмодерността въображаемо премахнем етико-моралния дискурс, то ще остане стерилният аналитико-технологичен дискурс. И ето, че както анализът рефлектира собствено върху технологията, то тъй и постмодерната етика рефлектира собствено върху постмодерния морал.)
цитирайги разбирам ницшеански, сиреч: нравствеността като атрибут на расата, а морала - като сублимация на съответната му нравственост. И коя раса владее днес чрез - в последна сметка - технокрацията?
цитирайе иудейската археутопия, аналогична на ubermensch.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 306
Блогрол
1. На руски, едно от най-обхватните посветени на Ницше места в Мрежата
2. На английски, едно от най-обхватните информиращи посветени на Борджиите места в Мрежата (библиография)
3. Всички картини на Айвазовски, в хронологичен ред, много добро качество на изображението
4. На български, безплатен и гениално изготвен завършен курс по математика и физика
5. Превъзходен on-line книжовен руско-английски речник
6. За изтегляне, безплатни фототипни англоезични (и немскоезични) стари и много ценни издания, напр. Шопенхауер
7. Чудесен безплатен on-line-курс по електрокитарна теория (на английски)
8. Патристика: с безплатен достъп до великолепни англоезични преводи, събрани по хронология
9. Безплатен графичен on-line-редактор за китарни грифови диаграми
10. Пропедевтика в музикалното електроинженерство
11. Двуезична (лат. - бълг.) електронна библиотека за латинска литература - безплатно
12. Радио (Otto, 256 kbps) - барокова музика
13. Радио (Otto, 256 kbps) - класицистична музика
14. Радио (Otto, 256 kbps) - оперна музика
15. Виртуозната пианистка Валентина Лисица
16. Слаб философ ли е Ницше
2. На английски, едно от най-обхватните информиращи посветени на Борджиите места в Мрежата (библиография)
3. Всички картини на Айвазовски, в хронологичен ред, много добро качество на изображението
4. На български, безплатен и гениално изготвен завършен курс по математика и физика
5. Превъзходен on-line книжовен руско-английски речник
6. За изтегляне, безплатни фототипни англоезични (и немскоезични) стари и много ценни издания, напр. Шопенхауер
7. Чудесен безплатен on-line-курс по електрокитарна теория (на английски)
8. Патристика: с безплатен достъп до великолепни англоезични преводи, събрани по хронология
9. Безплатен графичен on-line-редактор за китарни грифови диаграми
10. Пропедевтика в музикалното електроинженерство
11. Двуезична (лат. - бълг.) електронна библиотека за латинска литература - безплатно
12. Радио (Otto, 256 kbps) - барокова музика
13. Радио (Otto, 256 kbps) - класицистична музика
14. Радио (Otto, 256 kbps) - оперна музика
15. Виртуозната пианистка Валентина Лисица
16. Слаб философ ли е Ницше
