2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
HOWARD BARLOW
Back to the future: Naomi Jacobs today, now recovered from her amnesia
Когато си отворих очите, дишох тежко, пижамата ми беше напоена с пот. Казах си, че трябва да е било кошмар. Но когато се огледа,х ужасен страх ме обхвана. Разбрах, че не мога да разбера къде съм. Моят кошмар е реалност. Къде ми е долния етаж на двуетажните легла и розовите покривки за легло? Защо сестра ми я няма, която спи над мен? Защо те чувам родителите си да приготвят закуската долу? Станах от леглото и трескаво се огледах. Нещо ми беше познато, но как съм попаднала тук? Може би бях отвлечена?Не знаех, че това са симптоми на заболяването, което разруши всичките ми спомени от реалния живот, в който съм 34-годишна майка и ме върна обратно в 15-годишната ми възраст.
Предпазливо, аз излязох от стаята в коридора, надявайки се, че ще дойда в съзнание. Извиках, но гласа ми, оттекващ от стените, не беше моя. Развълнувана и загубена, отворих вратата на банята. Независимо от факта, че стаята беше непозната, бях шокирана от предишния човек, който ме гледаше от огледалото. Това бях аз, но старата версия на лицето. Бях на 15год., но лицето ми беше на възрастен човек - покрито с бръчки "пачи крак" (формиращи се от усмивка), тъмни кръгове под очите, които сега бяха пълни със сълзи.
Обхвана ме паника, изскочих от банята, спуснах се надолу по стълбите, влизах от една стая в друга и нищо не познавах. Не знаех какво търся, може би, приятелката ми се е пошегувала с мен и сега ще се засмее и ще извика: "Изненада!", Или моите родители ме чакат там и за да ми обяснят какво се случва.
Гледах картините по стените - едната беше портрет на добре гледано дете с къдрици на главата, на следната картина същото дете седеше в скута на моето "бъдещо" бебе Ya Детето, пораснало като напреднах по коридора, стигнах до черно-бяла картичка, където беше той на скейтборд на около 9-годишна възраст. Кое е това дете, попитах аз? Сърцето ми скочи, когато чух лицето от друга картина - това е сестра ми, Симоне, въпреки че е много по-стара от тази, която за последно видях. Всяка снимка предизвикваше у мен въпроси, но най-налудничавия беше, че аз не съм вече в 1992 г.? Може ли наистина да съм попаднала в бъдещето?
Сред объркването, името и телефонния ми номер, се появиха в главата ми. Взех един черен телефон, който видяхф в един ъгъл на стаята и набрах номера, но не разпознах гласа, който ми отговори. Въпреки това, аз не можех да сдържа риданията в слушалката и казах, че не знам къде съм, коя е тя и какво се случва с мен.
Петнадесет минути по-късно, същата тази жена дойде при мен и въпреки че не можеше да си спомни нищо, но нейния загрижен вид ме успокои толкова много, че позволих да влезе. Кейти - приятелка, която, очевидно, е била известна, в продължение на много години, оставайки спокойна и съсредоточена. Тя ми каза, че всичко ще се оправи, но забелязах, страхът в очите й, когато тя взе малка черна кутия от джоба си (това е мобилен телефон, както по-късно научих) и позвъни на сестра ми, Симон, която пристигна малко след това. Те ми дадоха едно питие, седнаха и ми обясниха, че аз просто трябва да се отпусна, че съм уморена, измъчена и, че всичко ще си дойде на мястото, след като се успокоя. Те също обещаха да се грижат за Лео - моят син, който спеше на горния етаж през цялото време. Този факт съвпадаше с това, което видях на детските снимки, но не ми се изясни абсолютно изчезналото от паметта, раждането на моето дете. Прекарах останалата част от деня, завита на дивана, плачех от ужас, че всички това, което съм аз, е загубено - училището, дори мойте GCSE (. Задължителни изпити за британските ученици на 16 години), най-добрите ми приятели, вечерите в парка и домашния уют. Аз все още съм Наоми, и сега никога няма да бъда Дороти от Канзас.
Въпреки уверенията на Кейти и Симон, че всичко ще си дойде на мястото, на следващата сутрин, аз се почувствах още по-изгубена. Саймън ме заведе на лекар, който ми постави диагноза - преходна глобална амнезия, причинена от период на тежък емоционален стрес. Но аз съм само на 15, и от какво може да е предизвикано това пренапрежение? - така мислех за себе си. Симон обясни, че съм минала през емоционална криза през последната година на изпитите в университета. Имала съм стомашни заболявания и възпаление на сливиците. Преминаването към глобална амнезия е механизъм за защита, който причинява епизодична загуба на паметта. Въпреки, че семантичната ми памет, остана непокътната, така, че можах да си спомня как карам кола и да зная телефонния номер, годините на емоционалните ми спомени са си отишли. Имала съм дългосрочна преходна глобална амнезия, за която няма лечение. Лекарят ми каза, че това състояние може да продължи от четири седмици до осем месеца. Всичко, което може да се направи, е да чакаме.
Докторът настоя да не чета вестници, да не гледам телевизия и да не полагам усилия да си спомням, и тогава и паметта би трябвало да се върне. Но, както всеки дързък тийнейджър, не можех да направя нищо със себе си, и любопитство да видя какъв е света, надделяваше. Това беше умопомрачително - цифровата телевизия изглеждаше почти фантастична в сравнение с аналоговата, и дори риалити шоутата, които бяха почти на всеки канал, оставаха загадка за мен. За Буш ми беше известно, но чух за Джордж старши. И сестра ми подробно ми обясни, какво е 9 / 11, 07/07 и за "войната срещу тероризма". Тя ми описваше увеличението на технологичните, биологични и психологически заплахи за планетата и, че ислямския тероризъм е по-голяма заплаха от ИРА (Ирландската републиканска армия), която се превърна в нова заплаха за стабилността на Запад. Facebook, утилизацията на отпадъците, онлайн пазаруването ... списъкът продължава. Бях изумена от всичко това, но много по-трудно беше да направя "дайджест" на историята на живота си.
С помощта на 20-годишни дневници и списания, които аз си водех, се отвори прозорец в личното ми минало, и успях да намеря основните етапи по пътя на зрелостта. Аз съм била самотна майка и никога не съм била омъжвана. Имала съм 13-часов работен ден, и Лео е роден във водата под звуците на Аланис Морисет. Преди това съм имала собствен успешен бизнес, аз бях учила за научна степен по психология. Аз съм умеела да пека торта, "Лимонов дъжд." Прочетох го със страх, но ако приемем, че съм била на 15-години, не можех да повярвам, какъв е начина, чрез който аз съм станала възрастна. Мислех, че ще завладея света, по времето, когато съм била на 34год. Виждах себе си, като пътуваща по целия свят, като успешен журналист, писател на книги за приключенията ми, или лекар, лекуващ болните деца в Африка. Трудно беше да не се чувствам разочарована, защото не съм постигнала тези неща и не живее в имение, натрупала цяло състояние.
С голямата подкрепа и комфорта на семейството и приятелите ми, което ми отне осем седмици, за да реша сама да се върна обратно в бъдещето (т.е. настоящето). Първите спомени започнаха да се появяват три седмици след началото на амнезията, и те продължиха в продължение на пет седмици, докато паметта ми не се възстанови напълно. Моят доктор ме посъветва да се въздържам с оценка на по-голямата част от спомените, защото първоначално бях разочарована как живота ми се е развил, и е по-лесно да остана в неприемането на сегашното състояние на нещата. Когато най-накрая се почувствах в безопасност започнах да приемам бъдещето, се събудих, и спомените започнаха да се връщат при мен.
Хората често питат как се справих със страха и несигурността, узнавайки за тези ужасни неща, които ми се случиха. Но, все пак, ако това не беше ужасно, нямаше да мога да променя нищо. За мен, това заболяване е важно, позволявайки ми да видя света през очите на другите през последните 15 години. Преходната глобална амнезия ми помогна да преразгледам своите приоритети и да се насоча отново в друг живот, но със сигурност в по-добра посока. Във всеки случай, един прозорец към нашето бъдеще е едно събуждане по телефона, от което всички имаме нужда.
Преходна глобална амнезия (TGA)
* Заболяването е открито от Морис Бендер през 1956 година. TGA се характеризира с внезапна, рязка, краткосрочна загуба на паметта и объркване. Нарушенията могат да възникнат и в трудността за припомняне на стари събития.
* TGA е форма на реакционна амнезия, обикновено причинена от тежък физически или емоционален стрес, физическа подготовка или отношенията между половете. Някои експерти предполагат, че има връзка между TGA и пациенти, които страдат от мигрена, епилепсия, и мозъчносъдова болест (цереброваскулярна болест).
* TGA обикновено се появява в средна възраст или при пациенти в напреднала възраст. Статистиката показва, че повечето пациенти са на възраст от 56 до 75 години.
* Тази амнезия възниква спонтанно и трае няколко часа. Дългосрочна и трайна загуба на паметта е рядкост.
* Същностната характеристика на TGA е, че пациентът често и систематично поставя някои въпроси, като използва едни и същи изражения и интонация.
* Пациентите с тази форма на амнезия запазват семантичната памет - дългосрочна памет, която е отговорна за знанието за света, смисъла на думите и предметите, и придобитите в процеса на учение навици, например, можете да карате кола.
* Лице, страдащо от TGA, едва ли може да си спомни нещо ново, но някои пациенти понякога изразяват точна и ясна мисъл.
* Пациентът често е наясно с неговата загуба на паметта, а това обикновено е съпроводено от емоционален стрес и тревожност.
* TGA често възниква поради аварийни събития, които могат да се случат няколко часа, дни или седмици преди пристъпа. Типичните примери са изтощение, преумора или финансови затруднения.
*Не существува каквото и да е лечения на амнезияга, освен подкрепа и успокояване от страна на роднини и близки.
П.П. Въпреки всичко написано и обяснено, все пак хипотезите са две. Болест или реално пътуване във времето? Имайки предвид науката, която "влюбена в себе си" е готова да даде отговор на всякакъв въпрос, приемам и двете хипотези, оставяйки вратичка за, може би, все още неразгаданата истина. С уговорката, че истината е относително понятие.
