Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2011 00:20 - Пробивите по духовния път (Ким Майкълс-откъси) 2
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 2111 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 17.06.2011 00:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  

Пробивите по духовния път

  Безформения Бог е единствения “бог”, за когото няма смисъл да се спори

 Ким Майкълс, септември 2010 г


 Как Иисус вижда Бога

 


Започнах да осъзнавам, че има явна и безспорна
разлика между виждането за Бога в Стария Завет и видението на Иисус. Иисус никога не представя Бог като гневно и осъждащо същество на небето, а това как Иисус вижда Бог доста съответстваше на преживяното от мен. Размишлявайки върху казаното от Иисус, че Царството Божие е вътре в нас, получих прозрението, че Божието царство всъщност е състояние на съзнанието. Работата не е да се влезе в някакво отдалечено “място”, а в изменение на съзнанието, за да се изпита единството с Бог. На мен ми стана ясно, че аз НИКОГА няма да изпитам единство с гневния и осъждащ Бог на небето.

Разбрах също, какво е имал предвид Иисус, когато казва, че благоволение на Отеца е да ни даде царството. Дълго размишлявах над това. И осъзнах, че образът на осъждащия Бог ни кара да чувстваме, че трябва да съответстваме на всички тези условия, за да получим царството. А това създава впечатлението, че влизането в царството е много трудно и само много малко ще успеят, и тогава, голяма част от хората ще бъдат съдени. А тъй като сме създадени от Бог, който е установил правилата, то значи, че Бог наистина иска голяма част от хората да бъдат осъдени на мъки в ада
Това не се съгласуваше с моя опит, и се наложи да го преосмисля. Осъзнах, че Бог ме е създал не за да бъда осъден на мъки в ада, а за да наследя Божието царство. В действителност Бог иска да имам неговото царство, следователно, не Той ме държи извън него. Тогава, кой прави това? Разбира се, тъмните сили и именно тях Иисус нарича княза на този свят. С други думи, не Бог ни отхвърля, а ние отхвърляме Неговото царство, защото сме позволили на княза на този свят с лъжа да ни накара да повярваме, че сме недостойни за Божието царство.

Размислих се над думите на Иисус: “Той кара Слънцето да изгрее над злите и добрите, и праща дъжд на праведни и неправедни”. Бог никога не е искал, да се изгуби някое от създадените от Него същества. Напротив, Бог е направил всичко възможно, за да не се изгубим, като постоянно ни предлага да узнаем Неговото Присъствие чрез непосредствен опит, което е най-добрия начин да не се отрича Божествената любов. Бог непрекъснато ми предоставя безусловна любов, и ако аз не я изпитвам, то е защото я отхвърлям. А я отхвърлям заради лъжливите убеждения, които идват от образа на осъждащия Бог

Тогава разбрах, че е една голяма лъжа цялата идея, че с мен фундаментално нещо не е наред. Спомнете си образа на първородния грях, според който, всички сме грешници заради падението на Ева. В историята на Едемската Градина се разказва за всички нас. Ние всички сме избрали да опитаме от забранения плод, което е състояние на съзнанието. И в това съзнание ние виждаме себе си недостойни за царството и затова отхвърляме Божествената любов

Има два варианта. Аз знам, че Бог ме е създал. Ако съм създаден като същество с фундаментален недостатък, то Бог е трябвало да ме създаде такъв, което означава, че или Бог е допуснал грешка, или умишлено ме е създал с недостатък (а значи, от самото начало ме съди). Това няма смисъл и затова остава само другия вариант, а именно, че Бог ме е създал изцяло достойно същество, но аз съм изменил своя образ, но повече не мога да приемам това

След това изслушах лекцията на Елизабет Клер Профет, в която тя казва, че както комплексът за превъзходство, така и комплексът за непълноценност изразяват духовна гордост. Това ме порази. Виждах, как чувството за превъзходство над другите е израз на гордост, но как може да бъде гордост чувството на непълноценност? Нейното обяснение ми изясни всичко. Бог ви е създал за да сте достойни. Ако след това вие съдете себе си като недостойни, то това говори, че знаете по-добре от Бог какъв Той ви е създал. А да си мислите, че сте по-добър от Бог е духовна гордост и е отличителна черта на падналите същества. Това ме шокира и аз реших, че искам да позная себе си такъв, какъвто Бог ме е създал, излизайки извън рамките на собствения си образ, който аз съм създал.
 

 Наистина ли Бог ни осъжда?

 


 Нека да направим още една крачка напред. Израсналите с християнската култура най-вероятно са били под влияние на образа на осъждащия Бог. Този образ, който явно се основава на Стария Завет, е бил некритично пренесен върху Иисус и Новия завет. Голяма част от християните смятат, че Иисус наистина е проповядвал такова виждане за Бог, но дали наистина е правил това?
 
Иисус казвал ли е някога, че Бог ни осъжда? Погледнете следния цитат: “Отецът не съди никого, но целия съд е отдал на Сина”. (Йоан, 5:22)

Какво означава това? “Синът” е символ на Христосъзнанието. И както казах в предишната глава, Христосъзнанието е станало необходимо, когато Бог ни е дал свободна воля. Христос е обединяващ фактор, чието предназначение е да служи като ценностен критерий и не е важно доколко надълбоко сме се потопили в илюзията - царство на концепции, създадени от ума, в противовес на непосредственото преживяване на реалността - ние винаги ще имаме спасителен пояс, който може да ни върне към реалността.

Но за да обхвана изцяло това, трябваше да мина на по-високо ниво на разбиране на свободната воля. Това отне време, тъй като образа на осъждащия Бог също представлява много фино изкривен образ на свободната воля. В Самит специализирах върху волята на Бог и веднаж извиках: “Боже, само ми покажи волята си, която е за мен и аз ще я изпълня!” За мое учудване, веднага получих отговор на моя призив във вид на мисъл: “Ами, ако Бог иска, ти да взимаш свои собствени решения?” Това ме шокира, но разбрах, че съм имал лъжливо разбиране за волята на Бог.

В моя ментален образ волята на Бог приличаше на усмирителна риза. Аз мога да следвам или моята воля, или Волята на Бог. В първия случай, мога да правя всичко, каквото поискам, но във втория - приличам на марионетка, която прави само това, което й казват отгоре. Осъзнах, че това не е свободна воля, и аз мога да израствам само чрез моите собствени избори и чрез последствията от тях. Предизвикателството НЕ е в това, да позволя на някакъв висш авторитет да ми казва какво да правя. Предизвикателството е в това, да настроя ума си на Христоразума, за да имам най-добрата основа за усъвършенстване на изборите, които ще ми помогнат в израстването, без да причинявам вреда на нито една част от живота.

 А какво да кажем за Христос, съди ли ни? Ето какво казва Иисус: “На съд съм дошъл Аз в този свят, незрящите да видят, а зрящите да ослепеят”. (Йоан 9:39)

Създава се впечатлението, сякаш Христос ни съди, но става  още по- интересно, защото Иисус също казва: “И ако някой е чул Моите думи и не повярва, Аз няма да го съдя, тъй като Аз съм дошъл не за да съдя света, а да спася света”. (Йоан 12:47)

Как да свържем тези, сякаш, противоречия? Когато погледнем на казаното в контекста, ни става ясно, че трябва да направим разлика между двата вида съд: единия, който идва от Христоразума, а другия - от ума на антихриста. Къде е разликата? Да разгледаме цитата:


 “Вие съдите плътски; Аз не съдя никого”.

 

“Но ако и да съдя, Моя съд е истински, защото Аз не съм сам, а  Аз и Отеца, който ме е пратил”. (Йоан, Глава 8)

Иисус ясно казва, че голяма част от хората са склонни да съдят “плътски”, но има ли тук по-дълбоко значение? А, ако “по плът” се явява символ на това, което аз наричам възприемане на света чрез концепции, създадени в ума, които нямат отношение към по-високата реалност? Иисус също казва: ”Не съдете по външността, а съдете със съда на праведните”. (Йоан 7:24)

 Разбрах, че “съд по външност” е съдене на основа на нашите ментални концепции без да има готовност да се стигне до по-дълбока реалност, която е извън всичко, което е наяве. А сега нека разгледаме следния цитат:

“Не съдете, за да не бъдете съдени, защото както съдите, така ще бъдете съдени, и с каквато мярка мерите, с такава и вас ще ви мерят.

 
Защо виждаш сламката в окото на брат си, а гредата в твоето око не усещаш ли?

 
Или как ще кажеш на брата си: ”дай да ти извадя сламката от окото”, а ето, че в твоето око греда (има)?

 
Лицемере, извади първо гредата от своето око и тогава добре ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.”(Матей, Глава 7)

Накрая разбрах, че Христос не ни съди така, както сме склонни да съдим себе си и един друг. Христос ни предоставя по-висша реалност, която предизвиква нашите концепции и ментални образи. Въпросът е, дали ще приемем това, което ни предлага Христос и дали ще го използваме за освобождаването си от собствените концепции или ще се вкопчим  в тях и ще ги използваме за отхвърляне на Христа.

Обърнете внимание на фразата: “за да видят незрящите, а зрящите да станат незрящи”.  Загадъчно, но не чак толкова. “Незрящите” са тези, които не са познали истината за Христа, а са хранени с лъжата на антихриста. След като познаят реалността на Христа чрез опит, те я приемат и по този начин започват да разбират. “Зрящите” са тези, които в своята духовна гордост вярват, че тяхната концепция е по-висша от всички други и представлява реалността. Те използват своето изкушение да спорят с Христа, отхвърляйки неговата реалност и затова ще станат духовно незрящи.

Казах, че сме склонни да гледаме света през филтър, създаден от менталните концепции. Имаме концепция (система от убеждения, такава като религията), издигната от нас до статуса на превъзходство. И когато гледаме другите хора, ние ги съдим, основавайки се на тази концепция. Но нашата концепция е само ментален образ, основан върху илюзията на отделянето и той няма отношение към реалността на Христа. Тогава, това не е истински съд, а съдене по външност. Ние си мислим, че съдим, както би съдил Бог или Христос, но правим това, основавайки се само на менталните образи, които идват от ума на антихриста.

В действителност Иисус или всяко друго Христосъщество няма да съди хората, основавайки се на концепция, която определя условия.  Христосъществото НЕ съди хората в своя ум и дори не оценява действията или убежденията на другите хора. Защо не го прави? Защото Христосъществото разбира, че на него не му е необходимо да оценява или съди другите, те правят това сами.

 “Който се отмята от МЕНЕ и не приема МОИТЕ думи има кой да го съди: словото, което казах, то ще го съди в последния ден”. (Йоан 12:48)

 “Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.” (Матей 12:37)

Започвате ли да виждате абсолютно удивителната разлика; разликата, за която голяма част от хората даже и не подозират? Помислете за ситуацията с разпятието на Иисус. Отначало идва в Иерусалим и го посрещат като цар. Очевидно, той е нямал намерение да приеме тази роля, а е проецирано от хората върху него, като положителен образ, но основан върху концепция, а не на реалността. За много кратко време съзнанието на тълпата се премества в другата крайност и хората започват да съдят Иисус по-лошо от убиец. И отново осъждане, явно основано на концепция, а не на реалността.

Когато Иисус преминава през това изпитание, той нищо не казва в своя защита. Защо? Защото Иисус е дошъл не за да съди хората като добри или лоши. Той е дошъл, за да им даде възможност да приемат или отхвърлят Христа и неговата задача е била да им даде право на избор. НЕ е негова отговорността да ги накара по някакъв начин да изберат това или онова. Иисус не го интересува техния избор, и затова той казва: “Отче, прости им, те не знаят какво правят”.

Разбирате ли извода, до който стигнах? Бог не ни съди. Христос не ни съди. Ние сами се съдим, основавайки се на това до колко сме готови да погледнем извън границата на своите ментални концепции и да приемем по-висшата реалност на Христа над илюзиите на антихриста. Ние няма да бъдем съдени за това, какво ще каже Христос за нас. Ние ще бъдем съдени за това, какво ще кажем за Христа и за другите. Това бе смайващо откровение, което ме накара да спра да се концентрирам върху оценката на убежденията и действията на другите хора и вместо това изцяло се съсредоточих върху работата със собствените си илюзии.

 

Радикалната природа на свободната воля


 През 1976 година стъпих на духовния път. Бяха ми необходими около 30 години, за да разбера изцяло свободната воля и до ден днешен срещам малко духовни ученици и даже духовни учители, които разбират истинската природа на свободната воля. Свободната воля е една от най-сложните концепции за разбиране, но защо е така? Защото образът на осъждащия Бог, и другите земни философии, са ни програмирали да отричаме истинската природа на свободната воля. В действителност въпросът е много прост. Същността на свободната воля е: тя е СВОБОДНА.

Толкова е просто това твърдение, но вие, вероятно, ще забележите емоционална реакция срещу него, и може би ще откриете, че вашият ум вече привежда аргументи или въпроси. Затова ми позволете да споделя с вас прозренията, които получих.

 Кой ни е дал свободната воля? Разбира се Бог, кой може друг да направи това? Но докато не познах Бога чрез опита, никога не бях се замислял за свободната воля. Мислех, както и повечето хора, че макар и да имам воля, може би, тя не е свободна. Причината за това е проста. Ние всички изпитваме, че вътре в нас има борба между частите на нашия ум, една от които иска да прави нещо, а другата казва, че не трябва да правим това. И частта, която се стреми да ни ограничи, често се позовава на висш авторитет, за да оправдае своите твърдения и да ни накара да отстъпим. И кой е този висш авторитет? Разбира се, това е гневния Бог на небето. Така част от нашия собствен ум се стреми да ограничи нашата свободна воля чрез страх пред Бога.

Моето преживяване ми помогна да узная без всякакви съмнения, че гневния Бог на небето НЕ е истинския Бог. Не чувствах никакво осъждане или ограничение от това Присъствие. И няма абсолютно никаква причина да се страхувам от този истински Бог. След това преживяване всички мои страхове свързани с Бога просто се изпариха. Това е логично, защото нашият страх пред Бога идва от образа на злия съдия, който ще ни осъди на вечни мъки, ако не изпълним неговата воля.

Мога да ви уверя, че когато вашият страх пред Бога изчезне, във вашата психика настъпва нещо наистина дълбоко. Ще ви се наложи да намерите изцяло нов начин да се отнасяте към Бога и към живота. В резултат на размишленията за своите отношения с Бога имах серия евристични преживявания, които ми помогнаха окончателно да приема, че Господ, който ме е създал, действително ми е дал свободна воля и пълна свобода да се упражнявам с нея както аз искам. Истинският Бог няма абсолютно никакво съображение или дори мнение за това как трябва да използвам свободната си воля. Ако Бог имаше такива мнения, то моята воля не би била истински свободна.

А сега попитайте себе си как сме могли да пропаднем в дуалното съзнание и да виждаме себе си отделени от Бога, да отричаме Неговото съществуване или да се кланяме на лъжливия Бог, който няма никакво отношение към истинския? Ако Бог беше в нищожна степен загрижен за това какво правим с нашата свободна воля, нима Той не би създал света така - или по някакъв начин би ограничил нашата свободна воля - че да не пропаднем? А тъй като всички ние виждаме, че сме в състояние на съзнанието, при което не изпитваме непосредствено Присъствието и Любовта на Бога, трябва да направим извод, че Бог действително ни е дал свободна воля.

Следва...

 




Гласувай:
3
0



Спечели и ти от своя блог!
1. milady - za teb..e...
17.06.2011 10:13
Ako imash vreme i interes, nameri Knigata --Yesus-Kriza v jivota na BOG..Zabravix avtora za sajalenie-amerikanec ee ..Pozdrav JULY :))
цитирай
2. zahariada - :))) Re:1 Благодаря ти!
17.06.2011 10:16
Ще погледна. Хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26125078
Постинги: 14318
Коментари: 18377
Гласове: 24917
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930