Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2011 23:28 - Пробивите по духовния път (Ким Майкълс-откъси)
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 2304 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 


 

 

Пробивите по духовния път

 

 Безформения Бог е единствения “бог”, за когото няма смисъл да се спори

Ким Майкълс, септември 2010 г.

 

Позволете ми да ви попитам:

Ако погледнете историята на света, ще намерите ли тема, която би предизвикала повече разногласия и конфликти между хората, отколкото темата за Бог?

Позволете ми да ви задам още един въпрос:

Кое в действителност предизвиква толкова конфликти между хората: Бог или темата за Бог?

Искам да разгледам това, което смятам за ключов въпрос в отношенията на човечеството с Бог, а именно, защо Бог е причината за толкова много конфликти. Може да кажете, че е заради различните религии  и поради културологични и психологически фактори, в резултат на което се получава сложна картина. Но “промъквайки се през препятствията”, се очертава ясна картина и се вижда, че има два основни избора:

- Бог е създал разделението и затова, вероятно, иска да сме в конфликт един с друг чрез религията.

- Не Бог е създал разделението и конфликтите, а съществата, които виждат себе си отделени от Бога, който е далече.

За мен винаги е било очевидно, че Бог не е създал разделението и не иска религията да е причина за нашите конфликти. Уверен съм, че ще се намерят хора, които няма да се съгласят и ще спорят, но това, че Бог не е създал религиозния конфликт, винаги е било мое вътрешно знание. По-късно ще поговоря за това, а сега нека просто да приемем това предположение.

Ако разделението и конфликта са създадени извън Бог, каква е предпоставката, която ни кара да мислим иначе? Позволете ми да го изкажа по следния начин:

Ние виждаме, че Бог е повод за конфликта.

Ако Бог не е източник или причина за конфликта, значи, съществува царство, в което Бог съществува като реалност, а в Неговата реалност няма място за конфликт.

Защо няма? Единствената възможна причина е, че там няма разделение, тъй като има непосредствено преживяване на Бог като реалност, която не може да бъде отделена. Ние не дискутираме часове наред за съществуването на слънцето или за собственото си съществуване.

За да съществува конфликт във връзка с реалността на Бога, Бог трябва да се намира на разстояние от нас.

Съществата намиращи се в сферата на Бог – в царството - непосредствено изпитват Неговата реалност, и затова там няма място за несъгласие по повод на това какво е Бог и как да “го” опишат или да му се покланят.

Други гледни точки относно Бог могат да съществуват САМО тогава, когато съществата – се мислят – за отделени от Бога и вместо да преживеят непосредствения опит на Неговата реалност, те се отнасят към Него като към далечен Бог.

Бог е тема за дебати, защото нямаме непосредствения опит, за да бъде разрешена.

В споровете си хората не се опират на реалния Бог, а на КОНЦЕПЦИЯТА за Него, съществуваща само в техните умове.

В последната глава описах ситуация свързана със селекцията на нов плод. Докато не сме го опитали, съществуването на този плод и неговите характеристики са предмет за дискусия. Предметът за такива дискусии не е непосредствения опит на реалността, а създадените от нас ментални образи. С други думи, ние създаваме концепция, която става основа на нашия спор. Тъй като вие лесно може да създадете ментална концепция, която е различна от моята - ние не се съгласяваме един с друг, и вече сме в конфликт.

Изводът е прост: истинската причина за конфликтите заради Бог е, че ние, човешките същества, не Го знаем от непосредствен опит, а чрез умовете си сме се откъснали от този опит, и нашите отношения с Бога минават през ментални образи. Докосвайки се до концепцията за Бог, е неизбежно, различните хора да имат различни концепции. А това обяснява защо заради Бог стават толкова много конфликти. Конфликтът съществува не в царството на реалността, а само в царството на концепциите.

 Вие винаги може да намерите аргументи за или против

И така, позволете ми да надстроя над това и да дам разбиране, за което голяма част от недуховните хора не подозират и за което учудващо количество духовни хора не са мислили. Има разлика между отношенията с Бог, основани на непосредствения опит, и отношения, основани на концепции. Разбира се, на хората, които не са познали Бога от непосредствен опит, им остава само да Го разглеждат през филтъра на концепциите. Те не разбират, че тяхната гледна точка е основана на концепции и са абсолютно убедени, че тези концепции са реални. Те не правят разлика между концепция и непосредствен опит. Те смятат, че тяхната концепция им дава вярно и пълно знание за Бога.

Докато хората гледат на Бога през филтъра на концепциите, голяма част от тях ще е абсолютно убедена, че концепцията им за Бог изобщо не е концепция, а реалност. Причината е, че тези хора нямат ценностните критерии, които биха им подсказали, че има нещо различно извън рамките на мирогледа, основан върху техните концепции. Те приличат на човек, който от раждането си е с жълти контактни лещи и никога не е виждал небето без тях, и е абсолютно убеден, че то е зелено.

Как се отнася това към множеството конфликти заради Бог. В света на концепциите няма абсолюти. Това може да ви се стори противоречиво, тъй като голяма част от хората, които гледат на живота само през концепции, са убедени, че има абсолютно правилна (именно тяхната концепция) и абсолютно неправилна (противоположна или различна от тяхната концепция). Няма абсолютни аргументи, които биха убедили всеки.

Когато бях по-млад, голяма част от времето прекарвах размишлявайки защо съществуват толкова разногласия между хората. Защо, например, не могат да се разберат евреи и араби, или нека го кажем по-просто - ние и другите? Аз наистина вярвах, че използвайки рационалния ум е възможно да се стигне до окончателен аргумент, който би убедил всеки.

Оттогава разбрах две главни причини, поради които това е невъзможно, и едната от тях ще разкрия в следващата глава. А сега, искам да се съсредоточа върху другата, а именно, че когато гледаме света през филтъра на концепцията, ние не сме отворени за каквато и да е друга аргументация, която противоречи на нашата концепция, която смятаме за реалност. Когато се сблъскваме с такъв аргумент, ние или незабавно го отхвърляме, или въобще не го разглеждаме като аргумент.

Нека разгледаме тази динамика. Концепцията е ментален образ, който може да бъде достатъчно сложен. Предавайки концепцията на друг, ние използваме думи, а те не са подходящи за описване на идеи и концепции. Представете си, например,  че срещате човек, който никога не е ял ябълка и трябва да използвате думи за да му опишете вкуса й, за да придобие впечатление на какво прилича. Или нека вземем залеза. Поетът може да напише дълго и красиво описание, предизвикващо емоции, а учения може да говори за атмосферния прах, който блокира всичка честоти, освен червения. И двамата описват едно и също явление, но описанията са в резултат на филтъра, през който се наблюдава това явление.

Представете си, че в ума си имам концепция и се опитвам да ви я опиша с думи. Аз съм с намерение моите думи да ви дадат вярна представа за концепцията, намираща се в ума ми. Искам вие да “видите” това, което аз виждам в ума си. Но вие сте друг човек и имате съвършено други концепции. Затова, когато избирам думите, които според мен, ще представят моята ментална концепция, същите тези думи ще се отнасят за други концепции във вашия ум. Предавайки ви моята ментална концепция, моите думи могат да създадат във вашия ум съвършено друга ментална концепция. После, вие се стараете да използвате думи, с които да ми предадете менталната концепция, създадена у вас от моите думи. Разбира се, вашите думи, няма да предизвикат в моя ум същата концепция, която се намира във вашия. Виждате, че общувайки, основавайки се само на концепции, вместо да споделим общ опит, ние, най-вероятно, няма да се разберем.

Това няма никакво отношение към егото. Става дума за това, как нашите умове обработват концепциите и ги превръщат в думи. Когато добавяме в уравнението и егото, се появява проблем, защото то гледа на всичко през дуалния стандарт, който съди между правилно и неправилно. Освен това, егото постоянно се страхува от доказателства за неправотата си и затова, то ще ви казва, че вашата концепция за Бога е вярна, а всички останали, които са различни от вашата, са грешни. Тогава се появява чувство на взаимна заплаха, която може бързо да стане причина да предприемем нещо, което е резултат от неспособността на ума да изрази концепцията с думи, и става източник на конфликт. Моето его чувства заплаха, защото вие поставяте под съмнение моята концепция и за да се справи със страха си, то ви кара да отстъпите. Именно това е причината за една голяма част от религиозните конфликти (и, разбира се, на много други).

 

 Защо вие винаги може да докажете правотата на своето его

Разбирате ли защо казах, че в царството на концепциите няма нищо абсолютно? В предишната глава споменах за моя клип в Youtube “Съществува ли Бог?” Ако погледнете коментариите, ще видите, че много от тях са на атеисти или материалисти, които вече са решили, че Бог не може да съществува. Ето защо, когато гледат клипа, те даже не чуват моите твърдения, че трябва да се излезе отвъд рамките на концепциите и да се познае Бог чрез опит. Те само търсят начини да опровергаят това, което казвам. Вие ВИНАГИ може да намерите аргументи, които или доказват, или опровергават всичко, което искате – ето същността на това, как концепциите изкривяват нашето виждане на реалността.

Помислете над това. Столетия наред най-светлите умове в света са спорили на тема Бог. На младини мислех, че трябва да има окончателен аргумент, който като бъде намерен ще убеди всеки – и всички ще се съгласят с това, че Бог или съществува, или не. Но постепенно разбрах, че щом никакъв окончателен аргумент не е намерен, то е може би, защото, такъв аргумент просто няма. Това ме накара да осъзная, че интелектът, рационалният ум и дори логиката са ограничени.

Малко са философите, които говорят за ограниченията на логиката, и едно такова ограничение е, че логиката се основава на предпоставка, която определя правилата, как вие представяте логическия аргумент и как правите извода. Именно, според определението, що е логика и как тя работи, вие правите подбор на това, кое е логично, а кое е нелогично. Което означава, че вашия подбор, вашето определение, ще установи какво според вас е логично, и какво ще изключите като недействен аргумент в съответствие с вашите правила на логика. Т.е. вашето определение за логика предопределя към какъв род изводи ще стигнете и по този начин, ви пречи да видите всичко, което не влиза във вашия затворен кръг.

За първи път се сблъсках с това във висшето училище, когато преподавателката по философия  ни разказа за Софистите, група древногръцки философи. Те използват логиката по следния начин:

Имаш ли куче?

Да, имам, кучка и то доста голяма.

Има ли кученца?

Да, има, роди скоро.

Значи, тази кучка е майка?

Да.

И тя е твоя, така ли?

Е, да, моя е, аз вече казах.

Значи, ти признаваш, че твоята майка е куче.

Виждаме безсмислието на това, но има ли някакъв по-дълбок смисъл? Софистите стигат до този напълно безумен извод, защото те определят правилата на логиката. Именно това става, когато нашите умове нямат ценностни критерии, които да са извън границите на света на концепциите. Вашето его има нужда да е в безопасност и един от начините е да вземе концепция (например, религия) и да я издигне в абсолютен статус, и докато принадлежите към тази религия, егото ще чувства, че вие и то гарантирано ще сте спасени. Но вашето его ще чувства заплаха от страна на всяка концепция, която не се съгласува с избраната от него.

Тогава вашето его ще ви подтикне към агресивен спор с всяка такава концепция и именно то ще определи правилата как да протече спора. И едно от основните правила е, че вашата концепция не може да бъде неправилна. По тази причина вашият ум – даже на подсъзнателно ниво – ще гледа на другите концепции много избирателно. Всеки довод, който поддържа вашата концепция, автоматично му се присвоява статус на необикновена достоверност, а всеки довод, противоречащ на вашата концепция, автоматично се дискредитира (даже без обективно разглеждане) или просто се игнорира. (По-подробно разглеждам това в моята статия за възприятието).

Когато бях млад се увличах от дебатите и обичах да се състезавам с другите по остроумие. А тъй като ума ми работеше много бързо, често излизах с аргумент, чувствайки, че побеждавам. Но по-късно видях, че това бе продукт на моето его, което определя, какво значи да победиш. Побеждавах само в съответствие с моите правила, като главното от които беше, че не мога да греша. В началото на 90-те постепенно започнах да виждам, че тези безкрайни спорове с другите са безсмислени. Виждах безполезните спорове за Бог. Тогава реших, че повече няма да влизам в спорове, за да доказвам, че моята концепция за Бог е по-висша от тези на другите. Вместо това се слях с дълбокото си вътрешно желание да позная и преживея истинския Бог.

Разказвам това, защото наистина вярвам, че именно пренасочването на вниманието ми, откри възможността да позная Бог чрез опита, който описах в предишната глава. Когато споря, основавайки се на концепции, цялото ми внимание е фокусирано върху доказване правотата на моята концепция. И затова, моите ум и сърце не са отворени към познанието на Бог, който е отвъд всички мои любими концепции. С други думи, през всичкото това време истинският Бог е бил там, казвайки ми: “Ако действително искаш да ме познаеш, ще ти дам непосредствен опит на моето Присъствие. Освен това, ти трябва да изместиш своето внимание от външните концепции и да търсиш истината за мен вътре в себе си, а не навън”. Въпреки това постоянно предложение, аз бях влюбен в своите концепции и години наред отхвърлях истинския Бог, тичайки след суетата, която подхранваше доказателството за правотата на моето его. Глупаво е, нали?

Имате два очевидни начина да реагирате на това, което ви казвам. Единият е, да почувствате заплаха и да заявите, че моята идея за безусловния Бог, без форма е само концепция и ще започнете да я оспорвате. Другият вариант е, когато си казвате: “О, Ким е удивителен духовен учител, имал е такова невероятно преживяване на Бог и аз вярвам на това, което казва, и ще изменя концепцията си за Бог с концепция, която се основава на неговите думи”. Тези две реакции ще затворят вашия ум за единственото, което действително ще измени вашите отношения с Бог, а именно непосредственото преживяване на Неговото Присъствие. Аз НЕ се опитвам да ви накарам да се съгласите с това, което казвам за Бог, който е извън формата. Аз споделям своя опит с надеждата, че ще ви вдъхнови да погледнете отвъд границите на вашите сегашни концепции за Бог и ще отвори пред вас непосредственото преживяване на Неговото Присъствие.

Убеден съм, че моето преживяване на Бог не дойде, като гръм от ясно небе, и не ми бе дадено, защото съм по-напред духовно от  вас. Владиците винаги са казвали: “Каквото може един, го могат всички”, затова вярвам, че този опит е достъпен за всеки, който е готов за него. Преживяването ми беше в резултат на процес, в който бях готов да поставя под съмнение своята гледна точка за Бог, а също, в резултат на моето желание да имам с Него по-дълбоки отношения. Затова в оставащата част на тази глава ще ви дам някои идеи, които ми помогнаха да отворя сърцето си и ума към по-дълбоко преживяване на потресаващото Битие, което наричаме Бог, и как може да се отнесете към това Битие.

 Има ли в Библията намек за Бог, който е извън всякакви форми

Когато бях дете, постоянно чувствах нематериалното, духовно Присъствие, което винаги беше с мен. Знам, че всеки психолог незабавно ще каже за “вълшебния помощник”, който създават детските умове, за да не се чувстват безпомощни. Но това Присъствие беше не за да ми помага или прави нещо за мене – то беше просто там.

Този опит ми даде ценностните критерии, че Бог се намира извън формата. Израснал съм в нерелигиозно семейство и затова в ранните си години чувах доста нерелигиозни думи. Не знаех за Библията до трети клас, когато в час по “История на Библията” започнахме да изучаваме Стария Завет. И когато чух за “Бога”, описан в Стария Завет, веднага разбрах, че има нещо, което не е точно така. Защото този зъл, осъждащ, отмъстителен Бог на небето изобщо не съвпадаше с изпитваното от мен Присъствие.

Но тъй като Бог от Стария Завет бе представян за реалния Бог, аз бях объркан и моя млад ум не можеше да разбере как да съотнесе моето преживяване на Божественото Присъствие с този външен Бог. Това доведе до конфликт с моите възгледи за Бог, тъй като не можех да разбера в достатъчна степен как този безформен Бог може да ни остави без помощ. Получаваше се, че гневния Бог, поне, е загрижен, какво правим, а безформения Бог просто съществува, и затова е трудно да свържем неговото съществуване с нашия живот в този свят. На тази тема ще поговоря по-подробно по-нататък, но сега искам да кажа, че важна крачка в моето пътешествие за примирение с безформения Бог беше осъзнаването, че в действителност има намек за съществуването на безформения Бог в Стария Завет.

В книгата “Изход”, най-известният раздел от  Стария Завет е Десетте Заповеди. Първите са най-важните, нали така? Ето ги:

“Да нямаш други богове освен Мене.”

“Не си прави кумири и никакво подобие на нещо, което е на небето горе, и което на земята долу, и което е във водата под земята;” (Изход, Глава 20)

Осъзнаването, което дойде преди много години, беше, че тези заповеди са най-важните и ако ги разбирахме напълно и прилагахме, то всички останали не са нужни. Разбрах, че втората заповед се отнася не само към “идолите”, направени от камък, дърво или злато. По-дълбокото духовно значение бе, че ние никога не трябва да си позволяваме да мислим, че КОЙТО И ДА Е ментален образ или концепция ни дават вярно или пълно знание за Бог. Вместо това, трябва да се стремим да излезем от рамките на всички образи и концепции, докато не получим непосредствено преживяване на истинския Бог.

С други думи, по-дълбокото значение на първите две заповеди е, че истинският Бог, който не може да бъде отделен, ни казва никога да не приемаме менталния образ или концепция като замяна на непосредствения опит на Неговото Битие и Присъствие. Затова, трябва да сме готови да излезем отвъд границите на всички образи и концепции за Бог, които съществуват в този свят, независимо колко авторитетно ни говорят за тях така наречените влиятелни фигури.

 Има още един намек в историята, как Моисей е получил Десетте Заповеди. Той се изкачва на планината и чува гласа на Бога. След това Го пита за името и общо приетия превод на отговора е: “АЗ  СЪМ  ТОВА,  КОЕТО  АЗ  СЪМ”. Но от лекцията на Елизабет Клер Профит научих, че истинския превод е: “АЗ  ЩЕ  СЪМ ТОВА,  КОЕТО АЗ ЩЕ  БЪДА”. Бог умишлено не е дал на Моисей име, тъй като Той не иска ние да вземем някакво име или концепция и да я превърнем в мъртъв образ; образ, който никога не се променя. Защото, ако в нашите умове има фиксиран образ, тогава той става наш “бог” и затваря умовете ни за непосредствено преживяване на истинския Бог, който се намира извън границите на всички образи или концепции, които може да се създадат в този (или във всеки друг) свят. Каквото и да мислите за него, Бог е винаги ПОВЕЧЕ

Осъзнавайки това, аз се слях с най-дълбокото желание на моето същество, а именно, единството с Бога. После разбрах, че причината, която лежи в основата на моя интерес към духовния път – пробивайки си път през околните препятствия – е в разрешаването на личните ми отношения с Бог, за да не бъда отделен от Неговата реалност. И за да се върна към единството аз трябва да бъда готов да подлагам на съмнение всички свои концепции за Бог, трябва да бъда готов да разреша конфликтите в моето същество, които са от образите на Бог, налагани ми отвън, като подразбирам образи, създадени от религията.
 

Религията и гневния Бог на небето

За мен, моето преживяване на Присъствието на Бог беше действително изумително събитие. Това не беше нещо, което можех просто да вместя в собствената си система на убеждения или мироглед, или дори в това как Бог беше представян в Самит. Затова прекарах много време, обмисляйки  и усвоявайки този опит. Освен всичко друго, този опит предизвика в мен фундаментален напредък в моето виждане за духовния път. До този момент разглеждах духовния процес, през който минавах, като извисяване на съзнанието ми и помощ на Възнесените Владици за извисяване на Земята. С други думи, бях съсредоточен върху Владиците и своето съзнание, а Бог не беше част от това уравнение.

Този подход бе изграден в детството ми заради конфликта между Божественото Присъствие, което изпитвах и образа на ядосания и осъждащ Бог. Тъй като не можех да го нагодя на нивото на дете, аз се опитах да изместя изцяло темата за Бог. Привлече ме Трансцендентната Медитация, тъй като нейната гледна точка относно духовния ръст се базираше на универсални и научни термини – с други думи, можех да бъда духовен без да съм разрешил отношенията си с Бога. Даже в Самит постъпвах по този начин, въпреки, че в неговите учения се говори за Бог, но основният акцент беше на Възнесените Владици. Можех да се стремя към духовно израстване без да съм разрешил отношенията си с Бога и ми се струваше, че е по-лесно да имам отношение с Владиците.

След моето непосредствено преживяване, всичко започна да се руши, в смисъл, че зад това, което ума ми смята за извисяване на моето съзнание, има по-дълбок процес. Това е бил стремежът ми да разреша отношенията си с Бог, за да мога да разкрия и достигна истинските отношения с това същество, което се намира “някъде там”. Вече не виждах Бога като същество на небесата в конкретна форма, но все още ГО виждах като Присъствие, което беше извън света на формата и затова все още отделно от мен. Но изменението, което стана с мен, беше, че аз реших да не бягам повече от своите мисли и чувства за Бог. Реших да Го направя център на своя духовен път и затова разрешаването на моите отношения с Бог добиха първостепенна важност.

Първото основно препятствие беше образа на гневния и осъждащ Бог, който седи на небето, наблюдава всяка моя мисъл, дума и действие и ги съди. За освобождаване от невероятно тежкото бреме на този образ, което продължи известно време, ми помогнаха няколко фактора. Един от тях, разбира се, беше моето преживяване на Бог, защото почувствах абсолютното неосъждане, идващо от това Същество. Почувствах нещо, което първоначално не можех да определя, но бързо разбрах като любов, макар че, тази любов беше над всички условия, които са в този свят.

Тази “безусловност” (няма по-подходяща дума) стана моя нов ценностен критерий и ми позволи да преразгледам образа на гневния Бог по-неемоционално, в сравнение, с времето когато се страхувах, че това е верния образ. Авторитетните твърдения на външните религии ме караха да се съмнявам в детския си опит. Възможно ли е всички религии в света да грешат? Дали това, което изпитах е истина, или Бог наистина е гневно и осъждащо същество там, горе?

Моето преживяване на безусловния, безформен Бог, вече в зряла възраст, ми позволи да видя грешката в образа на гневния Бог, но ми бяха нужни години, за да стане то част от моя външен ум и същество. Идеята винаги идва във вид на озарение или евристично преживяване, но после то трябва да се интегрира на всички нива на ума и емоциите, за което е нужно време. Затова ми позволете да ви опиша някои стъпки в този процес.
Следва...




Тагове:   път,   духовен,   пробив,


Гласувай:
3
0



Спечели и ти от своя блог!
1. taidzi - От тези злосторници идва идеята за ...
16.06.2011 07:31
От тези злосторници идва идеята за отдалечения бог, нематериален и наказващ
"демиург" (създател на вселената), който изисква от човека да подтиска
естествените си инстинкти и да живее в постоянна вина. От тях идва и вредната
концепция за падналия Бог, който мами необмислено и води до вечна гибел. (Aтланти, Чужди посещения, и генетични манипулации (Майкъл Царион)
цитирай
2. zahariada - :))) Re:1 taidzi
16.06.2011 10:01
Благодаря за коментара. Току що прочетох последния ти постинг. Коментарът ти е съвсем верен на място. Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26137833
Постинги: 14322
Коментари: 18384
Гласове: 24921
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930