Този мини-разказ ми попадна днес и го сканирам за вас, защото смятам, че съдържа множество аспекти в себе си, върху които би трябвало да се замислим, особено ние - хората занимаващи се с материята спрягана в този сайт. Призовавам ви да вникнете в многопластовия и противоречив символизъм под повърхността на историята и мисловната нагласа представена в нея. Може би много от нас ще открият себе си под една или друга форма вътре :) Всъщност ако не се открием, почти със сигурност имаме сериозен проблем :)) Затова и го споделям с вас :)

1.

Птк откри, че губи връзка с действителността. Фактически това се бе наслоявало с години в него, без той да му обръща внимание, нито дори да си мисли за него. Може би изобщо не бе осъзнал, че става такова нещо. Сега сивата мъгла се бе сгъстила в една черупка, нещо бе надвиснало над него и възпираше движенията на ръцете му, един клюмнал чадър, който затъмняваше околния свят. Стрелките на часовника му горяха и той вече не знаеше на коя страна бе обърната косата му: огледалото показваше надясно, а когато се докоснеше с ръка, излизаше, че е наляво. Прочете във вестника за някакъв французин, който по различни причини се бе затворил сам, гол, в малка дупка, 300 фута под земята. Когато след три месеца излязъл от изолацията, учените заявили, че човекът има „естествен ритъм – един вграден часовник“ и че този часовник не е нагоден към слънцето, а отброява 31 часа в денонощие вместо 24. Но никой не се осмеляваше да се намеси единствената логична вероятност... че човекът е по-особен, че Обстфелд е прав, че нашият истински дом е друга (по-бавно въртяща се) планета, която, осветена от неизвестно слънце, й са необходими 7 часа повече отколкото на Земята, да се завърти около остта си... че това е истинският Едем – градината, от която сме били прогонени... Птк с учудване посочи собствения си образ в огледалото и нито аспиринът, нито другите лекарства бяха в състояние да го накарат да мисли по друг начин.

2.

Птк реши да се обърне към ежедневието си и да се ориентира в действителността, в която бе заседнал. Излезе, купи всички вестници, които излизаха този ден в Осло (събота, 18 август 1973 г.) и се върна вкъщи. Прочете ги от край до край, страница по страница, колона по колона. Когато най-сетне почувства, че е уловил част от същността на тази събота, 18 август, вече бе вторник, 21 август, и действителността бе сменила лицето си три пъти. Птк разбра, че цялата тази информация бе прекалено голямо бреме, което един-единствен човек може да вмести в главата си. Новините падаха на купища около краката му, виеха се като бръшлян около глезените и стягаха като колан стомаха му. Той се бори отчаяно срещу сряда, 22 и четвъртък, 23. Не смееше да си поеме дъх от страх, че петък, 24 , ще го залее. И въпреки това... въпреки най-силната воля на света... събота, 25, го погълна окончателно.

3.

Птк разбра, че е действувал прибързано. Той, който консумираше толкова много новини, нямаше време да ги свари, опече или сдъвче, трябваше да преглъща всичко сурово и цяло. Вземайки под внимание политическото храносмилане и защитните мастни слоеве тъкан, той реши да подходи към проблема от съвсем различен ъгъл. Изправен срещу чудовището с много глави, наречено действителност, той реши да отстъпи и вместо това да отсече една от главите, за да влезе под кожата на чудовището чрез задълбочено проучване на тази единствена глава. Избра 1 септември 1973 година. Предварително подреди един ъгъл на спалнята си като лаборатория и се снабди с пишеща машина, ножица, лепило, хартия и 24-томна енциклопедия с кожена подвързия.

4.

До края на октомври Птк бе свършил с всички норвежки вестници от 1 септември (включително и седмичниците). Без колебание се зарови да изучава вестниците от другите скандинавски страни, главно от Дания и Швеция. Имаше постоянно място в университетската библиотека, а през нощта закачаше по стените на спалнята си изрезки от вестници, бележки и ксерокопия. Интересът му към криви и диаграми се задълбочаваше.

5.

Скоро спалнята му стана съвсем тясна. За да може да събере колкото може повече материал за своето изследване, Птк писа до вестниците в целия свят да му изпратят по един брой от 1 септември 1973 година, без да обръща внимание дали знае езика или не. Започна да посещава вечерни курсове по руски и испански.

6.

Четири години по-късно апартаментът му бе пълен до върха. Нямаше никакви мебели и украса освен готварска печка, хладилник, малка масичка, дървен стол и легло. Стаите бяха разделени на стотици прегради и пътеките между тях бяха така тесни, че Птк трябваше да върви с рамо напред и много внимателно, когато иска да прегледа отново някоя важна изрезка или да добави нови данни. С изключение на работното време (Птк беше счетоводител) той прекарваше цялото свободно време в архивата си. Скъса с приятели и роднини и когато срещнеше някой от тях на улицата (на път към кантората или на връщане), беше му трудно да води разумен разговор. Все повече се ужасяваше от това колко малко знаят хората за 1 септември 1973 година. На края се самоизолира, пренебрегваше поканите и нареди да му махнат телефона.

7.

Два пъти трябваше да се мести в по-голям апартамент. В 1982 година знаеше 20 различни езици и диалекти. Въпреки това през цялото време имаше още неща да учи. Източниците на информация като че ли бяха неизчерпаеми. Кой би предположил, че толкова много неща са се случили точно на 1 септември 1973 година? „Какво съвпадение – казваше си Птк (не беше говорил с друг човек от 6 години). – Какво щастие, че избрах точно този ден!“ Все още използваше системата от прегради и непрекъснато се опитваше да я направи колкото може по-систематична и функционална. Не всички теми изискваха еднакво място. Някои, като температурата и вятъра например, се събираха на половин стена, докато други, като бизнеса и финансите, изпълваха цялата трапезария (имаше общо 30 стени, около 4050 квадратни фута площ).

8.

В един сив и мрачен ден през февруари 1983 г. избухна пожар в спортния отдел. Птк се връщаше в къщи от частен урок по монголски диалекти. Когато отвори вратата, целият мач между претендентите за титлата в тежка категория по бокс бе в пламъци и шампионът Джордж Формън нанасяше страхотен десен прав на претендента от Порто Рико, който се свиваше заедно с горящия лист. Апартаментът представляваше море от пламъци. Нищо не оцеля. Преди пожарната команда да пристигне, цялата архива се превърна в пепел. (С изключение, разбира се, на двете стаи в сутерена.) Но там бяха главно съобщения за погребения и несортирани некролози, а те не представляваха голям интерес. Птк бе силно обгорен и прекара остатъка от живота си (2 години) в болница.

9.

През тези две години лекари и пациенти напразно се опитваха да направят контакт с него. Когато някой заговореше за войната в Южна Америка, Птк говореше за Югоизточна Азия. Ако някой споменеше за Общия пазар, Птк отговаряше, че той смята, че все още има норвежко мнозинство против общността — разбира се, самият той... Ако другите болни говореха за разни спортни игри, Птк винаги клатеше глава и мърмореше нещо за забранен удар под кръста и за първия световен шампионат по плуване в Белград. От време на време говореше за двамата англичани, които били спасени след крушение на миниподводница на дъното ва Атлантическия океан; наричаше краля крон-принц и винаги казваше, че американският президент е Никсън. Ако изобщо някога пожелаваше да говори. В повечето случаи мълчеше. „Безнадежден случай – казваха лекарите. – Нищо не може да се направи.“

10.

А когато вече никой не се опитваше да го заговори, Птк най-после бе оставен на спокойствие, за което той отдавна жадуваше. Последните си три месеца прекара легнал щастливо по гръб. Една след друга той си спомняше отделните новини и информации, с мъка ги свързваше, започвайки от десния краен ъгъл на мозъка си и продължаваше наляво. Картината на 1 септември 1973 година бавно изплуваше, очертаваше се и ставаше по-ясна. Имена и цифри се смесваха с карти и диаграми. Гранични инциденти се преплитаха с реклами на филми. Птк се усмихваше. Общата картина изпълваше главата му. Някои подробности все още липсваха. Той ги откри. Главата му стана прекалено малка. Картината разчупи черепа и изпълни цялата болница. Все още липсваха някои подробности. Няколко. Намери ги. Картината разкъса стените на болницата, изпълни парка навън, разстла се като прозрачна мъгла и се сля с дърветата, птиците и небето. Но той вече бе мъртъв... „от четвърт час“ — каза един лекар. „От 10 минути“ – каза друг. И никой не забеляза, че навън е есен.
Източник:http://www.parallelreality-bg.com/

Аге Брингсверд