Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2011 22:50 - Тибетски тайни на младостта и жизнеността (продължение)
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 2340 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 12.02.2011 22:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
(Как да възстановим и запазим здравето си)


ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПОЛКОВНИКА
Минаваха месеци. В бъркотията на ежедневието, полковник Брадфорд и химеричната му надежда малко по малко избледняха от паметта ми, затова бях изненадан, ко­гато един ден в пощата си открих писмо от полковника. Бе жив и здрав и ме известяваше, че въпреки невероятните труд­ности, е на път да открие манастира, който търсеше. Писмото нямаше адрес. Много месеци минаха, преди отново да чуя нещо за него. Този път, ми съобщаваше добри новини - бе намерил извора на мла­достта! Казваше, че ще се върне в Съединените Щати след няколко месеца.
Бяха изминали близо четири  години от последната ни среща. Питах се дали наис­тина се е променил. Със сигурност бе няколко години по стар, но може би бе успял да спре оплешивяването или да не се бе прегърбил още. Може би този извор на младостта наистина му бе помогнал. Във въображението си можех да си го представя единствено такъв, какъвто бе по време на последната ни среща, може би само още малко поостарял.
Една вечер, решил да остана в къщи и да чета,   чух  да   се  звъни.   Някой,   който  се представя като полковник Брадфорд, желае да ви види - съобщи прислужницата. "Да дойде веднага" - извиках и хвърляйки книга­та  настрана, се завтекох към  вратата. Стъписах се: човекът, който стоеше пред мен   не  бе  полковник  Брадфорд,  а   някой много по-млад от него. Забелязвайки, изне­надата ми, той каза: "Не ме ли очаквахте?". "Не, - признах аз- чаках да ме посети "един стар приятел, полковник Брадфорд". "Дой­дох да ви предам новини от полковника" -отгрвори той. "Влезте тогава" - поканих го аз. "Позволете ми да се представя - Каза непознатият, пристъпвайки - името ми е полковник Брадфорд". "О, вие сте син на полковника!   -  Възкликнах аз  -   Приличате  малко  на  него".   "Не,  не съм  негов  син  -отговори той - аз съм просто вашия стар приятел, полковник  Брадфорд, старецът, който замина за Хималаите!".
Останах изумен, чувайки това. После, малко по малко, установих, че това наис­тина е полковник Брадфорд, но бе настъ­пила промяна във външния му вид. Вместо прегърбения, подпиращ се на бастун човек, пред мен стоеше същество в пълна сила, изправен, силен, пълен с жизненост. Той, който бе прошарен преди, сега нямаше нито един бял косъм. Възторгът и изумлени­ето ми нямаха граница и го затрупах с въпроси. "Почакайте малко - запротестира той, смеейки се - нека започна от начало­то". И той ми разказа своята история.

  Пристигайки в Индия, той се бе отправил към   областта,   за   която   бе  чувал да се говори.   Бе   прекарал   там   много   месеци, сближавайки се с хората от околността и събирайки информация за манастира, кой­то търсеше.Това му отнело доста време, но упорството и убедеността му го отвели накрая до мястото, което вярваше, че съществува. Начинът, по който полковникът бил допуснат в манастира прилича на приказка.  Съжалявам,   че  поради  липса   на време и място, не мога да разкажа за всичките му преживявания, за упражненията на ламите, за тяхната култура и пълното им безразличие към делата на нашия свят.
В този манастир нямало "възрастни хо­ра", както ги наричаме ние. 3а негово огромно  изумление,   ламите   приели   полковник Брадфорд като рядък екземпляр, тъй като отдавна не били виждали някой да изглежда толкова стар.  Затова го  наричали  "древ­ния". През време на пъвите две седмици на моя престой, каза полковника, бях като риба на сухо. Удивлявах се на всичко, което видех и най-често, не можех да повярвам на очите си.  Много бързо  се почувствах по-добре физически, спях добре всяка нощ и не използвах вече бастуна, освен когато се катерех нагоре в планината. Месец след моето пристигане, изпитах най-голямата изненада през живота си - в този ден за първи път влязох в нещо като библиотека, където ламите съхраняват древни ръкопи­си. В края на тази библиотека имаше голя­мо огледало, а бяха изминали две години, откакто за последен път се бях виждал в огледало. С голямо любопитство се приближих и бях поразен от промяната, която се бе извършила. Изглеждах подмладен с най-малко петнадесет години. Названието "древния" вече не ми подхождаше и ламите не го използваха повече.      
"Първото нещо, което научих, влизайки в манастира бе: тялото има седем центрове, които могат да бъдат оприличени на водовъртежи и наречени "енергийни вихри" или на индийски - чакри (колела), нещо като магнитни центрове, които се въртят с голяма скорост в тялото на всеки здрав човек, но които се забавят в случай на лошо здраве или старост. Тези енергийни центрове струят извън кожата при здравите хора, но при възрастни или слаби хора, едва достигат повърхността на тялото. Най-бързият начин да се възстанови здравето, младостта и жизнеността е да се възста­нови движението на тези магнитни цент­рове. Съществуват пет упражнения, позволяващи да се направи това. Всяко от тях, направено отделно, е полезно, но най-добре е да се правят петте заедно. Това не са просто казано упражнения за физическа култура, а по-скоро и според думата, която използват ламите за тях, това са ритуали.


ПЪРВИ РИТУАЛ

"Първият ритуал, - продължи полковникът, - има за цел да повиши скоростта на енергията в тялото и всички деца по света го използват в игрите си. Необходимо е да застанете прав с изпънати хоризонтално ръце, като продължение на раменете, после да  се  завъртите  около  оста  си,  докато  получите леко усещане за виене на свят. Има едно
единствено условие, което трябва да се изпълнява - трябва да се въртите от ляво на дясно. С други думи, ако поста­вите на пода пред вас часовник, трябва да се  въртите  по  посока  на  часовниковата стрелка   отбелязвайки   завършването   на всяко завъртане с леко забавяне".
"В началото, един нормален възрастен човек, ще може да се завърти половин дузина пъти преди да започне да усеща виене на свят, което ще го накара да седне или легне и точно това е, което трябва да се направи    след    упражнението. Ритуалът трябва да се изпълнява до момента, в който усетите леко виене на свят.
В продължение на практикуването, енергията на тялото се увеличава и движението може да бъде изпълнено повече пъти.
"В Индия бях изумен от "въртящите се дервиши",   способни   да  се  въртят  около себе си с голяма скорост и този ритуал ми напомни за тях. Особено добре си спомнях, че "дервишите" винаги се въртяха по посока на часовниковата стрелка, т.е. от ляво на дясно, и че тези хора, каквато и да бе възрастта им, бяха силни и пълни с енергия. Говорих за това с ламите; те ме увериха, че движенията изпълнявани от "въртящите се дервиши"  могат  да   -бъдат  много полезни, но въпреки това биха имали опус­тошителен ефект, ако се злоупотребява с практикуването им. Всъщност, едно много силно стимулиране на енергийните центрове в горната част на тялото предизвиква своеобразен физически транс, който някои  "дервиши"  възприемат като духовно или религиозно действие, но това може да доведе до отслабване на жизнените сили. Следователно, продължи полковникът, не трябва да се злоупотребява с изпълнение­то на това упражнение. Можем да постиг­нем най-добър резултат, като го изпълня­ваме по-малко от 12 пъти, осигурявайки по този   начин   умереното   стимулиране   на енергийните центрове".

ВТОРИ РИТУАЛ
"Този ритуал е още по-лесен от първия".....

Останалите ритуали четете ТУК
Предишната част:http://zahariada.blog.bg/drugi/2011/02/10/tibetski-taini-na-mladostta-i-jiznenostta.683792





Гласувай:
7



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39748770
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031