Терминът "futuroshok" e измислен през 1965 г. от американски футурист, носител на Нобелова награда Алвин Тофлър. Неговите изследвания показват, какво се случва с хората, които получават удар от промeни. Неговите изследвания са позволили да се опише стреса и дезориентацията, които се появяват при хора, изложени на твърде много промени в много кратък срок. Човешкото тяло работи по напълно различни закони, отколкото се изисква от законите на социологията или на обществото. Има една много важна величина, която някак си е пренебрегвана, въпреки важността на нейното значение, която отрича всичко останало.

И тази величина се нарича ВРЕМЕ. Две напълно идентични случаи, но възникнали в различни интервали от време, води до съвсем различни последици. Както  А. Тофлър, първото и най-уязвимо място, по което бие ускорението, това е ежедневието на човека. За разлика от предишните поколения, съвременният човек, благодарение на средствата за масова информация, е потопен в море от информационна безпределност.

По това време съветскияг учен Соколов предложил идеята, че на всички нови или непознати стимули, човешкият мозък формира т.нар ориентировъчна реакция. Той вярвал, че нервните клетки на мозъка съхраняват информация за интензивността, продължителността, качеството и последователността на входящите дразнители. Ако има нов стимул и не се побира в нито един от съществуващите модели,  то тогава се появява нов ориентировъчен реакци. Какво е това? Ето какво. Претоварвайки света с иновации и предефиниране, вие получавоти равностойността на невротична възбуда - човек притежаващ система, която постоянно се захранва с адреналин, чието сърце е винаги претоварено, има повишен мускулен тонус и треперене. Тук е основната характеристика на ориентировъчна реакция. В този случай, нашето възприемане на реалността е нарушена, човек се чувства неудобно и се намира на границата между илюзия и реалност.

Всичко, което човек, може да изпълнява в такова състояние, не се подчинява на никаква логика, той просто вече не е готов и не може да управлява своите емоции. Основнага лидираща системи отива в разход. Тогава отново ще припишат всичко това на човешкия фактор. Представете си атмосфера в дискотека. Цветомузика, лазерни ефекти, оглушителни децибела, плазмени екрани, крясъци, стенания, боядисани тела ... Целият този арсенал от психоделическия калейдоскоп създава хаотична  сетивна престимулация или претоварване с информация, с непредвидими последици в бъдеще.