9. АНГЕЛИ И ПЪРВООБРАЗИ
Една от най-големите загадки в целия този случай бе, че някой или някои ми
помагаха от време на време в моите преживявания. Възможно е всеки път да са билизаедно с мен, без да ги зная. Не ги познавам, нито ми е известно защо ми помагаха. Сигурно не са били ангели-закрилници, въпреки че някоя по-конвенционално мислеща личност би могла да ги изтълкува и по този начин. Те не винаги се отзоваваха, когато се нуждаех от помощ. Нито пък винаги откликваха на молитвите ми. Душевното страдание и плач понякога ми довеждаха един от тях. По-често ми помагаха, когато не бях молил за помощ или отново – когато не знаех, че съм молил. Подкрепата им бе израз по-скоро на техния избор и преднамереност, отколкото на моя. Рядко бяха „приятелски настроени”, в смисъла, който ние придаваме на това понятие. Определено чувство на разбиране, познание и целенасоченост в действията им спрямо мен обаче имаше. Не долових намерение да ме наранят и бях изпълнен с упование към тях.
Голяма част от помощта бе фино поднесена. Например „ръцете”, които ме
поддържаха нагоре по хълма към дома на д-р Бредшоу, очевидно ми помагаха да
постигна това, към което се стремях. Не видях кой ми асистира. Въпреки това, преди да бъда подпомогнат, видях някого. Той седеше като йога, облечен бе с дълга роба и
носеше шлем на главата. Това ли бе „помощникът”?....

Цялата глава четете ТУК