33
След няколко минути лимузината им спря на Монмартър, на тясна улица, осветена от десетте прозореца на вертеп „Вечерята на краля“. В ниския салон в яркочервена коприна, с огледален таван и огледални стени, задушен и задимен от пушене, в теснотия, сред летящи серпантини, целулоидни топчета и конфети се поклащаха в танц жени, целите оплетени в хартиени ленти, голи до кръста, към гримираните им бузи се притискаха зачервени и бледи, пияни, изпити, възбудени мъжки лица. Роялът гърмеше. Виеха, скимтяха цигулки и трима негри надуваха автомобилни свирки, хлопаха с дъсчици, дрънчаха, тракаха с чинели, думкаха барабани. Нечие мокро лице се приближи плътно до Зоя. Нечии женски ръце обвиха шията на Ролинг.
– Дайте път, деца мои, път на краля на химията – пресилваше да крещи метрдотелът, едва намери място на тясна маса, сложена покрай яркочервената стена, и покани Зоя и Ролинг да седнат. Към тях полетяха топчета, конфети, серпантини.
– Привличате вниманието – каза Ролинг.
Зоя, полуотпуснала клепачи, пиеше шампанско. Беше й задушно и усещаше влага под леката коприна, едва прикриваща гърдите й. Едно целулоидно топче я удари по страната....

Целият текст четете ТУК