ГЛАВА VI и V||

Започнаха тогава делата си, че да се покажат пред своята баба и пред своята майка. Първото, което направиха, беше нивата.
- Отиваме да засеем нивата, бабо и майко наша - казаха. - Не се нажалявайте; ето ни нас, вашите внуци; ние, които сме вместо нашите братя - рекоха Хунахпу и Шбаланке.
Веднага взеха брадвите си, копачите си и дървените си мотики и отидоха, всеки понесъл своята духателна тръба на рамо. На излизане от къщи заръчаха на баба си да им занесе тяхната храна.
- На обед ще ни донесете яденето, бабо - й казаха.
- Добре, внуци мои - отговори старицата. Подир малко стигнаха на мястото за сеитба. И щом забиха мотиката в земята, тя почна да копае земята, мотиката самичка вършеше работата.
По същия начин забиваха брадвата в стволовете на дърветата и в техните клони и тозчас падаха и се просваха всички дървета и увивни. Дърветата падаха бързо, отсичани с един удар на брадвата.
Мотиката също така бе прекопала много. Не можеше да се преброят нито къпините, нито тръните, които бяха отсекли само с един удар на мотиката. Също не беше възможно да се изчисли каквото бяха изтръгнали и съборили из всички големи и малки гори.
И след като обучиха едно животно, наречено Шмукур,*96 накараха го да се покачи на върха на един голям ствол и Хунахпу и Шбаланке му казаха:
- Наблюдавай кога ще дойде баба да ни донесе яденето и начаса почни да пееш, а ние ще хванем мотиката и брадвата.
- Добре - отговори Шмукур. Веднага взеха да стрелят с духателните тръби; истината е, че не вършеха никаква земеделска работа. Подир малко запя гугутката и незабавно единият изтича да хване мотиката, а другият да хване брадвата. И като си покриха главите, единият си посипа нарочно с пръст ръцете и също си изцапа лицето като истински земеделец, а другият нарочно си хвърли дървени трески на главата, сякаш наистина бе сякъл дърветата.
Така ги видя бабата. Веднага ядоха, но в действителност не бяха вършили земеделска работа и незаслужено получиха храна. После си отидоха вкъщи. "Наистина сме уморени, бабо" - рекоха, щом пристигнаха, и без нужда опънаха крака и ръце пред баба си.
Върнаха се на другия ден и щом стигнаха до нивата, видяха, че всички дървета и увивни отново се бяха вдигнали, а всички къпини и тръни отново се бяха събрали и преплели помежду си.
- Кой ни стори тая измама? - рекоха. Без съмнение сториха го всички малки и големи животни - пумата, ягуарът, еленът, заекът, дивата котка, койотът, глиганът, коатито, малките птичета, големите птичета; те го сториха и само за една нощ го направиха.
Веднага започнаха да подготвят отново нивата и да разчистват земята и отсечените дървета. После обсъдиха помежду си какво да правят с отсечените дънери и оскубаните треви.
- Сега ще пазим нашата нива, навярно ще можем да издебнем кой идва да прави цялата тая пакост - рекоха, като обсъждаха помежду си.
И сетне се върнаха у дома си.
- Виждате ли, бабо, как са се подиграли с нас? Нашата нива, която бяхме обработили, станала голямо стърнище и гъста гора. Така я заварихме, когато стигнахме там преди малко, бабо - рекоха на своята баба и на своята майка. - Но ще се върнем там и цяла нощ ще пазим, защото не е справедливо да ни правят такива неща - казаха.
После се облякоха и веднага отидоха пак на своята нива с отсечени дървета и там се скриха, потулиха се в тъмното.
Събраха се тогава всички животни, по едно от всеки вид се събра с всички останали малки и големи животни. И беше точно среднощ, когато дойдоха, и всички говореха и казваха така на своите езици: "Вдигнете се, дървета! Вдигнете се, увивни!"===

Пълният текст на главите четете ТУК