Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
03.01.2011 22:44 -
Хиперболоидът на инженер Гарин. Ал. Толстой 30,31 и 32 глави
Глави 30, 31 и 32
След десет минути Гарин изскочи от автомобила на булевард Сен Мишел. Огледалните прозорци на кафене „Пантеон“ бяха вдигнати. В дъното до една масичка седеше Виктор Леноар. Щом видя Гарин, вдигна ръка и щракна с пръсти.
Гарин припряно седна на неговата масичка – с гръб към светлината. Сякаш беше седнал пред огледало: Виктор Леноар имаше същата продълговата брадичка, мека шапка, папионка, раирано сако.
– Привет! Успех! Необикновен! – каза Гарин и очите му се смееха. – Ролинг е съгласен на всичко. – Поема еднолично предварителните разходи. Когато започне експлоатацията, петдесет процента от печалбата – на него, петдесет – на нас.
– Подписа ли контракт?
– Ще го подпише след два-три дни. Демонстрирането на апарата ще трябва да се отложи. Ролинг постави условия – да подпише едва тогава, когато с очите си види как работи апаратът.
– Черпиш ли бутилка шампанско?
– Ако искаш две, три, една дузина.
– И все пак жал ми е, че тази акула ни глътна половината доходи – каза Леноар, повиквайки келнера. – Бутилка „Ироа“, от най-сухото…
– Без капитал ние все едно не можем да работим със замах. Знаеш ли, Виктор, ако моето камчатско предприятие беше успяло – десет ролинговци щях да пратя по дяволите.
– Какво камчатско предприятие?
Келнерът донесе вино и чаши. Гарин запали пура, облегна се на плетения стол и присвил очи, заразказва поклащайки се:
– Помниш ли Николай Христофорович Манцев, геолога? Преди петнайсет години той ме намери в Петроград. Току-що се беше върнал от Далечния изток, уплашил се бе да не го мобилизират и помоли да му помогна да не го изпратят на фронта.
– Манцев служеше в английската златна компания, нали?
– Провеждаше проучвания за находища на Лена, на Алдан, по-късно в Колима. Разправяше чудесии. Просто под краката си намирали самородни късове злато от по петнайсет килограма… Точно тогава в мен се зароди идеята, генералната идея в моя живот… Тя е много дръзка, дори безумна, но аз вярвам в нея. А щом вярвам, и дяволът не може да ме спре. Разбираш ли, скъпи мой, единственото нещо на света, което желая с цялото си същество, е властта… Не някаква си там кралска, императорска – това е нищожно, пошло и скучно. Не, абсолютна власт… Някой път ще ти разкажа за моите планове. За да властвуваш, е нужно злато. А за да властвуваш както аз искам, е нужно повече злато, отколкото имат всички индустриални, борсови и прочее крале, взети заедно…
– Наистина смели планове – с весел смях каза Леноар.
– Но аз съм на верен път. Ще държа целия свят ето тук! – Гарин стисна юмрук. – Ориентири по моя път са гениалният Николай Христофорович Манцев, после Ролинг, по-точно – неговите милиарди, и трето – моят хиперболоид…
– А Манцев какво?
– Та тогава, в петнайсета година, аз мобилизирах всичките си парички, повечето с нахалство, отколкото с подкуп освободих Манцев от военна повинност и го изпратих с малка експедиция на Камчатка, в джендема… До седемнайсета година той все още ми пишеше: работата му беше тежка, много трудна, условията – ужасни… От осемнайсета година – сам разбираш – загубих следите му… Всичко зависи от неговите проучвания…
– Какво търси той там?
– Нищо не търси… Манцев само трябва да потвърди моите теоретични предположения. Крайбрежието на Тихия океан – азиатското и американското – е краят на древния континент, потънал на дъното на океана....
Целите глави четете ТУК
След десет минути Гарин изскочи от автомобила на булевард Сен Мишел. Огледалните прозорци на кафене „Пантеон“ бяха вдигнати. В дъното до една масичка седеше Виктор Леноар. Щом видя Гарин, вдигна ръка и щракна с пръсти.
Гарин припряно седна на неговата масичка – с гръб към светлината. Сякаш беше седнал пред огледало: Виктор Леноар имаше същата продълговата брадичка, мека шапка, папионка, раирано сако.
– Привет! Успех! Необикновен! – каза Гарин и очите му се смееха. – Ролинг е съгласен на всичко. – Поема еднолично предварителните разходи. Когато започне експлоатацията, петдесет процента от печалбата – на него, петдесет – на нас.
– Подписа ли контракт?
– Ще го подпише след два-три дни. Демонстрирането на апарата ще трябва да се отложи. Ролинг постави условия – да подпише едва тогава, когато с очите си види как работи апаратът.
– Черпиш ли бутилка шампанско?
– Ако искаш две, три, една дузина.
– И все пак жал ми е, че тази акула ни глътна половината доходи – каза Леноар, повиквайки келнера. – Бутилка „Ироа“, от най-сухото…
– Без капитал ние все едно не можем да работим със замах. Знаеш ли, Виктор, ако моето камчатско предприятие беше успяло – десет ролинговци щях да пратя по дяволите.
– Какво камчатско предприятие?
Келнерът донесе вино и чаши. Гарин запали пура, облегна се на плетения стол и присвил очи, заразказва поклащайки се:
– Помниш ли Николай Христофорович Манцев, геолога? Преди петнайсет години той ме намери в Петроград. Току-що се беше върнал от Далечния изток, уплашил се бе да не го мобилизират и помоли да му помогна да не го изпратят на фронта.
– Манцев служеше в английската златна компания, нали?
– Провеждаше проучвания за находища на Лена, на Алдан, по-късно в Колима. Разправяше чудесии. Просто под краката си намирали самородни късове злато от по петнайсет килограма… Точно тогава в мен се зароди идеята, генералната идея в моя живот… Тя е много дръзка, дори безумна, но аз вярвам в нея. А щом вярвам, и дяволът не може да ме спре. Разбираш ли, скъпи мой, единственото нещо на света, което желая с цялото си същество, е властта… Не някаква си там кралска, императорска – това е нищожно, пошло и скучно. Не, абсолютна власт… Някой път ще ти разкажа за моите планове. За да властвуваш, е нужно злато. А за да властвуваш както аз искам, е нужно повече злато, отколкото имат всички индустриални, борсови и прочее крале, взети заедно…
– Наистина смели планове – с весел смях каза Леноар.
– Но аз съм на верен път. Ще държа целия свят ето тук! – Гарин стисна юмрук. – Ориентири по моя път са гениалният Николай Христофорович Манцев, после Ролинг, по-точно – неговите милиарди, и трето – моят хиперболоид…
– А Манцев какво?
– Та тогава, в петнайсета година, аз мобилизирах всичките си парички, повечето с нахалство, отколкото с подкуп освободих Манцев от военна повинност и го изпратих с малка експедиция на Камчатка, в джендема… До седемнайсета година той все още ми пишеше: работата му беше тежка, много трудна, условията – ужасни… От осемнайсета година – сам разбираш – загубих следите му… Всичко зависи от неговите проучвания…
– Какво търси той там?
– Нищо не търси… Манцев само трябва да потвърди моите теоретични предположения. Крайбрежието на Тихия океан – азиатското и американското – е краят на древния континент, потънал на дъното на океана....
Целите глави четете ТУК
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари