Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2010 14:38 - Островитяните Идрис Шах
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 2038 Коментари: 0 Гласове:
1



 

Идрис Шах

 

 

 

ОСТРОВИТЯНИТЕ

 

 

 

 

 

Обикновеният човек се разкайва за греховете си,

 

избраните се разкайват за невнимателността си”.

 

 

 

Зу-н-Нун  Мисри

 

 

 

            Повечето легенди съдържат поне частица истина и тези легенди често помагат на хората да усвоят такива идеи, каквито те не биха могли да възприемат, използувайки привичните категории на своето мислене. По тази причина суфийските учители доста широко ги използуват, за да нарисуват една картина на живота, по-съответствуваща на техните представи, отколкото това би могло да се предаде чрез чисто интелектуалните методи.

 

            Тук се привежда суфийската легенда за ситуацията на човечеството, обобщена и приспособена (както това винаги трябва да бъде) към времето, в която тя се публикува. Обикновено “развлекателните” произведения от този вид биват считани от суфийските автори за дегенерирала и низша форма на изкуството.

 

 

 

            В една далечна страна живяло някога едно идеално общество. Членовете на това общество не познавали тези страхове, които днес ни измъчват. Те не познавали също и неопределеността и неустойчивостта, отличавали се с целеустременост и разполагали с по-разнообразни средства за самоизразяване. Макар да им били непознати стресовете и напреженията, които днес се считат за съществени за прогреса на човечеството, животът им бил по-богат, понеже други, по-добри елементи заменяли тези явления. С други думи - техният начин на живот бил малко по-друг. Ние почти можем да кажем, че нашите съвременни възприятия представляват само едно грубо и непохватно копие на онези реални възприятия, които били характерни за членовете на идеалното общество.

 

            Те живеели реален живот, а не полуживот.

 

            Ние можем да ги наричаме “хората El-Ar”.

 

            Те имали вожд, на който станало известно, че в тяхната страна ще бъде невъзможно да се живее в продължение на примерно 20 000 години. Той разработил план за спасение, като разбирал, че техните потомци ще могат успешно да се завърнат у дома едва след множество изпитания.

 

            Той намерил за тях място за убежище - това бил един остров, твърде отдалечено напомнящ тяхната родина. Поради различията в климата и местоположението на преселниците се наложило да претърпят някои изменения. Те станали физически и умствено по-приспособени към новите обстоятелства, например - фините възприятия станали груби, също както в съответствие с изискванията на занаята загрубява ръката на човека, занимаващ се с физически труд.

 

            За да смекчат болката, която би причинило сравнението на старите с новите условия, те били принудени почти напълно да забравят за своето минало. За него останали само най-смътни спомени, но това било достатъчно, за да се пробудят те напълно в нужния момент.

 

            Тази система била много сложна, но добре организирана. Органите, с помощта на които хората оцелявали на този остров, били превърнати същевременно в органи за физическо и умствено наслаждение, а онези органи, които били действително творчески в старата им родина, били поставени в особеното положение на неопределеност. Те били свързани със слабата им памет и се намирали като в състояние на подготовка за крайната си активизация.

 

            Преселниците се установявали бавно и болезнено, приспособявайки се към местните условия. Възможностите на острова били такива, че ако бъдели свързани с усилия и определена форма на ръководство, хората биха могли да се прехвърлят на друг остров, разположен вече по-близо до тяхната родина. Това бил първият от цяла редица острови, на които се извършвала постепенната аклиматизация.

 

            Отговорността за тази “еволюция” била възложена върху тези, които можели да се справят с нея. Естествено, тези хора били много малко, защото за останалата маса било практически невъзможно да удържат в съзнанието си и двата вида знание, още повече, че едното от тях изглеждало, че сякаш противоречи на другото. Определени специалисти се заели със съхранението на “специалната наука”.

 

            Тази “тайна”, т.е. методът за осъществяване на прехвърлянето, не била нищо друго, освен познаването на мореплавателското изкуство и неговото практическо приложение. За бягството били нужни инструктор, суровини, усилия и разбиране. Разполагайки с всичко това, хората биха могли да се научат да плуват, а също така и да строят кораби.

 

            Хората, които от самото начало носели отговорността за работата, свързана с бягството, обяснявали на всички, че преди някой да се научи да плува или просто да взема участие в построяването на кораби, той трябва да премине през определена подготовка. В течение на известно време този процес се развивал задоволително.

 

            После се случило така, че един човек, лишен от необходимите качества, се разбунтувал против това положение на нещата и успял да развие една блестяща идея. Той забелязал, че усилията за подготовката на бягството падат като един тежък и, видимо, неприятен товар върху хората. Същевременно те били склонни да вярват на онова, което им разказвали за работата, свързана с бягството. Той разбрал, че като използува тези два факта, ще може да завземе властта и да отмъсти на онези, които, според неговото мнение, го подценявали.

 

            Той предложил чисто и просто да се освободят от този товар, тврдейки, че такъв товар не съществува.

 

            И той направил следното заявление:

 

            “Не съществува никаква необходимост да усъвършенствувате ума си и да го тренирате така, както ви се описва. Човешкият ум и без това е стабилен и последователен. Казвали са ви, че е нужно да станете изкусни майстори, за да можете да построите кораб. А аз ви казвам, че не само не ви трябва да ставате майстори, но и въобще не са ви нужни никакви кораби! За да оцелее и да остане член на обществото, на един островитянин му трябва само да спазва няколко прости правила. Развивайки вроденото чувство, присъщо на всички, той ще може да постигне всичко на този остров, който е нашият дом, общо достояние и наследство!”.

 

            След като успял да предизвика интерес сред хората, ораторът “обосновал” заявлението си със следните доводи:

 

            “Ако корабите и плуването действително са реални, покажете ни кораби, които вече да са извършили пътешествието, и плувци, които са се върнали обратно!”.

 

            Инструкторите не можели да приемат подобно предизвикателство. То разчитало на това, че заслепената тълпа не ще забележи лъжата. Работата била там, че корабите никога не се връщали обратно, а завърналите се плувци претърпявали такива изменения, че ставали невидими за останалите.

 

            Тълпата изисквала ясни доказателства.

 

            “Корабостроенето е изкуство и занаят” - казвали бегълците, опитвайки се да овладеят вълнението. - “Изучаването и приложението на това знание изисква използуването на специална техника. Всичко това, взето заедно, предизвиква една обща активност, която не може да се изучава на части, както искате вие. Тази активност се съпровожда от присъствието на един неосезаем елемент, наричан барака, от названието на който произлиза думата “баркас”, т.е. “кораб”. Тази дума означава “нещо фино” и то не може да ви бъде показано”.

 

            “Изкуство, занаят, общо, барака - глупости!” - закрещяли революционерите и избесили всички корабостроители, които успели да открият.

 

            Новото учение било прието с радост като предвестник на освобождението. Човекът открил, че вече е напълно зрял! Той поне временно се почувствувал свободен от отговорност. Благодарение на простотата и удобството на революционната концепция, повечето други начини на мислене скоро били забравени. Много скоро тя вече започнала да се счита за фундаментално понятие, което не би оспорил нито един здравомислещ човек. За здравомислещи се считали, разбира се, онези, които не влизали в никакви противоречия с общата теория, върху която сега се основавало обществото.

 

            Идеите, които й противоречали, тутакси се обявявали за неразумни, а всичко неразумно се считало за лошо. Затова, ако у някого възниквали някакви съмнения, налагало му се или да ги потискса, или да ги игнорира, тъй като той на всяка цена трябвало да прави впечатление на разумен човек.

 

            Следва да се каже, че да бъдеш разумен не било много трудно. Нужно било само твърдо да се придържаш към ценностите на обществото, още повече, че истинността на разумното не изисквала доказателства, стига човек да не си представя живот извън острова.

 

            Така обществото стигнало до определено равновесие в границите на острова и, ако подхождаме към него със собствените му мерки, правело впечатление за внушаваща доверие завършеност. То се основавало върху разума и чувството и изглеждало напълно благовидно. Например, върху напълно разумни основания било разрешено човекоядството. Било открито, че човешкото тяло става за ядене. Ядивността е признак на храната. Следователно, човешкото месо също е храна. За да бъдат компенсирани недостатъците на това разсъждение, намерили следния изход. В интерес на обществото човекоядството било поставено под контрол. Компромисът станал отличителния белег на временното равновесие. Всеки път, когато някой намирал възможност за нов компромис, борбата между разума, честолюбието и обществото пораждала нови социални норми.

 

            Тъй като изкуството на корабостроенето не намирало никакво видимо приложение в условият на това общество, то всяка дейност, свързана с него, лесно можела да бъде сметната за нелепа. От кораби нямало нужна - нямало накъде да се плава. От определени предположения можело да се направят определени изводи, с помощта на които “доказвали” същите тези предположения. Това се нарича псевдо-определеност и тя замества реалната определеност. Именно с тази псевдо-определеност се сблъскваме всеки ден, допускайки, че утре все още ще сме живи. А нашите островитяни я прилагали изобщо към всичко.

 

            Две статии от Голямата Универсална Енциклопедия на Острова могат да ни дадат представа за това, как ставало всичко това. Черпейки своята мъдрост от единствения интелектуален източник, достъпен за тях, учените светила на острова, направили следните открития:

 

 

 

                   КОРАБ. Нещо дразнещо. Въображаемо средство за придвижване, с помощта на което, както твърдят мошениците и лъжците, можело “да се пресича водата”, което от гледна точка на съвременната наука е абсурд. На острова не съществуват водонепроницаеми материали, от които да може да се построи такъв “кораб”, да не говорим за това, че извън острова няма накъде да се плава. Пропагандирането на “корабостроене” е най-тежко престъпление, описано в параграф ХVІІг на Углавния кодекс (“Защита на лековерните”). МАНИЯТА  ЗА  КОРАБОСТРОЕНЕ  е крайна форма на бягство от околната действителност и признак за лоша приспособяемост към заобикалящата обстановка. В съответствие с конституцията всички граждани, подозиращи за присъствието у някого на това ужасно състсояние, са длъжни да уведомят официалните органи. Вж. “Плаване”, “Психични отклонения”, “Престъпление (главно)”.

 

                   Препоръчвана литература: Смит, Дж., “Защо е невъзможно да се строят “кораби”?”, университетска монография № 1151.

 

 

 

                   ПЛАВАНЕ. Нещо отблъскващо. Въображаем метод за пренасяне на тяло през водно пространство, изключващ възможността от потъване и използуван най-вече с цел достигането на някакво място извън острова. Човекът, “изучаващ” този отблъскващ занаят, е длъжен да премине през един нелеп ритуал. В първия урок той трябва, лежейки на земята, да движи ръцете и краката си, подчинявайки се на командата на “инструктора”. Като цяло, за основа на тази концепция е служил стремежът на самозваните “инструктори” да натрапват волята си на лековерните през първобитните времена. По-късно този култ приел формата на епидемична мания.

 

                   Вж.: “Кораб”, “Ереси”, “Псевдоизкуства”.

 

                   Препоръчвана литература: Браун, В., “Великото “плавателно” безумие”, в 4 тома, Институт за Социална Яснота.

 

 

 

            Думите “дразнещо” и “отблъскващо” били използувани на острова за посочването на онова, което противоречало на новото учение, наричано “приятно”. Смисълът на последното се състоял в това, че хората сега трябвало да си доставят удоволстние, съобразвайки се с онова, което е полезно за Държавата. А “Държава” наричали съвпукността от всички хора.

 

            Не е чудно, че от самото начало на новата ера самата мисъл за възможността да напуснат острова изпълвала хората с ужас. Подобен неподправен ужас може да се наблюдава при лежалите дълго време затворници преди пускането им на свобода. “Извън” затвора е неясният, непознат и враждебен свят.

 

            Островът не бил затвор, но той бил клетка, невидимите ограничения на която действували много по-ефективно от всякакви видими прегради.

 

            Обществото на островитяните ставало все по-сложно и по-сложно, затова можем да обхванем само някои от най-забележителните му особености. То разполагало с богата литература. Освен художествените произведения, съществували и множество книги, описващи ценностите и достиженията на нацията. Била създадена също и цяла система на една алегорична литература, живописно обрисуваща онези ужаси, с които би бил изпълнен живота, ако обществото не се било утвърдило в сегашното си уверено състояние.

 

            От време на време инструкторите се опитвали да помогнат за бягството на всички заедно. Капитаните се жертвували в името на възстановяването на условията, при които укриващите се понастоящем корабостроители биха могли да продължат своята работа. Историците и социолозите свързвали всички тези усилия с условията на острова, без изобщо да допускат мисълта за възможността за някакви контакти извън това затворено общество. Почти за всички случаи можело сравнително лесно да се намери правдоподобно обяснение. Не се съобразявали с никакви принципи на етиката, тъй като учените с неподправено усърдие продължавали да изучават само онова, което на тях им изглеждало истинно. “Можем ли да правим нещо повече?” - питали те, считайки, че алтернатива на понятието “повече” могат да бъдат чисто количествените усилия. Или пък се питали помежду си: “Какво още бихме могли да правим?” - мислейки, че под “още” се подразбира нещо друго. Техният реален проблем бил това, че те се считали за способни да задават въпроси, игнорирайки факта, че постановката на въпроса е не по-малко важна от неговия отговор.

 

            Островитяните, разбира се, разполагали със широки възможности за мислене и дейност и в границите на малките си владения. Разнообразието на идеите и различията във възгледите създавали впечатление за свободомислие. Мисленето се поощрявало, естествено, при условие, че то не е абсурдно.

 

            Свободата на изказванията била допускана, но от нея имало малко полза без усъвършенствуване на разбирането, към което не се стремели.

 

            В съответствие с измененията, извършващи се в обществото, работата и целите на мореплавателите трябвало да се изразяват по различни начини. Това направило разбирането на тяхната реалност още по-трудно за онези, които се опитвали да ги следват, придържайки се към понятията, приети на острова.

 

            Поради цялата тази бъркотия, понякога дори способността да се помни за възможността за бягство можела да се превърне в препятствие. Постоянното осъзнаване на тази възможност не било нещо специално, но желаещите да избягат най-често се задоволявали с някакъв заместител. Неясната концепция за плаването не можела да бъде полезна без нужната ориентация, но дори на онези, които повече от другите искали да се заемат с корабостроене, било внушено убеждението, че те вече притежават такава ориентация. Те вече били “узряли”. Те мразели всички, които им казвали, че могат да се нуждаят от подготовка.

 

            Странните представи за плаването или корабостроенето често засенчвали възможността за реален прогрес. До голяма степен за това били виновни пропагандаторите на псевдоплаването или алегоричните кораби - обикновени мошеници, предлагащи уроци на онези, които още не можели да плуват, или обещаващи превозване с кораби, каквито не можели да построят.

 

            Потребностите на обществото от самото начало предизвикали необходимостта от известни форми на подготовка и мислене, развили се впоследствие в онова, което започнали да наричат наука. Този великолепен подход към нещата, толкова важен там, където може да намери някакво приложение, в края на краищата надрасъл рамките на реалния си смисъл. След “Приятната” революция т.нар. “научен подход” започнал да се раздува дотолкова, че той заменил всички идеи изобщо. В края на краищата всичко, което не се побирало в неговите рамки, започнало да се нарича “ненаучно” (удобен синоним за думата “лошо”).

 

            Поради липсата на необходимия подход към въпроса, островитяните, подобно да хора, предоставени на себе си в чакалнята и нервно прелистващи списанията, се потопили в търсения на различни заместители на онова, което било първоначалната (и, естествено - крайната) цел на преселението на обществото.

 

            Някои повече или по-малко успешно успели да пренакочат вниманието си върху една предимно емоционална дейност. Съществували различни видове емоционални проявления, но нямало съответна скала за тяхната оценка. Всички емоции се считали за “дълбоки” или “проникновени”, във всеки случай - за по-проникновени, отколкото липсата на такива. Емоциите, довеждащи хората до най-крайни физически или умствени проявления, автоматично се наричали “дълбоки”.

 

            Повечето хора си поставяли различни цели или позволявали на другите да правят това вместо тях. Например, те можели да следват различни култове, стремели се да придобият пари или социално положение. Едни почитали определени неща и се чувствували над всички останали; други пък, отхвърляйки самата идея за поклонение пред каквото и да било, считали, че нямат идоли и затова си позволявали да се надсмиват над останалите.

 

            Вековете минавали и островът се покривал с отломките от тези култове. За нещастие, за разлика от обикновените отломки, тези можели сами да поддържат своето съществуване. Различни хора, ръководещи се от най-добри подбуди и не само от тях, отново и отново комбинирали тези култове, които получавали втори живот. За любителите и интелектуалците всичко това представлявало съкровищница от научен материал (или пък материал за “посветените”) и създавало у тях утешителното усещане за разнообразие.

 

            Увеличавали се многобройните възможности за задоволявани на различни ограничени “склонности”. Островът бил препълнен с дворци и паметници, музеи и университети, учебни заведения, театри и стадиони. Хората, разбира се, се гордеели с тези достижения и считали, че много от тях са свързани в основата си с крайната истина. Не било известно, дали те са прави, но почти никой не можел да избяга от тях.

 

            Корабостроенето имало известно отношение към определени страни на тази дейност, но почти никой не знаел, какво именно.

 

            Корабите тайно вдигали платна, а плувците продължавали да се учат да плуват.

 

            Обстановката на острова не можела да не изпълва душите на тези посветени хора с печал. В края на краищата, те също били израсли в това общество и били неразделно свързани с него и неговата съдба.

 

            Но често те били принудени да се предпазват от твърде настойчивото внимание на своите съграждани. Някои “нормални” се опитвали да ги спасяват от тях самите. Други пък се опитвали да ги убиват, ръководейки се от също толкова възвишени съображения. Трети страстно желаели да получат помощ от тях, но не могли да ги намерят.

 

            Всички тези реакции спрямо съществуването на плувците били следствие на една и съща причина, възприета от различните умове по различен начин. Тази причина била това, че едва ли някой вече знаел, кои в действителност били плувците, с какво се занимавали те и къде можело да бъдат намерени.

 

            Съобразно с това, как животът на острова ставал все по-цивилизован, хората започнали да се занимават с едно странно, но логично занимание. Смисълът му се състоял в това, че те изразявали съмнение в правилността на системата, в условията на която живеело обществото. Конкретното проявление на съмненията, засягащи социалните ценности, приело формата на осмиването им. Тази дейност можела да бъде оцветена във весели или тъжни тонове, но в действителност тя се превърнала в един повтарящ се ритуал. Потенциално това било полезно занимание, но на развитието на неговата истинска творческа функция често се пречело.

 

            На хората им изглеждало, че като позволят на своите съмнения да се проявят поне временно, те ще могат по някакъв начин да ги смекчат, да се избавят от тях и едва ли не да се примирят с тях. Сатирата се считала за многозначителна алегория; алегориите били приемани, но не можели да се усвоят. Пиесите, книгите, филмите, стиховете и памфлетите били обичайното средство за такова развитие, макар със същото да се занимавали и някои специални направления в по-научните отрасли на знанието. Много от островитяните считали за по-еманципирано, съвременно или прогресивно да следват този култ, вместо старите.

 

            От време на време кандидатите идвали при инструкторите по плуване, за да се договарят с тях. Обикновено протичал следният стереотипен разговор:

 

            “Искам да се науча да плувам.”

 

            “Искате ли да се договорите за това?”

 

            “Не, аз само трябва да взема със себе си един тон зеле.”

 

            “Какво зеле?”

 

            “Храна, която ще ми бъде нужна на другия остров.”

 

            “Но там има храна, и то по-добра.”

 

            “Не разбирам за какво говорите. Аз не мога да бъда сигурен в това и трябва да взема своето зеле.”

 

            “Но вие не можете да плувате с цял тон зеле.”

 

            “Тогава не мога да замина. Вие го наричате товар, но за мен това е най-необходимото нещо.”

 

            “Да предположим, че в качеството на алегория наречем това не зеле, а “предположения” и “разрушителни идеи”?”

 

            “По-добре да отида със своето зеле при онзи инструктор, който разбира, от какво имам нужда.”

 

-  -  -

 

            Тази легенда все още не е завършена, защото на острова и до ден днешен живеят хора.

 

Когато изразяват своите идеи, суфите използуват различни методи за тяхното шифроване. Ако разместин буквите в първоначалното название на обществото “El-Ar”, ще получим думата “Real (“Реално”). Може би вече сте забелязали, че названието, което използували революционерите, т.е. “Приятно” (“Pleasing”), с помощта на същото разместване може да се преобразува в “Спящо” (“Sleeping”).





Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 22212178
Постинги: 12223
Коментари: 17492
Гласове: 23203
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031