Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
28.12.2010 21:59 -
Пътуване извън тялото Робърт Монро тлава 3
3. ЗА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
През есента на 1964 година се проведе интересна среща една вечер в Лос
Анджелис. Участваха около двадесет разнородни психиатри, психолози, главно учени,
и моя милост. Тази вечер бе една награда за мен. Целта на срещата бе да се изследват с най-голяма точност и сериозно опитите и преживяванията, които са събрани в настоящата книга. След няколко часа на внимателни и подробни въпроси от страна на групата учени дойде и моят ред. Зададох само два въпроса:
– Ако вие бяхте преминали през всичко, което преживях, какво бихте
направили?
Мнението на мнозинството бе съвсем определено. Повече от две трети бяха
убедени, че трябва да се положат всички усилия тези опити да продължат, за да хвърлят светлина и да разширят човешкото познание за самия себе си. Неколцина от учените полусериозно ме посъветваха да изтичам, а не да отида при най-близкия психиатър.
(Никой от присъстващите не си предложи услугите.)
Вторият въпрос бе:
– Някой от вас сам би ли участвал в опити, които биха довели до създаването
на такава необикновена дейност у самия него?
Тук моделът малко се промени. Около половината потвърдиха желанието си да
участват. Странното е, че в тази група се включиха някои от най-скептично
настроените по отношение истинността на преживяванията. Разбира се, това ми даде възможност да смушкам с лакът по-благоразположените към продължителни опити.
Когато дойде моментът за гмуркане в студените, непознати води, нека някой друг да го направи. И по много причини не обвинявам тези хора. Ако такава възможност ми се бе открила преди дванадесет години, съмнявам се, че щях да бъда доброволец.
Защо все пак групата си направи труда да се събере? От любопитство може би.
Или заради очевидния материал, който вече бе събран? Надявам се – второто.
Предлагам ви някои от ключовите доклади от бележките, които възбудиха интереса им.
9 октомври 1958 г. Следобед
Отново се носех из въздуха с намерението да посетя д-р Бредшоу и съпругата
му. Знаейки предварително, че д-р Бредшоу е настинал и е в леглото, мислех, че ще го
посетя в спалнята му, а в тази стая никога не бях влизал. Ако успеех по-късно да я
опиша, щях да документирам посещението си. Отново започна въртенето из въздуха и гмуркането в тунела. Този път се прибави и усещането от изкачване на хълм (къщата на д-р и г-жа Бредшоу е на около 7 км от офиса ми, на един хълм). Летях над дърветата, а над мен бе светлото небе. Само за миг (в небето?) видях фигура със закръглена човешка форма, изглеждаше облечена в роба и шлем на главата, седеше с ръцете в скута, може би с кръстосани крака като Буда, после избледня. Не зная значението на тази среща. Не след дълго изкачването на хълма стана трудно и имах чувството, че енергията ме напуска и няма да се справя....
Целият текст прочетете ТУК
Анджелис. Участваха около двадесет разнородни психиатри, психолози, главно учени,
и моя милост. Тази вечер бе една награда за мен. Целта на срещата бе да се изследват с най-голяма точност и сериозно опитите и преживяванията, които са събрани в настоящата книга. След няколко часа на внимателни и подробни въпроси от страна на групата учени дойде и моят ред. Зададох само два въпроса:
– Ако вие бяхте преминали през всичко, което преживях, какво бихте
направили?
Мнението на мнозинството бе съвсем определено. Повече от две трети бяха
убедени, че трябва да се положат всички усилия тези опити да продължат, за да хвърлят светлина и да разширят човешкото познание за самия себе си. Неколцина от учените полусериозно ме посъветваха да изтичам, а не да отида при най-близкия психиатър.
(Никой от присъстващите не си предложи услугите.)
Вторият въпрос бе:
– Някой от вас сам би ли участвал в опити, които биха довели до създаването
на такава необикновена дейност у самия него?
Тук моделът малко се промени. Около половината потвърдиха желанието си да
участват. Странното е, че в тази група се включиха някои от най-скептично
настроените по отношение истинността на преживяванията. Разбира се, това ми даде възможност да смушкам с лакът по-благоразположените към продължителни опити.
Когато дойде моментът за гмуркане в студените, непознати води, нека някой друг да го направи. И по много причини не обвинявам тези хора. Ако такава възможност ми се бе открила преди дванадесет години, съмнявам се, че щях да бъда доброволец.
Защо все пак групата си направи труда да се събере? От любопитство може би.
Или заради очевидния материал, който вече бе събран? Надявам се – второто.
Предлагам ви някои от ключовите доклади от бележките, които възбудиха интереса им.
9 октомври 1958 г. Следобед
Отново се носех из въздуха с намерението да посетя д-р Бредшоу и съпругата
му. Знаейки предварително, че д-р Бредшоу е настинал и е в леглото, мислех, че ще го
посетя в спалнята му, а в тази стая никога не бях влизал. Ако успеех по-късно да я
опиша, щях да документирам посещението си. Отново започна въртенето из въздуха и гмуркането в тунела. Този път се прибави и усещането от изкачване на хълм (къщата на д-р и г-жа Бредшоу е на около 7 км от офиса ми, на един хълм). Летях над дърветата, а над мен бе светлото небе. Само за миг (в небето?) видях фигура със закръглена човешка форма, изглеждаше облечена в роба и шлем на главата, седеше с ръцете в скута, може би с кръстосани крака като Буда, после избледня. Не зная значението на тази среща. Не след дълго изкачването на хълма стана трудно и имах чувството, че енергията ме напуска и няма да се справя....
Целият текст прочетете ТУК
Следващ постинг
Предишен постинг