1. НИТО С МАГИЧЕСКИ ЖЕЗЪЛ, НИТО ЕДВА-ЕДВА

Следващите редове обикновено са встъпление към предговора. Поставени са
тук, защото предположих, че повечето читатели прескачат предисловията, за да стигнат до сърцевината на материята. В случая това, което идва сега, е най-трудно от всичко.
С публикуването на книгата съм си поставил две главни цели. Първо:
разпространявайки възможно най-широко събрания от мен материал, бих могъл да
помогна на други хора, дори само на един-единствен човек, да се спаси от агонията и
терора на изпитанието и грешката в област, където не е имало конкретни отговори.
Фактът, че и други са преживели същото, би могъл да облекчи съмненията. Човек сам
ще опознае и разбере феномена, и ще се опази от драмата на психотерапията, а в най-лошия случай – от мозъчен срив и въдворяване в психиатрично заведение. Второ: утре или в близките години официално приетите досега науки на съвременната ни култура ще разширят хоризонта на знанията си, твърденията и изследванията, за да разтворят широко вратите и пътищата за голямо обогатяване на човешкото познание и разбиране на самия себе си и цялостното му обкръжение.
Ако поне едната, а защо не и двете гореспоменати цели, послужат когато и
където и да е, това за мен ще бъде напълно задоволителна награда, разбира се.
Представянето на целия този материал не е предназначено за специална научна
група. По-точно, главният опит е да бъде толкова специфичен, колкото е възможно с
терминология еднакво разбираема и за учени, и за лаици, като са отбягвани
двусмислени обобщения. Физици, химици, психиатри и философи биха могли всеки за
себе си да използват по-специфична терминология, за да опишат същата материя.
Очаквам такъв начин на предаване на информацията. Той ще покаже, че замисълът на общуването е осъществим и „понятният” разговор поднася необходимия смисъл по-скоро на широк кръг читатели, отколкото на тесен елит от специалисти.
Очаква се също много от тълкуванията да бъдат противоречиви. Най-трудният
от всички умствени процеси е да се разгледа обективно идея, която, ако се приеме за
факт, ще се сблъска с отрицанието на дългогодишната подготовка и опит.
Обективното възприятие наистина е най-трудният от всички процеси в
умственото развитие. Един път в живота е напълно достатъчно.
Нека погледнем към началото на този искрен разказ за висок персонален опит.
През пролетта на 1958 година живеех съвсем нормален живот в едно нормално
семейство. Обичахме природата и тишината и се бяхме заселили в спокойна
провинциална обстановка. Единствената необикновена дейност бяха опитите ми с
техника за изучаване на данни по време на сън – главен изпълнител бях самият аз.
Първият знак за отклонение от обикновеното се случи един неделен следобед....

Цялата глава прочетете ТУК