Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2010 21:27 - Хиперболоидът на инженер Гарин. Ал.Толстой
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 982 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 02.12.2010 21:28


 21   Тъклински час по час се кланяше, поглаждаше увисналите си мустаци, поглеждаше Зоя Монроз с влажни очи и се хранеше със сдържана лакомия. Ролинг седеше навъсен с гръб към прозореца. Семьонов дърдореше фамилиарно. Зоя изглеждаше спокойна, усмихваше се очарователно, с очи показваше на метрдотела по-често да долива чашите на гостите. Когато донесоха шампанското, тя помоли Тъклински да започне своя разказ. Той издърпа салфетката от врата си. – Ние не щадяхме живота си за пан Ролинг. Прехвърлихме се през съветската граница при Сестрорецки. – Кои са тези – ние? – запита Ролинг. – Аз и, щом панът желае да научи, моят помощник, един руснак от Варшава, офицер от армията на Балахович… Много жесток човек… Да бъде проклет дано, както и всички руснаци, дявол ги взел. Той повече ми навреди, вместо да помогне. Моята задача беше да проследя къде провежда опитите си Гарин. Аз бях в разрушената къща, пани и панът знаят сигурно, че в тази къща проклетият негодник за малко не ме сряза на две със своя апарат. Там, в мазето, намерих плоското стоманено парче – пани Зоя го получи от мен и се е убедила в моето старание. Гарин смени мястото на опитите. Дни и нощи наред не спах, за да оправдая доверието на пани Зоя и пан Ролинг. Простудих си дробовете в блатата на Крестовски, но постигнах целта. Проследих Гарин. На двадесет и седми април през нощта аз и помощникът ми успяхме да се вмъкнем във вилата му, завързахме Гарин за железния креват и направихме най-щателен обиск… Нищо… Просто да се побъркаш – нито следа от апарата… Но аз знаех, че той го крие във вилата… Тогава моят помощник се отнесе малко рязко с Гарин… Пани и панът ще разберат нашата тревога… Не казвам, че сме постъпили според указанията на пан Ролинг… Не, моят помощник доста се нервира… Ролинг гледаше в чинията си. Дългата ръка на Зоя Монроз, опряна върху масата, движеше бързо пръстите, блестеше с лакираните нокти, с брилянтите, с изумрудите и сапфирите на пръстените. Като гледаше тази скъпоценна ръка, Тъклински се въодушеви. – Пани и панът вече знаят как след един ден срещнах Гарин в пощата. Богородичке мила, кой няма да се уплаши, като се сблъска лице с лице с жив покойник. А отгоре на всичко и милицията ме погна. Бяхме станали жертва на измама, проклетият Гарин ни беше пробутал друг на свое място. Реших отново да претърся вилата: сигурно имаше мазе. Същата нощ отидох там сам, приспах пазача. Влязох през прозореца… Само пан Ролинг да не ме разбере неправилно… Когато Тъклински жертвува живота си, той го жертвува за идеята… Нищо не ми струваше да скоча обратно през прозореца, когато чух такъв тропот и трясък, че на всеки би му настръхнала косата… Да, пан Ролинг, в тази минута разбрах, че сам господ ви е ръководил, когато ме изпратихте да отмъкна от руснаците страшното оръжие, което те могат да насочат срещу целия цивилизован свят. Тази минута беше историческа, пани Зоя, кълна се в дворянската си чест. Хвърлих се като звяр към кухнята, откъдето идваше шумът. Видях Гарин – трупаше край стената маси, чували и сандъци. Щом ме видя, грабна коженото куфарче, което добре познавах, там обикновено държеше модела на апарата, и изтича в съседната стая. Извадих револвера и хукнах след него. Той вече отваряше прозореца с намерение да скочи навън. Стрелях, а той с куфара в едната ръка, с револвер в другата изтича в дъното на стаята, прикри се е кревата и започна да стреля. Това беше истински дуел, пани Зоя. Куршум проби фуражката ми. Неочаквано той закри устата и носа си с някакъв парцал, насочи към мен метална тръбичка – раздаде се изстрел, не по-силен от гръм на шампанско, и в същата секунда хиляди мънички нокти се забиха в носа, в гърлото, в гърдите ми и почнаха да ме разкъсват, очите ми взеха да сълзят от нетърпима болка, започнах да кихам, да кашлям, вътрешностите ми се преобръщаха и извинете, пани Зоя, започна такова повръщане, че се строполих на пода. – Дифенилфлуорарсин, смесен с фосген, по петдесет процента от всеки – позната работа, ние сега въоръжаваме полицията с такива гранатки – каза Ролинг. – Така е… Панът право казва – това беше гранатка с газ… За щастие течението бързо го разпръсна. Дойдох на себе си и полужив се прибрах вкъщи. Бях отровен, съсипан, агентите ме търсеха из града, оставаше ми само да избягам от Ленинград, което и направих с огромни опасности и трудности. Тъклински разтвори ръце и наведе глава, примирявайки се. Зоя запита: – Сигурен ли сте, че Гарин също е избягал от Русия? – Той трябваше да се укрие. След тази история така или иначе щеше да се наложи да дава обяснение на криминалната милиция. – Но защо е избрал точно Париж? – Необходими му са въглищни пирамидки. Без тях апаратът му е все едно незаредено оръжие. Гарин е физик. Нищо не разбира от химия. По негова поръчка над тези пирамидки работих аз, впоследствие онзи, който заплати с живота си на о-в Крестовски. Но Гарин си има още един съдружник тук, в Париж – тъкмо на него изпрати телеграма на булевард Батиньол. Гарин пристигна тук, за да следи опитите над пирамидките. – Какви сведения сте събрали за сътрудника на инженер Гарин? – запита Ролинг. – Той живее в един доста лош хотел на булевард Батиньол – вчера бяхме там, портиерът ни каза едно друго – отговори Семьонов. – Този човек се прибира в стаята си само да нощува. Няма никакъв багаж. От хотела излиза, облечен с дочена манта, каквито в Париж носят медиците, лаборантите и студентите химици. Изглежда, работи там някъде наблизо. – Външност? Дявол да ви вземе, какво ме интересува дочената му манта! Портиерът описа ли ви външността му? – кресна Ролинг. Семьонов и Тъклински се спогледаха. Полякът притисна ръка до сърцето си. – Ако панът желае, още днес ще съберем сведения за външността на този господин. Ролинг дълго мълча, веждите му бяха смръщени. – Какви основания имате да твърдите, че този, който сте видели вчера в кафенето на Батиньол, и човекът, избягал в метрото на площад Етоал, са едно и също лице, а именно инженер Гарин? Веднъж в Ленинград вече се излъгахте? Е? Полякът и Семьонов отново се спогледаха. Тъклински се усмихна крайно деликатно: – Пан Ролинг иска да каже, че Гарин има двойник във всеки град… Ролинг упорито тръсна глава. Загърнала раменете си с хермелинова кожа, Зоя Монроз гледаше равнодушно през прозореца. Семьонов каза: – Тъклински познава Гарин много добре, невъзможно е да сгреши. Сега е важно да се изясни друго, Ролинг. Предоставяте ли само на нас да свършим тази работа – в едно прекрасно утро да домъкнем на булевард Малзерб апаратът и чертежите, или ще действувате заедно с нас? – В никакъв случай! – неочаквано се обади Зоя, все още загледана в прозореца. – Мистър Ролинг много се интересува от опитите на инженер Гарин, мистър Ролинг много желае да придобие право на собственост върху това изобретение, мистър Ролинг винаги работи в рамките на строга законност; ако мистър Ролинг бе повярвал поне на една дума от това, което разказа сега Тъклински, тогава, разбира се, незабавно щеше да позвъни на полицейския комисар, за да предаде в ръцете на властта този негодник и престъпник. Но тъй като мистър Ролинг отлично разбира, че Тъклински е измислил цялата тази история с цел да измъкне колкото е възможно повече пари, той милостиво ви позволява и по-нататък да му оказвате незначителни услуги. За първи път по време на закуската Ролинг се усмихна, извади от джоба на жилетката златна клечка за зъби и я пъхна между зъбите си. По големите плешивини на почервенялото чело на Тъклински изби пот, бузите му увиснаха. Ролинг каза: – Задачата ви е да ми дадете точни и подробни сведения по точките, които ще ви бъдат съобщени днес в три часа на булевард Малзерб. От вас се иска да работите като прилични детективи – само толкова. Нито една крачка, нито една дума без мое нареждане.     22   Белият кристалночист, блестящ влак по линията Нор-Сюд на подземната железница се носеше с приглушен грохот по тъмните подземия под Париж. В извитите тунели се мяркаше мрежата от електрически жици, нишите в дебелия цимент, където се притискаше осветен от преливащите светлини работник, се открояваха жълти букви върху черен фон: „Дюбоне“, „Дюбоне“, „Дюбоне“ – отвратителното питие, натрапвано с рекламите в съзнанието на парижани. Спирка за няколко секунди. Гара, обляна с подземна светлина. Цветни правоъгълници на реклами: „Сапун чудо“, „Здрави тиранти“, „Вакса с лъвска глава“, „Автомобилни гуми“, „Червения дявол“, гумени подложки за токчета, евтина разпродажба в универсалните магазини „Лувър“, „Прекрасната цветарка“, „Галри Лафайет“. Шумна, смееща се тълпа от хубавички жени, мидинетки, куриери, чужденци, младежи със силно вталени сака, работници с изпотени ризи, подпъхнати под яркочервени колани, се придвижват към влака. Стъклените врати се разтварят за миг… Ооо – се носи възглас и водовъртеж от шапки, от облещени очи, разтворени уста, зачервени, весели, ядосани лица се втурват вътре. Кондукторите с керемидени на цвят куртки, хванали се за дръжките на вратите, вкарват пътниците във вагоните. Вратите се захлопват с трясък; късо изсвирване. Влакът като огнена лента се гмурва под черния свод на подземието. Семьонов и Тъклински седяха на страничната скамейка на вагона Нор-Сюд, с гръб към вратата. Полякът се ядосваше: – Нека панът да има предвид – само от приличие се въздържах да не вдигна скандал… Сто пъти щях да избухна… Да не би да не съм закусвал при милиардери! Плюя аз на такива закуски… Мога сам да си поръчам в „Лаперуз“ не по-лоша и няма да слушам обиди от една уличница… Да предлага на Тъклински ролята на детектив!… Кучка, развратница! – Е, стига, пан Стас, вие не познавате Зоя – тя е чудесна жена, добър другар. Нищо, поразгорещи се малко… – Види се, пани Зоя е свикнала да има работа с мръсници, с вашите емигранти… Но аз съм поляк, моля панът да има това предвид – мустаците на Тъклински застрашително щръкнаха, – няма да позволя да разговарят с мен така… – Е, хайде, пораздруса мустаците си, поолекна ти на душата – каза му Семьонов след известно мълчание, – сега, Стас, ме слушай внимателно: дават ни добри пари, от нас в края на краищата не се иска бог знае какво. Работата е безопасна, дори приятна: разтакавай се по кръчмите и кафенетата. Аз например съм много доволен от днешния разговор… Казваш – детективи… Дребна работа било! А пък аз казвам – предложиха ни най-благородната роля на контраразузнаването. До вратата, зад скамейката, където разговаряха Тъклински и Семьонов, опрян на медния парапет, стоеше онзи, който веднъж на Булеварда на Профсъюзите в разговора с Шелга се представи като Пянков-Питкевич. Яката на палтото му бе вдигната и скриваше долната част на лицето, шапката бе нахлупена до очите. Той стоеше небрежно и отпуснато, допирайки кръглата костена дръжка на бастуна си до устата, и внимателно изслуша целия разговор на Семьонов и Тъклински, учтиво се отмести, когато те станаха от мястото си, и слезе от вагона след две спирки – на Монмартър. Отби се в най-близкия пощенски клон и подаде телеграма: „Ленинград. Криминална милиция. Четирипръстият е тук. Събитията стават опасни.“     23   От пощата той се изкачи към булевард „Клиши“ и тръгна по сенчестата страна. Тук от всяка врата, от прозорците на мазетата, изпод раираните тенти, опънати над мраморните масички и плетените столове, по тротоарите се носеше възкиселият дъх на нощните кръчми. Гарсоните в късички смокинги и бели престилки, подпухнали, с намазани с брилянт сресани на път коси, посипваха с влажни стърготини кахления под и тротоара между масичките, слагаха свежи стръкове цветя, въртяха бронзовите дръжки на тентите. През деня булевард Клиши изглеждаше излинял като декорация след карнавал. Високите, неприветливи, стари сгради от край до край са заети от ресторанти, гостилнички, кафенета, магазинчета за дреболии за леките момичета, от хотели. Конструкциите и ламаринените съоръжения на рекламите, олющените крила на прочутата мелница „Мулен руж“, филмовите плакати по тротоарите, двата реда посърнали дървета по средата на булеварда, писоарите, изподраскани с неприлични думи, паважът, по който са прошумели, преминали столетия, редиците панаирни бараки и въртележки, покрити с брезент – всичко това очакваше нощта, когато безделниците и гуляйджиите ще се заточат отдолу, от буржоазните квартали на Париж. Тогава ще пламнат светлините, ще засноват сервитьорите, ще засвирят с парните гърла въртележките, ще се завъртят; върху златни прасенца, върху бикове със златни рога, в лодки, кофи, гърнета – отразявайки се в хиляди огледала, ще се понесат под звуците на парни оркестрини, девойки с полички до коленете, смаяни буржоа, апаши с великолепни мустаци, японски студенти, усмихнати като маски, малчугани, хомосексуалисти, мрачни руски емигранти, очакващи падането на болшевиките. Ще се завъртят огнените крила на „Мулен руж“. По фасадите на сградите ще затичат начупени светещи огнени стрели, ще светнат надписите на световноизвестни пивници, от отворените им прозорци към напечения булевард ще се устреми страхотен трясък – барабанни удари и свирките на джаза. В навалицата ще запищят картонените пискуни, ще затракат кречетала. Изпод земята ще заизлизат нови тълпи, изхвърлени от метрото и Нор-Сюд. Това е Монмартър. Това са възвишенията Мартър, които цяла нощ греят над Париж с весели светлини – най-безгрижното място на света. Тук има къде да си похарчиш парите, къде да прекараш една весела нощ с кикотещи се момичета. Веселият Монмартър – това е булевард Клиши между двата кръгли, вече съвсем весели площада – Пигал и Бланш. Наляво от площад Пигал се простира широкият и тих булевард Батиньол. Вдясно зад площад Бланш започва предградието Сент Антоан. По тези места живеят работниците и парижките бедняци. Оттук – от Батиньол, от височините на Монмартър и Сент Антоан – неведнъж са слизали въоръжени работници, за да превземат Париж. Четири пъти са ги принуждавали с оръдия да се върнат обратно на височините. И долният град, където по бреговете на Сена са разположени банки, кантори, богати магазини, хотели за милионери и казарми за тридесет хиляди полицаи, четири пъти бе минавал в настъпление и в сърцето на работническия град, на височините, укрепи с крещящите светлини на всемирните вертепи сексуалното петно на долния град – площад Пигал – булевард Клиши – площад Бланш.
За предишните глави
ТУК    


Тагове:   инженер,


Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26086247
Постинги: 14280
Коментари: 18353
Гласове: 24888
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930