Химичната сватба на Християн Розенкройц

година 1459

описана чрез

Йохан Валентин Андре

Адаптирана на новонемски от

д­р Валтер Вебер

превод от

Нели Спиридонова–Хорински 

Външната корица на изданието от 1616 година

СЪДЪРЖАНИЕ

Химичната сватба на Християн Розенкройц година 1459 описана чрез Йохан Валентин Андре

Химичната сватба на Християн Розенкройц. Статия от Д-р Рудолф Щайнер

Статия към Химичната сватба на Християн Розенкройц. Духовно-научно разглеждане Д­р Валтер Вебер

Ден втори

   В началото на описанието на втория ден също така се посочва в каква светлина му се представя природата. Но той не бива да вникне само в същността на природата; той трябва да хвърли по­задълбочен поглед, отколкото се прави от обикновеното съзнание, върху основанията на човешката воля и дейност. Авторът на «Химичната сватба» иска да каже, че обикновеното съзнание познава само външната страна на волята и действието, и чрез това съзнание самите хора са наясно само с тази външна страна на собствените си желания и действия. Лежащите надълбоко духовни импулси, които идват от свръхсетивния свят, вливат се в тези желания и действия, и изграждат човешките социални взаимоотношения, са непознати за това съзнание. Човекът може да вярва, че дадено основание го принуждава да извърши определено действие; в действителност това основание е само осъзнаваната маска на нещо, което остава неосъзнато. Доколкото хората уреждат своите социални взаимоотношения, изхождайки от обикновеното съзнание, в тези взаимоотношения навлизат сили, които не се проявяват за благото на човечеството в смисъла на правилното му развитие. На тези сили трябва да се противопоставят и да се внесат в социалния живот други, които се опознават чрез свръхсетивното съзнание. Странникът от «Химичната сватба е подтикнат към опознаването на тези сили. Освен това той трябва да прозре хората според лежащата в тях дълбока същност, която е съвсем различна от това, което те вярват за самите себе си, или от това, което отговаря на ранга, който заемат в определения от обикновеното съзнание социален живот. Картината на природата, която се разкрива за обикновеното съзнание е съвсем различна от картината на един определен социален човешки порядък. Но свръхсетивните природни сили, които духовното съзнание опознава, са сродни със свръхсетивните сили на този социален човешки  порядък. Алхимикът се стреми към едно природознание, което да му бъде основа за едно истинно човекознание. Пътят към едно такова познание трябва да се потърси от пътника към «Химичната сватба». Но не му се показва само един такъв път, а още и няколко други. Първият път води в една област, където спечелените чрез сетивните възприятия разсъдъчни представи на обикновеното съзнание влияят и върху хода на свръхсетивните опитности, и то така, че чрез взаимното действие на двата вида опитности, се унищожава правилното схващане на истинската действителност. Вторият предполага, че душата ще загуби търпение, когато в очакването си да получи духовни изживявания се подлага на прекалено дълго чакане, искайки да узрее и се проясни това, което първоначално бива да се приеме само като неразбрани духовни проявления. Третият изисква хора, които чрез вече несъзнателно придобитата зрялост в развитието си, в кратко време могат да прозрат това, което други трябва да постигнат след дълги усилия. Четвъртият среща човека с всички онези сили, които произхождат от свръхсетивния свят и замъгляват и заплашват неговото съзнание, когато то иска да се освободи от сетивните опитности. ­ Кой път е подходящ за една или друга човешка душа, зависи от състоянието, в което тя се намира, с оглед опитностите на обикновеното съзнание, преди тя да пристъпи по пътя на духовното странстване. «Избиране» в обикновения смисъл на думата не й е възможно, понеже нейният избор би произлязъл от сетивното съзнание, което не е подготвено за решения относно свръхсетивните неща. Невъзможността за такъв избор е ясна за пътника към «Химичната сватба». Той обаче също знае, че душата му е достатъчно силна, за да навлезе в свръхсетивния свят и че ще може да постъпи правилно, когато от самия духовен свят се появи подходящ повод. Имагинацията за неговото освобождение «от кулата» му дава тази сигурност. Имагинацията на «черният гарван», който отмъква подарената храна на «белия гълъб», провокира в душата на пътника едно определено чувство и това породено от имагинативното възприятие чувство го води по пътя, по който изборът на обикновеното съзнание не би могъл да го поведе. ­ По този път пътникът достига до там, пред неговото съзерцание да се появят хора и човешки взаимовръзки в такава светлина, каквато не е достъпна за едно възприятие, получено чрез сетивното тяло. Той пристъпва през една порта в едно обкръжение, всред което хората се държат така, както това отговаря на вливащите се в техните души свръхсетивни сили. Чрез изживяванията си в това обкръжение той би трябвало да се събуди за един нов живот, който ще му бъде присъщ, когато неговото свръхсетивно съзнание обхване достатъчно голямо количество от такива изживявания. ­ Някои критици на «Химичната сватба на Християн Розенкройц» изразиха мнението, че тя не е нищо повече от един сатиричен роман, описващ действията на някои сектанти, или авантюристични алхимици, или нещо подобно. Може би едно истински правилно разбиране на изживяванията «пред портата», които се приписват на странника от автора на книгата, ще покаже, че сатиричното настроение, което се вижда в цялото произведение може да се отнесе към душевни изживявания, чиято сериозност приема една форма, която изглежда като обикновена сатира само за този, който иска да остане единствено в областта на сетивните изживявания. Добре би било това да се има под внимание, когато се разглеждат по­нататъшните изживявания на пътника към «Химичната сватба».

Вторият душевен ден довежда търсача на духа, чиито изживявания се описват от Йохан Валентин Андре, до събития, чрез които се решава дали той може да постигне способността за истинското духовно съзерцание, или един свят от духовни заблуждения ще обхване душата му. Тези събития се представят пред неговата способност за духовно възприятие като имагинациите, показващи влизането в един замък, в който се управлява светът на духовните изживявания. Такива имагинации може да има както истинският, така и неистинският търсач на духа. Душата достига до тях, когато следва определени мисловни насоки и начини на чувстване, чрез които може да види едно обкръжение, което не й се представя чрез сетивни впечатления. По начина, по който Андре описва обществото на неистинските търсачи на духа, всред които все още се намира «братът на Кръста с червените рози» през «втория ден», разбираме, че той осъзнава разликата между истинския и неистинския търсач на духа. Който има възможността правилно да прецени такива вътрешни свидетелства за духовното разбиране на автора на «Химичната сватба, той няма да се съмнява в истинския характер на това произведение и в намерението на Андре. Това произведение съвсем очевидно е написано, за да може да даде обяснение на сериозно стремящите се хора за отношението на сетивния свят към духовния и за силите, необходими за социалния и морален живот, които могат да се събудят в човешката душа. Несантименталният, хумористично­сатиричен начин на изложение на Андре говори не против, а за дълбокото сериозно намерение. В изглеждащите повърхностни сцени може да се почувства не само сериозността; човек получава чувството, че Андре не иска да замъгли съзнанието на читателя чрез сантименталност към тайните на духовния свят, а иска да създаде у него едно настроение за душевно свободно самосъзнателно­разумно отношение към този свят. Ако някой, чрез начина си на мислене и чувстване, успее в имагинации да изживее един свръхсетивен свят, то такава способност в никакъв случай не му гарантира, че имагинациите са подходящи да го поставят в действителни отношения с духовния свят. На полето на имагинативното изживяване братът на Кръста на розата се вижда заобиколен от многобройни души, които си изграждат представи за духовния свят, но поради тяхната вътрешна нагласа не могат действително да се докоснат до този свят. Възможността за това действително докосване зависи от душевната нагласа спрямо сетивния свят, която търсещият духа има, преди да пристъпи прага на духовния свят. Това отношение създава такава нагласа в душата, която се пренася през прага и се разкрива всред духовния свят така, че този свят или приема търсещия или го отхвърля. Правилната душевна нагласа може да се постигне, само ако търсещият е готов пред прага да отхвърли от себе си всичко това, което определя неговото отношение към света на сетивната действителност. Онези душевни импулси, чрез които човекът чувства характера, значението и тежестта на своята личност, изхождайки от външната ситуация на своя живот и от външната съдба, не трябва да се проявяват в духовния свят. Ако и тази необходимост, поради която човекът се чувства върнат в един вид душевно детство да е трудно да се изпълни, то обикновеното чувстване още повече се съпротивлява на другата, ­ да подтисне също и начина си на преценка, чрез който човекът се ориентира всред сетивния свят. Човек трябва да достигне до убеждението, че този начин да се преценява е постигнат в сетивния свят и само в него той има някакво значение, и че той трябва да е готов от самия духовен свят да извлече начина, по който трябва да се преценява в него. При своето влизане в замъка братът на Кръста на розата изпада в такова душевно настроение, което произлиза от чувството за тази необходимост. През първата нощ в замъка той не се оставя да бъде заведен да преспи в една от стаите, а остава в залата, до която е достигнал чрез своето участие в събитията от втория ден. По този начин той се предпазва от това, да доведе душата си до една област на духовния свят, с която вътрешните му сили още не биха могли достойно да се свържат. Онова душевно настроение, което го задържа да проникне по­нататък в духовната област, отколкото е достигнал през втория ден, действа през нощта в душата му и го въоръжава с една способност за възприятие и волева сила, от които той се нуждае на следващия ден. Такива натрапници, каквито са пристигнали с него, но без способността за подобно душевно настроение, на следващия ден биват отхвърлени от духовния свят, понеже не са могли да постигнат плода на това настроение. Без този плод на тях им е невъзможно да свържат душата си чрез истински вътрешни сили с онзи свят, от който те само външно са обгърнати.

Събитията пред портата, срещата с лъва, четенето на надписите върху двете колони на входа и всичко останало от случилото се през втория ден, се изживява от брата на Кръста на розата така, че се вижда как душата му плува в описаното настроение. Всичко това той изживява така, че онази част, която говори на обикновения разум, свързан със сетивния свят, за него остава непозната и той възприема само това, което в едно духовно съзерцание достига до по­дълбоките душевни сили. ­ Срещата с «жестокия лъв» при втората порта е част от познаването на самия себе си за търсещия духа. Братът на Кръста на розата го изживява така, че то въздейства върху неговите по­дълбоки душевни сили под формата на имагинация, но не му става ясно нейното значение в духовния свят. Как да постъпи в случая, решава «пазачът», който се намира при лъва, той го успокоява и съответно на съдържанието на едно писмо, което е непознато на пристъпващия, произнася следните думи: «Нека ми е добре дошъл с Бог човекът, когото отдавна с радост исках да видя.» Духовната картина на «жестокия лъв» е резултат от душевното състояние на брата на Кръста на розата. Това душевно състояние се отразява в областта на съзидателните сили в духовния свят и създава имагинацията на лъва. В това отражение е дадена една картина на собственото себе на наблюдаващия. На полето на духовната действителност тя представлява друга същност, различна от тази в областта на сетивното съществуване. Действащите в областта на сетивния свят сили я оформят там като сетивен образ на човека. В обкръжението на духовното той все още не е човек; той е едно същество, което имагинативно може да се изрази чрез животинската форма. Това, което в сетивното съществуване на човека живее като инстинкти, афекти, чувства и волеви импулси, в това съществуване бива оковано чрез свързания със сетивното тяло живот на представите (мислите) и възприятията, като самите те са резултат, произхождащ от сетивния свят. Ако човекът иска да се изтръгне от сетивния свят, трябва да е наясно за тази част от същността си, която извън сетивния свят не е вързана чрез даровете на този сетивен свят и трябва да бъде вкарана в правилния път чрез нови дарове от духовния свят. Човекът трябва да се погледне как е изглеждал преди да стане сетивен човек. Това видение се дава на брата на Кръста на розата чрез срещата с лъва ­ картината на неговото собствено същество преди очовековяването му. ­ За да не се получат недоразумения, тук ще отбележим, че формата на съществуване, под която същността, лежащата в основата на човека преди очовечаването, вижда себе си по духовен начин, няма нищо общо с животинството, с което популярният дарвинизъм си представя, че е свързан произходът на човека. Защото животинската форма, възприета при духовното съзерцание, по същността си принадлежи само към света на съзидателните сили. Всред сетивния свят тя може да съществува само като една неосъзнавана част от човешката същност. ­ Че с една част от своето същество, която се държи в окови чрез сетивното тяло, той се намира още преди очовечаването, това се отразява в душевното настроение, в което се намира братът на Кръста на розата, когато той пристига в замъка. Той застава без предубеждения пред това, което му предстои и не се заблуждава с преценки, които произлизат от свързания със сетивния свят разум. Такива заблуждения той забелязва при онези, които не са дошли с подходящата душевна нагласа. И те също са преминали покрай «жестокия лъв» и са го видели, което зависи само от това, че душата им е приела съответните мисли и начини на чувстване. Но въздействието на тази духовна картина върху тях не е могло да бъде достатъчно силно, за да ги накара да изоставят начина на мислене, който им е присъщ в сетивния свят. Техният начин на мислене и преценка всред духовния свят се представя пред духовните очи на брата на Кръста на розата като суетно хвалене. Те били видели идеите на Платон, преброили атомите на Демокрит, казват, че могли да виждат невидимото, докато в действителност нищо не виждат. По това се вижда, че те не могат да свържат вътрешните си душевни сили със света, който ги обкръжава, понеже им липсва съзнанието за истинските изисквания, които духовният свят поставя пред хората, които искат да го видят. Затова братът на Кръста на розата през следващите дни може да свърже своите душевни сили с духовния свят, защото през втория ден признава истината, че не може да види и да направи всичко това, което твърдят, че могат другите натрапници. Усещането за неговото безсилие се превръща по­късно в сила за духовното изживяване. В края на втория ден той трябва да се остави да бъде вързан, понеже би трябвало да чувства оковите на душевното безсилие спрямо духовния свят дотогава, докато това безсилие остане в светлината на съзнанието толкова дълго, колкото е необходимо, за да се превърне в сила.
За предишната част ТУК