Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.12.2010 09:29 - ЦЕННОСТИТЕ НА ЧОВЕКА
Автор: gsgbg Категория: Други   
Прочетен: 26661 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 01.12.2010 10:00


 1. увод - морал и ценности

2. принцип на уважението

3. свободата

4. ценностите - обзор

5. моралът и ценностите в нашето време

 

 

 

1. увод-морал и ценности

 

 

 

За да започнем за говорим за ценности, необходимо е първо да се направи връзка между човешки ценности и морал. Това е необходимо поради причината, че именно човешкият морал е в основата, той изгражда ценностите на Човека и е първооснова на неговата ценностна система, на неговите ценности. Затова първо ще обърна внимание именно на същността на морала.

            В спецификата на морала на преден план се откроява максимално възможната продължителност на неговото функциониране в обществото. Нравствеността представлява присъщ, неотделим от ежедневното битие признак. Наличието на нравственият материал разкрива историческият си фактор като поведенческа регулация.

            Прякото действие на морала се създава и изявява на основата на взаимовръзката между колектива и индивида. Колективните интереси се явяват изисквания, които се превръщат в морални нормативи към членовете на една социална общност.

            Историческото развитие на отделните човешки общества не показва наличието на органи, създадени по съзнателен път с оглед на целенасочено въздействие и производство на морални възгледи и оценки, норми.

            Разкриването на нравствеността можем да намерим в разработките на немския бележит философ Хайнрих Хегел, където в произведението си “Увод в правната философия” отделя специално внимание на взаимовръзката между правото и морала.

           

 

2.принцип на уважението

 

 

Всички индивидуални човешки същества се считат за свободни и отговорни хора и имат правото  да бъдат третирани като такива, пропорционално на техните възможности . Лица с намалена самостоятелност, имат право на адекватна защита, в съответствие с принципите за справедливост и милосърдие .

Този принцип може да се прилага различно съдържание, в зависимост от Зараждането на един от личността . От католическа гледна точка има няколко антропологически съображения, които са от съществено значение за този принцип. Така например, човешките лица са създадени по образ и подобие на бога , с четири интегрирани измерения на човешкия живот: биологични, психологични, социални и духовни. Човекът и неговата същност може да се разбира в четири взаимосвързани начина: 1.като  въпрос, в който ние не сме само напитки, които притежават органи, но ние сме орган,2. човекът и неговият дух, като знаят проблема, за който знанието е добър и като самоцел и като средство за изпълнение;3.. като социален обект, който е, част от една, общност, 4. като самостоятелен трансцедентен предмет,  е свързан с Бог и сме създадени  чрез намесата на  Бог..

 

 

 

3.свободата

 

 

Свободата е много относително и разтегливо понятие. Какво означава в действителност “свободен”? Може би човек е наистина свободен единствено след смъртта си. Тогава я няма тежеста на материята и душата е свободна.

Човекът още с раждането си е обречен да бъде роб на материята и никога през живота си не е свободен. Всеки рано или късно започва да живее с единствената мисъл за прехрана и пари, пари, пари... В днешния “цивилизован свят” те са най-големите господари и съдници, и единствено, ако ги имаш в изобилие, си относително свободен, но ако ги нямаш си в най-низшите нива на обществото и обикновенно живота ти минава в една безсмислена борба за оцеляване, водеща до неизбежния край – “човешката свобода”, когато парите и всичко материално губят всякакъв смисъл. 
Нормално състояние е това, в което  човек е роб на собствените си нужди и като цяло на земния живот, но най-страшното е, когато някой друг успее да пречупи нечия душа. Това е най-страшното робство, защото тогава се губи смисъла на съществуването, а именно свободата на духа. Има много начини да пречупиш един човек, най-лесния е чрез дрогата. Тогава от едно хубаво момиче можеш да направиш скъпоплатена робиня, готова да изпълни всичките ти желания само за поредната доза.
Има още една идея за свободата– свободата на избор, което е конституционно право на всеки свободен гражданин на света. Човек има правото на много избори в живота си, но единствено този, който няма семейство или хора, които да обича, а също така не се интересува  за материалното може да направи наистина свободен избор- това което му диктува сърцето. Всички останали, в една или друга степен, трябва да съобразяват мнението си с много други обстоятелства и хора, и често да правят това, което трябва, а не това което искат. До каква степен човек, докато е жив има право на избор? Не можеш без пари, защото всичко, което е необходимо за съществуването на всеки се купува с тях, не можеш да избираш роднините си, не можеш да правиш каквото си искаш заради куп обстоятелства и правила. Но можеш да избираш приятелите си, а вероятно и други неща които в момента не мога да се сетя. И все пак дали това е наш избор или има висша сила, или ако искате го наречете съдба, или случайност?  Наистина човек е осъден да бъде свободен, но чак след смъртта си. Но всъщност човек ли е тогава? Никой учен не може да каже това.
Имаше една мислъл: “колкото повече научаваш, толкова повече разбираш, че нищо не знаеш” ако перефразирам малко “колкото повече свобода имаш, толкова повече разбираш, че всъщност си “роб””. Това се отнася за тези, които имат достатъчно опит и знания, за да го осъзнаят.

Интересен е въпросът за спонтанността на свободата, затова ще отделя внимание и на него.

            По правило спонтанните личности са или са били онези, чиито мисли, чувство е действа изявяват собственото им Аз. Децата представляват добър пример за спонтанност. Те имат способността да чувстват и мислят онова, което наистина е тяхно. Тяхната спонтанност се изявява в думите и мислите им, в чувството, изписано на лицата им. Много хора могат да отрият собствени спонтанни преживявания, които са мигове на истинско щастие.

Защо все пак спонтанната дейност е част от големият и вечен философски въпрос за свободата?- Един от начините човек да превъзмогне самотата, е спонтанната активност.  Спонтанната активност затвърждава индивидуалността на човека и в същото време го обединява с другите хора от една общност.

            Свободата като реализация на Аз-а, на отделната личност, на отделният индивид от една система на човешко общество, изиска пълноценно утвърждаване на уникалната личност. Хората си раждат равни, но също така различни, индивидуални.

            Въпросът дали една политическа или икономическа система защитава каузата за свободата, може да намери отговор с политически и икономически средства. Единственият критерии за постигане на свобода е този дали отделният индивид, личност, участва активно в решаването на своето настояще и бъдеще, като тук не се включва само формалното участие в избори, а и в работата на индивида по отношение на обществото.




      4. ценностите-обзор

 

 

Човешките ценности са тази сила, която дава посока в развитието на човека, прави живота пълен, носи измерение за дълбочина и спомага за разкриване на целия заложен потенциал.

Ценностите, за които говорим, са основа на всички култури, всички религии, те принадлежат на всички, доколкото носят абсолютен и универсален характер. Тяхната универсалност е в това, че те спомагат за развитието на всеки човек поотделно, и същевременно на основата на човешките ценности може да бъде намерен ключ към решаване на глобалните проблеми, стоящи пред човечеството. Тези ценности нямат расова или национална принадлежност. В тях липсва социално-класова обусловеност, затова те могат да бъдат мощно обединяващо начало в съвременния свят, където има достатъчно много противоречия, тесни вярвания, фанатизъм, агресия на религиозна и национална почва. Значимостта на общочовешките ценности в настоящето е много голяма, защото тяхното утвърждаване съществено ще определя по-нататъшното развитие на цялото човечество.

Източник на тези ценности е самият човек, по-точно съзнанието на човека, онова измерение от дълбочина на вътрешното пространство, което притежава огромна организираща сила, е основа на творението и поддържането на живота.

Общочовешките ценности са достатъчно много, и за да се проявят в ежедневния живот не е необходимо да отидеш в планините, в търсене на “истина и справедливост”, достатъчно е възпитанието и съзнателно отношение към живота.

Как се проявяват човешките ценности в ежедневния живот? Това е абсолютната ценност на човешкия живот, уважението на живота в цялото му многообразие на прояви, любов, отговорност, служба за човечеството, дружелюбие, ентусиазъм, чувство на благодарност, творчество, потребност да споделяш, чистота и култура на речта, здравословен начин на живот, искреност, усмивка, умение да прощаваш, състрадание, уважително отношение към възрастните, грижа за децата, внимателно отношение към природата, животните, осъзнаване ценностите на световната култура, уважение към всички религии и народи и т.н. Вижте-тези ценности са природа на всеки човек, всички те по в своята основа по най-фин начин са свързани по между си, защото извират от един източник-Вашата душа. Това са различни прояви на една и съща сила, която идва от дълбините на съществото на всеки човек-съзнанието. Духът обича разнообразието! И когато в човека в резултат на съзнателни усилия се прояви едно-две качества, то след известно време Вие ще видите, как започват да разцъфтяват и всички останали, подобно на цветчетата на прекрасна роза. Това е посоката, в която духовно човек се движи. Да допуснем, че някой обича природата. Там, където живее, той започва да се грижи за чистотата брега на реката, за дърветата в парка, той чувства дълбока връзка между себе си и природата, поема отговорност за запазване на природата на това място, учи своето дете да цени и разбира красотата. От това израства искреност, чистота на речта, умение фино да чувстваш и да уважават своето обкръжение. Широкият поглед и дълбокото разбиране на единството носи състрадание, дава сила и устойчивост в живота.

Общочовешките ценности действително са съкровище, защото дават пълен разцвет на човешкият живот. Как да определим в каква посока се движи човек? Ако в живота на човек няма място за оплаквания, ако той смело поема отговорност, ако всеки ден той започва с въпроса: какво още мога да направя за близките хора, за родината, за Вселената, той е на верен път.

 

 

5.моралът и ценностите в нашето време

.

           Моралът – има ли човек нужда от подобно нещо. Естествено, отговорът на този въпрос е да. Но тук идва проблемът – какво е това нещо моралът? Нима не всеки човек има свой собствени разбирания за него? Нима той не се видоизменя и „пригодява” към нуждите на всеки?    


           Именно поради тези причини, за да отговорим на въпроса нужен ли ни е морал въобще трябва да си отговорим на въпроса какво е всъщност той. Пиер Бауст казва: „Има два вида морал: единият — пасивен, който ни забранява да вършим зло, другият — активен, който ни повелява да вършим добро.“ И по мое скромно мнение е напълно прав. Примери, подкрепящи тази теза можем да видим навсякъде около нас – в киното, литературата, музиката и дори в нашия собствен живот.На всички ни е познат вечния сюжет – родители, които не позволяват на дъщеря си да се среща с любимия, защото той е беден и няма високо положение в обществото. Това е моралът тип „Ама какво ще си помислят хората!?”. Той е по-лош и от пасивния морал на Бауст. Всъщност на него по би му прилягало названието „псевдоморал”.А ако искате определение за истински морал, то то е изчерпано в две думи – „любов и правда”.    Поне така твърди французинът Шарл Секретан. 
Та нима в името на тези две думи не се правят всички „добри неща” на този свят?А ако моралът всъщност са те, тогава как изобщо можем да си помислим, че нашият свят би могъл да съществува без тях? Любов, правда, приятелство – нима е възможно изобщо да допусне, че човек може да живее без тях.Един американски философ казва : "Моралът не е списък на постъпки, нито сборник от правила, от които можем да се ползваме като от аптекарски или кулинарни рецепти.".Какво значи това?Ами много просто – моралът ТРЯБВА да бъде възпитаван още в ранна детска възраст.Не бива да забравяме никога правилата на добрия тон, на истинските ценности и неподправената искреност. 
                Моралът е един от стълбовете на съвременното общество.Върху него, поне привидно, се гради цялата политика на съвременния свят.Върху него се градят семейните ценности и истинското приятелство.Благодарение на него се вършат най-красивите и възвишени неща в нашия свят и, в същото време – в негово име се вършат истинските злини.Дали ще живеем с него или пък – въпреки него – това е отчасти въпрос на личен избор. Както Имануел Кант казва:” „Две неща изпълват сърцето с ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и продължително се размишлява върху това: звездното небе над мен и моралния закон вътре в мен.“ Как трябва да бъдат тълкувани тези думи - оставям на вас. 
Но също така не бива да забравяме, че има и много хора, които са „морални” само на пръв поглед.Не трябва никога да забравяме думите на Георг Лихтенберг : „Моралът на всеки човек има своята обратна страна, която той не показва без нужда, и доколкото е възможно я прикрива с гащите на благоприличието.“ 

 

Моралът е съвкупност от норми, ценности и правила за поведение. Той възниква с появата на човешкото общество и ще бъде вечен регулатор на междуличностните отношения, следователно е безусловно необходим.

Нормите в морала са въпрос на свободен избор, а санкциите са от страна на личната съвест и общественото мнение. Основите на морала произхождат от религиозните учения, в които се съдържат правилата, предписани от Висшата сила под формата на заповеди или наставления, които човек трябва да спазва. Мотивът за следване на тези правила е да се постигне добре устроен земен живот и да се заслужи щастлив и неограничен „отвъден”. Когато нарушим някое от тези правила, възниква моралният казус.

Според теорията на Фройд за психоанализата и трите инстанции на човешката личност, моралът – моралните принципи, не са дълбоко вкоренени в нас като нравствено законодателство от Божествения авторитет, както ни учи вековният културно- исторически опит на човечеството, а са част от външния свят, която е подредена в йерархия от ценности и забрани и е възприета от човека. Моралният глас у личността е съдникът на нейните дела, той осъществява контрола и наблюдението върху тях и въплъщава обществения идеал на дължимо поведение.

Границите на моралното битие се определят от доброто и злото - това са крайни понятия, изпълващи се с конкретно съдържание в конкретна историческа епоха и конкретна социална среда. Това са основни етически категории, които означават, от една страна, нравствено положителното, онова, което трябва да бъде, а, от друга, нравствено отрицателното, осъдителното в постъпките и мотивите на хората. Според Кант моралната стойност на една постъпка не зависи от нейното емпирично съдържание, което е видимо, а от тайните мотиви, подтикнали към нейното извършване. Една постъпка е морална, когато се върши добро не поради една или друга склонност, а от самото чувство за дълг. Дългът е чистото уважение към моралния закон, който всеки човек открива у себе си.

Моралът е основен ръководител на действията на човека в обществото и формира ядрото на неговата ценностна мотивация. Според Кант не съществуват безусловни общовалидни закони, на които трябва да бъде подчинено поведението на всяко разумно същество, защото моралът се опира на една или друга представа за човешката природа. Нравствеността се свързва ту с особеното предназначение на човека, ту с неговото щастие или съвършенство. Тя е мислена и като функция на особени морални чувства, и като следствие на страха от Бога. Принципите на морала трябва да се търсят в познанието на човешката природа.

Несъмнено моралът е необходим за съществуването на човешкото общество, защото поставя в рамки човешкото поведение с цел да се постигне равновесие и хармония. Моралът внася ред в света и без него ще настъпи хаос в човешките отношения. Той диктува какво е правилно и как е редно да се постъпи в определени ситуации и овладява естествените, първични стремежи и нагони на човека. Моралът осигурява спокоен и сигурен живот на всеки един от нас. Образцово спасителните си задължения той изпълнява благодарение на обещанията на културата, които възмездяват човека за понесените във фактическия му живот щети и лишения и го даряват с надежди за вечно блаженство.

Прекалената разкрепостеност на нравите води до саморазрушаване на личността, отсъствието на морални закони би подкопало устоите на човешкото съществуване.             Моралът изгражда нашите човешки ценности, той крепи нашия свят и ние имаме нужда от него.

 

 

 

 

 

 

 

 

използвана литература

 

“Философски увод в морала и правото-обща част”- “изд. Ciela”, София, 2000 г.

 

Джон Мерил- “Журналистическа етика”, изд “Слънце”, София, 2007 г.

 

Ерих Фром- “Бягство от свободата”, изд. “Захарий Стоянов”,София,1998 г.

 

Джордж Гарлин- “За нещата от живота”- статия

 

Хайнрих Хегел- “Увод в правната философия” и др.

 

Философски речник”- “Партиздат”, София,1980 г.

 

“Философски речник”-изд.”ГАЛ-ИКО”, София, 1993

 




Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: gsgbg
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1157871
Постинги: 427
Коментари: 228
Гласове: 595