Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2010 21:23 - Химичната сватба на Християн Розенкройцер. Й.В.Андре
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 2319 Коментари: 0 Гласове:
3



Химичната сватба на Християн Розенкройц

година 1459

описана чрез

Йохан Валентин Андре

 

Адаптирана на новонемски от

д­р Валтер Вебер

 

превод от

Нели Спиридонова–Хорински 

 

 

Arcana publicata vilescunt:

Разкрити мистерии скоро повяхват

et gratiam prophanata amittunt.

Опорочена умира тяхната духовна мощ

Ergo: ne Margaritas objice porcis,

Затова не хвърляй перлите си на свинете,

seu Asino substerne rosas.

И не постилай рози пред магарето.

 


Външната корица на изданието от 1616 година


СЪДЪРЖАНИЕ

 

Химичната сватба на Християн Розенкройц година 1459 описана чрез Йохан Валентин Андре

Химичната сватба на Християн Розенкройц. Статия от Д-р Рудолф Щайнер

Статия към Химичната сватба на Християн Розенкройц. Духовно-научно разглеждане Д­р Валтер Вебер

 

Вместо въведение

Из лекционния цикъл „Духовни същества и техните въздействия“[1]

от Д-р Рудолф Щайнер

В последно време подробно се занимавах с едно значително начинание, започнало в началото на 17 век, но не успяло да се осъществи в целия си обхват. Това беше тогава, когато написах статията си за «Химичната сватба на Християн Розенкройц» от 1459 година. Тази «Химична сватба на Християн Розенкройц» от 1459 година е написана в началото на 17 век; през 1603 година хората вече са могли да я прочетат, през 1616 година тя е била издадена. Писателят се нарича Валентин Андре. Но Йохан Валентин Андре е написал и други книги: така наречената «Fama fraternitatis» и «Confessio» както и «Обща реформация на целия свят». Забележителни произведения, за които хората много са гадаели, но най-често са произнасяли неправилни мнения. Относно тези произведения днес искам само да загатна, че въпреки първоначалното впечатление, което създават, че се касае за сатира, те носят в себе си един велик импулс: импулсът да се продължи и задълбочи изучаването на природата в посока на духовното - би могло да се каже: да се задълбочи духовното познание на природата - до тази точка, където чрез едно такова дълбоко обхващане на природните закони се открият и законите на социалния човешки живот и тези на човешките взаимоотношения.

В тази област на хората ще им бъде особено трудно да различават майя, илюзията от действителността. Мотивите, които често приписваме на нашите действия или приписваме на другите, не са истинските. Хората ги боли, че това е така, но - аз често съм разглеждал този факт - те не са истинските.

И постовете, които хората заемат във външния социален живот, също не са истинските. В повечето случаи вътрешният човек е съвсем различен от външния човек в социалните взаимоотношения или от представата, която самият той има за себе си. Как силно вярват хората, че когато вършат нещо, тях ги движи този или онзи мотив! Някои мислят, че ги движат напълно безкористни мотиви, докато техните истински мотиви не са нищо друго, освен брутален егоизъм. Но те не знаят това, защото човек живее в майя, в илюзия относно самия себе си и относно своите социални взаимоотношения. А да се достигне до истината също и в тази област е възможно, само ако човек проникне дълбоко в същността на действителните взаимовръзки.

Междувременно също и Йохан Валентин Андре беше един от тези, които искаха да проникнат в дълбочината на тези взаимовръзки. Да погледне в самата действителност, да се издигне над майя, над илюзията, към това се стремеше Йохан Валентин Андре. Но той не беше така повърхностен да вярва, че това може да се постигне с всички тиради, с които днешните «дълбоки» педагози и подобни на тях, искат да реформират света; на него му беше ясно, че човек най-напред трябва да хвърли поглед дълбоко навътре във взаимовръзките на природата, за да може да открие Духа. Тогава могат да се намерят и връзките, с които човекът в действителност е свързан с духовното; и чак тогава може да се узнае, кои истински социални закони са необходими на хората. Не може да се говори за социалните взаимовръзки, когато човек е един природоизпитател и мислител в днешен смисъл: защото там човек се намира върху повърхността на природата и върху повърхността на социалния живот. Йохан Валентин Андре търсеше дълбочината в природата, а също и дълбочината в социалния живот: там те имат един извор. В действителност е така: ако тук е границата между майя и действителността (виж рис.), от едната страна имаме прозорче да погледнем природата и от другата страна прозорче за социалния живот. И чак когато се погледне надълбоко, се вижда: там отзад те се срещат.


природа     действителност     майя   социален живот

 

Но хората няма да дойдат до това разбиране; те ще останат при наблюдението на няколко природни закони върху повърхността и от своята повърхностност въз основа на усещанията си ще говорят всичко възможно за социалния живот. Тогава обаче човек не може да стане познавач на целостта, както се е стремял Йохан Валентин Андре. Тогава най-много, - извинете ме, но човек понякога трябва да назове нещата с истинските им имена - тогава най-много човек да стане един Удроу Уилсън: там нещата остават без взаимовръзка! Йохан Валентин Андре се стреми към целостта. Този стремеж пулсира в такива произведения като неговата «Fama fraternitatis» и «Confessio rosicruci».Това беше един апел към държавните глави, към държавниците на неговото време; това беше опит да се основе един социален ред, който да отговаря на същността на истината, а не на майя, на илюзията. През 1614 год. се появи «Fama fraternitatis», през 1614 «Confessio», а през 1616 написаната още през 1603 «Химичната сватба на Християн Розенкройц», през 1618 започна Тридесетгодишната война, която помете всичко благородно, към което се отправяше стремежът във произведенията «Fama fraternitatis» и «Confessio».

Днес живеем в епоха, в която една година война с разрушителната си сила е равнозначна на тогавашни десет години: зад себе си вече имаме цяла тридесетгодишна война според мащаба на тогавашното време.

Опитайте се да обхванете това като една мисъл, която може да ви доведе до волята и стремежите, които по подобен начин са се появили през 17 век, но са били възпрепятствани поради събитията през Тридесетгодишната война.

Аз вече казах: когато такива неща са налице като едно начало, би трябвало в по-късно време не да бъде предоставено на условията да ги спрат, а точно обратното, би трябвало да се прояви още по-силна дейност, за да не се осуети един следващ опит. Но за това е необходимо наистина да се опознае живота.

...Когато хората се запознаят с особеностите на духовния свят, ще трябва да изживеят някои изненадващи, фрапиращи неща. И когато четат «Химичната сватба на Християн Розенкройц» от 1459 година, понякога ще имат чувството, че трябва да се смеят на гротескните неща в нея! И въпреки това те са дълбоко значителни, защото пътят, който там е загатнат, не би трябвало да се обхване само с едно сантиментално чувство, а с известна доза спокоен хумор.

 

Думи от Рудолф Щайнер

изказани преди появата на статията му за «Химичната сватба»

(Из лекционния цикъл «Карма на материализма» Събр.съч. N 176.)

...През 1603 година Йохан Валентин Андре написва книгата «Химичната сватба на Християн Розенкройц», която излиза през 1616 година. Следващият брой на списанието «Das Reich» ще започна с една статия, която ще разгледа тази Химична сватба на Християн Розенкройц. През 1614 и 1617 година Валентин Андре написва също и други произведения, които отразяват мисленето и чувстването на тогавашното време. Едно от тях носи посвещението: «На принцовете и главите на всички държави». Андре иска да покаже на хората, че това, което те вярват относно самите себе си, е само майя, едно голямо заблуждение; той иска да даде възможност на хората, да опознаят както самите себе си, така и другите. Йохан Валентин Андре има предвид едно голямо духовно течение. То е кристализирало след дълга подготовка. Две неща е имало през тогавашното време: това, което е искал Валентин Андре и това, което доведе до Тридесетгодишната война, която започва през 1618 година и трае до 1648 година. Това обаче, което довежда до Тридесетгодишната война, то прави невъзможно осъществяването на движението, на което Йохан Валентин Андре е искал да даде възможност да се прояви.

Би могло много да се говори, когато трябва да се характеризират причините за осуетяването на тогавашното начинание. Някои неща се опитват, осуетяват се, - но по-късно пак получават възможност да се осъществят. И така, тогава е имало възможност да се започне. Днес отново се налага човек да застане пред две течения, които си въздействат едно на друго: от една страна имаме това, което иска антропософията въз основа на импулсите на човешкото развитие, а от друга страна е това, което доведе до събитието, подобно на Тридесетгодишната война. От самото човечество зависи, дали това, което трябва да се случи, отново ще се осуети. Удобство, невнимание и други подобни много лесно отново могат да парализират настоящия опит. Дали обаче нещата пак ще изглеждат така, както при парализирането на опита на Валентин Андре, е друг въпрос.

За адаптирането на новонемски език

Настоящият превод на «Химичната сватба на Християн Розенкройц», която е издадена за първи път при Цетцнер през 1616 година от Конрад Шер, Щрасбург, се стреми да поднесе в достъпна за днешните хора форма това литературно и духовно­исторически изключително значително произведение, което да може да им се понрави както като произведение на изкуството, така и да ги докосне непосредствено, чисто човешки. При това трябваше да се преодолеят редица трудности. Преди всичко трябваше да се намали духовната дистанция между модерния читател и оригиналния текст, без при това да се нарани историческата автентичност. Най-подходящото беше, преводът да се направи в съзнателно запазена архаическа форма. Освен това езикът трябваше така да се претвори, че първоначалната мощ, с нейната първична тежест да може да се почувства също и от нашите модерни органи. Някои места в текста, които изглеждаха остарели, неочаквано се събудиха за нов живот. На много места трябваше да се постигне по-голяма яснота и разбираемост. Преди всичко обаче, колкото се може повече, трябваше да бъде запазена музикалността на езика. Да се отговори на всички тези изисквания не беше никак лесна задача.

Тук се направи опит това да се постигне чрез много малки промени, които бяха наложени от нашето настоящо усещане за езиковата същност, противоречащо на стиловите особености на 17/18 век. Така сравнително свободно са употребени конюнктивните съюзи; много от често повтарящите се сказуемни определения можаха да се избегнат; с особена грижа трябваше да се варира при постоянно повтарящите се думи; много изрази, особено чужди думи, които днес са свързани със съвсем друго чувствено съдържание, бяха заменени със съответстващи нови. И накрая съобразно с модерните потребности трябваше да се разделят дългите поредици от подчинени изречения в по-къси, смислово обединени части; тромавите индиректни обръщения бяха заменени с директни.

Една особено тежка и деликатна задача беше поставена от поетичните откъси, които в тяхната остаряла форма отчасти бяха неразбираеми. Доколкото можеше да се прояви вярност към първообраза, това е направено навсякъде; там където не беше възможно, смело се предприе ново поетично претворяване въз основа на духа на произведението и неговата розенкройцерска душевна насоченост.

За да се направи текста разбираем за всяка отворена душа, латинските цитати навсякъде се преведоха на немски и редом с тайните послания се поставиха техните тълкувания, доколкото те можеха да бъдат разгадани.

Разбирането, което дължим на Рудолф Щайнер, позволи да се отделят реалните духовни феномени, които са отразени в «Химичната сватба« от заучените филистерски допълнения на писателя, които на някои места бяха почувствани като натрапени и пречещи. Такива места от текста бяха отстранени без прекалено дълбока намеса там, където беше възможно, и в бележките се дадоха указания за това. Може би в тази насока би могло да се направи още много.

Естествено е, че целият превод ще носи силна лична нота и отделните места трябва да се преценяват само в съотношението им с цялото. Винаги и навсякъде беше следвано основното правило, че най-верният превод не е робското буквално превеждане, а това, което е родено от първоначалния дух на произведението.

Д-р. В. Вебер Базел, Декември 1977.




[1] Първи том «Духовните основи на външния свят - Падането на Духовете на мрака». Събр.съч. N 177

Следва продължение....





Гласувай:
3



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39759655
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031