Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.11.2010 22:40 - ХипсоСъзнание. Дж. Бейнс. 14част (последна)
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 2565 Коментари: 0 Гласове:
0



За предишната част ТУК

КОМПЛЕКС ЗА ВИНА

Силният комплекс за вина може да подтикне човека към постепенно самоунищожение чрез провал. Убеден, че е извършил непростими постъпки, той несъзнател­но търси начин да изтрие вината си чрез страдание и се самонаказва, като не си позволява успеха, който вът­решно така силно желае.
СТРАХ ОТ ОТГОВОРНОСТ
Човек, който се страхува да поеме отговорност, обикновено е доволен, че принадлежи към тълпата. Ако в даден момент поради финансови затруднения се зах­ване с някакъв важен проект, той среща много пречки по пътя си. Те, разбира се, са само отражение на барие­рите в съзнанието му.
НЕРЕШИТЕЛНОСТ
Нерешителността прилича на страха от отговор­ност с тази разлика, че може да постави по-страшни бариери пред индивида и да засегне взаимоотношения­та му в обществото, а това естествено го лишава от много възможности.
ЕДИПОВ КОМПЛЕКС,   КОМПЛЕКС НА ЕЛЕКТРА
Едиповият комплекс (известен като комплекс на Електра при жените) поражда зависимост от образа на майката при мъжете (и образа на бащата при жени­те), а това разрушава или намалява способността на индивида да се реализира. Известно е, че в подсъзнание­то съжителстват минало, настояще и бъдеще. За мъж, който се е влюбил като дете в майка си, тази ситуация е напълно актуална от гледна точка на подсъзнанието. Той неволно търси всичко, което засилва връзката с образа на майката и се бори срещу онова, което заплаш­ва да я разруши. Успехът с всички съпътстващи го обс­тоятелства е точно такава проява на материална и безусловна независимост от родителите. Човек, подв­ластен на едипов комплекс, може да се откаже от успех в живота, само за да не се откъсне от любимия образ на майката. Този кратък коментар се отнася единст­вено за последиците, които комплексът може да има за успеха - цялостното му въздействие е твърде сложно и различно.
ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ
Очевидно индивид, който не знае какво точно иска, не може да постигне успех в живота, тъй като се е оп­лел в мрежа от неопределени желания.
Заключение: неуспехът по своята същност е вът­решна нагласа, той е вътре в личността, а не извън нея.
Мъчително е да наблюдаваме как способни и интели­гентни хора не могат да успеят, защото съзнанието им е блокирано от такива натрапливи елементи. Пре­махването им би означавало разрушаване на стената, която ограничава и парализира мисълта. Това естест­вено не е конкретна задача на метода ХипсоСъзнание, а на терапевт, психолог или психиатър. Издигането на съзнателното ниво не разрушава невротичната структура на самите комплекси. но неусетно внася в подсъз­нанието елемент на съзнателност и разсъждение. Така то става по-съзнателно, а това води до по-интелигентно и практично поведение. Все пак всичко зависи до голяма степен от качеството, непрекъснатостта и постоянството в тренировките, както и от менталната нагласа на индивида.
Общо взето, издигането на нивото на съзнателност допринася изключително за успеха в живота, тъй като мобилизира всички потенциални възможности на съз­нанието- интелектът функционира по-добре с помощ­та на подсъзнанието за осъществяване на целите, кои­то индивидът си поставя. Не бива да пренебрегваме и голямото значение на някои лични качества като упо­ритост, жертвоготовност и вяра в себе си. Нужно е също така да отдадем първостепенно значение на це­ленасочения и съзнателно поддържан ентусиазъм, кой­то подхранва стремежа към успех.
Не по-малко важен е внимателният самоанализ - ин­дивидът трябва да се убеди, че наистина желае опреде­лено нещо и че има смисъл да осъществи своя проект.
Упражнение 12, Решаване на проблеми, и 13, Приложно използване на интелекта, се препоръчват като ефективно средство, когато планирате и избирате на­чин на действие.

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ НЕРВНО НАПРЕЖЕНИЕ

Някои навици засилват състоянията на нервно напрежение, а други ни помагат да се предпазим от тях. Не е зле да имаме обща представа от какво да се пазим и какво да развиваме. Разбира се, тези указания имат не­достатъците на всички забрани, отнасящи се до ру­тинни действия, които вече са придобили силата на ав­томатизъм. Индивидът обаче, също Като при сто­машните заболявания, трябва да знае какво не му пона­ся и какво му действа добре. Освен това, ако следва ме­тодите, посочени в тази книга, човек с малко усилия може да коригира някои автоматични действия и да ги замени с по-подходящи. Някои навици изискват много малко внимание, за да престанат да бъдат вредни. Най-важни тук са основните стремежи на индивида, защо­то не бива да забравяме, че всеки организира живота си според целите, които смята, че е добре да постигне. Бенджамин Франклин, например, обладан от силно же­лание за лично усъвършенстване, успял да превъзмогне сериозни недостатъци в характера си, които открил след внимателен самоанализ.
Ще изложим накратко онези лични качества, чрез ко­ито индивидът получава известен имунитет към напрежението:
1) бъдете оптимист
2) правете само едно нещо в даден момент
3) не искайте винаги да печелите
4) не се изолирайте от хората и се помъчете да нап­равите нещо за тях
5)  не критикувайте другите, опитайте се да ги раз­берете
6) избягвайте безделието и фантазирането
7) бъдете търпеливи и толерантни
8) бъдете организирани
9) разтоварвайте се
10) изградете собствена философия за живота
11) не губете чувството си за хумор
12) радвайте се на простите неща в живота.
ОПТИМИЗЪМ
Целият живот на човека, включително чисто мате­риалните събития, се основават на присъщия му начин на мислене. Отрицателните мисли сериозно наруша­ват психическото и физическото равновесие, като ед­новременно пораждат изкуствена стресова реакция. Песимистът вечно гледа към бъдещето в очакване на отрицателни преживявания. Този негативизъм често му пречи да предприеме действия, които ще му донесат успех. При песимиста личната инициатива е парализи­рана - той упорито отказва да признае, че монетата има две страни. Когато приемаме с оптимизъм някакъв начин на живот, не може да затваряме очи пред евентуалните опасности по пътя ни, но трябва да признаем също, че положителната нагласа може значи­телно да допринесе за успеха ни. Победителят е „фана­тичен оптимист" и като такъв упорито отхвърля възможността за неуспех и не го приема за окончателен, дори да се провали в постигането на някаква цел. Той просто си казва: „Сега не успях, но другия път ще успея". Позитивните мисли са от голямо значение за поддържането на подходящо душевно равновесие и подобряват функционирането на интелекта, като същевременно са изключително важни фактори за пости­гане на релаксация.

ПРАВЕТЕ САМО ЕДНО НЕЩО В ДАДЕН МОМЕНТ

Вече установихме, че едновременното извършване на много неща вреди на мисленето и на нервната система и ни пречи да живеем в настоящето. Твърди се, че нере­шителността не е нищо друго, освен желание да се ре­шат всички проблеми наведнъж, а това блокира съзна­нието.
Твърдото правило, към което трябва да се придържаме във всичките си постъпки, е да правим нещата едно по едно, за да изживяваме докрай всеки момент. Помнете, че Азът е точката, в която се съединяват миналото и бъдещето".
НЕ ИСКАЙТЕ ВИНАГИ ДА ПЕЧЕЛИТЕ
Особено важно е човек да умее да губи. Не става въп­рос за „ориенталски фатализъм", а за способността на интелигентния човек да разбира, че не винаги е възможно да печели. Какъвто и неуспех да сме преживели, той неизбежно ни дава някакъв важен урок. Винаги трябва да сме наясно къде сме направили онази погреш­на стъпка, предизвикала неуспех. Анализът на личните грешки със сигурност предоставя на индивида необхо­димите средства за победа. Някои хора залагат всичките си надежди в постигането на определена цел и ако това желание не се изпълни, рухват психически. Човекът, който умее да губи, не пилее времето си в оплаквания, а веднага опитва отново. Който не познава изкуството да губи мъдро, пилее време и енергия в безполез­но хленчене и често сам издига вътрешни бариери, кои­то му пречат да действа.

НЕ СЕ ИЗОЛИРАЙТЕ ОТ ХОРАТА, ПОМЪЧЕТЕ СЕ ДА НАПРАВИТЕ НЕЩО ЗА ТЯХ

Изолираният индивид се храни от собствените си мисли и емоции и се затваря за прогреса и еволюцията, произтичащи от взаимоотношенията с другите. Интровертът има твърде ограничен духовен живот, до не­го не стига многообразието на идеите, лишен е от бла­готворното въздействие на общуването. Обществе­ният живот е необходим за индивида и емоционалната му стабилност. Поради това, не трябва да чакаме хо­рата да дойдат при нас, ние трябва да поемем инициа­тивата и да ги потърсим.
Нужно е да превъзмогнем егоистичните си интереси и за известно време да престанем да мислим за лична­та си изгода - вместо това трябва да се помъчим да направим нещо за другите. Грижата за общото благо трябва да бъде неразделна част от всеки цивилизован индивид, но често личните интереси ни карат да забравим интересите на групата. Много хора, които смя­тат, че животът им е скучен и лишен от стимули, мо­гат да компенсират това, като работят за благото на общността. Тук, разбира се, става дума не само за общ­ността като цяло, но и за отделните й членове.

НЕ КРИТИКУВАЙТЕ ХОРАТА, ПОМЪЧЕТЕ СЕ ДА ГИ РАЗБЕРЕТЕ

Навикът постоянно да критикуваме другите е белег на властна, стремяща се да погълне другите личност, която желае да им наложи своя начин на живот. Такава критичност винаги показва стремеж да променим дру­гите според собствените си виждания. Това може да се превърне в опасен навик и да доведе индивида до пог­решна преценка - той започва да вижда само недоста­тъците, но не и добродетелите им. Да помним думите: „Не съм срещал човек, който да не ме превъзхожда в нещо". Може да научим нещо от всекиго. Правилото да не критикуваме другите трябва да се приема В по-широк смисъл - става дума „да разбираме другите". Мно­зина твърдят, че „хората не ги разбират". И защо хо­рата ще си правят труда да разберат именно тях? Много по-логично е да приемем, че индивидът е този, който трябва да се стреми да разбере хората, а не об­ратното.

ИЗБЯГВАЙТЕ БЕЗДЕЛИЕТО И БЛЕНУВАНЕТО

Свободното блуждаене на въображението нанася се­риозна вреда на индивида, особено ако се превърне в навик, тъй като той свиква да живее в нереален свят, който е изградил по свой собствен вкус. Това бягство от действителността бавно разрушава личната инициатива и способността за адаптация, докато накрая той заживява в света на фантазията. Тъй като причи­на за нервните смущения обикновено е неспособността да се изправим пред действителността, ще разберем, че бягството от нея още повече задълбочава конфликта.

ТЪРПЕНИЕ И ТОЛЕРАНТНОСТ

Търпението е основната добродетел, която улесня­ва менталната концентрация. Способността да потъ­нем в изучаване и наблюдение на нещо винаги изисква търпеливо и неотклонно внимание. Нетърпението, от друга страна, предизвиква състояния на нервно напрежение, защото индивидът живее пренесен в бъдещето. Нетърпеливият човек е абсолютно неспособен да жи­вее в настоящия момент и стига да можеше, би изживял целия си живот наведнъж. Най-често причината за този проблем е несигурност в бъдещето, защото индивидът полага постоянни усилия да го предвиди.

ОРГАНИЗИРАНОСТ

Организираността увеличава производителността и намалява загубата на енергия. Общо взето, ако човек е организиран физически, той притежава и дисциплина на ума. Тя е необходимо условие за ясна мисъл и подоб­рява интелектуалната производителност. Освен то­ва, спазването на определена дисциплина означава да придобием повече устойчивост. Редът е интеграция, а безредието - дезинтеграция.
РАЗТОВАРВАНЕ
Интровертът, който никога не се разтоварва, е в значително по-неизгодно положение от екстроверта. Потискането на емоциите засилва прогресивно напрежението и завършва с нервно разстройство. Разтовар­ването е като „предпазен вентил", с който постигаме мускулна, психическа и емоционална релаксация. Не се препоръчва обаче да се разтоварваме, като даваме во­ля, например, на гнева си. Много по-добре е да насочим Вътрешното напрежение към някаква конструктивна дейност - спорт, учене или някакво хоби.
ИЗГРАЖДАНЕ НА СОБСТВЕНА ФИЛОСОФИЯ ЗА ЖИВОТА
Ако индивидът няма собствена дълбока философия за живота, той винаги е изложен на несигурност и лип­са на равновесие. Индивид със силни и дълбоки убеждения притежава по-голяма устойчивост и способност да се справя с трудни ситуации. Възможно е човек да има напълно погрешна представа за много неща, но ако лич­ните му убеждения са твърди и вярва в тях, те ще му осигурят емоционална стабилност. Най-много пости­гат хората, чиито идеали са резултат на дълбоко раз­биране преди да се превърнат в убеждения.

ЧУВСТВО ЗА ХУМОР

Липсата на чувство за хумор често ни кара да прие­маме прекалено сериозно живота и той губи привлекателност. Добре е да знаем как да открием и разберем смешната страна дори В трудни ситуации. Не гледай­те на себе си и на живота твърде сериозно.

УДОВОЛСТВИЕ ОТ ПРОСТИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА

Хора обикновено живеят „в очакване" на някакво бъ­дещо събитие, което ще им позволи да постигнат меч­таното щастие, а това винаги пречи да се радват на нещата, които имат. Човешкото същество страда от лошия навик да мисли за всичко, което му липсва, а не за всичко, което вече има. Оттам идва и неспособността да се радва на постигнатото. Основният смисъл на щастието е способността да живеем пълноценно в настоящия момент. Отегчението, тъгата, скуката са присъщи на индивиди, които не знаят как да видят чу­десата на настоящия миг. Те трябва да се научат да откриват прекрасния свят, скрит в простите неща на живота и да им се радват.
Тези дванайсет точки описват накратко поведението, което ще ни помогне да водим по-добър и по-здрав начин на живот и да понасяме успешно превратности­те на съдбата. Те са правила за душевно здраве, нервно и емоционално равновесие.

РЕЗЮМЕ И ИНСТРУКЦИИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО НА МЕТОДА

Ще резюмираме накратко някои идеи, които изграждат основната структура на ХипсоСъзнание и които се нуждаят от допълнителни разяснения, за да се извле­че по-голяма полза от тази система.
Човешкото съзнание има две основни състояния: будност и сън. Сънят и будността имат различни сте­пени на дълбочина. На човека е присъщо ниско ниво на будност. Съзнанието също има различни степени. Най-ниско в тази градация е дълбокото сънно състояние, а най-високо - онова състояние, което се постига чрез свръхсъзнателен тренинг. Въпреки че индивидът е бу­ден, психиката му обикновено остава потопена в сън­ното състояние, което се намесва във функциите на интелекта и му пречи да оценява правилно действи­телността. През деня мисълта тече под формата на „бленуване", но самият индивид не забелязва това. Тъй като мотивацията за еволюция е недостатъчна, човешкото същество си остава интелигентно животно, макар и хипосъзнателно по отношение на латентните си възможности. ХипсоСъзнание се стреми да издигне с различни средства съзнателното ниво на индивида, за да постигне по този начин самоконтрол, уравновесеност, стабилност, спокойствие и по-високи интелектуални възможности. Накратко, то го въвежда в ново състояние на съзнателност - по-висше, по-човешко и по-реално.
В този вид човек съществува реално не като инди­вид, а по-скоро като антииндивид. Антииндивидът е неспособен да се самоопредели - той не е нищо друго освен лишена от собствен живот проекция на общест­вената група. Такъв човек не притежава Аз, а само Ние. Азът принадлежи на индивида, а Ние е всичко онова, ко­ето не е негово. Ние е насилствено наложена структура, докато Азът е формация, родена от самоопределе­ние и подхранвана от съзнателно рефлективно позна­ние.
ХипсоСъзнанието формира Аза и го води към пълно съзряване. Само онзи, който притежава развито, зряло и опитно Аз, може да каже с пълна сигурност: „Аз съм човешко същество". Истинският индивид успява да се самоопредели, да се отърси от неразумното и чисто емоционално поведение на тълпата и да постигне реа­лизация като СЪЗНАТЕЛЕН И ИНТЕЛИГЕНТЕН ЧОВЕШКИ ИНДИВИД.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ПРАВИЛНО МЕТОДА ХИПСОСЪЗНАНИЕ

На първо място, необходимо е да се разбере правилно теоретичната част. Трябва да подчертаем, че има го­ляма разлива между знаене и разбиране. Разбирането е процес на дълбоко и цялостно проникване в същността на даден предмет. Разбирането предизвиква големи структурни изменения в личността, защото индивидът възприема нови начини за адаптация 6 резултат на пълното разбиране на нещата. Съзнателното учене променя личността и й позволява да се интегрира на по-висши нива, ако човек е постигнал истинско разби­ране. Препоръчва се да се запознаете подробно с теоре­тичната част на ХипсоСъзнание преди да преминете към практическата страна. Щом постигнете правилно разбиране, може да започнете да изпълнявате упражненията в посочената последователност.
За улеснение упражненията са означени със съответ­ните номера:
Упражнение 1: Пълно дишане
Упражнение 2: Утринно дишане
Упражнение 3: Дишане за релаксация
Упражнение 4: Неусетно дишане
Упражнение 5: Релаксация и овладяване на въображението
Упражнение 6:   Ментална концентрация(1)
Упражнение 7:   Ментална концентрация(2)
Упражнение 8:  Ментален вакуум
Упражнение 9:  Съзнателни движения
Упражнение 10: Осъзнаване на говора
Упражнение 11: Осъзнаване на Аза
Упражнение 12: Решаване на проблеми
Упражнение 13: Приложно използване на интелекта

Различните упражнения могат да се прилагат както в конкретни ситуации, така и като общ практически метод. Когато се използват за конкретен проблем, те временно издигат нивото на съзнателност и помагат при намирането на решение. Общото изпълнение на упражненията постепенно повишава съзнанието.
Като общо правило препоръчваме следната последо­вателност:
Първи месец: Упражнения 1-2-5

Упражнение 2 може да започнете едва след като ов­ладеете изпълнението на Упражнение 1. Упражнение 5, Релаксация на очите, трябва да се изпълнява най-малко четири пъти на ден с продължителност поне две мину­ти.
Втори месец: Упражнения 2-3-5-6
Трети месец: Упражнения 2-3-5-7-9
Четвърти месец: Упражнения 2-5-8-9
Пети месец: Упражнения 2-5-8-9
Шести месец: Упражнения 2-5-9-10-11
Седми месец: Упражнения 2-5-9-10-11

След седмия месец всекидневната тренировка тряб­ва да се състои най-малко от упражнения 2-5-3-9-11. Ако разполагате с време, може да изпълнявате и упражнение 8, Ментален вакуум най-малко веднъж седмично с продължителност минимум десет минути.
Останалите упражнения може да се изпълняват по желание в определени ситуации, когато трябва да се справите с временни конфликти.
За практиката няма строго установени норми - при­лагат се лични критерии, като се набляга на онези уп­ражнения, които са най-полезни. Всеки трябва да опре­дели упражненията, продължителността им и колко пъти ще ги изпълнява според нуждите си.
Всички упражнения без изключение предизвикват из­дигане на нивото на съзнателност, различни са само механизмите. Ще припомня, че издигането на нивото на съзнателност винаги означава релаксация, вътре­шен покой, ясна мисъл, самосъзнание, енергия и по-висока интелигентност. Всички упражнения водят до релаксация и хармонизират психическото и физическото единство - по този начин се постигат оптимални ре­зултати и индивидът получава възможност за самореализация и постигане на истинско щастие.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Централната тема на тази книга е съзнанието - ос­новата на психическия ни живот. Значението, което влагаме в думата „съзнание", не е свързано с предста­вата за добро и зло и се различава от използваното в психологията. „Да сме съзнателни" тук означава да имаме високо ниво на съзнателност.
Съществуват много степени на съзнателност - от дълбок сън до пълна будност. Няма съзнателност или несъзнателност, има само високо или ниско съзнателно ниво. Високата съзнателност е равнозначна с будността. Проблемът обаче не е толкова прост, тъй като целта на системата ХипсоСъзнание е да издигне съзна­нието като максимално качество на човешкото същество, като определящ фактор за това качество, ко­ето го отличава от животните. Следователно горна­та дефиниция е недостатъчна, тъй като много животни са обикновено по-будни от човека и поради това изглеждат по-съзнателни от него. Нужно е да правим разлика между „високо ниво на будност" и „високо ниво на съзнателност". До този момент не сме се спирали вър­ху това, за да улесним разбирането на тези и без това твърде сложни механизми.
„Високото ниво на будност" означава, че сме съвсем будни, много повече от обикновено. „Високото ниво на съзнателност" означава, че сме успели да формираме опитно, зряло и добре развито Аз. Възможно е, напри­мер, да има съвсем буден идиот, но е невъзможно индивид с „високо ниво на съзнателност" да не е интелиген­тен и буден. Целта ни е да дадем ново психологическо измерение на човешкото същество, основано на най-забележителния факт в психическото му съществуване -явлението да сме само полубудни. Понякога е нужно да забравим за момент сложните и вече остарели теории, които са фокусирани върху проблема за индивида, но никога не задават въпроса: „какво е индивидът?" и не проникват в сърцевината му, тоест в неговия Аз - нео­бходима и неизменна основа на неговото човешко със­тояние.
Думата „интелигентност" трябва да получи ново значение, което да обхване и отрази по-задълбочено, цялостно и точно тази безценна способност. Строго погледнато, може да наречем „човешки интелигентен" само онзи, Който притежава високо ниво на съзнател­ност. Интелигентността на човека е относителна и променлива, ако той не притежава зряло Аз. Всъщност съзнанието е единственото истинско човешко качест­во, от което животното е напълно лишено. Колкото по-съзнателен е индивидът (тоест, колкото по-високо ниво на съзнателност има), толкова по-отдалечен е от животното, и обратно - колкото по-малко съзнателен е, толкова по-близо е до него. Даден индивид може да бъде високоинтелигентен (в общоприетия смисъл), но с ниско човешко качество, тоест не и високосъзнателен. За да се постигне високо ниво на съзнателност, необ­ходимо е първо да се предизвика повишена будност, тъй като тя създава условия за освобождаване от сънното състояние и съзнателно рефлективно познание, чрез което се изгражда Азът. Интелигентният, но нами­ращ се 6 сънно състояние човек никога не може да пос­тигне високо ниво на съзнание, без първо да се събуди напълно. Събуждането е свързано със сериозни труд­ности, тъй Като нормалните човешки способности не помагат в този случай. Индивидът ще се види принуден да подсили онази малка част от себе си, която е хвана­та в сънните мрежи на психологическото Аз. Ако Азът е твърде слаб и неразвит, а това зависи от безброй об­стоятелства, които няма да анализираме тук, индивидът ще успее да се изтръгне от съня само с цената на огромни усилия.
Упражненията в системата ХипсоСъзнание са пред­назначени да събудят човека и да развият Аза.
Тук трябва да подчертаем колко трудно е да се раз­бере проблемът за съзнанието и Аза - за да проникнем в дълбокия му смисъл, ни е нужно минимално ниво на съзнателност, от което са лишени повечето хора, не­зависимо колко образовани и интелигентни изглеждат. Явленията, свързани със съзнанието, са достъпни един­ствено чрез вътрешния опит на индивида - ако иска да ги анализира и изследва подробно, първо самият той трябва да постигне високо състояние на будност. Не може да очакваме голямо разбиране от човек, който все още не се е отърсил от сънното състояние. Следо­вателно може да получим осезаемо доказателство за високото ниво на съзнателност само Като я изпитаме непосредствено.
Абсолютно необходимо е да разберем, че постигане­то на повишена степен на съзнателност е неизбежно задължение на човешкото същество, защото е максимален атрибут на човешката му същност. фактът, че сме хора, изисква от нас да поемем известни неотмен­ни отговорности, защото да ги избегнем означава да загубим в известна степен човешкото си качество. Ед­на от тях несъмнено е съзнателността.
Много хора се задоволяват със съществуването си на интелигентни животни, като не се тревожат, че водят несъзнателен живот и не познават смисъла му. Но всеки индивид, който е способен да мисли обективно и реално, ще признае Колко важно е да издигне човеш­ката си същност.
За съжаление обществената структура е изградена така, че да държи индивида в сънно състояние. Днес в цял свят всичко, което задълбочава съня, се приема с одобрение, а всичко, което би събудило човека, се отхвърля. Ние сме раса от спящи богове, които се държат като животни.
Човешкият организъм притежава много естествени механизми, които изискват задоволяване за сметка на съзнанието. Всичко, което оковава човека в непоклатими догми, е хипнотично. Недоразбраните и зле пла­нирани изследвания, безбройните религиозни и политически течения, излишествата на консуматорскто общество, непрекъснатия обстрел с реклами и плиткоумни анализи ограничават възможностите на съзнание­то, разслояват креативното мислене и тласкат инди­вида към несъзнателно поведение.
Студентите не се осмеляват дори за миг да се усъм­нят в това, което им преподават професорите в уни­верситета, нито да оспорят стойността му. Много жалко, защото всяко истинско познание започва със съмнението. Те обикновено се задоволяват с това да учат наизуст, без да разбират за какво всъщност ста­ва дума. Нещо повече, те са толкова податливи на вну­шение от преподавателите, че често негласно възприе­мат техния личен начин на адаптация. Много специа­листи излизат от университета, превърнати в „серий­ни модели" по съответната специалност, със сходни умове и личност, освен ако предварително не са притежавали истинско разбиране за придобитото знание. Всъщност знанието без разбиране е само баласт и пречка за формирането на истински стабилно и зряло висше Аз.
Всяка интегрирана група или психологическа маса е в състояние да изтрие рационалното индивидуално пове­дение на членовете си и да го подмени с чисто емоционално и импулсивно. Логиката, разумът и правилната преценка може лесно да се заместят с фанатизъм, предразсъдъци, суеверия и външни внушения.
Индивидът в изолация често е изложен на ирационално поведение, подтикван от себелюбието на слабо, не-мислещо и несъзнателно Аз. Гордостта и суетата ог­раничават интелигентността и превръщат индивида в егоист.
Разбунтувалият се младеж несъзнателно се стреми да се освободи от тълпата, да съществува Като инди­вид, но за съжаление не го прави интелигентно. Той се противопоставя на обичаите и установените норми и по този начин успява до известна степен да утвърди своята индивидуалност в света на антииндивидите. Каква друга защита му остава? Какво може да направи човек, за да не изчезне - за да не бъде погълнат от водовъртежа на обществения организъм? Възможно е младежът, който се бори срещу течението, да е по-буден от останалите, чиито идеи са традиционни - той поне разбира необходимостта да утвърди индивидуалност­та си.
Няма спасение обаче за индивид, който се чувства щастлив в съня си и отказва да приеме дори Възможността, че съществува непознато състояние на будност. За съжаление, тези хора са твърде много, съзна­нието им упорито се е затворило за всичко, което зап­лашва да смути дълбокия им сън. Естествено никой не обича да го събудят внезапно и да го принудят да разсъждава. Масата инстинктивно отхвърля всичко, свързано с усилието да мисли и предпочита да възприе­ме стереотипните норми на поведение, предписани от нейните водачи.
Историята на човечеството е изпъстрена с примери за ожесточена борба между мракобесието и познание­то, фанатизмът и нетърпимостта винаги са били и ще останат най-злите врагове на човешкия прогрес. Независимо от това, през всички епохи има хора с буден ум, които се стремят към по-дълбоко разбиране на са­мите себе си и водени от този идеал успяват да се пре­върнат в истински съзнателни и интелигентни човешки индивиди.

ЗА АВТОРА
Джон Бейнс е съвременен философ с нарастваща по­пулярност в Съединените щати. Автор е на много книги, преведени и издадени в цял свят - общият им тираж надхвърля един милион.
Дейността му е насочена към издигане на човешката будност чрез използване на специални методи и техники. В най-новата си книга, ХипсоСъзнание, той описва тези техники и начини за постигане на висока будност, личен успех и освобождаване от изкуствено подсилено­то нервно напрежение, което измъчва съвременния човек.
ХипсоСъзнание е термин, въведен от самия Бейнс, за да обозначи състоянието на повишена будност, която се постига чрез единство на тялото и духа в настоя­щия миг.
Неговото виждане за света, изразено във всичките му книги, особено в Тайното учение, Звездният човек, Науката за любовта и сега ХипсоСъзнание, обединява съвременната приложна психология с древната философска мъдрост по осезаем и действен начин. Произве­денията на Джон Бейнс са предназначени да разширят разбирането на човека за себе си и отношенията му с другите.



На корицата
Зад всички трудности, които срещаме в живота си, стремейки се да намерим „верния отговор”, един-единствен фундаментален факт ни принуждава да понасяме ненужно безброй страдания, недоразумения и разочарования. Този факт е ниската будност на човека.
Процесът на „събуждане” е пътуване към самопознанието. Щом веднъж съберете смелост и направите първата стъпка, само ще спечелите и няма да загубите нищо друго освен пречките между вас и успеха, душевния мир и дълбокото разбиране на това какво означава ДА ЖИВЕЕШ...
Джон Бейнс
КРАЙ




Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 22053359
Постинги: 12132
Коментари: 17458
Гласове: 23128
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031