Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2010 22:12 - ХипсоСъзнание. Дж. Бейнс Част 11
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 1545 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 05.11.2010 22:12


 РЕЛАКСАЦИЯ ЧРЕЗ ДИШАНЕ
Вдишването и издишването са приливът и отливът на органичния живот. При вдишване сме будни и нап­регнати, а при издишване се отпускаме. Всеки ден пре­минаваме през тези повтарящи се моменти на напрег­натост и релаксация. При съзнателно внимание можем да предизвикаме състояние на релаксация чрез дихател­ния поток. Упражнение 3. Дишане за релаксация Седнете или легнете удобно със затворени очи, на­пълнете с въздух дробовете си и го задръжте няколко секунди. Започнете да издишвате леко през устата, ся­каш духате, като се стремите да удължите максимално процеса на издишване. Издишвайте бавно докато из­празните дробовете си, после направете почивка и пов­торете упражнението колкото пъти желаете. За да се постигне най-добър резултат от това уп­ражнение, дишането трябва да бъде колкото може по-леко и по-бавно. Упражнението е лесно и се препоръчва за хора, които трудно се съсредоточават. То е полезно и за разбирането на други, по-сложни упражнения. Мо­же да го изпълнявате колкото пъти желаете през деня.  
СЪЗНАТЕЛНО ДИШАНЕ

Съзнателното дишане поражда психическо състоя­ние, напълно различно от това при нормалното или неволно дишане. Когато осъзнава прилива и отлива на въздуха, индивидът създава връзка между волята си и автономната нервна система, като по този начин пос­тига самоконтрол. Дишането се превръща в превключвател, чрез който осъществявате или прекъсвате контакта с нервната система и емоциите, което ви позволява да променяте психическите и нервните състоя­ния и същевременно да повишавате нивото на съзна­телност. Вече посочихме предимствата от това.
Упражнение 4. Неусетно дишане Може да изпълнявате упражнението прави, седнали или легнали. Дишайте и „усещайте" протичането на въздуха, като следите разширяването и свиването на гърдите. Почувствайте как дробовете се издуват и свиват като балон. Продължавайте, докато се слеете с дихателния ритъм. После се помъчете да намалите честотата на дишане, докато стане неусетно и напъл­но беззвучно. Продължавайте. докато се отпуснете напълно или промените психическото и емоционалното си състояние. Може да правите това упражнение по всяко време на деня, когато желаете да се релаксирате или да постигнете състояние на душевен покой. То се препоръчва и за хора, страдащи от безсъние. Помнете, че при съзнателно дишане, каквото е неусетното диша­не, увеличавате способността си за самоконтрол. Всички дихателни упражнения, описани дотук, пови­шават нивото на съзнателност, обновяват нервната система, предизвикват състояние на релаксация, рав­новесие и спокойствие. Контролираното дишане е изключително важно за постигане на самоконтрол, тъй като позволява бързо превключване от състояние на страх и тревога към по-спокойни изживявания. Особе­но важно е да свикнете с мисълта, че при преднамере­ното дълбоко дишане подчинявате автономната нервна система на волята си. Вярно е, че като повиши нивото на съзнателност ин­дивидът придобива способността да владее съвършено себе си и да променя по желание своите емоционални и умствени състояния, но не по-малко вярно е, че това състояние на будност е непостижимо за хора, несвикнали да разсъждават и лишени от интелектуална дис­циплина. Общо взето, упражненията за постигане на самоконтрол върху въображението са по-сложни пора­ди абстрактния си характер. Ето защо описвам няколко дихателни упражнения, които изглеждат почти ме­ханични, но трябва да се разглеждат като подготовка за постигане на крайната цел - волево въздействие вър­ху автономната нервна система посредством съзна­телно контролирано дишане. Поради това не е нужно да изпълнявате всички упражнения, а да изберете само онези, които най-добре отговарят на характера и лич­ните ви проблеми. Препоръчва се да правите всеки ден само упражнение 2, тъй като то служи за зареждане на вътрешния акумулатор. Дихателните упражнения в никакъв случай не пре­махват състоянието на нервно напрежение, но пома­гат за преодоляването на нервните проблеми, когато такива възникнат. Съзнателното дишане е само връзката, която установяваме с автономната нервна сис­тема, за да й наложим волята си. Все пак трябва да по­сочим, че промяната на нормалния начин на дишане премахва завинаги някои причинители на нервно напре­жение. Тази промяна е свързана с увеличаване на жизнения капацитет в резултат на дълбокото дишане. Ако се практикува непрекъснато, то се превръща в навик, който води до интересни промени в характера и обмя­ната на веществата. Увеличаването на жизнения ка­пацитет се постига с непрекъснато прилагане на пъл­ното дишане, описано в упражнение 1. Накратко, чрез дишането може да изменим бързо психическото си състояние, за да поддържаме конкретна кондиция или да засилим способността си за концен­трация. При промяна на дихателния ритъм и честота­та на дишане, човек променя своето умствено и емоци­онално състояние. Ако заедно с дишането поддържаме и определена представа в съзнанието си, например ми­сълта за спокойствие и релаксация, ще постигнем още по-добри резултати. Дишането е средство за съзна­телно въздействие върху вегетативната или авто­номната нервна система. Ако в даден момент през деня изпаднете в състояние на безпокойство и нервност, а сте заобиколени от дру­ги хора. най-подходящото средство е усилено диафрагмено дишане, като в съзнанието си поддържате предс­тава за спокойствие и тишина.  
ВЪЗПИТАНИЕ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Въображението има изключително въздействие вър­ху емоционалното и нервното състояние - това, което се извършва в него, определя моделите на нервно напрежение, както и емоционалната и психическа настройка. Факт е, че всички части на тялото следват въображението. Ако поддържаме в съзнанието си представата за някакво евентуално нещастие, всички мускули - как­то тези, които се поддават на волево регулиране, така и другите, управлявани от вегетативната нервна сис­тема - се напрягат ненормално. Защитният механизъм е задействан и се мъчи да ни подготви за бягство или атака. Мислите, които обикновено минават през ума ни, са истинският крайъгълен камък, върху който гра­дим нашия материален, психически и емоционален живот. Всяка мисъл оставя своя отпечатък и предизвиква равностойно по сила и качество емоционално състо­яние. Ако гледаме филм със сцена на насилие, мускулите ни несъзнателно се стремят да имитират действие­то. Да предположим, че индивидът наблюдава сцена, в която някакъв човек тича презглава, за да се изплъзне от преследващия го лъв. Неусетно той започва да движи леко краката си, подражавайки на това, което вижда. Без да си дава сметка, той възпроизвежда мускулното напрежение, което наблюдава в другите. Човек не­съзнателно имитира състоянията на напрегнатост на всички хора, които среща във всекидневието си.
Една от най-важните особености на въображението е, че то не се поддава на контрола на волята. Често не индивидът си представя нещо, а въображението му ра­боти самостоятелно, независимо от Аза. Средният човек е неспособен да регулира потока на въображението и е принуден да мисли непрекъснато, като цялата му нервна енергия е заета от наслагващите се образи, възникващи от асоциацията на идеи. Въображението, също като другите човешки качес­тва, може да се възпита и до известна степен да се подчини на волята. Несъзнателното нервно напрежение и релаксация обикновено се дължат на въображаема представа, свързана с миналото, настоящето или бъ­дещето. Не е задължително да си представяме нещо конкретно и ясно определено, защото човек най-често „си представя усещания" - с други думи, определени въз­приятия, извършващи се на несъзнателно ниво, завла­дяват въображението и предизвикват дадено психическо състояние. Има три основни вида дейност на въображението: първата се извършва преднамерено на съзнателно рав­нище; втората изглежда съзнателна, но не е преднаме­рена; третата е несъзнателна. Въображението обхва­ща всички нива на съзнателност на индивида: от без­съзнателното до свръхсъзнателното (ако съществу­ва). Следователно, когато си представяме нещо, не знаем дали нивото на съзнателност се отнася към под­съзнанието или съзнанието. Хората са толкова нераз­делно свързани със собствената си мисъл, че не разпо­лагат със средства за самонаблюдение, освен ако не са в състояние на повишена будност. Един от най-вредните навици на въображението е да му позволим да блуждае, да бленуваме или „да градим въздушни кули". Отдавайки се на този навик, индиви­дът постепенно се откъсва от действителността до момента, в който започва да смесва реалното с въображаемото. Същевременно поради проектирането на Аза, човек става „несъзнателен" и поради това уязвим за всякакъв вид негативни внушения, проникващи в съзнанието.  
ЕКСПЕРИМЕНТИ, СВЪРЗАНИ С ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Следните два експеримента доказват на практика принципите на „идеоплазията" (въздействието на представите върху физиологичните процеси).
Експеримент А Направете просто махало, като вържете халка или ключ на конец или тънка връв. Конецът трябва да е дълъг около 30 см. Седнете до масата и опрете лакти на нея, като съберете длани на височината на брадичката. Хванете импровизираното махало за края на ко­неца, като го държите между събраните върхове на двата средни пръста така, както е показано на фигура 9.     Помъчете се махалото да остане неподвижно и пос­ле без да затваряте очи си представете, че то започва да се люлее напред-назад, тоест да се приближава и да се отдалечава от тялото ви. Трябва да изпитвате сил­но желание махалото да се разлюлее. След няколко секунди ще видите, че то наистина започва да се движи в желаната посока. Мислено сменете посоката - представете си, че ма­халото се люлее отляво-надясно, тоест странично, и то ще се задвижи в тази посока. ВЪПРОС: Защо се движи махалото? ОТГОВОР: Движението на махалото в посоката, ко­ято си представя експериментаторът, показва, че той е извършил леки несъзнателни движения с пръстите, за да придаде форма на образа, съществуващ в съзнанието му. Експеримент Б Седнете удобно, затворете очи и си представете възможно най-ясно, че стоите пред железопътна ли­ния. Представете си още, че отляво приближава влак, минава пред вас и изчезва надясно. Опитайте се да ви­зуализирате във въображението си преминаването на влака отляво-надясно. По време на експеримента сле­дете какво става с очните ябълки. Макар и затворени, очите следват посоката на влака. ВЪПРОС: Какво означава фактът, че очите следват посоката на въображаемия влак? ОТГОВОР: Съществува очевидна и тясна връзка между мисълта и движението на очите. Очните ябълки винаги се движат според това, което си представяте. Ако вместо хоризонтално движение си представим излитаща вертикално ракета, движението на очите ще бъде насочено отдолу-нагоре. По-нататък ще се опитаме да използваме експеримент Б, за да разработим определена техника за релаксация. Първо, между въображението и движенията на очите съществува тясна връзка, следователно, ако човек успее да успокои въображението си, ще се успокоят и очите, и обратно, ако отпусне очите, ще ограничи дейността на въображението. Известно е, че очите изразходват много нервна енер­гия. Докато работим, почиваме или спим, очите ни са подложени на непрекъснато напрежение. Да успеем да ги отпуснем означава да създадем общо състояние на релаксация, да поставим под контрол въображението и да пестим енергия. Когато постигнем пълна релакса­ция на очите, въображението ни веднага престава да поражда нови образи. Следователно, очите могат да се разглеждат като средство за контрол на въображение­то. Обикновено очите в покой са в релаксирано състоя­ние, което може да наречем „поглед в безкрайността". В това положение очите гледат в пространството. На практика идеалното положение почти никога не се постига поради непрекъснатата зрителна активност. Когато наблюдаваме конкретни предмети, очните мускули са напрегнати и е трудно да ги отпуснем. Кога­то очите са в покой, ясно изпитваме общо приятно чувство, сходно на онова особено психическо състоя­ние, което се поражда у нас, когато стоим на морския бряг и съзерцаваме хоризонта. Съзерцанието на дале­чината предизвиква релаксация на очите, която на свой ред води до общо състояние на релаксация. Упражнение 5. Обща релаксация и контрол на въображението Това упражнение може да се изпълнява с отворени или затворени очи, в покой или по време на работа. То предизвиква физическа и ментална релаксация, която продължава, докато трае упражнението. ТЕХНИКА: Представете си, че гледате назад през собствения си мозък, сякаш полезрението ви е обърна­то и насочено назад. НЕ трябва да си представяте, че и очите ви са обърнати на 180 градуса - те са в нормално­то си положение, но гледат назад - все едно, че насочвате лъча на светнато фенерче назад, вместо напред. Не напрягайте очните мускули, тъй като процесът тряб­ва да бъде чисто въображаем. Не е нужно да мислите, че трябва да видите нещо определено зад себе си, а просто си представете, че гледате назад през мозъка си. Задръжте тази въображаема картина до края на упражнението. Ако го изпълнявате с отворени очи, пог­ледът ви трябва да е насочен напред, без да поглеждате встрани или да го задържате върху нещо конкретно. Друг вариант на това упражнение е да си представите, че гледате в пространството през непрозрачни пред­мети, като погледът ви се губи в далечината, без да среща преграда. И двата варианта дават един и същ ефект и може да ги повтаряте колкото пъти желаете през деня, като продължителността им е най-малко две минути. Вре­мето може да се удължи в зависимост от индивидуал­ната способност за съсредоточаване. Интересно е да отбележим, че това упражнение предизвиква „паралелно зрение", тоест очите не се съби­рат и точно по този начин се постига желаната релаксация. След време ще свикнете да гледате спокойно и без напрежение, без да насилвате зрението си. Тази техника може да се използва, когато искате да отмо­рите съзнанието си и да прогоните негативните мис­ли. Тя служи и като основа за постигане на „ментален вакуум", което ще разгледаме по-нататък.  
МЕНТАЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ

Можем да дефинираме менталната концентрация като способност да насочваме вниманието си само върху едно нещо, като изключваме всичко друго. Обикновено се концентрираме само върху онези неща, които живо ни интересуват и дори тогава ни е трудно да поддържаме вниманието си продължително време. Про­тивно на разпространеното схващане, при силно кон­центриране върху дадена дейност изразходваме не по­вече, а по-малко енергия. Обикновено, ако човек желае да спести енергия, той върши работата си с нежелание, като си мисли, че по-малкото усилие означава и по-малък разход на енергия. Той обаче не си дава сметка, че липсата на ентусиазъм поражда едновременно две несъвместими и противоположни позиции - вътрешно желание да не работи и жизнена потребност да го пра­ви.
Нервното напрежение винаги предполага действие на противоположни сили, които предизвикват разцепле­ние в психофизичната структура. При съвършено един­ство индивидът постига по-висок самоконтрол при ниска загуба на енергия - нещо неизбежно в случаите, когато вниманието му е насочено към разнородни проблеми. Знаем, че тревогата значително намалява защитните сили на организма и създава нервно напре­жение, като ни принуждава да действаме „с пълна па­ра". Несъмнено всичко, към което човек насочва внима­нието си, се превръща в нещо повече или по-малко „тревожно" за него. Ако вниманието ни е насочено едновременно към няколко неща (както в случая с Чарлс, описан в главата „Реално и въображаемо съществуване"). прибавяме значителна доза към тревогите си в момен­та. Много от нормалните възприятия, дори когато са несъзнавани, представляват проблеми за индивида - те са стимули, които го принуждават да стигне до някакво заключение, да вземе решение или да възприеме опре­делена психологична позиция. Възможно е инцидент, който наблюдаваме на улицата и пряко не ни засяга, да предизвика напрегната подсъзнателна дейност, насо­чена към намаляване на неосъзнатото безпокойство. Да предположим например, че хвърляме бегъл поглед върху тревожно заглавие във вестника за евентуална опасност от война някъде по света. Възможно е под­съзнанието, ужасено от подобна перспектива, веднага да започне да крои планове как да се предпази от опас­ността. За несъзнаваното този проблем остава висящ и то трябва да намери някакво решение. Възможно е да продължи да се тревожи още дълго време, особено ако последват други подобни новини. Това е само едно от безбройните всекидневни възприятия, а към тях тряб­ва да прибавим и онези, които вече сме записали в па­метта си и които лесно изплуват на повърхността в моментите, когато ни липсва определена концентра­ция. Колкото повече неща трябва да обхване въображението на индивида в даден момент, толкова по-голямо е разцеплението в Аза му, и постигането на високо ниво на съзнателност, чиято характеристика е проявата на неделимо, цялостно и зряло Аз, става невъзможно. Съществуват различни степени на ментална кон­центрация, които съответстват на различни състоя­ния на напрегнатост на вниманието. За момент ще ос­тавим настрана това степенуване и ще разграничим два основни типа ментална концентрация - напрегната и спокойна. И двете могат да бъдат волеви или неволеви. За волева концентрация говорим, когато съ­ществува преднамерено желание да насочим внимание­то си само към едно нещо и да изключим всичко друго. При неволевата концентрация съзнанието е напълно завладяно от определен стимул. Тук ще разгледаме са­мо волевата концентрация. Волевата концентрация е напрегната, когато е придружена от мускулно усилие, чиято цел е да „зат­върди" и усили менталния образ, свързан с нещо абстрактно или конкретно. За да се съсредоточим, често напрягаме лицевите мускули, свиваме вежди, стискаме зъби и тъй нататък, а това създава нервно напрежение. Дотук разгледахме напрежението в патологичния му аспект, тоест като „изкуствено засилено напрежение" и анализирахме вредата, която причинява. Но както вече посочихме, напрежението е естествено и потреб­но в активния живот. То е вредно само ако се превърне в прекомерно усилие. По отношение на интелекта ос­новният човешки проблем е всъщност противоположен на нервното напрежение. В този случай би трябва­ло по-скоро да говорим за „патологична атония". В действителност, менталната концентрация трябва да се определи като състояние на напрегнатост на въображението, а менталната дисперсия - като атония на въображението. Тук обаче не трябва да смесваме „чистата" напрегнатост на въображението със със­тоянията на емоционална тревога, които пораждат мисли на страх, наблюдавани при крайно напрежение. В този случай се предизвиква неволна концентрация, ка­то Азът се пренебрегва. Волевото концентриране е ви­наги целенасочен акт на Аза. Интелектуалната ато­ния е всъщност недостатъчна проява на съзнателната мисъл, като на преден план излиза подсъзнателната дейност, а това по своята същност е атония на Аза. Главната цел на метода ХипсоСъзнание, както подсказва и самата дума, е да издигне нивото на съзнател­ност. Това издигане постигаме чрез усилване на Аза, като стимулираме по-нататъшното му развитие до постигане на пълна зрялост. Концентрацията значи­телно повишава менталния тонус на индивида и му поз­волява да упражнява свободно и пълноценно своята во­ля и творческо мислене. Жан Клод Филу в книгата си „Ментален тонус" пи­ше: „Волята, куражът, постоянството, самоконтролът и невъзмутимото спокойствие, с които човек се изправя пред опасността, предизвикват енергийни със­тояния с особено висок тонус. Обратно, този тонус е особено нисък при пасивни, инертни и възбудени инди­види, които ненужно пилеят енергията си; при всякакъв вид астеници, разтревожени, нерешителни или без­силни индивиди - накратко, всички онези, на които сякаш е съдено да бъдат играчка на външни сили, вместо да се утвърдят с волята си и активно да се адапти­рат към света, като оставят собствения си отпечатък върху него... Например, упоритият човек притежава тонус, защото знае как да използва способностите си, докато неустойчивият, импулсивният е лишен от него, защото използва способностите си неумело или не е в състояние да ги контролира". Бихме могли да добавим, че липсата на умствен то­нус е „слабост на съзнанието" поради ниското ниво на будност и естествено недостатъчната тренираност, която винаги съпътства състоянията на ниска съзна­телност. Най-честото възражение във връзка с концентраци­ята и загубите на енергия е, че е невъзможно пестим енергия, когато се стремим към по-висока степен на Концентрация, тъй Като тя изисква по-голямо усилие. Истината е, че при спокойната концентрация няма го­лямо усилие, а спокойно поддържане на умствения образ. И обратното, концентрацията, придружена от го­лямо нервно усилие, предизвиква несъмнено по-голям разход на енергия, особено ако е неволна и породена от внезапно и силно емоционално въздействие. Когато говорим за концентрация, трябва да засег­нем и проблема на „деконцентрацията", тоест, неспо­собността да откъснем съзнанието си от някакви представи, събития, преживявания или възприятия от близкото или далечно минало. Комплексите по своята същност са неспособност на съзнанието да се отърси от някакъв изживян емоционален удар, който се възп­риема като част от настоящето. Концентрацията не е измерителна дейност - тя представлява тонуса, който би трябвало да е нормален за човешкото същество. Блуждаенето на съзнанието е състояние на ментална хипотония, което не само не предоставя почивка и не пести енергия, но и причинява енергиен спад. Блуждаещото въображение не е почивка за ума, точно обратното, то представлява умножаване на факторите, вече присъстващи в съзнанието, всеки от които се превръща в неизвестна величина, изискваща решение. Единственото наистина ефективно състояние на ментална почивка постигаме, когато успеем „да изп­разним съзнанието". Това е състояние на ментален вакуум, при което потокът на мисълта временно се прекъсва. Можем да го определим като пълна „деконцентрация". Техниката за постигане на ментална концентрация неизменно зависи от възприемането на особена емоционално-волева нагласа, при която индивидът отдава абсолютно, изключително и всепоглъщащо значение на тази дейност, предмет или идея, върху която желае да се съсредоточи. Това е процес на пълно волево безразли­чие към всичко, което не го интересува. Целенасочено­то безразличие към други стимули и представи е ключът към техниката за концентрация. Трябва обаче да посочим един много важен фактор - ако индивидът се концентрира правилно, той успява да живее в настоя­щия момент. Следващият пример ще ни помогне да разберем пра­вилно механизма на концентрацията. Човек се съсредо­точава много по-лесно, ако е принуден, тоест когато е подложен на силен външен натиск да извърши някаква работа или да реши конкретен проблем за определен пе­риод от време. Когато неспазването на този срок вле­че след себе си някакво наказание, процесът на концен­трация става още по-лесен. Ако желаем да се съсредоточим, нужно е преди всичко да придадем първостепенно значение на обекта, вър­ху който ще спрем вниманието си. Следващата стъпка е да си кажем, че е абсолютно необходимо да се занима­ваме единствено с предмета на своя интерес и да го разглеждаме Като „въпрос на живот и смърт", изключвайки всичко останало. После, като следваме правила­та за прилагане на дишането, трябва да поемем дълбоко въздух, за да наложим своята воля за концентрация върху психофизическия механизъм. За да запазим кон­центрация, трябва да фокусираме вниманието си, като издигнем състоянието на будност. Концентрацията всъщност е повишена будност и съзнателност. Обрат­но, неспособността да се. съсредоточаваме произтича от сънното състояние на ума, тоест от ниското ниво на съзнателност. За да се концентрираме добре, тряб­ва да прогоним досадата и менталния сън, като възп­риемаме всяка идея, дейност и предмет така, сякаш се появяват за първи път в живота ни. Гениите (хора с будно съзнание) имат една обща чер­та - необикновена способност за наблюдение, поради която успяват да открият във всяко нещо безброй ин­тересни подробности, изплъзващи се от погледа на дру­гите. От основно значение за процеса на концентрация е да отхвърлим всяко нетърпение и тревога, свързани с вре­мето. Трябва да направим максимално усилие да сме на­пълно будни в момента и да изживеем периода на кон­центрация секунда по секунда. Упражнение 6: Ментална концентрация (1) Вземете някакъв предмет, поставете го на масата и го наблюдавайте внимателно три до пет минути, докато обхванете всички подробности. Не бързайте, не се тревожете колко време продължава упражнението, а се вглъбете в съзерцание на предмета. След това зат­ворете очи и се опитайте да го възпроизведете във въображението си, колкото е възможно по-точно. Отво­рете очи и сравнете степента на сходство, която сте постигнали в съзнанието си с действителния предмет. Добре е да сменяте предметите, за да възпроизвеждате точно образа, ако правите упражнението през по-дълъг период от време. Упражнение 7: Ментална концентрация (2) Седнете или легнете, затворете очи и силно и съсре­доточете вниманието си интензивно и непрекъснато върху различни части от тялото си, като започнете с; нещо дребно, например палеца на лявата ръка. Концен­трацията трябва да продължи 3 до 5 минути, докато наистина успеете да почувствате Аза си в избраното място. Това ще разберете, Когато придобиете субективното усещане „Аз съм тук". За усъвършенстване на упражненията се препоръчва да удължавате волево времето за концентрация и да упорствате, докато успеете да задържите образа. Най-големите врагове на Концентрацията са сънят или менталната летаргия, отсъствието на волево ре­шение да се концентрирате, липсата на интерес и не­търпението. По същността си всеки процес на концен­трация е преднамерено извършвана „търпелива фиксация на въображението".
Следва продължение...
За предишната част
ТУК  



Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
1. universalnite000 - :) Старите и прастари истини, които ...
05.11.2010 23:00
:) Старите и прастари истини , които възкръсват ...
Благодаря ти и лека вечер, приятелю !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 27055149
Постинги: 15174
Коментари: 18767
Гласове: 25491
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930