Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2010 23:11 - ХипсоСъзнание. Дж. Бейнс Част 10
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 1142 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 26.10.2010 23:11


 УПРАЖНЕНИЯ ЗА ИЗДИГАНЕ НА НИВОТО НА СЪЗНАТЕЛНОСТ
Упражненията, описани в тази глава, обхващат че­тирите основни аспекта на човешкия механизъм, които пряко влияят върху запазването на ниско ниво на съзнателност. Те са насочени към трениране на проце­сите на дишане, въображение, говор и движения и се състоят от четири различни групи упражнения, които ще разгледаме поотделно. Дишане Да дишаме не означава само да подаваме на организ­ма горивото, необходимо за поддържане на живота, а да определяме модела на собственото си емоционално, ментално и нервно състояние. Дихателната и нервна­та система се влияят в еднаква степен от възбудимостта и задръжките. По аналогичен начин, емоцио­налното състояние и въображението съответстват на начина на дишане. Дихателният процес не е еднакъв за всички хора, тъй като съществуват подчертани раз­ливи в обема и ритъма. Индивидуалният начин на диша­не оказва голямо влияние върху различните характеристики на личността и е мярка за физическа и нервна жизненост. Човек с дълбоко дишане винаги има повече психическа и биологична енергия. Хората с „повърхнос­тно" дишане обикновено са плахи и астенични. Правилното дишане е един от решаващите фактори за добро здраве, балансирана нервна система, емоционално спокойствие и будно съзнание.  Дишането е потокът на органичния живот. То е ка­то пъпна връв, осигуряваща непрекъснат контакт с майката-природа, от която получаваме всички елемен­ти, необходими за поддържане на живота. Спирането на дишането означава смърт. Нещо повече, дихателни­ят процес е единствената вегетативна функция, коя­то се поддава на волево регулиране. Следователно, тя представлява свързващо звено между централната и вегетативната нервна система. Тренирането и овладяването на дишането позволя­ват да влияем чрез волята си върху емоционалните и нервните реакции, които обикновено са извън контро­ла ни. Винаги съществува взаимодействие между психическата и емоционалната дейност, и дихателния про­цес. Когато изпитваме емоционално спокойствие, ди­шането става по-ритмично, по-леко и по-бавно, а при напрегнатост дихателният ритъм е накъсан, неравен и повърхностен. След емоционален шок дъхът „секва", дишането става почти конвулсивно. Когато сме съсре­доточени, дишаме леко и неусетно, но когато съзнание­то блуждае, процесът на дишане става неравномерен. Следователно ползата от превъзпитанието на ди­шането е както психологическа, така и физиологична. За да разберем контекста, в който се дават различни­те упражнения, трябва да разгледаме някои обши положения, свързани с механизма на дишане. При нормални условия възрастният човек вдишва от 14 до 17 пъти в минута. При всяко разширяване на гръд­ния кош се осъществява вдишване, при всяко свиване -издишване. При тези две фази през дробовете протича средно 500 куб.см. въздух, като по този начин приблизи­телният обем на вдишвания и издишвания въздух е 8 литра за минута. С количеството въздух, което преминава през дробовете за минута, се определя белод­робната вентилация. Максималното количество въз­дух, което можем да издишаме след дълбоко вдишване, представлява жизнения капацитет, чиято средна стойност е 4-5 литра. Невъзможно е да напълним изця­ло дробовете си със свеж въздух, тъй като в тях винаги остава известно количество, вариращо между 1000 и 1500 куб.см.. Този неизхвърлен навън въздух се нарича остатъчен. Описаните дихателни упражнения не само целят да увеличат жизнения капацитет, но и се отразяват пряко върху възпитанието на въображението и говора. На практика, различните групи упражнения са свързани по-между си и си взаимодействат. Дишането, говорът и движенията влияят върху въображението, което на свой ред оказва влияние върху тях. Определени диха­телни упражнения например имат за цел да облекчат умствената концентрация и би трябвало да бъдат от­несени към възпитанието на въображението. Поради тази взаимообвързаност всички упражнения са номери­рани и по-късно ще бъдат отнесени към определена гру­па в зависимост от предназначението им. Пълно дишане При дишане обикновено пълним само горната част на дробовете. Ако искаме да поемем голямо количест­во въздух, разширяваме значително гръдния си кош. То­зи вид дишане се нарича гръдно дишане. При него диафрагмата има ограничена функция. (Диафрагмата е широк мускул между гръдната и коремната кухина, която играе основна роля при дишането.) При диафрагменото дишане увеличаваме обема на поемания въздух и същев­ременно намаляваме количеството на остатъчния. Владеенето на диафрагмата позволява да подобрим ди­хателния процес, като в същото време то е един от определящите елементи за правилния говор. Повечето хора страдат от дихателна недостатъч­ност. В това ще се убедите лесно чрез следното упражнение - седнете удобно и поставете ръцете си на кръс­та, като палците са над тазовите кости, а останали­те пръсти следват линията на кръста, докато се срещнат зад гърба. Дишайте нормално в това положение и наблюдавайте, дали долните мускули на гърба се разширяват. Липсата на разширяване означава, че дишането ви е недостатъчно.   Упражнение I. Пълно дишане (фиг. 1, 2 и 3) Застанете прави с леко разтворени крака, изправена глава и изнесени назад рамене. Започнете да вдишвате, като разширявате корема, тоест като го изхвърляте напред, докато леко се издуе. Продължавайте да вдишвате, докато дробовете се напълнят, после разширете гръдния кош, при което коремът сам ще се прибере. Ко­гато издишвате, старайте се да свивате леко корема, за да улесните изхвърлянето на остатъчния въздух. Ако желаете да наблюдавате по-добре работата на диафрагмата, легнете по гръб и дишайте няколко ми­нути в това положение. Трябва да дишате без да раз­ширявате гръдния кош и без да движите рамене, разши­рявайки само централната част на торса. Упражнението е предназначено да превъзпита диха­телните навици и служи като основа за други по-сложни упражнения. Може да го изпълнявате неограничен брой пъти всеки ден, докато се превърне в естествен начин на дишане, което, разбира се. е желаната цел. Упражнение 2. Утринно дишане (фиг. 4, 5, б, 7, 8)                       Целта на утринното дишане е да повдигнете умствения тонус, да повишите нивото на съзнание, да нат­рупате енергия за деня и да постигнете хармонично и уравновесено психическо състояние. Упражнението съ­четава дишане и движения - два еднакво важни елемен­та. Движенията трябва да се извършват точно така, както е посочено, защото всяка позиция създава опре­делено психическо състояние. За по-голяма яснота ще разделим това упражнение на пет части, показани на следните диаграми. Част 1: Застанете прави, със затворени очи, събрани пети и разтворени пръсти на краката, изправете гръб, повдигнете глава. Изпънете добре ръце напред, събере­те дланите на височината на стомаха. Върховете на пръстите трябва да се докосват. Част 2: Започнете да вдишвате през носа, като изх­върляте корема леко напред и бавно вдигате двете ръ­це, докато палците достигнат Височината на раменете. Част 3: Продължете движението, Като разтваряте ръцете настрани, докато ги изпънете докрай и малко зад тялото, като в този момент дробовете ви трябва да са изцяло пълни. Част 4: Започнете да издишвате през устата и ед­новременно бавно отпускайте ръцете надолу, докато дланите докоснат бедрата. В това положение дробове­те трябва да са напълно изпразнени. Част 5: Пауза за почивка, преди да повторите цяло­то упражнение отначало. Особено важно е да изпълнявате движенията съвсем точно и да мислите само за това, което вършите. Трябва да синхронизирате вдишването така, че запъл­ването на дробовете да съвпада с края на третата част от упражнението - тоест, със завършването на движението, при което ръцете са изпънати докрай на­зад. Издишването трябва да съвпада с края на четвър­тата част. Цялото упражнение трябва да продължи около десет минути с приблизително 20 пълни вдишвания и издиш­вания. Вдишвайте през носа, а издишвайте през уста­та, като изпускате леко въздуха през полуотворени ус­тни, сякаш свирите с уста. През студените зимни дни може да промените този начин на дишане, като издишвате през носа, за да не простудите лигавицата на носа (вдишвате студен въздух, а издишвате топъл). За тези, които не са привикнали с дихателните упражнения, в началото времето за изпълнение може да се намали до 5 минути, като постепенно се увеличава. Изпълнявайте упражнението прави, за предпочитане на празен стомах преди закуска. Важно е то в никакъв случай да не се превръща в неприятно задължение, стремете се да извлечете от него приятно чувство. На практика приятното чувство се появява спонтан­но, когато забележите, че сте станали по-жизнени и това ви помага да извличате удоволствие от всекидневната си дейност. Ако желаете, може да го повтори­те вечер, за да възстановите загубите от работата.
Следва продължение....,

За предишната част
ТУК
 



Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26077002
Постинги: 14270
Коментари: 18352
Гласове: 24879
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930