Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2010 23:10 - Тибетското евангелие
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 2138 Коментари: 4 Гласове:
2



Тибетското евангелие

 

 Канонически текстове на Новия Завет, но които определено представляват интерес, защото хвър­лят светлина върху непознати моменти от живота на Сина Человечески.

Това са "Тибетското евангелие", публикувано през 1910 г. и представено от Е. Лазарев и

"Евангелие от Петър", ръкопис, открит в Египет и представен от И. Свенцицкая.

 

 

 

ТИБЕТСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ

ЖИВОТЪТ НА СВЕТИ ИСА, НАЙ-ДОБРИЯТ ИЗМЕЖДУ СИНОВЕТЕ ЧЕЛОВЕЧЕСКИ

(С ПРИЛОЖЕНИЕ ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ СВЕТИ ПЕТЪР)

 


 

Манастирът Хемис в Северна Индия, където се съхранява ръкописа на Тибетското евангелие

 

ТИБЕТСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ

(Животът на Свети Иса, най-добрият измежду синовете человечески)

ПРЕДГОВОР

Пътешествайки през 1887 г. из Ладак, Северна Индия, рус­кият журналист Николай Нотович поради счупване на крака бил принуден да остане дълго в будисткия манастир Хемис, близо до град Лех в горното течение на Инд в Кашмир. Пребиваването там му дало възможност да узнае, че в манастирската библио­тека се пазят съчинения за Иисус, написани на тибетски език.

Както съобщава сам Нотович, не е имало единен текст. Разпръснати разкази за Иисус били включени в различни по съдържание ръкописи. С помощта на един от ламите, Нотович ги подредил в хронологическа последователност.

Ламата разказал за запазената в манастира информация за текстовете. Преданията за Иисус били записани в Индия на езика пали в средата на I век от н.е. по разкази на хора, срещали се с Иисус, по времето когато пребивавал в Индия и Непал, и на индийски търговци, поддържали търговски връзки с Йерусалим. Около 200 г. от н.е. палийските ръкописи били пренесени от Непал в Тибет. Впоследствие били преведени на тибетски език в манастира в планината Марбур, близо до Лхаса. Копия от тези преводи в Хемис е видял Нотович.

Друг европеец, който потвърждава съществуването на ръ­кописите, е Николай Рьорих. През 1925 г. по време на централно-азиатската си експедиция, той посетил Ладак. На 19 септември 1925 г. Рьорих записал в дневника си:"... Ние узнахме за автен­тичността на ръкописа за Иисус. В Хемис действително се пази стар тибетски превод от ръкопис, написан на пали, съхраняван в известен манастир, близо до Лхаса... Приказките за фалшификат са разбити... Разбираемо е защо ръкописът се е запазил именно в Хемис. Това е един от най-старите манастири в Ладак, по чудо оцелял при нашествието на монголите”.

Рьорих превел пространни цитати от "Тибетското еванге­лие”. Сравнението им с превода на Нотович показва, че Рьорих е преразказал същото съдържание с други думи.

Рьорих открил още един ръкопис за Иисус, откъси от който поместил в дневника си (този откъс отпечатваме по-нататък). Текстът допълва издадения от Нотович, тъй като той твърде на­кратко споменава за пребиваването на Иисус в Хималаите и Ти­бет, докато приведеният от Рьорих изцяло е посветен на този период. Трябва да се отбележи, че във втория ръкопис, за раз­лика от първия, не се споменава будисткото учение, което от­говаря на историческите данни. В I век от н.е. будизмът още не е бил проникнал в Тибет.

Преди навлизането на будизма, в Тибет била разпростране­на религията бон — недостатъчно изследвана дори в наши дни. Едва през 1967 г. за учените стават достъпни трактати по тази религия, публикувани в Индия. В един от тези трактати се спом­енава за "чудотвореца Есес, от страната Иран", който се появил в "страната Шаншун-Мар" (Северен Тибет). Датата на появя­ването му приблизително съответства на началото на нашето летоброене. В бонската иконография Есес се изобразява вдясно от главния бог. Но и в християнската традиция Христос трябва да седне на престола "вдясно от Отца"! Тук навярно може да се говори за влияние на християнството върху древната тибет­ска религия, едно твърде ранно влияние, тъй като бонската тра­диция се отличава с пълна затвореност. Това прави още по-зна­чително сближаването с "Тибетското евангелие". Разбираемо е и указанието: "чудотворец от страната Иран". Пътят от Йеруса­лим към Тибет минава през Иран.

През 1979 г. руската изследователка Л. В. Шапошникова вижда в манастира Хемис ръкописа на "Тибетското евангелие" със заглавие "Животът на свети Иса, най-добрия от синовете человечески". Тя го отнася към V-VI в. Възможно е тогава да е направено копие на превода от Лхаса за манастира Хемис.

Е. Лазарев

ТИБЕТСКОТО ЕВАНГЕЛИЕ

Глава първа

 

1 Земята се разтресе и небесата заридаха поради великото злодеяние, извършено в страната Израилева.

2 Там току-що измъчваха и убиха великия праведник Иса, в когото се бе вселила душата на Вселената,

3 въплътила се в простосмъртен, за да извърши добро за всички люде и да изкорени лошите помисли.

4 да възобнови в живота мира, любовта към доброто и да върне опозорения от грехове човек към единния и неделим, безгранично и безпределно милосърден Творец.

5 Ето какво разказваха по този повод търговците, пребива­вали в страната Израилева.

 

Глава втора

 

1  Народът Израилев, който живеел на твърде плодородна земя, даваща две жътви в година, и владеещ огромни стада, с греховете си предизвикал гнева на Бога,

2 който му наложил страшно наказание. Отнел земите му, добитъка и цялото му състояние; Израил бил поробен от могъщи и богати фараони, царували по онова време в Египет.

3 Те се отнасяли към израилтяните по-лошо, отколкото с животните, товарели ги с тежка работа и ги сковавали във вери­ги, докато телата им не се покривали с рани. На ранените не давали храна и не им позволявали да подслоняват под покрив,

4  за да ги държат в постоянен страх и да ги лишат от всякакво човешко подобие.

5 При това велико бедствие израилският народ, си спомнил за своя Небесен Покровител, обърнал се към Него, призовавай­ки Неговата милост и милосърдие.

6  В това време в Египет царувал прочут фараон, известен с многобройни победи, натрупани богатства и обширни дворци, издигнати от неговите роби.

7 фараонът имал двама сина, по-младият от които се нари­чал Моса. Мъдри израилтяни го научили на разни науки.

8 Обичали Моса в Египет заради неговата доброта и сьстрадателност, които проявявал към всеки нещастник.

9 Виждайки, че израилтяните дори всред нетърпими стра­дания не се отричат от своя Бог, за да се кланят пред ръкотворните богове на египетския народ,

10  Моса повярвал в техния невидим Бог, който не допускал да се сломят крехките им сили.

11  Израилските наставници ценели усърдието на Моса и често се обръщали към него, молейки го да ходатайства пред своя баща — фараона, за снизхождение към едноверците им.

12 Княз Моса молел своя баща да смекчи участта на нещас­тните, но фараонът само се гневял и заповядвал да увеличават тежестта на страданията, понасяни от неговите роби.

13 Скоро Египет бил сполетян от страшна беда. Чума покосила хиляди — млади и стари, здрави и болни, фараонът вярвал, че неговите богове се обърнали срещу него.

14 Но княз Моса му казал, че Богът на неговите роби сам се застъпил за нещастните и наказал египтяните.

15 Тогава фараонът заповядал на сина си да събере всички роби от еврейското племе, да ги изведе от града и да основе далеч от столицата друг град, където да живее с тях.

16 И Моса повел освободените в името на Бога Израилев евреи и заедно с тях напуснал своя град и египетската земя.

17 Така ги довел до земята, която някога загубили поради греховете си, дал им закони и ги поучавал постоянно да се молят на невидимия Творец, чиято благост е безгранична.

18 След смъртта на княз Моса израилтяните строго съблю­давали неговите закони. Затова Бог ги възнаградил за всички бедствия, на които били подложени в Египет.

19 Тяхното царство станало най-могъщото на света, царете им се прочули с богатството си и продължителен мир се въз­царил всред народа израилски.

 

Глава трета

 

1  Мълвата за славните богатства на Израил се разпрос­транила по цялата земя и съседните народи му завидели.

2 Но Всевишният насочил срещу тях победоносното оръжие на евреите и езичниците не се осмелявали да ги нападат.

3 Но човек не винаги сам се владее, поради което верност­та на израилтяните към техния Бог не продължила дълго.

4 Те постепенно забравили благодеянията, с които той ги обсипал, и само рядко споменавали името му, а за помощ се обръщали към вълшебниците и чародеите.

5 Царе и вождове заменяли дадените от Моса закони със свои. Храмът Божи и богослуженията били занемарени, народът се отдал на наслаждения и загубил първоначалната см чистота.

6 Много векове изминали от Изхода от Египет, когато Бог решил отново да накаже Израиля.

7 Чуждоземци нападали израилската земя. опустошавали полетата, разрушавали селищата, заробвали жителите.

8. Езичници от страната на ромеите се появили откъм море­то. Те покорили евреите и назначили военачалници, които да ги управляват от името на Кесаря.

9 Разрушавайки храмовете, те забранявали на жителите да почитат своя невидим Бог, и ги заставяли да принасят жертви на езическите богове.

10 Благородниците превръщали във войници, жените взема­ли за себе си, а простият народ бил обърнат в робство и хиля­ди били отпратени отвъд морето.

11 Дори децата им изнизвали на острите си мечове. Скоро по цялата израилска страна се чували само ридания и стонове.

12  Ето в такова крайно бедствие те си спомнили за своя велик Бог. Те се обърнали към неговото милосърдие, молейки го да им прости. И нашият Отец със своята неизчерпаема бла­гост чул тяхната молба.

 

Глава четвърта

 

1 Тогава настъпил часът, избран от изпълнения с милосър­дие премилостив Съдник, за да се въплъти в човешко същество.

2  И Вечният Дух, обитаващ царството на пълния покой и висшето блаженство, се възбудил и се проявил за неопределено време от Вечносъщесвуващото,

3 и облечен в човешки образ да посочи начина за съединя­ване с Божественото и за достигане на вечното блаженство;

4 щото със своя пример да покаже как да се постигне нрав­ствена чистота, да се отдели душата от грубата й обвивка, да се достигне съвършенството, необходимо за възкачването в без­крайното Небесно царство, където царува вечното блаженство.

5 Скоро в Израил се родило чудно дете. Сам Бог говорел чрез неговата уста за телесната нищета и величието на душата.

6 Родителите на новороденото били бедни люде, но произ­хождали от род, известен с благочестието си, забравил пре­дишното си величие, за да прославя името на Твореца и да му благодари за изпратените като изпитание нещастия.

7 За награда, че не са се отвърнали от пътя на истината, Бог благословил първородния син на това семейство. Той го назначил за свой избраник и го изпратил да поддържа изпадна­лите в грях и да изцелява страдащите.

8  Божественото дете, на което дали името Иса, почнало от най-ранни години да говори за единния и неделим Бог, убеж­давайки заблудените души да се покаят и да се очистят от греховете, в които са затънали.

9 Отвсякъде идвали да го слушат и се чудели на словата, излизащи от детска уста. Всички израилтяни се съгласявали, че в това дете се е вселил Превечният Дух.

10  Когато Иса навършил 13 години — а на тази възраст всеки израилтянин трябвало да си избере жена —

11  в дома на неговите родители, живеещи от скромен труд, почнали да идват богати и знатни люде, които искали да имат за зет младия Иса, вече прославил се с назидателните си бесе­ди в името на Всемогъщия.

12  Но Иса тайно напуснал родителския дом, излязъл от Йерусалим и заедно с търговци се отправил за Индия,

13 за да се усъвършенства в божественото слово и да изу­чи законите на великия Буда.

 

Глава пета

 

1  По Божия воля на четиринадесет годишна възраст мла­дият Иса се прехвърлил на другия бряг на Инд и се заселил всред арийците в благословената от Бога земя.

2 Славата му се разпространила дълбоко на Север. Когато странствал из земите Пенджаб и Раджпутан, последователи­те на бога Джайна го замолили да се засели при тях.

3 Но той оставил заблудените поклонници на Джайна и се установил в Джагерната, в страната Орсис, където почиват тленните останки на Виаса Кришна. Там белите жреци на Брама му устроили радушен прием.

4 Те го научили да чете и да разбира Ведите, да изцелява с молитви, да проповядва и разяснява на народа свещеното писание, да изгонва от човешкото тяло духа на злото и да му възвръща човешкия образ.

5 Той прекарал шест години в Джагерната, Раджагрих, Бе-нарес и други свещени градове. Всички го обичали, тъй като Иса живеел в мир с вайсите и судрите[1], на които преподавал свещеното писание.

6  Но брамините и кшатриите[2] почнали да му говорят, че великият Пара-Брама[3] им забранил да се докосват до сътворе­ното от неговата утроба и нозе,

7 че на вайсите е позволено само да слушат четенето на Ведите, и то само в празнични дни,

8  а на судоите се забранява да присъстват при четенето на Ведите и дори да поглеждат в тях. Те са длъжни да бъдат вечни роби на брамините, кшатриите и дори на вайсите.

9 "Само смъртта може да ги избави от робство", казва Пара-Брама. "Остави ги и ела да се поклониш с нас на боговете, които ще ти се разгневят, ако не им се подчиниш".

10 Но Иса не слушал думите им, а ходел при судрите, за да проповядва против брамините и кшатриите.

11  Противопоставял се силно, някой да си присвоява право­то да лишава ближните си от човешко достойнство, като казвал: "Богът Отец не прави никаква разлика между своите деца, които са му еднакво скъпи".

12 Иса отхвърлял божествения произход на Ведите и Пураните и поучавал последователите си, че Законът е даден на човека, за да ръководи действията му.

13  "Бой се от своя Бог, превивай коляно само пред него единствен и само нему принасяй в жертва част от придобитото."

14 Иса отричал Тримурта и въплъщенията на Пара-Брама, Вишну, Шива и другите богове и говорел:

15  "Вечният Съдник, Вечният Дух е създал душата един­ствена и неделима. Само тя, сътворена, оживява и се съдържа във всичко.

16 Съществува единствено Той, който желае и твори. Той съществува от вечността, битието му няма край, няма нищо подобно на Него нито в небесата, нито на земята.

17 Великият Създател не споделя властта си с никого, най-малкото с бездушна вещ, както са ви учили, тъй като властва само неговото всемогъщество.

18 Той е пожелал и светът се е появил. С една божествена мисъл е събрал водата и отделил от нея сушата на земята. Той е причина за тайнствения живот на човека, в когото е вдъхнал частица от битието си.

19 Той е подчинил на човека земята, водата и всичко онова, което е създал, като ги запазва в неизменен порядък, опреде­ляйки за всяка вещ точното й съществуване.

20 Божият гняв към човека скоро ще разбие оковите, тъй като забравил своя Създател, е напълнил храмовете с мерзост и тълпата се кланя на твари, които Бог й е подчинил,

21  тъй като, за да угоди на камъни и метал, човек принася в жертва хора, в които се съдържа частица от духа на Всевишния.

22 Човекът унижава работещите с пот на челото, за да угоди на тунеядеца, седнал зад пищна трапеза.

23 Онези, които лишават своите братя от божествено блаженство, ще бъдат лишени от него самите те и брамините и кшатриите ще станат судри, с които Превечният ще бъде винаги,

24 тъй като в Деня на Страшния съд судрите и вайсите ще бъдат опростени за невежеството им, а Бог строго ще накаже със своя гняв онези, които са си присвоили права над тях".

25  Вайсите и судоите били дълбоко удивени и попитали Иса как да се молят, за да не погубят блаженството си.

26 "Не се кланяйте на идоли, тъй като те няма да ви разбе­рат; не следвайте Ведите, където истината е изкривена; не смя­тайте, че винаги сте прави, и не унижавайте ближния си.

27 Помагайте на бедните, поддържайте слабите, не при­чинявайте зло никому, не пожелавайте онова, което нямате, а виждате у другите".

Глава шеста

 

1 Узнали за проповедите на Иса към судрите, белите жреци и воини решили да го премахнат и изпратили слуги да го търсят.

2  Предупреден за опасността, през нощта Иса напуснал Джагернат, добрал се до планините и се заселил в страната на гаутамидите, където се родил великият Буда Сякия Муни, всред народа, кланящ се на единния и величествен Брама.

3 Научил до съвършенство езика пали, праведният Иса се отдал да изучава свещените свитъци на сутрите.

4 След шест години Иса, когото Буда избрал да разпро­странява святото му слово, можел съвършено да тълкува све­щените свитъци.

5 Тогава напуснал Непал и Хималайските планини, спуснал се в долината Раджпутан и се отправил на Запад, проповяд­вайки всред народите за висшето съвършенство на човека,

6 за това, че да се прави добро на ближния е най-сигурното средство да се смириш пред Вечния Дух: "Този, който възвърне първоначалната си чистота", говорел Иса, "получавайки прош­ка за греховете си, след смъртта ще има право да съзерцава величествения образ на Бога".

7 Бродейки из езически земи, Иса поучавал, че поклоне­нието пред видимите богове противоречи на естествения закон.

8  "Тъй като човекът”, казвал той, "не е надарен с дарбата да съзерцава образа на Бога, си създава цяло множество от богове, приличащи на Превечния.

9 Несъвместимо е с човешката съвест да се поставя ве­личието на божествената чистота по-ниско от животните или предметите, направени от ръката на човека от камък или метал.

10 Превечният Законодател е единствен. Няма други бо­гове освен него. Той не разделя света с никого другиго, не беседва с никого за своите намерения.

11 Както бащата би постъпил с децата си, така сам Бог ще съди хората след смъртта им по своите милосърдни закони. Никога той няма да унизи своето чедо, заставяйки душата му да се преселва както в чистилището, така и в тяло на животно.

Следва продължение....




Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
1. ketcakuatl - Хмм....
26.10.2010 00:18
Интересно ми беше но все едно четях приказка. Атеист съм. Това е изконната човешка мечта живота да има смисъл, някой да се грижи за тебе, и ти след смърта да имаш някакъв живот. ВСИЧКИ религии се въртят около това с разни нюанси. Има все пак нещо като вселенски разум, но човешката тъпотия алчност, желание за власт, и безумие ги вкарват в рамки измислени от тях, догми и отричане на всичко което не е по тяхните 'свети писания'. Отврат!!! Сунити, Шиити, Католици, Протестанти, Лютерани и тн. и тн. ВСИЧКИ са прави! Е, НЯМА такъв филм. И Христос е измислен, всьо ета бред...
цитирай
2. strannica - ...
26.10.2010 09:53
Христос не е измислен...измислено е християнството като религия.
цитирай
3. bogolubie - Интересно е,
30.10.2010 15:26
че Иса /Исус/ и Моса /Мойсей/ са имената, които са заложени в Корана.
На преждекоментиращите ще кажа, че аз свидетелствувам за жив и истинен Бог ! Не се учудвам на вашите разсъждения, защото човек, който не е докоснат от Господ и да иска не би могъл да повярва. Това е нормално. Но...онези, които Той е призовал да вървят след Него /образно казано/ са готови на всичко, за да бъдат с Него. Земната любов е нищо пред тази магнетична сила, наречена Христос Иисус /Спасител Помазаник/. Естествено е хората да търсят Бог - Духа. Няма човешки същества, които да не дават почит на Духа. Само че всеки Го усеща и разбира според възможностите си. Никой не може да надскочи себе си, нали?! Нима един стар телевизор "Опера" от първите в България може да приема така и това, както и което могат новите телевизори и т.н. При нашия Господ Иисус Христос, обаче, Той си търси чедата. Затова ни казва, че не ние Него избрахме, а Той нас е избрал. Затова не се сърдете и не се чудете. Само ви казвам, че това е най-хубавото, което може да се случи на човек в земния му живот - да бъде избран от своя Спасител!
Бъдете благословени !!!
цитирай
4. bogolubie - Забравих да кажа и това,
30.10.2010 15:44
че атеизмът също е вид религия. Но в тази религия се отдава почит и идолопоклоничество на човека с главно "Ч". Малко ли служения се правят в негова чест - човека? Но в Свещените писания, в които ние - християните вярваме, пише, че който уповава в човека, е проклет, а който уповава в Бога е благословен. И ние още в този си живот усещаме благословението и от все сърце го желаем на всеки друг. А колко е леко и хубаво на душата, да си сред такива истински вярващи в Христа, не мога да опиша с думи. Навярно такава лекота изпитват летящите птици!
И на вас желая тази лекота и мир в сърцата! Това е чудо!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26124824
Постинги: 14317
Коментари: 18377
Гласове: 24917
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930