Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
07.10.2010 21:28 -
ХипсоСъзнание. Дж. Бейнс. Част 3
ХипсоСъзнание
(техники за постигане на личен успех)
НИСКО НИВО НА СЪЗНАНИЕ: ПРИЧИНИ И СЛЕДСТВИЯ Основна причина за ниското ниво на съзнание е несъмнено недоразвитостта на истинското АЗ. За това допринасят много различни и променливи фактори. Ще ги анализираме, като отново се върнем към нашето определение за Аза:
„Азът е съвкупност от съзнателно рефлективното познание" и „За разлика от Ние, Азът е всичко онова, което е същностно за индивида". За по-голяма яснота ще наричаме ИНДИВИД човек, притежаващ напълно разбито и зряло Аз, а АНТИИНДИВИД - онзи, който притежава само Ние, както ще проличи в следните отношения:
Съзнателно рефлективно познание = Аз = индивид = високо ниво на съзнание.
Несъзнателно познание = Ние = Антииндивид = ниско ниво на съзнание.
Антииндивидът е естествен продукт на пасивното подчинение на моделите за поведение в групата. Поради хедонистичното си отношение този тип човек по принцип избягва да размишлява върху факти и идеи, не-съвпадащи с традиционните схващания. По-лесно е да се оставим да ни води тълпата и да възприемем нейните навици, вкусове и обичаи,отколкото да изградим собствена ценностна скала. Това отношение стига до крайност, когато индивидът живее под диктата на колектива и е неспособен да постигне духовна независимост. По този начин той се превръща в поредното винтче от гигантската машина. Антииндивидът е с ленива мисъл, не обича да се впуска в разумен анализ на нещата, а ако се замисли, то е случайно. Той е неспособен да изгради собствена представа за живота, за човешките отношения, за съществуването на Бог и предпочита да поглъща безропотно догмите, изработени от някоя религия, философско или политическо движение. Такъв човек сляпо приема онова, което твърди или отрича науката. Ако науката твърди например, че телепатията е шарлатанство, той не си прави труда да размишлява върху това. Не поставя и под най-малко съмнение университетските светила и в наивността си приема научната титла като доказателство за безспорна мъдрост. Той живее в постоянен страх от това „Какво ще кажат хората" и определя поведението си според чуждото мнение. Неспособен е да разграничава познанията от Вярванията си и разпалено защитава някаква гледна точка само защото е убеден, че „това е така".
Антииндивидът е едновременно причина и следствие от ниското ниво на съзнание. В механизма на съзнанието обаче е невъзможно да различим чисти причини и следствия, тъй като те се намират в непрекъснато взаимодействие. Следните две твърдения например са еднакво валидни: „Антииндивидът е продукт на ниско ниво на съзнание" и „Ниското ниво на съзнание е следствие от състоянието „антииндивид". Основателно може да зададем въпроса - къде е първопричината? Дали ниското ниво на съзнание е следствие от състоянието „антииндивид" или антииндивидът е следствие от ниското ниво на съзнание?
Всъщност, първопричината е ниското ниво на съзнание. Вече посочихме, че съзнателно рефлективното познание формира зрялото Аз. Тогава как е възможно човек да учи съзнателно и рефлективно, ако няма зряло Аз? Стечението на положителни фактори на средата по време на младостта, наред с някои лични качества, пробужда съзнанието. За съжаление, тези елементи по своя характер са антисоциални и антикултурни, в смисъл че нарушават установените норми. Например, ако едно дете бъде затворено вкъщи, то ще поддържа слаби контакти с връстниците си, ще клони повече към умозрителност и наблюдателност, ще медитира много по-задълбочено върху всичко, което прониква през неговия съзнателен фокус. Такова ранно и широко използване на висшите интелектуални способности формира Аза и той бързо се развива, стига детето да постоянства в анализирането на околния свят. Най-важните елементи за формирането на високо ниво на съзнателност са честите промени и обогатяващите преживявания под ръководството на родители, които умело насърчават инициативата и интелектуалното любопитство на детето.
Използването на специални методи в училище разбира се би осигурило система на обучение, насочена към постигането на високо ниво на съзнание, но това предполага разбиране на явлението „будност" от страна на съответните власти, Които първо трябва сами да я постигнат.
Целта на образователната система е да даде знания на детето, но не и да му позволи да постигне истинско разбиране на тези знания. Детето е принудено да учи сложни елементи, без да се е научило първо да мисли.
Нужно е да уточним някои термини с твърде широк смисъл, за да обясним механизма на придобиване на знанията. Ще дадем на някои думи по-пълно и точно значение, за да ги разграничим от общоприетите, които се оказват неприложими към по-висшите ментални механизми.
„Да знаеш" не значи „да разбираш".
„Да мислиш" не значи „да медитираш".
Човек може да знае без да разбира, но не може да разбира без да знае. Всъщност разбирането е крайната обработка на определена област знания, която позволява да се направят солидни и задълбочени заключения, напълно интегрирани в разума на индивида. Разбирането е съвършена форма на знание. „Да знаеш" е само повърхностно впечатление от данни или информация, повече, или по-малко запечатано в паметта. Човек, който „знае", може да изразява единствено стереотипни понятия, докато онзи, който разбира, може да прави преценки. Антииндивидът „знае", индивидът „разбира".
Известно е, че всеки процес на дълбоко разбиране Ввияе върху интеграцията на определени елементи, които никога не се забравят. Например, правилното разбиране на теорията на относителността поражда в мозъка ясен образ, който е на разположение на индивида във всеки момент. „Знаенето" е ограничено, защото не дава цялостна представа. Разбирането позволява да се направят сравнения и да се установят отношения, които ще допринесат за задълбочаване, разширяване и усъвършенстване на понятията.
„Да мислиш не значи да медитираш". Да мислиш и да медитираш не е едно и също. В тази книга медитацията се разглежда като процес на дълбоко разбиране, извършващо се в състояние на будност, по-високо отколкото обикновено. Всички хора мислят, но много малко медитират. В нормалната си проява мисълта е объркана, хаотична и случайна дейност, при която индивидът зависи и е увлечен от въображението. Би могло да се каже, че той „не мисли", а е „принуден да мисли". „Мислещият" е подвластен на предразсъдъците и вярванията си, на емоционалните, инстинктивните и страстните състояния.
От друга, медитацията предполага по-висша мозъчна дейност, при която индивидът упражнява доброволно, целенасочено и съзнателно способността си да разсъждава. Яснотата на ума - качество, което притежават много малко индивиди - е най-важното в акта на „медитация". Невъзможно е „да се мисли" ясно. Знаем, че обичайното умствено състояние на човека е повече или по-малко смътно, объркано и разпокъсано, дори когато се прилага за интелектуално решаване на някои неизвестни.
Накратко, „мисленето" е синоним на „знаенето", а „медитацията" - на „разбирането".
На пръв поглед логиката ни предоставя необходимите елементи за резултатно мислене. За съжаление тя не може да ни помогне да поправим грешките, дължащи се на деформирани понятия поради липса на достатъчно и правилни наблюдения. Във всекидневието мисленето ни се опира на неопределени и неясни понятия. В действителност мисълта ни може да достигне до пълна яснота само по изключение.
Липсата на контрол върху интелектуалните способности е една от основните причини за ниското ниво на съзнание.
Друга такава причина е явлението „идентификация". Идентификация настъпва, когато съзнанието ни е погълнато от някаква идея, когато е приковано към някакво външно или вътрешно явление или е привлечено от зрителни или звукови образи и движения с конкретен характер.
Да си представим съзнанието като гумена топка, прикрепена към челото. При идентификация съзнанието, което може да е на по-ниско или по-високо ниво, се привлича или отблъсква от някакъв външен предмет. Да допуснем, че индивидът се е разположил удобно в креслото квъщи и не прави нищо особено. Изведнъж някой хвърля камък и стъклото на прозореца се счупва.
Мигновено гумената топка (съзнанието) се проектира върху случилото се и се връща обратно със сетивно съобщение, което остава неразтълкувано и неразбрано, тъй като индивидът е „несъзнателен" - тоест, способността му за преценка временно е изтрита. Поради тази причина той силно се стряска, тъй като не може да се върне към съзнателност преди да получи сетивния сигнал. Тук имаме типичен случай на идентификация, или проектиране на Аза. Индивидът става част от самото явление, като го изпитва с особена сила. С други думи той се слива с явлението „счупване на стъклото". Идентификацията превръща човека от зрител в действащо лице и той лесно губи равновесие.
В обикновения живот непрекъснато се сблъскваме с проблеми и събития, които не ни засягат пряко, но ни разтърсват с голяма емоционална сила. Колкото по-голяма е степента на идентификация с определен проблем, толкова по-развълнувани сме.
Да вземем един прост пример - виждаме на улицата да лежи в безсъзнание припаднал човек. Това ни смущава до известна степен. Нека сега предположим, че припадналият е член от семейството ни. В този случай вероятно ще се почувстваме дълбоко разтърсени, тъй като идентификацията ще бъде много по-силна поради емоционалните връзки.
Колкото по-„неидентифицирани" сме с дадена ситуация, толкова по-ясно можем да разсъждаваме. Сравнително лесно е например да посъветваме приятел как да реши проблем, който той самият не може ясно да види поради пълната си идентификицаия с него, тъй като той се е отъждествил напълно с него, докато за нас причините са очевидни. Ако обаче този проблем е наш, сигурно няма да можем да намерим подходящо решение. Като разберем явлението „идентификация". можем да намерим ключ за постигане на душевно спокойствие, а в следващите глави ще обсъдим методи, насочени към тази цел
Виждаме, че при формирането и запазването на ниско ниво на съзнание съществува един порочен кръг, тъй като то поражда определени психически състояния, които на свой ред държат индивида в сънно състояние. Вътрешните конфликти пораждат и поддържат у него ниско ниво на будност, като го отдалечават от действителността. Комплексите, отчаянието, депресиите и неврозите са смъртни врагове на съзнанието.
Навиците издигат истинска бариера пред постигането на високо ниво на будност, тъй като снижават съзнателното внимание, необходимо за извършване на нашите действия.
Неспособността да се събудим в основата си е разстройство на мозъчните и умствени функции. Не съществува нормален човек в идеалния смисъл на думата - всички хора са повече или по-малко повлияни от принудителни импулси. Всяко нервно разстройство е умствено смущение, а всяко умствено смущение разстройва нормалното функциониране на мозъка.
Обикновено разумът би трябвало да помогне на индивида да контролира състоянията, свързани с негативните емоции и изкуственото напрежение. Виждаме обаче, че високоинтелигентните хора нямат по-голям самоконтрол отколкото хората с по-нисък коефициент на интелигентност.
Често сънното състояние (ниско съзнателно ниво) е продължение на зародишния стадий - детето спи и се чувства удобно и закриляно от майката. Травмата на раждането, причинена от рязкото отделяне от майката, често остава и в зрялата възраст и може да задържи на инфантилно ниво широки аспекти на личността. Такъв индивид никога не достига зрелост и вечно търси заместител на образа на майката.
Хора с бедна на нюанси и преживявания личност не-рядко са по-уравновесени и стабилни.
Човекът с ниско ниво на съзнание по необходимост страда от изкуствено засилено нервно напрежение, липсва му самоконтрол, изпитва умора, не може да се съсредоточава, има ниска производителност и тъй нататък.
За предишната глава ТУК
Следва продължение...
(техники за постигане на личен успех)
НИСКО НИВО НА СЪЗНАНИЕ: ПРИЧИНИ И СЛЕДСТВИЯ Основна причина за ниското ниво на съзнание е несъмнено недоразвитостта на истинското АЗ. За това допринасят много различни и променливи фактори. Ще ги анализираме, като отново се върнем към нашето определение за Аза:
„Азът е съвкупност от съзнателно рефлективното познание" и „За разлика от Ние, Азът е всичко онова, което е същностно за индивида". За по-голяма яснота ще наричаме ИНДИВИД човек, притежаващ напълно разбито и зряло Аз, а АНТИИНДИВИД - онзи, който притежава само Ние, както ще проличи в следните отношения:
Съзнателно рефлективно познание = Аз = индивид = високо ниво на съзнание.
Несъзнателно познание = Ние = Антииндивид = ниско ниво на съзнание.
Антииндивидът е естествен продукт на пасивното подчинение на моделите за поведение в групата. Поради хедонистичното си отношение този тип човек по принцип избягва да размишлява върху факти и идеи, не-съвпадащи с традиционните схващания. По-лесно е да се оставим да ни води тълпата и да възприемем нейните навици, вкусове и обичаи,отколкото да изградим собствена ценностна скала. Това отношение стига до крайност, когато индивидът живее под диктата на колектива и е неспособен да постигне духовна независимост. По този начин той се превръща в поредното винтче от гигантската машина. Антииндивидът е с ленива мисъл, не обича да се впуска в разумен анализ на нещата, а ако се замисли, то е случайно. Той е неспособен да изгради собствена представа за живота, за човешките отношения, за съществуването на Бог и предпочита да поглъща безропотно догмите, изработени от някоя религия, философско или политическо движение. Такъв човек сляпо приема онова, което твърди или отрича науката. Ако науката твърди например, че телепатията е шарлатанство, той не си прави труда да размишлява върху това. Не поставя и под най-малко съмнение университетските светила и в наивността си приема научната титла като доказателство за безспорна мъдрост. Той живее в постоянен страх от това „Какво ще кажат хората" и определя поведението си според чуждото мнение. Неспособен е да разграничава познанията от Вярванията си и разпалено защитава някаква гледна точка само защото е убеден, че „това е така".
Антииндивидът е едновременно причина и следствие от ниското ниво на съзнание. В механизма на съзнанието обаче е невъзможно да различим чисти причини и следствия, тъй като те се намират в непрекъснато взаимодействие. Следните две твърдения например са еднакво валидни: „Антииндивидът е продукт на ниско ниво на съзнание" и „Ниското ниво на съзнание е следствие от състоянието „антииндивид". Основателно може да зададем въпроса - къде е първопричината? Дали ниското ниво на съзнание е следствие от състоянието „антииндивид" или антииндивидът е следствие от ниското ниво на съзнание?
Всъщност, първопричината е ниското ниво на съзнание. Вече посочихме, че съзнателно рефлективното познание формира зрялото Аз. Тогава как е възможно човек да учи съзнателно и рефлективно, ако няма зряло Аз? Стечението на положителни фактори на средата по време на младостта, наред с някои лични качества, пробужда съзнанието. За съжаление, тези елементи по своя характер са антисоциални и антикултурни, в смисъл че нарушават установените норми. Например, ако едно дете бъде затворено вкъщи, то ще поддържа слаби контакти с връстниците си, ще клони повече към умозрителност и наблюдателност, ще медитира много по-задълбочено върху всичко, което прониква през неговия съзнателен фокус. Такова ранно и широко използване на висшите интелектуални способности формира Аза и той бързо се развива, стига детето да постоянства в анализирането на околния свят. Най-важните елементи за формирането на високо ниво на съзнателност са честите промени и обогатяващите преживявания под ръководството на родители, които умело насърчават инициативата и интелектуалното любопитство на детето.
Използването на специални методи в училище разбира се би осигурило система на обучение, насочена към постигането на високо ниво на съзнание, но това предполага разбиране на явлението „будност" от страна на съответните власти, Които първо трябва сами да я постигнат.
Целта на образователната система е да даде знания на детето, но не и да му позволи да постигне истинско разбиране на тези знания. Детето е принудено да учи сложни елементи, без да се е научило първо да мисли.
Нужно е да уточним някои термини с твърде широк смисъл, за да обясним механизма на придобиване на знанията. Ще дадем на някои думи по-пълно и точно значение, за да ги разграничим от общоприетите, които се оказват неприложими към по-висшите ментални механизми.
„Да знаеш" не значи „да разбираш".
„Да мислиш" не значи „да медитираш".
Човек може да знае без да разбира, но не може да разбира без да знае. Всъщност разбирането е крайната обработка на определена област знания, която позволява да се направят солидни и задълбочени заключения, напълно интегрирани в разума на индивида. Разбирането е съвършена форма на знание. „Да знаеш" е само повърхностно впечатление от данни или информация, повече, или по-малко запечатано в паметта. Човек, който „знае", може да изразява единствено стереотипни понятия, докато онзи, който разбира, може да прави преценки. Антииндивидът „знае", индивидът „разбира".
Известно е, че всеки процес на дълбоко разбиране Ввияе върху интеграцията на определени елементи, които никога не се забравят. Например, правилното разбиране на теорията на относителността поражда в мозъка ясен образ, който е на разположение на индивида във всеки момент. „Знаенето" е ограничено, защото не дава цялостна представа. Разбирането позволява да се направят сравнения и да се установят отношения, които ще допринесат за задълбочаване, разширяване и усъвършенстване на понятията.
„Да мислиш не значи да медитираш". Да мислиш и да медитираш не е едно и също. В тази книга медитацията се разглежда като процес на дълбоко разбиране, извършващо се в състояние на будност, по-високо отколкото обикновено. Всички хора мислят, но много малко медитират. В нормалната си проява мисълта е объркана, хаотична и случайна дейност, при която индивидът зависи и е увлечен от въображението. Би могло да се каже, че той „не мисли", а е „принуден да мисли". „Мислещият" е подвластен на предразсъдъците и вярванията си, на емоционалните, инстинктивните и страстните състояния.
От друга, медитацията предполага по-висша мозъчна дейност, при която индивидът упражнява доброволно, целенасочено и съзнателно способността си да разсъждава. Яснотата на ума - качество, което притежават много малко индивиди - е най-важното в акта на „медитация". Невъзможно е „да се мисли" ясно. Знаем, че обичайното умствено състояние на човека е повече или по-малко смътно, объркано и разпокъсано, дори когато се прилага за интелектуално решаване на някои неизвестни.
Накратко, „мисленето" е синоним на „знаенето", а „медитацията" - на „разбирането".
На пръв поглед логиката ни предоставя необходимите елементи за резултатно мислене. За съжаление тя не може да ни помогне да поправим грешките, дължащи се на деформирани понятия поради липса на достатъчно и правилни наблюдения. Във всекидневието мисленето ни се опира на неопределени и неясни понятия. В действителност мисълта ни може да достигне до пълна яснота само по изключение.
Липсата на контрол върху интелектуалните способности е една от основните причини за ниското ниво на съзнание.
Друга такава причина е явлението „идентификация". Идентификация настъпва, когато съзнанието ни е погълнато от някаква идея, когато е приковано към някакво външно или вътрешно явление или е привлечено от зрителни или звукови образи и движения с конкретен характер.
Да си представим съзнанието като гумена топка, прикрепена към челото. При идентификация съзнанието, което може да е на по-ниско или по-високо ниво, се привлича или отблъсква от някакъв външен предмет. Да допуснем, че индивидът се е разположил удобно в креслото квъщи и не прави нищо особено. Изведнъж някой хвърля камък и стъклото на прозореца се счупва.
Мигновено гумената топка (съзнанието) се проектира върху случилото се и се връща обратно със сетивно съобщение, което остава неразтълкувано и неразбрано, тъй като индивидът е „несъзнателен" - тоест, способността му за преценка временно е изтрита. Поради тази причина той силно се стряска, тъй като не може да се върне към съзнателност преди да получи сетивния сигнал. Тук имаме типичен случай на идентификация, или проектиране на Аза. Индивидът става част от самото явление, като го изпитва с особена сила. С други думи той се слива с явлението „счупване на стъклото". Идентификацията превръща човека от зрител в действащо лице и той лесно губи равновесие.
В обикновения живот непрекъснато се сблъскваме с проблеми и събития, които не ни засягат пряко, но ни разтърсват с голяма емоционална сила. Колкото по-голяма е степента на идентификация с определен проблем, толкова по-развълнувани сме.
Да вземем един прост пример - виждаме на улицата да лежи в безсъзнание припаднал човек. Това ни смущава до известна степен. Нека сега предположим, че припадналият е член от семейството ни. В този случай вероятно ще се почувстваме дълбоко разтърсени, тъй като идентификацията ще бъде много по-силна поради емоционалните връзки.
Колкото по-„неидентифицирани" сме с дадена ситуация, толкова по-ясно можем да разсъждаваме. Сравнително лесно е например да посъветваме приятел как да реши проблем, който той самият не може ясно да види поради пълната си идентификицаия с него, тъй като той се е отъждествил напълно с него, докато за нас причините са очевидни. Ако обаче този проблем е наш, сигурно няма да можем да намерим подходящо решение. Като разберем явлението „идентификация". можем да намерим ключ за постигане на душевно спокойствие, а в следващите глави ще обсъдим методи, насочени към тази цел
Виждаме, че при формирането и запазването на ниско ниво на съзнание съществува един порочен кръг, тъй като то поражда определени психически състояния, които на свой ред държат индивида в сънно състояние. Вътрешните конфликти пораждат и поддържат у него ниско ниво на будност, като го отдалечават от действителността. Комплексите, отчаянието, депресиите и неврозите са смъртни врагове на съзнанието.
Навиците издигат истинска бариера пред постигането на високо ниво на будност, тъй като снижават съзнателното внимание, необходимо за извършване на нашите действия.
Неспособността да се събудим в основата си е разстройство на мозъчните и умствени функции. Не съществува нормален човек в идеалния смисъл на думата - всички хора са повече или по-малко повлияни от принудителни импулси. Всяко нервно разстройство е умствено смущение, а всяко умствено смущение разстройва нормалното функциониране на мозъка.
Обикновено разумът би трябвало да помогне на индивида да контролира състоянията, свързани с негативните емоции и изкуственото напрежение. Виждаме обаче, че високоинтелигентните хора нямат по-голям самоконтрол отколкото хората с по-нисък коефициент на интелигентност.
Често сънното състояние (ниско съзнателно ниво) е продължение на зародишния стадий - детето спи и се чувства удобно и закриляно от майката. Травмата на раждането, причинена от рязкото отделяне от майката, често остава и в зрялата възраст и може да задържи на инфантилно ниво широки аспекти на личността. Такъв индивид никога не достига зрелост и вечно търси заместител на образа на майката.
Хора с бедна на нюанси и преживявания личност не-рядко са по-уравновесени и стабилни.
Човекът с ниско ниво на съзнание по необходимост страда от изкуствено засилено нервно напрежение, липсва му самоконтрол, изпитва умора, не може да се съсредоточава, има ниска производителност и тъй нататък.
За предишната глава ТУК
Следва продължение...
Следващ постинг
Предишен постинг
...лъскаш ябълки или ботуши докато някой чичо ти завещае 1 000 000 долара...И ставаш човек.Ако никой не ти завещае нищо - сори...ни телепатични сеанси,нито хипсо съзнание (ако нямаш достъп до някои СРС - та ).
цитирай