ХипсоСъзнание
(техники за постигане на личен успех) Джон Бейнс
ПРЕДГОВОР Бързите социални, политически и технологически промени в съвременния свят с нищо не ни помагат, ко­гато се стремим да извлечем някакъв смисъл от пъст­рата картина на живота. Зад всички трудности, кои­то срещаме по житейския си път в търсене на „отговора", се крие един-единствен основен факт, причина за безброй ненужни недоразумения, нещастия, страдания и разочарования. Този факт е ниската будност на човека.
Тъй като съзнанието ни непрекъснато се лута между бъдещи тревожни събития, които още не са настъпили и вече минали изживявания, които не могат да се про­менят, ние живеем в нещо като полусън и ни е отнето самото „битие". Неограниченият потенциал на човешкия дух е вкаран в рамките на тясна замръзнала програ­ма. Тя ни държи в плен чрез лошото образование, лоши­те навици и диктата на обществото, което насърчава ненужното бързане, повърхностното мислене, стремежа към лесни удоволствия и бягството от истинския живот. Неусетно попадаме в духовен капан, който все по-бързо ни отдалечава от единствената съществена реалност - настоящия момент.
Тази книга е само пътна карта, ръководство, което ще ви даде по-дълбоко разбиране на себе си и на света около вас. Всичко в нея е с главно практическа насоче­ност. Колкото по-искрени са усилията и желанието ви да получите повече от живота, толкова по-голяма пол­за ще извлечете.
Ако представените тук идеи ви развълнуват и ако сериозно изпълнявате упражненията за ХипсоСъзнание, пред вас ще се разкрият непознати до този мо­мент светове. Този процес на „събуждане" е пътуване към самопознанието. Щом веднъж съберете смелост и направите първата крачка, може само да спечелите, а няма да загубите друго освен препятствията по пътя ви към успеха, душевното спокойствие и дълбокото разбиране на това какво означава ДА ЖИВЕЕШ...

СЪВРЕМЕННИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВАТА БОЛЕСТ
Обществото е устроено като добре организирано цяло, в което всеки индивид дава своя принос и изпълня­ва някаква роля. Развитието на цивилизацията е довело до постепенно решаване на проблемите по прехрана­та, които в минали епохи са били толкова остри. Пра­вителствените институции са поели управлението на живота на групата, затова сега индивидът живее спо­ред правилата на цивилизацията. До известна степен светът изглежда такъв, какъвто всички мислят, че трябва да бъде от гледна точка на прогреса. Съвремен­ният човек се гордее с цивилизацията си, доволен е от стадното си съществуване и се смята за покорител на света, като нито за миг не поставя под съмнение тези свои разбирания.
Погълнати във всекидневието си, ние рядко се замис­ляме за дългия и труден път на човешката цивилизация до наши дни. Както е известно, „обществото" е творение на човека и се основава на постепенното му адап­тиране към Природата. Това адаптиране го е довело до създаване на цивилизацията и изграждане на определе­ни навици, практики и обичаи, тоест до създаване на установени и постоянни форми на колективно поведение. Обичаите, традицията и общественото мнение са могъщи формиращи фактори на личността. Поради специфичното си неуловимо естество тези фактори имат силно влияние върху поведението, характера, физическото и психическо развитие на индивида. В процеса на учене и развиване на интелигентността си човекът е принуден да се приспособи към „обществото", да спазва предписанията на морала и институциите и да се подчини на изискванията на цивилизацията. За да постигне тази адаптация, той трябва да използва ин­телигентността си, за да мисли, анализира, разсъждава и разбира, да стигне до определени изводи или да взе­ма „решения", определящи личното му поведение.
Човек зависи, живее и функционира в „обществото", затова приспособяването му към него е абсолютно не­обходимо и се явява като задължителен и желан еле­мент на самоопределянето му. Онези, които не се адап­тират, се лишават от облагите на живота в общест­вото.
Ето защо общественият организъм придобива поч­ти пълно, граничещо с божественото всемогъщество, където не се допуска възможност за грешка или несъг­ласие. Не можем да си представим съвременния човек, откъснат от някаква социална група. Всъщност, смя­та се за желателно и похвално да се придържаме към нормите на поведение, предписани от нашата цивили­зация и да жадуваме да опознаем културата й.
Тази структурна организация, където всяка част въздейства върху цялото и на свой ред се влияе от него, довежда индивида до изместване и проектиране на Аба Индивидуалното Аз се поглъща и асимилира от „голя­мото обществено Аз". Когато индивидът казва „аз", всъщност има предвид „ние". Идентификацията с гру­пата води до редица много интересни явления, някои от които са полезни за отделния човек, а други му вре­дят.
Сред вредните последици за самоличността на инди­вида тук ще засегнем само онези, които произтичат от липсата на разсъждаващо, зряло, разумно и възраст­но Аз.
Забележителна е липсата на разсъждаващо Аз в съв­ременния човек - вместо него той притежава стерео­типно Аз, неизбежен продукт на социалната дисоциация. Това „социално-индивидуално Аз" винаги попада под принудителното въздействие на колективното по­ведение и мислене, които са втъкани в самата му същ­ност.
Общият показател за съвременния човек е липсата на самоконтрол в най-широк смисъл. Липсата на самоконтрол води до неспособност на човешката машина, по-специално на мозъка да функционира адекватно, както и до невъзможност за пълно използване на менталните способности, трудно поддържане на добра физическа и умствена форма, недоволство, тревога, дезори­ентация и хронично състояние на ниска и объркана ментална дейност.
Индивидът точно записва и отразява местните и глобални колективни реакции. Той е само винтче в ог­ромния и сложен обществен механизъм. Всяко движение на машината влияе незабавно върху това винтче, наречено човек.
Все по-бързият ритъм на прогреса го принуждава да се стреми непрекъснато към технологическо, икономическо и културно усъвършенстване. Всекидневният жи­вот става все по-сложен и хаотичен. Човекът е прину­ден да използва всеки ден, всеки миг, за да произвежда повече и така да поддържа определен социален и икономически стандарт. Колкото по-сложен става живо­тът, толкова по-големи са изискванията на колектива към индивида. Например, ако се стреми към определен вид работа, той трябва да има все по-висока академична подготовка. Колкото по-висока е тази подготовка, толкова по-строг е подборът на човешкия материал. Всекидневието е борба за оцеляване и за по-висок об­ществен и икономически стандарт. Съвременният човек е завладян от чувството, че трябва да се бърза.
Той живее прекалено бързо и мисли повърхностно. Ето защо той е неспособен да използва по подходящ начин ценните качества, с които е надарен. Интелигент­ността му не е достатъчна, за да избегне нервното напрежение, песимистичните мисли и разрушителните емоции. Често волята не му помага да превъзмогне вредните навици ида постави страстите си под конт­рол. Той често губи преценка и не може да види истина­та зад привидното, неспособен е да се освободи от не­гативните влияния, произтичащи от колективното емоционално и психологическо състояние.
Наблюдаваме колективна мания за скорост - иконо­мическа психоза, която поражда неотложното усилие да посрещнем високите изисквания на обществото.
Болестта на нашата епоха е ненормално увеличено­то нервно напрежение, а размерът на последиците все още трудно може да се определи. Нервното напрежение е основна причина за сърдечносъдовите болести, нерв­ните и психически разстройства и психосоматичните заболявания.
Това е болест на съвременността в смисъл, че се дължи на специфични за времето фактори. Причините са нарастващата хаотичност и сложност на живота, непропорционалното развитие на цивилизацията, уско­реният напредък на науката и техниката, трескавата активност и пренаселеност на големите градове, бор­бата за живот, скоростта на съобщенията, музиката и шумът, несигурното бъдеще на човечеството, изоби­лието от реклами и доктрини, липсата на истинско чо­вешко общуване.
Когато говорим за нервно напрежение, всъщност имаме предвид „ненормално увеличено напрежение", тъй като напрежението само по себе си е нормално и необходимо за човешкия живот явление. Нека разгледа­ме подробно причините за напрежението, за да опреде­лим средства, чрез които да избегнем разрушителното им действие.
Нарастваща хаотичност и сложност на живота и непропорционално развитие на цивилизацията
Във всекидневието си индивидът е изправен пред раз­нородни, сложни и променящи се изисквания. Той живее в труден свят и всеки миг трябва да решава някакви проблеми. Всичко се развива толкова бързо, че преди индивидът да се е адаптирал напълно към дадена ситу­ация, тя вече се е променила и той трябва да търси друг подход. Тази сложност и несигурност води до дъл­бока дезориентация. Наличието на толкова много фак­тори често става причина човек да изгуби от погледа си всякакви принципи, опит, идеологии и възгледи.
По света всеки ден се издават хиляди книги, посвете­ни на нови технологии и нови познания. Чудовищната машина на цивилизацията, която човекът сам е създал, сега заплашва да го погълне или най-малкото да го влуди. Скоростта, с която се разбива цивилизацията, да­лече изпреварва човешката способност за възприемане. Тази скорост на промените води до неконтролируемо състояние на колективна тревога и страдание.
Ускорен напредък на науката и техниката
Налага се въпросът дали науката и техниката не напредват по-бързо, отколкото може да понесе инди­видът. Отговорът е очевиден и този напредък може да се превърне в сериозна заплаха за бъдещето, ако не се вземат подходящи мерки за контрол и подготовка. Из­вестно е, че всеки технически напредък принуждава ин­дивида да направи усилие за адаптация, която му отне­ма известно време. Ако промените са прекалено резки и твърде чести, човек не успява да се приспособи с необ­ходимата бързина и изостава. Това напрегнато и неп­рестанно усилие за адаптация поражда тревога, неврози. безпокойство и други разстройства.
Акстивност и пренаселеност на големите градове, борба за живот, музика и шум
Индивидът започва да се чувства роб на вечно забър­заната човешка маса. Всекидневните взаимоотноше­ния с другите го вкарват в остра конкуренция, за да си извоюва по-високо място в обществото. Колективното бързане и хаотичност, типични за големия град, събуждат у него подобна реакция. Нервната му система е подложена на постоянно напрежение поради неспирния грохот на машините и колите, пронизителната музика, шума, многолюдието, грижите на всекидневието.
Скоростта на съобщенията и несигурното бъдеще на човечеството
Пресата и радиото непрекъснато бомбардират ин­дивида с тревожни новини от всички краища на света. В древността повечето всекидневни събития били от­минавани без особено внимание, а съобщенията изисквали месеци и дори години. Днес за съжаление същест­вува подчертано нездрава информационна атмосфера и за „новина" се считат само трагични събития, които са придружени от кръвопролития или най-малкото бу­дят тревога. Това е променило манталитета на широката маса до такава степен, че тя търси именно този тип болезнена информация, която възбужда въображението, като игнорира новините за положителни съби­тия.
Естественият резултат от този вид информация за индивида е подсъзнателна тревожност, което с тече­ние на времето става хронична.
Страшните новини за конфликти в различни части на света и изгледите за световна война карат човека да живее в постоянно вътрешно безпокойство. Този Дамоклев меч е надвиснал над главата на всеки инди­вид.
Излишък от реклами и доктрини
През цялото време индивидът е подложен на обст­рел от търговски реклами, които проникват в личния му живот, целят да завладеят съзнанието му и да насо­чат предпочитанията му към определени стоки и услу­ги. Тъй като са разнообразни и многобройни, тези влия­ния понякога създават дълбоки конфликти в подсъзна­нието и разбира се предизвикват напрежение. По същия начин различните доктрини, политически и религиозни идеологии се стремят да спечелят привърженици и под­лагат съзнанието им на постоянен натиск.
Липса на задълбочено общуване между хората
Животът налага на индивида всекидневно общуване с другите, което на моменти е изключително изморително,особено когато сме в постоянен контакт с невротици. Например, често двама души спорят разпалено за нещо и никога не постигат взаимно разбиране, без да си дават сметка, че и двамата твърдят едно и също нещо, но просто не успяват да си го съобщят.
Освен езиковите различия, има и други фактори, кои­то затрудняват общуването между хората - култур­ните различия, предразсъдъците, догматизмът, политическите и религиозните убеждения и дори личните подбуди. Освен всичко това, общуването с другите изисква огромно психическо усилие, защото индивидът не само трябва да преодолее редица пречки, но често дори не съзнава съществуването им.
Широко известни са много негативни състояния, дължащи се на нервно напрежение, от които страда съвременният човек. Те се проявяват с неясни, неопре­делени и променящи се симптоми. Главоболието, хро­ничната умора, липсата на умствена концентрация, недоволството, безпокойството, депресивните състояния, нервността, тревогата и дезориентацията са често срещани проблеми. Общото във всички тези слу­чаи е нервното напрежение, което води до постепенна загуба на радостта от живота и до намаляване на интелектуалните способности. Освен тези видими прояви, има и други - по-дълбоки, по-сериозни и много по-важни, които се долавят и определят трудно, и точно затова са трайно опасни. Става въпрос за някои реакции на подложеното на напрежение подсъзнание, които чувствително намаляват интелектуалните способ­ности на индивида.
Поради изброените по-горе фактори на напрежение, човек губи самоувереност. Малцина издигнати индивиди имат пълна вяра в себе си. Обикновено човек търси начин да се присъедини към някаква група, където не е принуден да поема голяма отговорност. Други хора се уповават на себе си само привидно, а вътрешно са обзе­ти от латентен страх. Вътрешната сигурност е изключително важна, тъй като е необходимо условие за формирането на зряла и стабилна личност. Страхът и тревогата обаче са латентни състояния на цялото човечество и е трудно да се избегнат.
Най-удобната и най-често срещана умствена нагласа е да се оставим на течението, да следваме правилата на групата и да търсим одобрение от другите за собс­твените си решения. Индивидуалното Аз, което се идентифицира с обществото, заимства всички латен­тни емоционални, ментални и инстинктивни състоя­ния на групата, и ги приема като свои собствени и ва­лидни за себе си. Процесите на наблюдение, рефлективно мислене и логично разсъждение сериозно се огранича­ват поради пасивно подчинение на колективните нор­ми.
За нещастие индивидът обикновено не се съпротив­лява на тенденцията напълно да се идентифицира със социалната среда, а я счита за желана и нормална и вярва, че тя е отличителен белег за интелектуалност, чувствителност, цивилизованост и култура.
Чрез литературата, пресата и киното се издигат в култ насилието, патологичната сексуалност, фатализмът и цинизмът, фалшиви идоли като парите, секса и физическата сила атакуват индивида от най-ранна възраст и изграждат в съзнанието му погрешна ценнос­тна система.
За индивида е невъзможно да постигне пълна реализа­ция, докато не признае и не разбере, че живее не в нор­мален, а в невротичен свят и трябва да се освободи до известна степен, за да изгради собствени норми на по­ведение, собствени идеологически и философски поня­тия след зрял и спокоен размисъл.
Младите хора водят особено объркан живот - те трябва да се движат в един все още непознат свят без необходимата подготовка, да трупат знания преди да са се научили да мислят, да взимат решения преди да са способни да преценяват, да преминат през изпитания­та на наложената им културна и обществена машина. Всъщност младежкият бунт е съвсем естествено явление и изразява стремежа да не се оставиш да те по­гълнат, да изградиш собствен начин на живот, да не приемаш насила и по принуда стереотипни норми и по­нятия.
Вярно е, че и в други епохи е имало напрежение, тре­вога, несигурност, но никога досега водовъртежът на живота не е бил толкова зашеметяващ, никога човешкото същество не е било подложено едновременно на толкова много и различни въздействия.
Голямата човешка дилема - да бъдеш или да не бъдеш - отразява разликата между това ДА БЪДЕШ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕШ ИНДИВИД, да бъдеш зрял човек със собствен вътрешен живот или да си останеш дете, ко­ето страхливо се държи за полата на обществото-майка.
Следва продължение....

Това защо?какво точно се цели?Мисля че с 2 думи ще ми е по-лесно отколкото да чета толкова...