Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2010 23:59 - Диагностика на кармата. С.Лазарев. Глава 7 (последна от тази книга)
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 2587 Коментари: 0 Гласове:
2




За предишната глава ТУК

 Глава VII
  Заключение   Още нашите прадеди са знаели, че духовният живот се гради върху три опорни точки. Първата - това са десетте Божи заповеди, втората - седемте смъртни гряха и третата - трите добродетели. Ако за първата точка ние имаме някаква представа, то не всеки може да изброи седемте смъртни гряха. В Първото послание на Йоан те са дадени в такава последователност: завист, скъперничество, блудство, преяждане, гордост, униние и гняв. Анализирах доколко тези пороци са значими енергетично днес и се получи следната последователност: гордост, преяждане, гняв, скъперничество, униние, завист, блудство. Но светът силно се е изменил за две хиляди години и сега човечеството значително е разширило списъка на греховете и някои от тях са по-тежки, отколкото посочените по-горе. Да разгледаме основните от тях, по-разрушителните, отколкото са били известни на нашите далечни предци. 1. Най-големият грях днес е прекъсване на бременността през петия месец. В процеса на вътреутробното развитие детето в различните фази на бременността преминава пътя на развитие на Вселената и контактува с различни същности: с други светове, с Божественото и най-тясното единство става през петия месец. Състоянието на жената по време на бременността определя много неща в съдбата на бъдещия човек, затова поведението на майката трябва да бъде подчинено на първо място на интересите на детето, а това предполага редица изисквания: - Формиране на духа, духовността на детето става до шес­тия месец, затова жената трябва да бъде ориентирана в това време към божествените чувства: любов, доброта, смирение, милосърдие. Храната трябва да бъде само млечно-растителна, която не пречи на развитието на духа на детето, а в първите два месеца въобще трябва да се сведе до минимума. След шестия месец може да се яде месо, риба: деликатеси - само след седмия месец. Особено отговорен е петият месец, когато детето и Бог са единно цяло. По време на бременността жената трябва да бъде спо­койна и търпелива и не трябва да изпитва обиди и други отри­цателни емоции, трябва спокойно да приема настоящето и да не допуска съжаление за миналото или да бърза към бъдещето. Често измъчващата жените токсикоза е резултат от неп­равилно мислене и мироглед. Много големи енергетични изк­ривявания възникват при отричане на някой от роднините от бъдещото дете и негативно отношение към жената. Това са само най-основните изисквания, неспазването на които може да причини голяма вреда на здравето и съдбата на детето. Много големи изкривявания предизвикват мислите и постъпките, насочени към убиването на божествените чувства в себе си или в друг човек, предателството към любовта в името на материални блага. На трето място днес се намира съжаляването за миналото, настоящето или бъдещето, желанието да се ускорят или забавят събитията, т. е. нарушения, насочени срещу времето. За нарушенията, които са свързани с чувствата на не­навист и обида, грубото отношение към хората, в книгата е казано много, тези нарушения се намират на четвърто място. Трябваше да позвъня в Белгия. Избрах номера на меж­дународната телефонна връзка и чух сърдит глас: Днес няма Белгия - и в слушалката се чу сигналът за сво­бодно без никакви обяснения. Още веднъж избрах номера. Този път спокоен и привет­лив глас ми обясни вежливо, че днес поръчката не може да бъде приета, най-близкият възможен разговор е в пет часа сутринта. Аз благодарих. Гледам полето на първата телефонистка. След нашия разговор то цялото е разсечено и из­кривено, в най-близко време може да си има неприятности и болести, защото моето поле е балансирано и нейната грубост се е върнала обратно, като разрушава нейната полева структура. И колко такива „самоизтезания" си правим всекидневно... Много силни изкривявания на полето възникват при злословие по адрес на живи и неживи обекти. Главното правило на духовната хигиена и нормалното съ­ществуване на биополевите структури на човека е чувството на любов, защото любовта е висша проява на единството, на хармонията на света. Условието за пълноценното съществуване на човека е постоянният духовен ръст, в основата на който трябва да бъде любовта към Вселената, към цялото, и преходът към частите: любовта към родителите, децата и към себе си. Този процес трябва да бъде непрекъснат, пулсиращ от цялото към частите и обратно, тогава той ще съответства на хармонията на света и ще носи на човека радост от живота и здраве. Остана да си спомним за третата опорна точка - добро­детелите, в които „преобладават" тези три: Вяра, Надежда и Любов, но Любовта от тях е най-много. Гореизброените грешки са общи, но има и отделна група от много важни предупреждения за тези, които се привличат на практика от метода на диагностика на кармата. Още веднъж предупреждавам всички ентусиасти: мето­дът е сложен и крайно опасен. Да научиш техниката на пондеромоторното писмо е възможно, но сложността на метода е в това, че неговото техническо използване без висока духовност, без непрекъснат анализ на възникващите ситуации, без пред­пазливост може да доведе до непредсказуеми последствия. Главното е, че методът е опасен не само за слабо подготвения лечител, но и още повече за болния. Има цяла поредица особе­ности и условия, неспазването на които може да нанесе вреда на човека. Негативното и неправилно енергетично въздействие вър­ху живата природа е опасно с бързата си ответна реакция, на неживата - с по-бавните, незабележими, но значително по- разрушителни последствия. Като пример ще дам спомените на един млад човек, който след запознаване с метода решил: „Аз също искам! ...Започнах да диагностирам по метода на Лазарев. Всичко изглеждаше леко и безоблачно. При мен се получава­ше добре и аз бодро пътувах навътре към своята карма, като „поправях недостатъците" и „избавях от пороците". Това ми харесваше. Измени се отношението ми към различните усе­щания, аз анализирах всяка болка в главата и бодеж в кръс­та. Някаква сила ме тикаше напред и аз започнах да се акти­визирам. Реших да затуля всички грехове наведнъж и започ­нах да проследявам поведението на своите предци по години, като си поставих за цел да видя всичките им постъпки, които ми влияят, да си създам моя карма. Навярно това нещо ми даде, но в този процес се оказаха въвлечени жена ми и децата. Когато получавах различни удари за грешките си, заедно с мен страдаха и те. Особено страдаше по-малкият ми син, ко­гото аз много обичам. Аз не можех да разбера защо те отговарят за моите грехове, извършени тази минута. Правех всичко, как­вото можех. Изчиствах, диагностирах, пак изчиствах. Синът ми страдаше по-малко, но изведнъж започнах да получавам удари от жена ми. Това беше нов проблем и аз се хвърлих да го разрешавам. В този момент Лазарев ме предупреди, че в не­умели ръце методът може да влияе зле на околните. Не наме­рих нищо по-добро от това да се обидя. Резултатът беше потресаващ, отнесена беше половината от полето ми, по про­дълговатата плоскост на симетрията лявата половина на полето изчезна. Усещането не беше от приятните, същото беше и с малкия ми син. Бях изплашен. Измъчваше ме тревога за жена ми, за децата, за себе си. Разбрах, че е много просто да умреш, при това с близките и роднините. Лазарев ме извади от тази ситуация. И трябваше да спра тук, но честолюбието ме гонеше по-далеч, „да достигна и да изпреваря" - този лозунг, заучен в детството, ме ръководеше. Започнах да работя с неживата природа, опитвах се да видя неизправности в печатните платки, счупвания в автомобила и т. н. Всеки път след това имаше разрушаване на полето, за човека, неизкушен в енергетиката, ще поясня, че в този вид след три-четири месеца инфарктът е минимумът от това, което може да се случи. Ето как протече моята практика по метода на Лазарев. Работех на практика всеки ден, но нарушенията на законите от моите предци ми се струваха неизчерпаеми и аз исках да вървя все напред и все напред. Неочаквано взеха да се появяват грешки в диагностиката. Диапазонът от физически усещания беше широк, от стягане на главата със стоманена каска в слепоочи­ята и бодежите, които се появяваха на всяко място, до с нищо несравнимото усещане, че над главата ми няма поле. Но най- тежко беше да видя страданията на децата, като знаех, че аз съм виновен за тях и никаква бърза помощ няма да помогне. Да не дава Бог да преживеете всичко това, ако започнете да се занимавате с екетрасензорна диагностика на кармата." С това можем да поставим точка в спомените. Същността на метода не е в техническите разработки, а в развитието на мирогледа и етиката. Най-опасно и недопустимо е потребителското отношение към метода. Не трябва да се на­рушават ритмите на Вселената. Всеки човек, устремен към Божественото, се изпълва с висши енергии и като се върне на Земята, може да ги реализира чрез материални блага. Но ако не са почувствани напълно, ако духовните закони не са стана­ли начин на живот и мироглед, а човек се мъчи веднага да получи материална реализация, то се получава не „раждане на дете", а „прекъсване на бременността". Повишеният праг­матизъм заплашва да се превърне в духовно и физическо безплодие. Когато се старая да обучавам по моя метод, аз подчерта­вам това на първо място. В началото на мен също ми се струваше малко опростен процесът на обучение. За съжаление методът може да бъде овладян само от единици, ако изобщо някой може да бъде научен. Ще дам само един пример за тази сложност, която се проявява във всеки един момент. Аз диагностирам една жена и виждам нейните основни нарушения в миналото й въплъщение. Описвам характера на нарушенията и изведнъж чувствам, че не мога да взема точна информация. След ана­лиза на ситуацията виждам, че степента на преработка на информацията при мен е спаднала до нулата. Значи в моята карма присъстват аналогични нарушения и моето подсъзна­ние изкривява информацията. Необходимо е да се коригира полето ми, преди да продължа диагностиката. Спасява ме това, че аз постоянно мога да контролирам ситуацията и да превърна поражението си в победа, в дадения случай то беше повод за поредното изчистване на моята карма. Аз постоянно контролирам качеството на получаваната информация, за която необходимост много лечители даже и не подозират. Как ми отговори един млад екстрасенс: - Аз винаги питам мога ли да работя или не. - А кой ви отговаря? - Навярно Божественото - последва неуверен отговор. - А вие можете ли да бъдете сигурен в това? Младият човек се смути. - Знаете ли кога получавате чиста и кога изкривена информация? - Отговор не последва. На вашето ниво мнозина се опитват да работят, без да подозират до какво може да доведе това. Механизмът е много прост. За да получи чиста информация, човек трябва да бъде отворен към Божест­веното. С мръсна карма, държейки в едната ръка вилата, а в другата - колата, високо не можеш да полетиш. - Можеш да лекуваш и да получаваш чиста информация само в състояние на затворена карма. - Какво е кармата? Това е механизъм на възмездието за земните дела, затова кармата може да се затвори само като се освободиш чрез душата и тялото си. Лечителите и контактьорите трябва да преминават през периоди на глад и строги пости, да изключат зависимостта си от материалните блага. Истински лечители винаги са били светците и пророците. Кармата на днешното човечество е толкова замърсена, че сега е по-сложно да се затвори, отколкото преди. Тъй като в метода на кармичната диагностика диалектически са свързани съзнанието и подсъзнанието, вярата и знанията, като ги използваме, трябва да мислим, да мислим, да мислим. Застраховането на автора на посочените спомени при опита да работи по моя метод, балансирането на неговите полеви структури е помогнало да се задържи, но оценката му е типична за едностранчивото мислене. Аз ще бъда щастлив, ако след прочита на книгата човек разбере колко е изкривена нашата представа за света и какво трябва да променим в живота си, за да не прибавяме нови проблеми. Сега главното е поне да се спрем на „края". Човек може да блокира своята карма с правилно хранене и поведение, и това е първото, което трябва да направим, защото злото, с което се срещаме всекидневно, се намира в нас самите. В китайската философия срещнах веднъж твърдение, че всеки човек трябва да се чувства спасител на света. В един от съветските учебници по психиатрия аналогично твърдение се разглеждаше като един от първите признаци на параноята. Днес мога да твърдя с увереност, като виждам енергетичното взаимодействие на полетата, че всеки човек, който се стреми към Божественото, активно работи за спасяването на света и е негов спасител. Говорихме, че процесите, ставащи във Вселената, са двойствени. Стремежът към Бога, към изходната точка, от която се е създала Вселената, трябва да върви по пътя на засилва­не на духовността и повишаване на единството на полево равнище, но този процес е невъзможен без засилване на материалната диференциация.  Признаците за развитие на материалния свят са масата, пространството, времето, следователно, развитието на материалния свят трябва да се изразява в увеличаване на масата, пространството и времето. Тъй като времето е свързано с продължителност, основните процеси във Вселената на материално ниво трябва да се свеждат до разширяване на Вселената, което става в днешно време. Следователно условие за развитието и запазването на всеки процес или обект е физическото разделяне с едновременно повишаване на полевото единство. Диференциацията на физическо ниво, т. е. повишаването на потребностите и връзките на тялото с околната среда без духовна предпоставка е обречено на самоунищожение. Диференциацията на тялото е развитие и удовлетворяване на неговите потребности, а това води към разрушаване и гибел, ако не е обусловено от духовно укрепване и развитие. По този начин съвременната цивилизация е въплъщение на духовните търсения, които са преминати от човечеството в предишните хилядолетия, и това определя съотношението на материалното и духовното в света. Ако пренесем този принцип върху един частен случай - търсене на пътища и методи на лечение на съвременно ниво, - тук възможностите на духовното въздействие трябва да се свържат с достиженията на медицината. Трябва да помним, че съвременната медицина никога нямаше да съществува, ако в основата и не стояха хилядолетните търсения в областта на духа и духовното въздействие върху човека, така че нейните достижения са реализация на тези търсения. През последните десетилетия медицината достигна границата, където свършва натрупаният духовен потенциал, и за по-нататъшно развитие трябва да се върнем към изворите, както блудният син, и да осъзнаем, че без разбиране и търсене на причините за болестите по-нататък не можем да се развиваме. Сега трябва да говорим не за противопоставяне на духовното въздействие и традиционната медицина, а за съединяването им със запазване на всички достижения на едното и другото. Болестта е средство за развитие на духа, но нашето несъвършенство не ни позволява да познаем духа до края и да въздействаме върху болестта само по духовен път. Ето защо това, което не е подвластно на нашия днешен несъвършен дух, трябва да направи медицината. Стремежът на медицината към ранната диагностика и профилактиката на болестите е първата крачка в посоката на духовността, тъй като повечето болести започват именно на информационно равнище. В света се натрупват все повече факти, когато духовното въздействие се оказва по-радикално от медицинското. Човечеството бавно, но неотклонно се връща към своя Отец, към духа, към духовността и културата, защото това е единственият шанс за спасение.  


Тагове:   диагностика,


Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 27977460
Постинги: 16075
Коментари: 19278
Гласове: 25965
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31