Блогът на zahariada :: Изумрудените скрижали на Тот атланта. Пети скрижал

За предишния Скрижал ТУК
Обитателят на Унал Често сънувам погребаната Атлантида, изгубена във вековете, които отминаха в нощта. Цикъл след цикъл съществуваха в красота, светлина в мрака на нощта. Могъщ бе по власт на родените на Земята господарят на Унал, Господар на Земята по времето на Атлантида, цар на народите, властелин на мъдростта, Светлина през Сунтал, Страж на Пътя, обитаващ своя Храм, Светлина на Земята по времето на Атлантида. Той, господарят, е от цикъл над нас, живее в тяло като човек, но не като родените на Земята е Той. Знай, о, човеко, че господарят Хорлет никога не е бил един от човешките деца. Далече в миналото, когато Атлантида за пръв път порасна по сила, там се появи един с Ключа на мъдростта, показвайки пътя към Светлината на всички. Показа той на всички хора пътя към достижението, пътя към Светлината, която тече сред хората. Овладя мрака, поведе душата човешка нагоре към висоти, които са едно със Светлината. Раздели той на части царствата, управлявани от децата човешки. Издигна той Храм, построен не от хората. От небето призова той своята същност, отлята и оформена от силата на Итолан във форми, които той построи чрез ума си. Стъпка след стъпка покриваше острова, пространство след пространство израстваше той по мощ. Черен, но не напълно, а тъмен като времепространството, и дълбоко в сърцето му бе Същността на Светлината. Бързо храмът израсна и заживя, излят и оформен от Словото на Обитателя, призован от безформеното във форма. После издигна Той вътре големи помещения, изпълни ги с форми, извикани от небето, изпълни ги с мъдрост, извикана от ума му. Безформен бе той в своя храм, но прие формата на човек. Обитаващ сред тях, но не от тях, странен и твърде различен бе Той от децата човешки. Избра тогава Той от човеците трима, които станаха негов вход. Избра Той тримата от най-възвишените, за да станат негова връзка с Атлантида. Вестители те бяха и носеха съветите му на царете на децата човешки. Създаде Той други и даде им мъдрост; учители станаха те на децата човешки. Остави ги на остров Ундал, за да бъдат учители по Светлина за човеците. Всеки от тези, които бяха така избрани, трябваше да бъде обучаван по пет и десет години. Само така можеше да разбира как да бъде Светлина за децата човешки. Така се създаде Храмът, обиталище за Учителя човешки. Аз, Тот, винаги съм търсил мъдростта, търсил съм в мрака и в светлината. Отдавна в младостта си пътувах по пътя и търсех да добия ново познание. След много усилия един от тримата донесе ми Светлината. Донесе ми заповедите на Обитателя, повика ме от мрака в Светлината. Изправи ме той пред Обитателя, дълбоко в Храма пред големия Огън. Там на великия трон съзрях аз Обитателя, облян в Светлина и огън припламващ. Коленичих пред великата мъдрост и почувствах Светлината да протича през мен на вълни. После чух гласа на Обитателя: - О, мрак, в светлина превърни се. Дълго търси пътя към светлината. Всяка душа на Земята, която разхлаби оковите си, ще бъде скоро свободна от робството на нощта. Издигна се от мрака ти, приближи се по-близо до Светлината на своята цел. Тук ще обитаваш като едно от децата ми, страж на ръкописи, събрани от мъдростта, инструменти на Светлината от отвъдното. Бъди готов да направиш нужното, пазителю на мъдростта, въпреки вековете на мрака, които ще се спуснат бързо върху децата човешки. Живей тук и пий от цялата мъдрост. Пред теб ще се разкрият тайните на мистериите. Тогава отвърнах аз на Господаря на Циклите: - О, Светлина, която се спусна над хората, дай ми твоята мъдрост, та да бъда на човека учител. Дай ми от твоята Светлина, за да бъда свободен. Господарят заговори отново: - Век след век ще живееш в твоята мъдрост. Да, и когато над Атлантида ще минават океански вълни, ще бъдеш изпълнен със Светлината, макар скрита в мрак, готов да дойдеш, когато някой те повика. Върви сега и придобий по-голяма мъдрост. Порасни чрез Светлината до безкрая на Цялото. Дълго живях в Храма на Обитателя, докато накрая не станах Едно със Светлината. После поех по пътя към звездните сфери, поех по пътя към Светлината. Дълбоко в сърцето на Земята следвах пътя, научих тайните както долу, така и горе; научих пътя към Залите на Аменти; научих Закона, който уравновесява света. До скритите помещения на Земята проникнах аз чрез мъдростта си, дълбоко през земната кора по пътя, скрит векове от децата на човеците. Пред мен се разкри още мъдрост, докато не стигнах до ново познание: открих, че всичко е част от едно Цяло, голямо и въпреки това още по-голямо от всичко, което познаваме. Търсих сърцето на Безкрая през вековете. Дълбоки и още по-дълбоки тайни открих. Сега, когато гледам назад през вековете, знам, че мъдростта е безгранична, дори расте през вековете, Едно е с безкрая и по-голяма от всичкото. В древна Атлантида имаше Светлина. Да, мрак също, скрит бе той във всичко. Паднаха от светлината в мрака някои от онези, които се бяха издигнали на висоти сред човеците. Възгордяваха се поради своите познания, гордееха се със своето място сред хората. Дълбоко се ровеха в забраненото, отвориха вратата, която водеше надолу. Искаха да добият още познания, но искаха да ги донесат горе отдолу. Онзи, който се спуска надолу, трябва да има равновесие, иначе е ограничен от липсата на нашата Светлина. Онези отвориха чрез познанията си забранени за хората пътища. Но в своя Храм всевиждащият Обитател лежеше в своето Агванти, чрез което душата му свободно се скиташе из Атлантида. Видя как атлантите с магия си отварят вратата, която щеше да донесе голяма злочестина на Земята. Тогава душата бързо побягна обратно в тялото Му. Изправи се Той от своето Агванти. Повика тримата могъщи вестители. Даде заповеди, които срутиха света. Бързо се спусна Обитателят дълбоко под земната кора в Залите на Аменти. После призова силите, които владееха Седмината Господари; промени равновесието на Земята. Атлантида потъна надолу сред черните вълни. Разби врата, която беше отворена; разби портата, която водеше надолу. Всички острови бяха разрушени с изключение на Унал и част от острова на синовете на Обитателя. Запази ги Той, за да бъдат учители, Светлина по пътеката на родените по-късно, Светлина за по-малките деца на човеците. След това повика мен, Тот, при себе си, и даде ми заповеди какво да направя, казвайки: - Вземи, о, Тот, цялата твоя мъдрост, вземи всичките си ръкописи. Вземи цялата си магия. Тръгни си и запази ръкописите до времето, когато Светлината се увеличи сред хората. Ти трябва да бъдеш светлина през вековете, скрита но въпреки това откривана от просветените хора. Над цялата Земя ти даваме власт Ние, но сме свободни да я дадем или отнемем. Събери сега синовете атлантски. Вземи ги и избягайте при хората от скалните пещери. Отлети до страната на Кхем. После събрах аз синовете атлантски. На космически кораб качих всичките си ръкописи от потъналата Атлантида. Събрах всичките си сили, многото си инструменти с могъща магия. След това се издигнахме нагоре върху крилете на утринта. Издигнахме се високо надрових аз моя космически кораб, очаквайки времето, когато човекът може да бъде свободен. Върху него издигнах знак с форма на лъв и при все това приличащ на човек. Там под изображението още почива моят космически кораб, готов да бъде изваден, ако стане нужда. Знай, о, човеко, че далеч в бъдещето ще дойдат нашественици от дълбокия космос. Тогава се събуди ти, който имаш мъдрост. Извади моя кораб и с лекота победи. Дълбоко под изображението лежи моята тайна. Потърси и намери в пирамидата, която построих. Всяка е ключ за другата. Всяка е портата, която води в Живота. Следвай Ключа, който оставям след себе си. Търси и вратата към живота твоя ще бъде. Търси ти в моята пирамида, дълбоко в прохода, който свършва в стената. Използвай ти Ключа на Седмината и пред теб ще се открие пътят надолу. Дадох ти моята мъдрост. Дадох ти моя път . Следвай пътя, разкрий моите тайни.
Слушай, човеко, мъдростта на магията. Чуй знанието за забравените сили. Много, много отдавна, в дните на първия човек, война започна между мрака и светлината. Хората, които и сега, изпълнени бяха и с мрак, и със светлина, и докато над едни мракът властваше, в душите на други сияеше светлина. Да, стара е тази война, вечният сблъсък между светлината и мрака. Свирепо те борят се през вековете, странни сили използват, скрити за човека. Адепти, с чернилка изпълнени, срещу светлината отново и отново се хвърляха, но светлите винаги побеждаваха нощния мрак. В който и век или място да отидете, със сигурност ще узнаете битката с нощта. Преди много векове Слънцата на утрото слязоха и видяха, че светът с мрак е изпълнен. В това минало време войната започна, незапомнено древната битка между мрака и Светлината.. Мнозина в това време тъй изпълнени с мрак бяха, че в тях светлината едва мъждукаше в нощта. Властелините на мрака стремяха се всичко с техния мрак да изпълнят, търсеха нови и нови в тяхната нощ да притеглят. Яростно противостояха им лъчистите учители, яростно се бореха срещу нощния мрак. Тъмните оковите стягаха, с вериги привързваха човека към нощния мрак. Използваха винаги черна магия, на човека я даваха от силата на мрака; магията с мрак замърсяваше душата на човека. Насила през вековете привързваха хората Братята на мрака, антагонисти на човешките деца. Вървяха те винаги тайно и скрито, видими, но неоткриваеми за човешките деца. Все тъй вървят и работят те в мрак, скрити от светлината в нощния мрак. Тихо и тайно използват те техните сили, поробват и връзват душите човешки. Невидими идват и вървят те невидими. Човекът в своето невежество ги вика отдолу. Мрак е пътят, по който пътуват Тъмните братя, по-тъмни от нощна тъма, около Земята пътуват и влизат в човешките сънища. Сила те имат от мрака около тях други обитатели да извикат отвъд тяхната сфера, мрачни и за човека невидими. В човешкия ум властват Тъмните братя. Около него спускат те булото на тяхната нощ. Докато живи са, душата живее завързана, окована във веригите на Булото на нощта. Могъщи са те в забраненото познание, забранено, понеже с нощта то е едно. Слушай, човеко, и чуй предупреждението мое: Свободен бъди от оковите на нощта. Не придавай душата си на Братята на мрака. Дръж лицето си винаги към Светлината. Не знаеш ли, човеко, че твоята скръб идва само от Булото на нощта? Да, човеко, вземи под внимание предупреждението ми: винаги се стреми нагоре, обърни душата си към Светлината. Защото те знаят много добре, че онези, които са стигнали близо до Слънцето по своята пътека към Светлината, имат голяма и още по-голяма сила да връзват с тъмнина децата на Светлината. Слушай, о, човеко, онзи който идва при теб. Но премери словата му - дали са от Светлина. Защото има мнозина, които крачат в черен блясък и още не са на Светлината деца. Лесно е да вървиш по техния път, лесно е да следваш пътя, по който водят. Но, о, човеко, вслушай се в моето предупреждение: Светлината идва само при онзи, който полага усилия. Труден е пътят, който води до мъдростта, труден е пътят, който води до Светлината. Мнозина ще открият камъни по своя път; и планини, които трябва да изкачат към Светлината. Въпреки това, знай, о, човеко, за онези, които ги преодолеят, свободен ще бъде пътят на Светлината. Но никога не следвай Черните братя. Винаги бъди на Светлината дете. Защото знаеш ли какво, о, човеко, накрая Светлината трябва да победи мрака и нощта да бъде прогонена от Светлината. Чуй, човеко, и запомни моята мъдрост: равна на Мрака е Светлината. Когато мракът бъде прогонен и всички була са свалени, от мрака Светлина ще проблесне. Така както сред хората съществуват Черните братя, така съществуват и Братята на Светлината. Противници са те на Братята на Мрака, опитват се да освободят хората от нощта. Сили имат те могъщи и големи, познават Закона, на който се подчиняват планетите. Винаги работят в ред и хармония, освобождават човешката душа от робството на тъмнината. Те също се движат тайно и скрито. Не са познати за децата на хората. Но трябва да знаеш, че те винаги крачат с теб, показват пътя на децата човешки. Винаги борят се те срещу Братята на Мрака, побеждава и побеждават безкрай. Защото накрая винаги светлината трябва да бъде господар, да прогони нощния мрак. Да, човеко, знай това: винаги до теб крачат Децата на Светлината. Господари са те на мощта на Слънцето, никога невиждани, но въпреки това пазители на хората. Техният път отворен е за всички, отворен за онзи, който иска да върви в Светлината. Свободни са те от черната Аменти, свободни от Залите, над тях неограничено господства Животът. Слънце са те и Господари на утринта, деца на Светлината, за да сияят сред хората. Подобни са на хората, но въпреки това са различни. В миналото те никога не са били разделени. Винаги са били Едно във вечно Единство, през цялото пространство от началото на времето. Те се издигнаха в Единство с единното Цяло, нагоре от първата вселена, формирани и безформени. Дали са на хората тайни, които ще ги пазят и защитават от всякакви вреди. Онзи, който тръгне по пътят на учителите, трябва да бъде свободен от робството на нощта. Трябва да победи безформеното и безличното, трябва да победи призрака на страха. С познания трябва да придобие всички тайни, да измине пътя, който води през мрака, но винаги да пази пред себе си светлината на своята цел. Големи пречки ще среща по пътя, въпреки това ще продължава упорито към Светлината на Слънцето. Чуй, о, човеко, Слънцето е символът на Светлината, която сияе в края на пътя. Сега на теб давам тайните: как да посрещнеш тъмната сила. Да посрещнеш и победиш страха от нощта. Единствено чрез познание можеш да имаш Светлина. Сега ти давам знания, известни на Учителите; знанието, което побеждава всички тъмни страхове. Използвай мъдростта, която ти давам. Бъди господар на Братята на Мрака. Когато при теб дойде чувство, което те притегля по-близо до черната порта, провери сърцето си и разбери дали чувството, което изпитваш, е дошло отвътре. Ако откриеш мрака в твоите собствени мисли, прогони ги от мястото в съзнанието си. Изпрати през тялото си вълна от вибрации, първо неравномерни, а после равномерни, повтаряй ги често докато не се освободиш. Пусни силата на вълните в твоя мозъчен център. Насочвай я на вълни от главата си към краката. Но ако откриеш, че сърцето ти не е потъмняло, бъди сигурен, че към теб е насочена сила. Само чрез познания можеш да я преодолееш. Само чрез мъдрост можеш да се надяваш да бъдеш свободен. Познанието носи мъдрост, а мъдростта е сила. Придобий я и ще имаш власт над всичко. Първо потърси място свързано с мрака. Направи кръг около себе си. Застани изправен в средата му. Използвай тази формула и ще бъдеш свободен. Издигни ръцете си към тъмния космос над теб. Затвори очи и вдишай силата. Призови Духа на Светлината чрез Времепространството със следните думи и ще бъдеш свободен: Изпълни тялото ми с Духа на Светлината. Ела от Цветето, което сияе в мрака. Ела от Залите, където управляват Седмината Властелини. Ще ти изброя аз по име Седмината: Три, Четири, Пет и Шест, Седем, Осем – Девет. По име ги зови да ми помогнат, да ме освободят и да ме спасят от нощния мрак: Унтанас, Куертас, Чиетал и Гояна, Хуертал, Семвета – Ардал. В тяхното име те умолявам, освободи ме от мрака и ме изпълни със Светлина. Знай, о, човеко, че когато си направил това, ще бъдеш свободен от оковите, които те държат, ще отхвърлиш робството на Братята на Нощта. Не виждаш ли, че имената имат силата да освобождават чрез вибрации оковоте, които връзват? Използвай ги при нужда, за да освободиш твоя брат, така че и той да може да се отдели от нощта. Ти, човеко, си помощник на своя брат. Не го оставяй да лежи в робството на нощта. Сега на теб ще дам моята магия. Вземи я и поеми пътя към Светлината. Светлина за теб, живот за теб, Слънце можеш да бъдеш на цикъла по-горе. Храма, оставяйки зад нас тримата и Обитателя, дълбоко в залите под Храма. Надолу под вълните потъна големият Храм, затваряйки пътя към Властелините на Циклите. Но винаги за онзи, който има знания, ще бъде отворен пътят към Аменти. После бързо побягнахме върху крилете на утринта, побягнахме към земята на децата на Кхем. Там с моята сила победих ги и управлявах. Издигнах аз до Светлината децата на Кхем.

Нагоре