Регулиране на обмяната на веществата и поставянето й под контрола на съзнанието
Хранителните вещества постъпват най-напред там, където са нужни. Централната нервна система разширява кръвоносните съдове, водещи към органите, изпратили сигнал за болка. По принципа на най-малкото съпротивление кръвта се устремява нататък. Когато се получи сигнал за болка в ЦНС възникват доста ясни представи за:
- месторазположението на органа в организма,
-  връзката му с най-близките органи и тъкани,
-  степента на опасност, заплашваща целия организъм при евентуално излизане от строя на даден орган,
- характера на болковия сигнал,
-  причините за нарушението,
- възможните последици от това нарушение и така нататък. Благодарение на абстрактното мислене и съзнанието човекът притежава потенциалната способност с помощта на представи да управлява без изключение всички жизнени процеси, протичащи в неговия организъм. Достатъчно е да си представим лимон, за да започне отделяне на слюнка.
Направете следния опит. Легнете по гръб, затворете очи и сложете ръка върху гърдите си, така че да усещате пулсациите на сърцето. Ако в стаята е студено, отвийте голите си крака и изчакайте докато получите сигнал, че краката ви изстиват. Опитайте се да мислите, че ще трябва да потърпите още съвсем малко и краката ви ще се затоплят. После мислено си представете, че се взирате в безбрежната далечина на спокойно море (или безоблачно небе). За известно време задръжте в съзнанието си тези образи, докато не усетите спокойния, сравнително бавен ритъм на сърдечните удари. Когато успеете да фиксирате със съзнанието си този ритъм, си представете, че някой ви гони с намерение да ви набие. Вие бягате, като цялата сила на вашия организъм е вложена в работата на краката ви. Тичате бързо, още по-бързо!
Оказва се, че при пълно отсъствие на обективни външни дразнители и движения на тялото, силата на въображението е в състояние да регулира скоростта на съкращаване на сърдечните мускули. А управляването на притока на кръвта е именно регулиране на обмяната на веществата или поне на една от нейните страни -асимилацията. Достатъчно е да си представим, че някой мускул работи напрегнато и към него с хранителни вещества се устремява кръвта. Мускулът укрепва без всякакви физически упражнения. Мускулът ще се напряга независимо от нашата воля. Получава се любопитна картина - ръцете, които винаги са се подчинявали на волята ви, изведнъж престават да го правят, а сърцето, което винаги е действало "от само себе си", започва да признава вашата власт и да действа според изкуствено предизвиканите представи.   Задържане на прана
Ритмичното дишане с активното участие на съзнанието позволява на йогите да натрупват големи запаси от прана. Но складирането й е не по-малко опасно от складирането на динамит. Нейното внезапно освобождаване може да предизвика бедствие, по-голямо от взривяването на няколко тона динамит. За щастие природата се е погрижила за това човекът, незнаещ правилата за безопасност или недостатъчно зрял в морално отношение, да не може да задържа в своя организъм свръхнормално количество прана. Такъв човек я изразходва на дребно, много бързо, веднъж усетил особения "гъдел" на подобна придобивка. Той не е в състояние да разграничи своите потребности от капризите си, да търпи дори слаба болка, промяна в температурата и т.н.
Задържането на прана е много трудна задача. Подвластно е само на хора с високи морални качества (неразменящи своята енергия срещу бурни емоции), които твърдо знаят какво искат и си дават сметка за последствията от своите желания. Човек, който задвижва своята енергия за лични егоистични цели, в името на печалба, отмъщение или власт няма никога да постигне съществени резултати, колкото и да са съвършени неговите теоретични знания. Причината за това се крие извън сферата на обикновените ни понятия. Тук можем да приведем само следното разсъждение. Егоистът изразходва всичките си сили за дребни нужди, а човекът, който лекува другите, не би похабил напразно даже зрънце от тях. Само така може да се задържи голямо количество прана. Всеки може да натрупа голямо количество енергия, но само морално извисеният би могъл да я задържи. Трябва да станеш достоен за нейното съхраняване. Човекът, обуздал своите страсти, е в състояние да се превърне в проводник на прана от безкрайните й запаси в природата към всеки нуждаещ се.
Централната нервна система (ЦИС), главният и гръбначният мозък отговарят за разпределянето на праната. Към тях от всички точки се стичат постоянно сигнали за болка: "Спешно се нуждая от енергия, загивам!", "Подайте енергия, необходима ми е, за да подобря структурата си !", "Трябва ми енергия, иначе много скоро функциите ми ще бъдат нарушени!" и т.н. Подобни сигнали са представени от различни по своята мощност импулси, позволяващи обективна преценка в каква стенен е необходима енергия на едни или други органи. При човека разпределението според нуждите на организма може и трябва да бъде поставено под контрола на съзнанието. Трябва да управляваме сърдечния ритъм, обмяната на веществата. Трябва да контролираме всичките си мисли и емоции. В противен случай за нас е затворен пътят към висшата биоелектроника, към управлението на машини чрез насочвани от мисълта емоции. Да проследим как съзнанието може да регулира разпределението на прана.
Управляване на процесите за получаване, разпределяне и изразходване на прана
Токовете с висока честота постъпват в организма през "лечебните точки" и по вълноводите на Канарк се предават в дълбочината на организма. Тъй като нервната възбуда се разпространява от тока на действието, то представите ще ни помогнат да бъдем в състояние да насочим не само хранителни вещества към определен участък на тялото, а също да изпратим към него необходимото количество енергия. Тя може да бъде предавана както по нервните влакна, така и по системата Канарк и по кръвно-лимфната система. Желаещият да натрупа енергия в слънчевия сплит трябва да сложи ръка върху тази част на корема си, да събере краката си и да си представи, че праната "се стича" по ръцете и слънчевия сплит, че тече към него от белите дробове при всяко вдишване, че се всмуква от цялото тяло, от всяка клетка и веднага постъпва в слънчевия сплит, след известно време вие действително ще усетите, че нещо се движи и мести във вашия организъм в зададената от съзнанието ви посока.
Когато човек се убеди, че подсъзнателните сфери на ЦНС (рефлексите и инстинктите) не се справят с доставката на достатъчно количество прана за болния орган, би могъл да засили тяхната дейност чрез контрол на съзнанието. За тази цел трябва да сложите ръката си на болното място и да си представяте, представяте... докато не възникне усещане за обективно изместване на енергия в желаната посока.
Пак с помощта на представите натрупаната енергия може да се предаде на друго лице и по този начин то да се излекува от заболявания.
И накрая, най-сложното и "най-свръхестественото" — влиянието върху дейността на жлезите с вътрешна секреция, промяната на външния ни облик чрез съзнателно влияние... Да речем, че не си харесвате лицето. Разглеждайки се в огледалото, вие си пожелавате носът ви да е малко по-така, а очите ви малко по-иначе... Тогава лицето ви би изглеждало примерно така. Във въображението ви изниква собственото ви лице, вие го "виждате" такова, каквото бихте искали да го видите в огледалото... Нататък се получава следното. Въображаемият образ ясно се запечатва в паметта, вие заспивате с "отпечатъка" на образа в мозъка. Достатъчно е с усилия на волята да предизвикате този образ и мускулите на лицето по силата на идеомоторния рефлекс възприемат израза, който съответства на металния образ (а не на естествения, обикновения израз на лицето ви). Въображаемият образ ще доведе до нагаждаме на мускулите на лицето към нов израз, което на свой ред води до допълнителен приток на хранителни вещества. Нататък е съвсем просто -остатъчната деформация довършва започнатата работа.
Като се запасите чрез ритмично дишане с допълнително количество прана, си представете как тази енергия отново излиза от вашия организъм и обхваща цялото ви тяло. Вие се оказвате вътре във затворено във вас поле, което може да отрази предното влияние на друго поле.
При определено напрежение на магнитното поле нечифтосаните електрони в живата тъкан започнат да поглъщат радиовълни. Колкото повече са свободните радикали в белтъка, толкова повече се отразява размерът на резонансното поглъщане. В магнитното поле свободните електрони строго ориентират своите полета по силовите линии на външното поле. Нечифтосаните електрони притежават по-малка степен на свобода и полетата им се ориентират приблизително. Интензивността на поглъщане на радиовълните се оказва пропорционална на степента на подобна ориентация.
Човекът е в състояние да приема радиовълни, модулирани чрез технически средства. Неговата нервна система може да отразява или да компенсира гибелното действие на йонизиращото излъчване. Очевидно образуването на аура става не само като резултат от усилие на волята и не само около организма като цяло, но така също - спонтанно и местно. В процеса на еволюцията живите същества са се приспособили към йонизиращите излъчвания на естествения радиационен фон. Достатъчно е обаче малко да се "прекали" и организмът вече не е в състояние да "смели" излишното количество енергия, тя започна да го руши. Но ето че може да се използват защитните свойства на аурата или да се развива възможността практически моментално да се създават запаси от прана, локализирани в слънчевия сплит. Известно е, че като резултат от радиационното облъчване на организма се отчитат два-три пъти по-малко йонизирани атоми, отколкото атоми във възбудено състояние. Ултравиолетовото излъчване, което съдържа значително по-малко йонизираща енергия, води до възбуждане на атомите - именно това е възбуждането, което може да бъде приемано в качеството му на прана.
За бактериофагите 50% от смъртоносната доза на облъчване е 560 000 рентгена, за бактериите е 300 000, за водораслите е 10 000, за мекотели - 1300, за яйцата на дрозофилата - 150 рентгена. Би трябвало да очакваме, че кривата ще пада и по-нататък с повишаването на степента на организация на живота. Но картината е по-различна - морските свинчета издържат 200 рентгена, мишките -500, зайците -600 (като това са стойности, при които загиват 50% от индивидите). При човека тези данни се различават за отделните индивиди със 100% и се групират при около 400 рентгена, а при животните максималните колебания достигат 25 процента. Абсолютно смъртоносна за човека е дозата от 600 - 800 рентгена. Нейното влияние винаги зависи от настроението на човека. Ако при облъчване областта на слънчевия сплит се защити с оловен екран, действието на радиацията значително намалява. Това означава, че слънчевият сплит е не само склад на енергии, но също е орган, който координира тяхното потребление.
Животът не е само обмяна на вещества, той е и обмяна на енергия. Силовото поле (за разлика от веществото, съдържащо се в определен предмет, който има ограничени размери) е безкрайна величина. Живото същество излъчва и поглъща енергия. По тази причина всички живи същества са свързани органично помежду си от процесите на енергийната обмяна. Живите същества не само зависят от околната среда, но са и част от нея, част от биосферата на планетата.
Хипотеза за общото биомагнитно поле   Въпросът за предаването на енергия с изчезващо малки мощности във вид на токове с високи честоти на значителни разстояния е централен. В глава 1 разгледахме принципната възможност да се предава енергията на живото същество на „произволно далечни разстояния (в пределите на планетата) през всякакви прегради. Б.Б. Кажински в книгата си "Биологичната радиовръзка" лансира предположението, че индуцираната от мозъка вълна, отразяваща действителния ход на протичащите в него процеси, "набира" енергия за сметка на цялата нервна система на организма, по която причина е в състояние да преодолее определено разстояние. Още по-рано през 1924 г. Аркадиев математически доказа, че е невъзможно предаването на възникналата в мозъка енергия в околната среда. Това задълго охлади страстите на привържениците-материалисти на телепатията. Фактите обаче продължаваха да се натрупват и доведоха до излизането на книгата на Кажински. Дори в този случай остава съмнението, че само собствената енергия, излъчвана от даден организъм, може да преодолява разстояния от десетки хиляди километри и при това да оказва определено влияние върху организма или мозъка на друго същество. Но фактите показват, че разстоянието практически не играе никаква роля. Колкото и да е странно понякога дори се наблюдава обратното влияние - пропорционално на разстоянието нараства яснотата на възприятието и степента на устойчивост на телепатичната връзка. Нека отбележим, че КВ , и УКВ, тъй като се разпространяват по права линия, биха образували "мъртва вълна". Но в действителността не наблюдаваме подобни явления. Изкривяването на земната повърхност по никакъв начин не се отразява върху разпространяването на "пси" вълната. Ето още едно противоречие - воден пласт с дебелина 10 см е непреодолима преграда за радиовълните, но перципиентът, намиращ се в подводница на 3000 мили от брега, приема изпратената до него телепагема. Опитите на Бехтерев, Леоптович, Кажински и Дуров показват, че се прекратява връзката щом в клетката на Фарадей се затваря отворът, а заземен метален обръч се оказва непреодолима преграда за вълните, излъчвани от индуктора. Но опитите на Л.Василев доказват, че нито клетката на Фарадей, нито заземен метал, нито оловото могат да бъдат препятствие за разпространението на "пси" вълната. Повечето парапсихолози смятат, че психически не може да се предаде абстрактно понятие. Но книгата на Кажински, както и опитите на Месинг по блестящ начин опровергават това мнение.   Показано бе, че вълната "пси" се разпространява и се отразява от огледални предмети така, както и светлината, че дължината на една вълна "пси" е равна на 1,8-2,1 мм. Нека не се чудим защо сред сериозните учени съществуват две противоположни мнения за природата на телепатията.   Още две мнения       1. Всичко е от Бога и теле патията е нагледно доказателство за това. Светът е без краен, неговият център е навсякъде и никъде, а човекът - слабо и “ограничено” същество, не е в състояние никога да постихне “абсолютния дух”...   Телепатичните явления и тя хната същност са разположе ни извън пространството и вре мето, които възприемаме със своите органи и чувства. Нужни са други представи, други критерии за обективна оценка, за да се изяснят механизмите на тези явления.   2. Човекът, овладял закономерностите на телепатията, става Бог.                                                                             
 “ДЕСНИ” - второто едно “ЛЕВИ” -първото едно

1.   Телепатичните   връзки между   живите   същества   са напълно  обективно  явление, което подлежи на изучаване.
1. Обективността на телепа тичните явления е доста съм нителна.
2.   Материален носител на мисълта е електромагнитното излъчване на  организмите с дължина на вълната до 2 мм.
2.  Дори ако съществува та кава връзка, докато науката не открие съответното поле, което може да бъде регистри рано с точни прибори, вредни и безполезни са всякакви раз говори на тази тема.
3. Телепатичните способно сти могат да бъдат развити, като се подчиняват на конт рол от страна на съзнанието. На телепатията е съдено в бъдеще да играе ролята на трета сигнална система.
3. Даже и да съществуват подобни явления, трябва да ги разглеждаме като нещо атавистично - рано или късно им е съдено напълно да замрат.
4. С помощта на мислено внушение от мозък към мозък могат да бъдат предавани не само усещания, но и думи, фрази, цифри и т.н.
4. С помощта на мислено внушение могат да бъдат предавани само усещания, идващи от първа сигнална система, но не и от втората.
  Отправна точка на хипотезата е положението, че е забелязано действието на човешкия организъм върху потопени във физиологичен разтвор органи на живи същества. Всеки организъм, който получава от околната среда излишно количество прана, се стреми да я усвои с цел да я използва в бъдеще. Всеки жив организъм, независимо от степента му на организация, може да бъде разглеждан като "усилвателна ретранслационна станция", понеже процесът на усвояване на енергията протича с голяма скорост, а нейното получаване е съпроводено с усилване на физиологичните процеси и съответно с отделяне на необикновено големи количества енергия. Когато получава необикновено голямо количество прана организмът започва усилено да работи, спектърът на излъчване (според наблюденията на Кирлиан) се измества към синята част и сигналът за тази усилена работа може да бъде приет от още един, втори, трети или всички живи организми, намиращи се в радиуса на действие на излъчваната енергия. По този начин цялата биосфера в близост до излъчващото същество се възбужда. Тъй като нито един атом не може да се намира във възбудено състояние, получената прана ще бъде излъчвана по-нататък и нейната енергия ще расте пропорционално на разстоянието и плътността на биосферата. Следователно атмосферата засилва електрическите импулси, изпратени от индивида и пространството, и прави възможно практически неограниченото им разпространяване (в пределите на планетата). Нека М бъде ефирността на сигнала "на изхода" (в точката на перципиента), р - разстоянието между индуктора и перципиента на степен n, Р - плътността на биосферата, нарастваща в отсечката индуктор - перципиент в определена прогресия с показател к.   Тогава : М = рn х Рk   Може би обмяната на енергия става не във вид на токове с висока честота, а в някакъв вид все още неизвестна енергия и не в диапазона на КВ и УКВ. Това не е най-важното. Главното е, че всички без изключение живи същества на нашата планета са свързани чрез процесите на енергийна обмяна, че тези процеси са материални и в тях няма и не може да има нищо трансцендентално. Става ясно защо пълната "пси" вместо да се разпространява   по   права   линия   отива   в   космическото пространство и защо вместо да се отразява от йонизираните слоеве и да  образува  "мъртви зони" тя следва  кривата  на земната  повърхност, защо изчезващо малката  мощност на излъчване е в състояние да преодолее огромни разстояния, защо заземен обръч, поставен върху главата на индуктора, се оказва непреодолимо препятствие, защо вълната не може да проникне през стената на клетката на Фарадей, но прониква през воден слой с дебелина от много метри и през металните листове на корпуса на подводницата.
Вече говорихме за това, че наблюдаваме най-интензивно белтъкът да поглъща радиовълни, ако полетата на свободните електрони са строго ориентирани по силовите магнитни линии на външното поле, а полетата на нечифтосаните електрони, имащи само относителна свобода, са приблизително ориентирани по силовите линии. Подобна ориентация има решаващо значение за устойчивостта и сигурността на парапсихическите връзки. Кажински цитира такъв случай: към главата на хипнотик приближават магнит във форма на подкова, издържащ тежест от 1,6 кг, разположен така, че северният полюс да се намира от лявата му страна. На хипнотика се внушава образ на птица, който моментално изчезнал щом било променено положението на полюсите на магнита. Това е доказателство за необходимостта да бъде ориентирана дължината на оста, разделяща двете мозъчни полукълба, на изток, т.е. така, че северният полюс на планетата да се намира винаги от лявата страна. Запомнете — северният полюс на планетата само отляво!
За предишен текст по темата: ТУК