Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.08.2010 21:24 - Звънящите кедри на Русия. Анастасия - 9 последна част.
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 2535 Коментари: 1 Гласове:
3



30. ВМЕСТО ЗАГЛАВИЕ

 

(Не знам какво заглавие да сложа; ако можете - измислете сами)

Аз реших да разкажа на дядото на Анастасия за своите нови помощници и му казах:

- Сега за навсякъде пишат статии. И учени и духовни общности говорят за нея. Какви ли не обяснения измислят. Даже един творчески колектив - много духовни и тактични хора - ми предложи да сключа договор с тях. Да им предоставя, срещу заплащане, изключителните права върху обясняването и коментирането на Анастасиините изказвания в средствата за масова информация. Аз се съгласих.

- И за колко се съгласи да продадеш Анастасия, Владимире?:

Самият тон на въпроса му и неговият смисъл ми подействаха много неприятно. Отговорих му:

- Какво значи "да продам"? Аз им разказах за Анастасия повече, отколкото съм казал в книгата. Разказах тези неща на духовните хора, за да могат единствени да коментират и поясняват казаното от нея. Те и с нея искат да се срещнат. Готови са да финансират експедиция. Аз се съгласих. Какво лошо има в това?

Но дядо й мълчеше. Без да дочакам отговора му, добавих:

- А това, че за изключителните права са ми предложили пари, така е прието при нас - услуги за пари се извършват. Те ще получат повече за своите публикации:

Старецът мълча известно време, отпуснал глава, а после, все едно размишлявайки на глас, заговори:

- Значи ти, предприемчивият, си продал Анастасия, а те решили, че като най- духовни и компетентни в света могат да си я купят:

- Много странно говорите вие. Какво толкова лошо ксъм направил, в края на краищата?

- Кажи, Владимире: на тебе или на тях, "духовните", не ви ли е идвала някога в главата мисълта да попитате, да научите, да разберете с кого, кога и как би желала да разговаря самата Анастасия? Или при вас гостите идват без покана, когато си поискат? Доколкото схващам, тя никого от тях не е канила на гости. -

- Ако тя не иска да общува с тях, нека да не общува. Тя не е подписвала договор.

- Но нали ти си го подписал! Тя е готова да разкаже на всички това, което знае, но правото да избира сама начина на общуване си е нейно и само нейно. И ако тя е избрала книгата ти и твоя език, кой има право да налага или изисква друго? Тя е направила своя избор, но някой иска да го промени - и целта на подобни намерения е ясна. Не, тя няма да разговаря с хора, които поставят себе си по-високо от всички! Да разговаря, знаейки, че тяхното самочувствие ще преиначава, ще изопачава и нагласява под техен ключ най чистите и святи истини, които е открила!

- Защо вие предварително си представяте всичко в такива черни краски? Тези хора се интересуват от много учения. Те са много духовни.

- И те са решили, че са най-духовните от всички: Духовното самомнение и самочувствие, това е върхът на най-смъртния грях - гордостта!

Някакво ноебяснимо чувство на досада към самия себе си се появи у мен. Парите по договора още не бях получил и по-късно успях да го разтрогна.

Но не след дълго, отново не виждайки нищо непочтено, подписах друг договор с един духовен център, предоставяйки изключителнте права върху моите интервюта. Пак ме подкупиха уважението и духовните им познания. Още повече, че договорът касаеше само мене, а със себе си аз съм в правото си да се разпореждам. Но и в този случай и двете страни се хванахме в дяволския капан и пак ми загорча в душата, сякаш косвено съм продал Анастасия, а те са я купили.

И вече не дядото на Анастасия, а московската журналистка Мария Крапинская, прочитайки този договор, каза: "Пфу, колко глупаво! Ти продаваш Анастасия! Прочети пак клаузите на договора и помисли: ти продаваш правото на други да могат еднолично, по най-силния информационен канал, да тълкуват и анализират всичко казано от Анастаси ,както им угодно, при това лишавайки се от възможността даже да протестираш срещу мнението им, независимо какво е то:"

Доколко това е вярно е трудно да се каже, по-добре да приведа тукнякои клаузи от този договор:

"1. Предмет на договора:

1.1. Авторът предава изключителните права за видеозаснемане на самия него, а също и за изпозваните от него видеоматериали, свързани пряко или косвено с производството на телевизионни видеопрограми "Анастасия" (по-нататък в тескта "програми"). Споменатото предоставяне тези права на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ е в сила за всички страни по света.

1.2. ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се задължава, използвайки собствените си парични средства, да изготви три програми от по 30-40 минути върху професионален носител "Betacam", в количество по 1( един) брой всяка.

1.3. Според договорената обвързаност на АВТОР с ИЗПЪЛНИТЕЛ и в нейната единствена интерпретация, вякакви взаимодействия с видео- и киностудии, телевизии, включително кабелни, а също така и ползването на видеоматериали по дадената тематика се осъществяват само и изключително от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ.

Авторът няма право в срока на на действие на договора да дава интервюта и да изготвя каквито и да е видеоматериали, в които пряко или косвено се използват понятия и термини, включени в програмите."

Въобще, анализирайки събитията, свързани с написването, издаването и разпространението на книгата "Анастасия" аз направих следния извод за себе си: хората, наричащи себе си "много духовни", имат обратна страна, от която и самите те се боят и затова постоянно подсещат себе си и на другите за своята духовност.

При предприемачите е по-просто. Техните действия и стремежи са по-открити, по-малко завоалирани, а следователно и по-честни както пред себе си, така и пред околните, пред обществото. Може моето мнение и да е грешно. Но от фактите никой не може да се скрие.

Текста на книгата "Анастасия" набраха трима московски студента. На възнаграждение за своя труд те не се надяваха, а за особена духовноост нямаха никакви претенции.

Книжката издаде за своя сметка директорът на Московска печатница №11, офицерът в оставка Г.В.Груця; тиражът бе малък и предвещаваше само загуби. Груця, като предприемач, също никога не говореше за духовни работи. Следващия тираж бе платен от директора на една московска търговска фирма - Никишин, - а по-късно се изясни, че той въобще не търгува с книги. Той ми даде голяма част от тиража за продажба, но не уточни срока за връщане на вложените средства. И също не говореше за духовни неща.

А след това почнаха да се включват "духовните": Те пуснаха криминално 45-хиляден тираж. Когато открихме тази "духовна" фирма, те започнаха да говорят за своята духовност и желание да творят светли неща, обещаха да заплатят и авторския хонорар. Така и до днес обещават. И това не е единичен случай. Въобще у духовните хора се забелязва голямо пренебрежение към сметките, особено, когато дължат на някого.

Що се касае до предоставянето на "изключителните" права, аз реших да заявя на страниците на тази книга следното: никому и никога повече няма да дам изключителните права за трактовка на изказванията на Анастасия! И ако някой някога предяви претенции за предимство, нека всички да знаят, че аз не съм го давал доброволно!

Защо казвам "доброволно"? - На адреса на московската журналистка, която ми помогна да разтрогна договора, скоро заваляха заплахи от неизвестни лица. Кои са те? Какво искат? И те ли са "духовни"! С рекет ли подхранват духовността си? Е, какво, с рекета аз съм на "ти", и там има хора. И искам да им кажа: с "духовните" бъдете нащрек и преди да се решите на нещо, помислете, трезво съобразете накъде къде ви тласка "духовната" мафия.

И още. В първата си книга писах, че бях предложил на Анастасия да дойде и сама да излезе по телевизията, но тя отказа. Тогава аз не разбирах защо отказа. Сега ми стана ясно, че тя вижда всичко. След книгата се появиха много тълкования на нейните изказвания - най-различни. Има интересни, има спорни, но на много места лъсна съвсем явно стръвта на отделни лица да я тълкуват в полза на собствените си интереси. Не липсват и директни обвинения: "Само ти ли имаш право да говориш с нея?"; "Ти не всичко разбираш, дай и на другите да пообщуват с нея, ползата ще бъде по-голяма." Но тя не е вещ, за да си я предаваме един на друг. Тя е човек! И е в правото си да решава как да постъпва, с кого и какво да говори. Сега става все по-явно, че на Анастасия действително се стоварва видима и невидима грамада оттъмни сили под формата на фанатици и използвачи.

"Аз знам каква грамада от тъмни сили ще се стовари върху мене. Но не се боя от тях и ще успея да роди сина ни и да го възпитам. И ще пренеса хората през късчето време на тъмните сили!" - казва Анастасия още в първата книга.

Те възпитават децата си до единадесетгодишна възраст. Значи, в краен случай, тя може да издържи още десет години.

- А после какво? - попитах дядото на Анастасия. - Неизбежно ли трябва и нея да унищожат?

- Трудно е да се каже, - отговори старецът. - Досега всички са ги убивали сравнително млади. И тя не веднъж е е тръгвала в пътя, водещ неизбежно до насилствена смърт, но всеки път, в последния миг, е блясвал ярко един забравен и още по-силен закон. Осветявал е същността на истината за земния живот. Удължавал е живота й в земно тяло.

Старецът замълча и отново, дълбоко замислен, почна да чертае с пръчица някакви знаци. Аз също си мислех: "Гледай ти на какво хоро се хванах! Въпросът е, че сега вече е късно да се пусна. В началото можеше, но сега и дете има отсреща. Син ми роди Анастасия! Би трябвало да се занимава само с него, да го възпитава, но тя продължава да бълнува: да пренесяла хората през късчето време на тъмните сили: И няма да се откаже, знам я аз. Понеже е много упорита! Такива като нея не се отказват. А кой ще й помогне на самата нея, горката? Ако престана да работя за това, което й обещах, съвсем никой няма да й остане. И тогава тя ще се обезсърчи! А кърмещата майка не бива да се разстройва. Нека мине време - поне да откърми детето:

И аз попитах дядо й:

- Мога ли да направя нещо за Анастасия?

- Опитай се да осъзнаеш какво говори и какво иска тя. Когато вместо драмите има разбирателство, сърцето ще се сгрее от топла вълна, над света ще изгрее нова зора:

- Нещо по-конкретно можете ли да ми кажете?

- Трудно ми е да говоря конкретно. Искреността е над всичко. Така че прави това, което сърцето и душата ти диктуват.

- Тя ми приказваше за едно руско градче, бивш околийски център. Че той можел да стане по-богат от Йерусалим и Рим, понеже в околностите му имало светини от нашите предци. Те те били по-значими от храмовете на Иерусалим, но местните хора не знаели нищо за това. Искам да отида там и да променя съзнанието им.

- Това не може да стане тъй бързо, Владимире.

- Ами: аз не знаех, че е невъзможно и обещах на Анастасия. Така че ще се наложи някак си да ги събудя .

- Щом не си знаел, че е невъзможно, ще успееш. Желая ти късмет! А аз вече трябва да вървя.

- Ще ви изпратя.

- Не си губи времто. Няма нужда да ме изпращаш - мисли за своите работи.

Старецът стана и ми протегна ръка.

Аз гледах след отдалечаващия се по алеята дядо на Анастасия и мислех за предстоящото пътуване в град Геленджик, припомняйки си какво ми бе говорила Анастасия. А ето как тръгна разговора за него:


31. ТВОИТЕ СВЕТИНИ, РУСИЯ !

 

Един ден попитах Анастасия:

-Често ли се срещат звънтящи кедри?

- Много, много рядко - отговори тя, - може би два-три на хиляда години. Сега освен този, спасения, има още един и той може да се отсече и да се използва по предназначение.

- Какво значи това "да се използва по предназначение"?

- Великият Интелект на Вселената - Бог, - създавайки човека и всичко около него, изглежда е бил предвидил да даде на хората възможност да си възвърнат изгубените способности, да се ползват от мъдростта, натрупана в нематериалния свят. Тя съществува изначално, но поради греховността си човек е прекъснал връзката си с нея.

Дядо ми и прадядо ми са ти разказали за звънтящия кедър, за неговите необикновени лечебни свойства. Но те не са ти обяснили, че неговите ритми и пулсации са в синхрон с Великия Интелект. Ако някой се научи да ги съединява и умножава по подобие на ритмите, които имат много хора, такъв човек, полагайки ръка на част от ствола на Звънтящия кедър и прокарвайки по него длан като милувка, добива възможност за лично общуване с един безкраен океан от мъдрост. Той може да научи много неща във връзка с проблема, за който мисли в момента на съприкосновението с кедъра и ще мисли и в бъдеще. Но силата на този феномен не е еднаква за всички. Аз сега ти говоря за оптимума.

- А защо кедърът действа различно? Избирателен ли е - или какво?

- Той действа еднакво. Неговият ритъм и вибрации са неизменни. Но ако едни хора могат да се настройват към него по-лесно и да почувстват цялата пълнота на контакта, други ще го почувствут слабо. Мнозина няма да усетят нищо в началото. Но и при тях съзнателната връзка постепенно ще се усилва. Или, в краен случай, поне малко ще се увеличи.

- Все пак не е ясно: какво избира той?

- Владимире, аз ти казах: проблемът не е в него, а в човека: Ето например, вземи музиката. Нали разбираш: когато звучи музика, това е също вибрация, ритъм: Но едни хора я слушат внимателно, в тях възникват чувства, понякога даже плачат от радост и умиление, а същата тази музика други я слушат с безразличие или въобще не я слушат.

Така е и с кедъра. Само този, който е способен да чувства и разбира, ще усети много неща и те постепенно ще почнат да се му се разкриват все повече и повече - особено когато човек е склонен да се замисли по-дълбоко. Жените ще могат да придобият силата и мъдростта Първоизворите, да изпълнят своето предназначение, да истински щастлив своя избраник и детето, което са заченали от него.

- Невероятно! Та това прилича на някаква красива и привлекателна легенда.

- Не вярваш ли? Намираш казаното от мен за легенда? Тогава защо се стремиш към тези места и толкова искаше да ти покажа Звънтящия кедър?

- Е, сега вече не считам всичко за легенда. След разказа на твоите дядо и прадядо за кедъра, в началото, изобщо не повярвах. Но по-късно, когато се върнах в къщи от експедицията, аз започнах да чета научно-популярна литература, запознах се с много изказвания на учените за неговите лечебни свойства и бях поразен от това, че и те, и Библията са на едно мнение. Но никъде даже и намек няма за това, че кедърът можел да контактува с някакаъв Велик Интелект или с Бога, както ти твърдиш.

- Ти не си чел внимателно нито изказванията на учените, нито Библията, или пък не си разбрал най-важното - инак не би се съмнявал и сега в моите думи.

- Така ли? Че какво съм могъл да пропусна? В Библията, например, само на две места се говори за кедъра: когато Бог учи хората как да лекуват с негова помощ и как да обеззаразяват жилищата си.

- Но в Библията се говори още и за цар Соломон като за един от най-мъдрите управници, почитан от своя народ. Цар Соломон е историческа личност, не е легенда.

- Е, и какво?

Ами в Библията се казва, че този цар е построил храм на Бога от кедър и до него - дом за себе си, също от кедър. И за да достави кедъра, той е наел повече от трийсет хиляди работника, които са го докарвали от чужбина. А за да отсече кедровите дървета, той се е обърнал към друг цар - Херон, - с молба да му даде хора, "които разбират от сечене на дървета". За този кедър цар Соломон е дал двайсет града от своето царство! Помисли само: защо му е на най-мъдрия управник да понесе такива загуби и да построи храм и къща от материал, по-малко здрав от този, който вече е имал?

- Защо?

-Отговора също може да се намери в Ббиблията: "Когато свещениците излязоха от светилището, облак изпълни дома Господен: и не можаха да стоят на служба по причина на облака, понеже Словото Господне напълни Храма Господен" (3 царств:8). Косвени доказателства можеш да намериш и в изказванията на светилата на вашата наука.

- Чудесно. Излиза достоверно. Значи, той може да открие много тайни на хората. Покажи ми Звънтящия кедър, които може да се нареже. Аз ще го извозя в някой град, където ще бъде удобно да идват всички, желаещи да се докоснат до него, от целия свят.

- Къде ще намериш на Земята такъв град, в който хората няма поругаят тази светиня и ще осигурят охрана и достъп на всички желаещи?

- Ще се опитам да намеря. Ти защо реши, че това е трудно да се направи?

- Съзнанието на днешните хора е много сковано от програмите на технократичния свят. Те почват да приличат на биороботи.

- Какви биороботи?

- Ами това е същността на технотронното общество: човек изобретява какви ли не механизми и обществени постулати, уж за облекчаване на живота, но това "облекчение" излиза илюзорно. И в един момент човек сам става робот на технократския свят. На него перманентно не му стига време поразсъждава над смисъла на битието, да изслуша другия; а и над собствената си съдба въобще не му идва наум да се замисли. Той е един програмиран робот. Ето и ти сега: гледаш с очите си, слушаш с ушите си, а ти е трудно да повярваш...

- Анастасия, при мене положението е друго. Аз не мога да се нарека силно вярващ, но общо взето вярвам. За съжаление не така, както мнозина други. У нас сега има мнага истински вярващи хора. Мнозина четат Ббиблията - те веднага ще разберат всичко, като видят колко е говорено в Библията за кедъра; ще повярват и ще се отнесат към твоето парченце кедър много по-сериозно.

- Вярванията, Владимире, биват най-различна. Често човек държи в ръка Корана, Библията и какви ли не още разни книги за мъдростта Първоизточника. Твърди, че вярва, даже се опитва да учи и другите, но в действителност той търгува с Бога: "Виждаш, аз вярвам в Тебе. Имай го предвид, в случай на нужда":

- Тогава какво е вярата? В какво трябва да се изразява?

- В начина на живот, в светогледа, в осъзнаването смисъла и предназначението на нашето съществнуване и в съответното ни поведение и отношение към всичко, което ни заобикаля; в чистите помисли.

- Значи, гола вяра не е достатъчна?

- Представи си една армия. Всички войници до един вярват на своя пълководец, но не тръгват в бой. Те тъй силно му вярват, че си мислят, че той сам може да победи: И така, те си седят и гледат как техния пълководец върви сам срещу грамадата на противника и му викат в изстъпление: Давай, давай! Ние вярваме в теб абсолютно."

- Ама и ти даде един пример: Та това е пълен абсурд!

- Да, но този абсурд е ежедневие на почти вкички хора.

- Ти ми дай пример от конкретния, реалния живот, а не някакъв измислен.

- Добре. Има един град в Русия, който се казва Геленджик. Неговото предназначение е да си отдъхнат хората от суетата, да се замислят, да се докоснат до светините. В околностите на този град и в него самия има много и най-различни светини. Тяхното значиние е по-голямо от тези в Йрусалим и даже от египетските пирамиди. Този град би могъл да бъде един от най-богатите градове в света - по-богат от Йрусалим и Рим. Но той умира, въпреки че е курортен. Неговите къщи и хотели пустеят и се рушат. Материалистичното съзнание на местните управници им пречи да видят ценностите, които могат да го възродят. Разказвайки за него, те говорят само за морето, за изкуствените начини на лечение и за това, че в хотелските стаи имало нощни шкафчета и хладилници. За светините - пълно мълчание. Самите те не знаят почти нищо за тях и не искат да знаят - лансират съвсем други неща. В този град има много хора, които твърдят че са вярващи - от различни вероизповедания. Някои от тях активно проповядват своята вяра. Но каква тя? Със своето отношение към околния свят те са нарушили и нарушават даже самите заповеди от книгите, които четат. В Бибилята например се казва "Възлюби ближния като себе си." Но за да обикнем ближния си, ние трябва да го познаваме. Не можеш да обичаш пълноценно някой, когото не познаваш. Те се мислят за вярващи, но не познават своите ближни - предците си, които са живяли на тази свята земя и са им оставили в наследство неизчерпаемо съкровище - велики светини. Пренесли са през хилядолетията поривите на мъдростта и светлината на душата си. Мнозина наричат себе си "вярващи", а се слепи за светините у себе си - светините, завещани им от техните прародители, за да им помагат.

- И какви светини има в този град?

- Разбираш ли, Владимире, близко до град Геленджик расте същият ливански кедър, за който тъй много се споменава в Библията! И това живо, пряко творение на Бога, за което е говорено тъй много още преди появята на Христа на Земята, се намира съвсем близко до този град. Този кедър е само стогодишен - той е още юноша, но е вече красив и силен. Израсъл е там, понеже е бил посаден от един достоен човек. Има такъв писател - Короленко. Тъй като известно време са го почитали, около кедъра някога направили ограда. Но сега и къщата, където е живял този човек се разрушава, и на дървото не обръщат никакво внимание.

- Даже вярващите?

- Мнозина от този град, които си мислят, че са вярващи, не обръщат внимание нито на този кедър, нито на останалите велики светини от прадедите си и ги рушат. Затова граът си отива.

- Значи, Бог им отмъщава наказва ги?

- Бог е добър. Той никога на отмъщава. Но какво може да направи Той, когато хората са слепи за творенията Му?

- Невероятно! Нима наистина съществува такова дърво? Това трябва да се провери:

- Съществува. И много други светини има в околностите на този град. Но и към тях се отнасят от позициите на технократичния мироглед, също както към пирамидите на Мъдрите Фараони.

- Какво? Откъде знаеш за египетските пирамиди?

- Благодарение на цели поколения мои предци в мен се е запазила способността да общувам с измерението, където живеят мислите и мъдростта на Битието. Който може да общува с тях, може да узнае всичко, което си поиска и от което се интересува.

- Чакай, чакай: Сега ще те проверя. Я кажи: ти искаш да кажеш, че ти са известни тайните на египетските пирамиди?

- Да, известни са ми. Но се знае и това, че изследователите на тези пирамиди винаги са изхождали от материална гледна точка. Те са се интересували преди всичко как са били строени пирамидите, какви са размерите и съотношенията на страните им, какво е скрито вътре и какви предмети има там. Живялите по време на пирамидите изглеждат на днешните учени суеверни. Учените третират пирамидите само като хранилище на скъпоценности, на вещите и тялото на фараона и неговата слава. Затова им е убягнало основното, най-същественото.

- Не те разбирам, Анастасия. Кое най-съществено не са разбрали?

Анастасия помълча известно време, сякаш гледайки в безкрайността, и почна своя удивителен разказ:

- Разбираш ли, Владимире, още в най-дълбока древност е имало хора на Земята, чиито способности им позволявали да бъдат неизмеримо по-умни от днешния човек. Тези хора, свързани с праизворите на живота, са имали възможност просто да се ползват от цялата информационна база данни, изпълваща вселената. Тази вселенска информация е заложена от Великия Интелект - Бог. Попълвана постоянно от Него и от самите хора, от мислите им, тя е тъй грандиозна, че може да отговори на който и да е въпрос. Но тя е ненатрапчива. У тези древни хора отговорът е възниквал мигновено, в самото подсъзнание, още при задаването на въпроса.

- И какво са придобили от това?

- На тия хора не им е бил нужен космически кораб за полети до други планети, защото, при желание, те са можели да видят отдалече какво става там. Не им е бил нужен нито телевизор, нито телефон или писменост, понеже цялата информация, която вие получавате от книгите и информационната мрежа, опасваща Земята, те са можели да получават мигновено по вътрешен път. Не им е била нужна и индустрия, призвеждаща лекарства, защото при нужда те са можели да получат най-добрите лечебни средства само с едно леко движение на ръката, тъй като всички лекарства съществуват в самата природа. Не им са били необходими и днешните транспортни средства, нито каквито и да са машини и съоръжения, произвеждащи храна, тъй като са имали изобилно естествена храна. Те много добре са разбирали, че промяната на климата в дадена зона е била само сигнал за преселване в друга, за да може предишната земя да си почине. Въобще те разбирали и Космоса, и своята планета. Те са били мислители и са разбирали своето предназначение. Съзнателно усъвършенствали планетата Земя. Нямали равни на себе си в цялата вселена! По-високо от тях по интелект бил само Великият Интелект на Вселената - Бог.

Обаче, някъде преди около десет хиляди години, в човешката цивлизация, населяваща по това време сегашна Европа, Азия, Северна Африка и Кавказ, започнали да се появяват индивиди, чиято връзка с Интелекта на Вселената частично или напълно изчезнала. Оттогава именно почва движението на човечеството към планетарна катастрофа, била тя екологична, ядрена или бактериологическа, както казват учените; или към самия апокалипсис, според древните религии, който описва тази катастрофа символично.

- Почакай, Анастасия, не мога да разбера по какъв начин свързваш появата на подобни инвалиди с планетната катастрофа:

- Ти много правилно избра за тях съвременната дума "инвалиди". Да, те наистина са били инвалиди, непълноценни хора. А какво е нужно на слепеца?

- Нужен е водач:

- На глухия?

- Слухов апарат.

- На този без ръце и крака?

- Протези.

- Да, но на онези хора им е липсвало нещо много по-съществено - връзка с интелекта на Вселената. Затова са загубили всички познания за истинското усъвършенстване и помагане на Земята. Представи си един екипаж на супермодерен космичен кораб, който полудява почти напълно. Какво ще направят такива? - Ще почнат да пробиват обшивката, да палят огън в кабината, да изтръгват от пулта за управление приборите и да си правят от тях украшения и играчки: Тези душевни инвалиди от далечното минало могат да се уподобят именно на такъв екипаж. Именно те, както казваш, първи са изобретили каменната брадва, копието, а после и: Най-накрая тяхната мисъл се е развила до ядрената бойна глава. И до ден днешен мисълта им продължава с неимоверна упоритост да разрушава съвършените творения на Бога и природата, за да ги заменя със свои примитивизми.

Техните поколения са започнали да изобретяват какво ли не, терзаейки все повече и повече съвършения природен механизъм на Земята, като отгоре на всичко създават и всевъзможни изкуствени социални механизми.

След това инвалидзите почнали да се бият помежду си. Техните механизми и машини не можели да съществуват самостоятелно, по подобие на природата, която се самовъзпроизвежда, затова било нужно да се обучат много хора да обслужват тези механизми, а в действителност по този начин повечето хора се превърнали в биороботи. Тези биороботи могат много лесно да бъдат управлявани, понеже са лишени от способността да опознават индивидуално истината. Например, инвалидите решават чрез изкуствени информациоони средства да се заложи в робите програма, че трябва да се строи комунизъм, да се изфабрикуват за тях символи, значки, знамена -.и после със същите тези средства, но с други символи и цветове, в други роби да се заложи друга програма: "Комунизмът е лошо нещо." И тогава тия две групи с различни програми изведнъж ще започнат да се мразят и дори да се унищожават физически

Всичко това е започнало преди около десет хиляди години, когато хората, лишени от връзка с Великия Интелект, почнали да стават все повече и повече. На практика могат да бъдат наречени ненормални, тъй като няма нито едно живо същество, което да малтретира Земята като тях. Малцината, които все още могат свободно да контактуват с този Разум се надяват, че много скоро човечеството ще се се осъзнае, когато стигне до невъзможността да диша този мръсен въздух и да пие замърсената вода и когато най-после разбере, че изкуствените технически и социални системи за поддържане на живота са неефективни, защото започват все по-често и по-често да аварират. Тогава може би хората, дошли до края на пропастта, наистина може да се замислят над същността на Битието и смисъла и предназначението на живота. Тогава много от тях ще пожелаят да разберат изначалната истината, а това е възможно, само ако се възстановят съответните дсушевни способности. Преди десет хиляди години някои хора още са имали такива способности. Това са били преди всичко племенните вождове. По техни указания хората са започнали да строят съоражения от тежки каменни плочи. Вътре се е образувала нещо като камера или стая, около метър и половина на два метра с приблизително двуметрова височина, а понякога и повече или по-малко. Плочите се слагали под известен ъгъл вътре. Понякога такива камери са били изсичани в монолитната скала, в други случаи са ги криели под земята, засипвайки ги като могили. В една от стените на камерата, през плочата, се правело конусообразно отверстие от около 30 сантиметра в диаметър. То се затваряло от идеално пасващ каменен капак.

Именно в тези камери-гробници са си отивали хората, които не са били загубили способността си да ползват мъдростта на вселената. Всички останали, даже след хиляди години, могат да отидат при тези светилища и да получат отговор на въпросите, които ги интересуват. Трябва просто да седнеш близо до такава камера и да се вдълбочиш в себе си. Оговорът идва веднага или малко по-късно - но непременно има отговор, понеже тези специални съоражения или по-точно погребаните в тях играят ролята на информационен приемник. Чрез тях връзката с Вселенския Интелект става по-лесно.

Тези каменни посторойки предшестват египетските пирамиди и хората ще се учудят като узнаят, че египетските пирамиди са по-слаб приемник, въпреки че са много по-големи. Погребаните в египетските пирамиди фараони също са били мислители и в известна степен са обладавали способности за връзка с Първоизворите на живота.

Но за да се получи отговор чрез такава пирамида на един или друг въпрос, хората отвън е трябвало да отиват там не по един или двама, а на големи групи., да застанат край всяка от четирите й страни и да почнат да плъзгат погледите си от основата към върха, с концентрирана мисъл. Там, на върха, погледите и мисълта на хората се фокусирали в една точка, като по този начин се образувал канал за контакт с Разума на Вселената.

И днес може да се направи същото и да се получи резултат. Там, където се фокусират мислено погледите на хората, възниква енергия, подобна на радиацията. Ако на това място се постави чувствителен уред, той ще регистирира тази енергия. Самите хора, стоящи долу, започват да изпитват необикновени усещания.

Ако не беше греховната гордост на днешните хора и разпространеното всеобщо мнение и лъжливата представа за това, че древните цивилизации са били по-глупави от нас, ние щяхме отдавна да сме разгадали истинското предназначение на пирамидите. Съвременните изследователи са се занимавали повече с въпроса как са били построени пирамидите, но той и до днес остава неразрешен. А нещата са много прости: при техния строеж, заедно с използването на физическа сила и разни механизми, винаги е била включвана и мисловната енергия, която има способността да отслабва гравитацията. Имало е цели групи от хора с такива способности, които са помагали на строителите на пирамидите. И днес има хора, които могат да движат с мисълта си малки предмети. Но, както вече казах, неизмеримо по-мощни от пирамидите за свързване с Разума на Вселената са много по-малките и по-стари от тях каменни светилища.

- По каква причина, Анастасия? Заради конструкцията и формата им ли?

- Защото, Владимире, оттам са си отивали във вечността живо- погребани хора. Тяхната смърт е била съвсем необикновена. Те са умирали в състояние на медитация.

- Как така живи хора, защо?

- С единствената цел и надежда да могат потомците един ден да се възвърнат към силата на Първоизточника на живота. Някои от най-възрастните хора, обикновено измежду най-мъдрите вождове или родоначалници, усещайки че си заминават, помолвали роднините си и най-близките да ги зазидат в тази каменна камера. Ако ги намирали за достойни, те ги погребвали точно така.

Първо се отмествала масивната плоча-покрив. Той влизал в каменната стаичка и отгоре го затваряли. Човекът се оказвал напълно изолиран от външния материален свят - не виждал и не чувал абсолютно нищо. Такава пълна изолация; невъзможността да се допусне и най-малката мисъл за излизане от там и все пак с все още будно земно съзнание, при напълно изолирано зрение и слух, - всичко това възбуждало способността им да влизат в пряк контакт с Космическия Разум, да осмислят много явления и постъпки на земните хора и, преди всичко, да могат да предават през вековете това, което са научили, на потомците си. Днес подобно състояние някои наричат медитация, но повечето опити в тази област са детска игра в сравнение с това най-истинско сливане с вечността.

После хората идвали при каменната камера, изваждали плочата, затваряща отвора и влизали във връзка с витаещите вътре мисли, търсели съвети от тях. Духът на мъдростта никога не напускал това място.

- Анастасия, все пак по какъв начин би могла да докажеш на нашите съвременници, че такива съоражения съществуват и че там хората са изпадали в състояние на вечна медитация?

- Мога да го докажа. Именно затова си позволявам да разказвам за тези неща.

- Как ще го докажеш?

- Ами много просто. Нали тези каменни камери съществуват и до днес? Вие ги наричате долмени. Всеки може да ги види и да ги пипне, да провери всичко, което разказвам сега.

- Какво?! Къде има такива: Ти можеш ли да кажеш точно?

- Да. Например в Русия, в Кавказките планини, в околностите на градовете, които днес се наричат Геленджик, Туапсе, Новоросийск и Сочи.

- Ама аз ще проверя! Специално ще отида за това там. Не може да бъде: Ще проверя, ще видиш!

- Разбира се, че можеш да провериш. За тях знаят и местните жители, само че са забравили за какво служат тези гробници-долмени. Нямат понятие за възможността да се влезе в контакт чрез тях с мъдростта на вселената. Преминалите във вечна медитация повече никога не могат да се въплътят в нещо материално. Те са пожертвали вечността заради своите потомци, но техните знания и възможности досега не са потърсени от никого. Ето защо те изпитват огромна скръб и печал.

А това, че там са умирали живи хора се доказва от скелетите, които са намирани в долмените. Някои са умирали лежейки, а други -седнали в единия ъгъл или полулегнали, подпрени на каменната плоча.

Днес този факт е известен на човечеството. Вашите учени го описват, но не знаят какво значи всичко това. Никой не изследвал сериозно долмените. Местните жители ги разрушават и използват каменните им плочи за строителен материал:

Анастасия печално отпусна глава и замълча. Тогава аз й обещах:

- Аз ще им обясня, всичко ще им обясня! Вече няма да ги грабят и рушат, да издевателстват над тях. Просто досега хората не са знаели:

- Мислиш, че ще можеш?

- Ще опитам. Ще обиколя тези места и ще се опитам да обясня истината. Още не знам как ще направя това. Първо ще намеря тези долмени, ще им се поклоня - и после ще отида и на всички ще им обясня...

- Чудесно. Тогава, ако наистина отидеш там, много те моля да се поклониш и пред долмена, в който е умряла моята прамайка.

- Невероятно! Откъде можеш да знаеш, че твоята прародителка е живяла точно по тези места и че си е отишла по такъв начин?

- Как може, Володя, човек да не занае как са живяли, какво са правили неговите прадеди? Какво са искали те, към какво са се стремяли? А моята далечна прамайка е достойна да бъде помнена. Всички мои майчици са познали нейната мъдрост. И на мен ми помага днес.

Моята прамайчица е била от ония жени, която са знаели в съвършенство как при кърменето на детето да му се предададат способността за контакт на Разума на Вселената. Но постепенно хората от онази цивилизация са престанали да разбират това, както и днешните. При кърменето на детето майката не трябва да се отвлича с нищо странично, трябва да мисли само за детето си. Тя е знаела и за какво точно трябва да мисли, защото е искала да предаде своите знания на всички хора.

Тя все още не е била твърде стара, но започнала да моли вожда да я погребат в долмена. Защото знаела, че старият вожд бил мъдър, а новият никога нямало да изпълни молбата й. Жени пускали много рядко в долмените. Старият вожд уважавал моята прамайка, ценял знанията й и й разрешил. Обаче по никой начин не успял да убеди мъжете да отместят тежкия капак на долмена и след това да го затворят над прамайка ми:

И тогава жените: Жените сами се справили с тази работа.

Обаче при долмена на моята прамайка отдавна никой не е идвал - никой не се интересува от нейните знания. А тя искал да ги предаде на всички. Искала децата да са щастливи и да радват своите родители.

- Анастасия, ако искаш, аз ще отида при този долмен и ще я попитам как трябва да се кърмят децата и какво трябва да се мисли в това време. Ти само ми кажи къде се намира:

- Добре, ще ти кажа. Само че ти няма да я разбереш. Ти никога не си бил и не можеш да бъдеш кърмеща майка. На тебе не са ти известни усещанията на майката, която кърми бебето си. Това могат да го разберат само жените, кърмещите майки. Достатъчно да отидеш при долмена и да го докоснеш. Помисли нещо хубаво за моята прамайка - на нея това ще й бъде много приятно:

Известно време ние мълчахме. Поразен от точното указание за местата на долмените, което може да се провери, аз престанах да изказвам съмнения относно съществуването им. Само помолих да ми представи доказателства за възможния контакт с невидимата и неразбираема за мен Мъдрост на Вселената. Тогава Анастасия отговори:

- Владимире, ако ти непрекъснато поставяш под съмнение всичко казано от мен, то и моите доказателства ще ти бъдат непонятни и неубедителни. А и заради тях ще изгубим много време.

- Ти не се обиждай, Анастасия, но твоят необичаен отшелнически живот:

- Какъв е този отшелнически живот, щом като аз имам възможност да общувам не само с всичко и всички на земята, но и с много повече? На земята има толкова много хора, които в обкръжението на себеподобните си са напълно самотни, пълни отшелници: Не е страшно, когато човек е сам физически, много по-страшно е , когато е самотен сред хората.

- Е, все пак, ако за това измерение, където живеели, както казваш, мислите на човешките цивилизации, се изкаже някое от светилата на съвременната наука, хората ще му повярват повече, отколкото на тебе. Какво да се прави - съвременният човек е на това ниво: за него е авторитет официалната наука.

- Такива хора съществуват, аз виждам мислите им. Не мога да ти кажа имената им, но те са вероятно крупни учени, според вашите критерии. Те имат широка мисъл. Ти сам потърси доказателства, когато се върнеш, и ги съпостави с казаното от мен.

Като отидох в Кавказ, аз намерих в една планина недалече от Геленджик споменатите долмени. Фотографирах ги на цветна лента. За тях знаеха в местния краеведчески музей, но не им придаваха такова голямо значение. Намерих и долмена, в който е била погребана прамайката на Анастасия, поклоних му се и постових върху обраслия с мъх каменен портал цветя.

Аз гледах долмените - видимото и осезаемо потвърждение на казаното от Анастасия. Междувременно препрочетох казаното в Библията в Третата книга за цар Соломон и за отношението му към кедъра. Но като човек далече от науката, аз нямах намерение тепърва да се ровя в грамадно количество научни трудове, за да търся доказателства за думите на Анастасия. И все пак, по един невероятен начин, тази млада отшелница от глухата сибирска тайга, даже от това голямо разстояние сякаш потвърждаваше на всяка крачка, вече с езика на съвременната наука, своята правота. Хората почнаха сами да носят и да изпращат научни трудове, говорещи за съществуването на Вселенски Разум.

В началото на тази книга аз вече приведох изказванията на члена на Руската академия на медицинските науки и директор на института по клинична и експериментална медицина академик В.Казначеев и на директора на Международния институт по теоретична и приложна физика към Руската академията за естествени науки, академик А.Акимов, поместени в списание "Чудеса и приключения" през май 1996 г.

 

***

 

Главата за светините на Геленджик написах, намирайки се в самия град. Текста набра на компютър работещата в санаториум "Дружба" Марина Давидова Слабкина. Работещите в санаториума прочетоха книгата още преди публикуването й. И знаете ли какво се случи?

На 26 ноември 1996 година, в 10 часа и 30 минути московско време стана събитие, което външно не претендира за някаква сензация или необичайност. И все пак аз съм убеден,че това е събитие от планетарен мащаб:

Към долмените, намиращи се в планината недалече от селището Пшада в Геленджикския район, вървеше група жени. Това бяха работещите в санаториум "Дружба" В.Т.Ларионова, Н.М.Грибанова, Л.С.Звегинцева, Т.Н.Зайцева, Т.Н.Куровска, А.Г.Тарасова, Л.Н. Романова и М.Д.Слабкина.

За разлика от туристите, посещаващи понякога тези места за да се полюбуват на природните красоти, попадайки случайно и на самотния долмен в планинит, тези хора, може би за пръв път от хиляди години насам, бяха тръгнали към него, за да почетат паметта на свой далечен предшественик - на един човек, живял преди повече от десет хиляди години! Това е бил мъдрият вожд на един цял род, погребан жив, по собствена воля, в каменния склеп. Жив - за да може дори след няколко хилядолетия да предаде на потомците си мъдростта на Вселената.

Трудно е да се каже колко хилядолетия неговите усилия са останали непотърсени. Върху тези най-древни плочи и опушеното отверстие на портала на този долмен се виждат дивашките следи на съвременните надписи. Хората, които са идвали тук, поне през последното столетие, не са имали абсолютно никакво понятие за погребания тук човек и за неговата мъдрост, желание и стремеж да се пожертва за живите, оставащи след него. За всичко това свидетелстват и дореволюционните, и съвременните монографии, с които можах да се запозная. А учените, изследователите, археолозите се интересува предимно от размерите на долмените и се чудият как са могли да бъдат обработени и повдигнати техните многотонни плочи.

И ето, най-сетне!

Аз гледах сега стоящите пред долмена жени и донесените от тях цветя върху портала му и си мислех:

След колко столетия или хилядолетия ти получи първите си цветя, о наш мъдри прародителю? Какво усеща в момента твоята душа? Какво ли може да става сега в астралния свят? Възприемате ли вие, наши далечни и все пак така близки прародители тези цветя като един пръв знак за това, че вашите усилия не са били напразни? Все пак и сред днешните хора, вашите потомци, има стремеж към по-съзнателно съществуване. Това е само началото. Тепърва ще има да идват още; но тези, първите, най-желаните, също като вас, нашите далечни прародители, ще помогнат на днешните хора в пътя към мъдростта на Вселената и осъзнаването на истинското битие.

В това пътуване до долмена взе участие и санитарният лекар на геленджикската ХЕИ Е.И.Покровски. Беше го поканила екскурзоводката-краеведка В.Т.Ларионова, за да измери радиационния фон на долмена.

Тя ми разказа, че веднъж, при една екскурзия до долмена, един от туристите извадил гайгеров брояч и той отчел високо ниво на радиация. Този турист повикал Ларионова настрани, за да не тревожи останалите, показал й уреда и й съобщил за радиацията на долмена.

В едно специално куфарче на един от сътрудниците на местната ХЕИ имаше подобен точен уред. Той бе почнала да мери радиационния фон на земята отдалече и продължи до самия долмен, та и вътре в него.

Докато групата жени слушаше В.Ларионова, аз се уплаших, че този човек може да издаде на глас резултатите от своите измервания и хората ще престанат да идват тук от страх пред повишената радиация.

Анастасия ми беше разказвала, че тази енергия, подобна на радиация, е способна да се появява и изчезва. Тя е управляема и влияе благотворно върху човека. Но какво означават за нас, съвременните хора, изказванията на една отшелница, макар и не съвсем обикновена, в сравнение с твърденията на съвременната наука, с един факт, установен със съвременен прибор, при това отчитащ радиация, от която тъй много се плашим дне!:

- О, Боже - помислих си аз, - бедната Анастасия! Тя толкова искаше хората да се отнесат другояче, по-грижливо към тези древни, удивителни и странни погребения на нашите предци: А сега ще бъде обявено официално заключение и тогава при тях в най-добрия случай няма да идва никой, а в най-лошия ще бъдат унищожени въобще.

Но, ако действително този Вселенски Разум съществува, ако наистина Анастасия толкова лесно се свързва с от него, то нека Те сега да измислят нещо!

Е.И.Покровски се приближи към групата на стоящите при долмена работници от санаториума и заследи показанията на прибора. Те бяха невероятни! Аз първо се изумих, а после се зарадвах. Според показанията на прибора, радиационният фон на околното пространство отслабваше с приближаването към долмена:

Това бе невероятно още и поради това, че в пътя си към се към долмена групата бе минала през участъци с по-висок радиационен фон. Техните дрехи и самите те - стоящите сега при долмена - би трябвало да са дошли до него с радиацията на своите обувки, на дрехите си. Но уредът, без да се интересува от това, отчиташе намаляване на радиационния фон!

Като че ли някой невидим ни казваше по този начин:

- Не се бойте, хора! Ние ви желаем доброто. Вземете нашите знания.

И изведнъж аз осъзнах - това беше Анастасия!

Та нали тя бе причината да се се състои това събитие? Именно тя, намирайки се на хиляди километри от този долмен, прокара невидима линия през хиладолетията, съединявайки живеещите днес с най-древните цивилизации и направи пробив в съзнанието и стремежа ни към добро! Макар и хората в момента да не са много, това е само началото. И то е абсолютно реално, както бе реален долменът пред мен, както са реални и осезаеми сега жените пред мене и положените от тях цветя.

В научната литература се твърди, че долмените се срещат недалече от Туапсе, Сочи, Новоросийск; в Англия, Турция, северна Африка и Индия. Това потвърждава съществуването на най-древни цивилизации с обща култура, които са били способни да общуват помежду си независимо от разстоянията. Несъмнено, с разпространението на информацията, дадена от Анастасия, и към други долмени, доколкото все още са се запазили, отношението на хората ще се промени. Доказателство за това е реакцията на геленджичани. Все пак, първата в света екскурзия с новото, удивително познание за долмените бе проведена именно в Геленджик. "Аз в момента съм най-голямата късметлийка и най-щастливата екскурзоводка и учен в света!" - възкликна по този повод краеведката с тридесетгодишен стаж и депутатка от местния съвет Валентина Ларионова Терентиевна.

Но това не е всичко. Група геленджичани-краеведи, начело с Ларионова, след съпоставяйнето на някои известни факти с разговорите с кореняци от този район и житията на някои местни светии, потвърдиха съществуването в околностите на Геленджик на светините, за които говори Анастасия. Уникалните светини на Русия, повечето от които не са споменати в нито една информационна диплянка. А това са Ливанскит Кедър, планината Света Нина, скитът, целебният извор "Светата ръчица". Там хората, които са се излекували, завързват по дърветата парцалчета.

В района на Геленджик днес се реставрират църкви. Строи се метох на Троицо-Сергиевата Лавра. Като видях всичко това, аз си помислих: "Колко много светини и целебни извори има само в едно кътче на Русия!" А руснаците отиват през девет земи в десета, за да се кланят на чужди богове:

Аз направих каквото можах. Това съвсем не е достатъчно, разбира се, но все пак в мен се появи малката надежда, че Анастасия най-после ще ми покаже сина ни. Като накупих разни ританки, играчки и детски храни, аз пак тръгнах към сибирскиата тайга, за да видя Анастасия и своя син:

 



Гласувай:
3
0



Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - Внимавайте с духовните!
06.10.2010 10:57
Така, както духовните са с опитали да вземат под свое покровителство автора Вл. Мегре, по същия начин процедират и с нас. Взимат инициативата,обсебват идеята и я примесват с всевъзможни учения, които нищо добро не са донесли на света. Целта е да се дискретира самата идея, да се отвратят хората от нея, понеже, видиш ли, ние опитахме и нещата не вървят. Целта е да се всява раздор и кавги между привържениците на идеята за родово имение. Постепенно да се изкриви самата идея.
Става дума за форума жив дом.

Ето един сайт, където идеята няма компилация с разни учения.

http://www.anastasiabg.com/
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 25743542
Постинги: 14014
Коментари: 18253
Гласове: 24688
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30