Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.08.2010 22:14 - Звънтящите кедри на Русия. Анастасия - 8част.
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 2636 Коментари: 2 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 26. ИЗКУСТВЕНИТЕ ХОРА
- Мене ме интересуват истинските - казах аз, - като например: тези две момичета отсреща - и посочих към седящите на пет-шест метра от пейката момичета. Старецът внимателно се вгледа в тях и каза: - Чудя се дали едната от тях - тази, която пуши - е истинска. Но сега ще проверим. - Как така не е истинска? Аз ще се приближа сега до нея, ще я шляпна по задника и вие ще чуете съвсем истински писъци и нецензурни думи: - Разбираш ли, Володя, ти виждаш пред себе си само образа, създаден по сценария на търговско- технократическия свят. Вгледай се внимателно: тя е с неудобни обувки и високи токове. При това малко й стягат. Но тя е обула именно такива обувки, защото някой друг дирижира какви обувки трябва да се носят сега. Късата й пола е от някаква материя, подобна на кожа, но не е кожа. Тя е вредна за тялото й, но тя я носи, подчинявайки се на униформата, подражавайки на програмирания образ. Виж колко е силно гримирана и как надменно гледа. Прави се на независима, но това е само външно. Външността й не съответства ни на йота на нея самата. Внушеният от чужди мисъл-форми образ е задушил нейната истинска същност. Макар и изкуствен, без искра Божия, той е покрил и затъмнил изцяло нейната жива душа. Душата й е в плен на този образ. - А бе : всеки може да си говори каквото му хрумне за човешката душа, за разни там пленничества или диктата на някакви си щампи:. А как е точно - само Господ знае. - Стар съм аз вече, синко, не мога да следвам твоята скорост на мислене: Не мога да се аргумантирам както Анастасия. - Старецът въздъхна и добави: - Ако искаш, ще се опитам наживо:. - Какво ще опиташ? - Сега ще опитам, поне за малко, да унищожа илюзорния, неживия образ. Да освободя душата на това момиче. Ти само гледай внимателно какво ще стане. - Ами добре, опитайте... Пушещото цигара момиче говореше нещо рязко и нафукано на своята приятелка. Старецът ги загледа внимателно и напрегнато. И когато нещастното момиче откъсваше поглед от приятелката си, задържайки го на някого от минаващите хора, погледът на стареца следваше нейните очи. След това той стана, даде знак с ръка да го последвам и тръгна към момичетата. Аз го последвах. Старецът се спря на около половин метър от тях и започна да гледа втренчено пушещата. Тя обърна глава към него, издуха в лицето му цигарен дим и каза с досада:  - Ти какво искаш, дядка? Просиш ли, или какво?  Старецът постоя малко, за да се свести от виещия се около лицето му дим и произнесе с ласкав и спокоен тон: - Премести, дъще, цигарата в дясната си ръка. Трябва с дясната да свикнеш, така е по-добре: За моя голяма изненада, момичето послушно хвана цигарата с дясната си ръка... Но не това бе най-важното. Нейното лице изведнъж стана съвсем друго. Надменността й изчезна на секундата. Въобще всичко в нея се измени: и лицето, и позата й - всичко! И вече със съвсем друг тон тя прознесе: - Ще се помъча, деденце: - Ти трябва да родиш, момичето ми. - Няма да ми е лесно самичка: - Той ще се върне при тебе. Ти си върви и мисли за дясната ръка, мисли за бебето си - и той ще дойде. Върви, миличка, трябва да побързаш. - Добре, тръгвам: - И момичето направи няколко крачки, после се спря, и като се обърна своята приятелка - съвсем спокойно, а не както досега, на нокти, - я покани със странен глас: - Хайде, Таничка, ела с мене - и те се отдалечиха. - Виж ти: Та вие можете по този начин всяка жена да дресирате - казах аз, когато отново седнахме на пейката. - Това е направо някаква суперхипноза. Чиста мистика! - Това не е хипноза, Владимире. И никаква мистика няма тук. Това е просто внимателно отношение към човека. Именно към човека, а не към образа - измисления, засенчващия истинския човек. И човеът веднага се откликва, добива сила, когато се обръщаш именно към него, пренебрегвайки илюзорния образ. - Но как успяхте да видите невидимия човек зад видимия образ? - Това е много просто. Уверявам те. Първо аз малко я понаблюдавах. Тя държеше цигарата в лявата си ръка. Допуснах, че е левичарка. А ако малкото дете държи лъжичката или нещо друго с лявата ръка, родителите почти винаги се стараят да му обяснят, че трябва да се научи да си служи с дясната. Тя е била щастлива при майка си и баща си. Разбрах това, когато я видях как гледаше минаващите мъж и жена, които бяха хванали за ръце едно момиченце. И аз й произнесох фразата, която са й казвали с любов много пъти нейните родители като малка. Помъчих се се да я кажа със същия глас и интонация, както са се отнасяли с нея родителите й - когато тя е била още малка, естествена, незатъмнена от чуждия образ. Та това момиче беше истински човек - тя се откликна веднага! - А за какво раждане говорихте? - Тя е бременна. Вече повече от месец. Внедреният образ в нея не го иска това дете. А момичето е човек - много го иска. И ето, че те се борят. Сега момичето-човек ще победи!     27. ЗАЩО НИКОЙ НЕ ВИЖДА БОГА
- Когато един ден разговаряхме в тайгата с Анастасия, тя ми каза, че никой не вижда Бога, защото Неговите мисли работят с огромна скорост и плътност. Но ето, аз сега си мисля: защо Той не ги забави, за да може хората да го видят? Старецът вдигна бастуна си и посочи преминаващия велосипедист: - Погледни, Владимире. Колелото на велосипеда се върти, там има спици, но ти не ги виждаш. Те са там, ти знаеш това, но скоростта на въртене не ти позволява да ги видиш. Или - казано по друг начин - скоростта на твоята мисъл, зрителното ти възприятие не ти позволява да ги видиш. Ако велосипедистът кара по-бавно, ти ще видиш спиците на колелото като някаква мъгла. А ако той спре, ти ще ги видиш ясно, но тогава самият велосипедист ще падне. Той няма да достигне до целта си, защото е спрял движението си - и то заради какво? - За да си можел ти да видиш, че има спици: Но това какво ще ти даде? Какво ще промени в тебе и около тебе? Да кажем, ти вече твърдо ще знаеш за тяхното съществуване. И какво от това? Велосипедистът може да стане и да продължи своето движение, но другите също ще поискат да видят спиците - и той отново и отново ще трябва да спира и да пада:. Защо, в името на какво? - Ами за да може поне веднъж да го видим както трябва:. - Че какво ще видиш? Та нали падналият на земята велосипедист вече няма да бъде такъв. Ти само ще си представяш, че той е такъв. Даже и Бог, ако измени скоростта на своето мислене, вече няма да е Бог. Не е ли по-добре тогава да научи тебе да ускоряваш мисълта си? Когато ти говориш с някого, който съобразява бавно, нима не се дразниш? Не е ли мъчително да забавяш своята мисъл, нагаждайки се към него? - Да, така е. Който дружи с глупака, глупак става:. - Затова и Бог, за да Го видим, трябва да забавя мисълта си до нашето ниво, да стане подобен на нас. Когато Той прави това, изпраща при нас Своите Синове. А тълпата ги гледа под вежди и крещи: "Ти не си Бог, не си Син Божий - ти си самозванец. Или направи чудо, или ще те разпънем на кръст!" - А защо Божият Син да не извърши чудо?: Дори и само за да разпъди невярвящите - да не го разпънат на кръст: -Чудесата не убеждават невярващите, а ги изкушават. Самите чудотворци редовно са били изгаряни по кладите и при това невежите са викали: "Да изгорим изчадията на дявола!" Но ако се огледаме наоколо, ще видим, че Бог е напълнил света с безброй чудеса: изгревите на слънцето, нощната Луна, бубулечката в тревата - и тя чудна до смайване, - и дървото... Ето, и ние с тебе стоим сега под едно такова дърво... Кой може да измисли по-съвършен механизъм от неговия? Та всички тия неща са трошици от Неговата Мисъл - материализирани, живи, пълзащи в краката ни, летящи над нас в синевата, пеещи за нас, милващи с топли лъчи нашето тяло: Те са Негови - около нас, за нас! Но колцина са способни не само да ги видят, а и да ги почувстват, осъзнаят? И ако не ги усъвършенстват, то поне нека ги ползват без да ги човъркат - да не унищожават чудните, живи творения. А що се отнася до Неговите Синове, те са обречени да будят с чисто Слово човешката съвест, постоянно да снижават летежа на своята мисъл и да рискуват да останат неразбрани: - Да, и Анастасия казва: думите не са достатъчни за повдигане на човешкото съзнание на по-високо ниво. И аз мисля така: човечеството е изприказвало досега океани от думи - и какво от това? Наоколо бъка от нещастни съдби, а катастрофата чука на вратата ни! - Напълно си прав. Когато думите не извират от сърцето, когато са прекъснати нишките им към душата, те стават празни, отблъскващи и безлични. А нашата внучка, Настенка, е способна не само от всяка дума, но и от звука на всяка буквичка да извайва безсмъртен образ! И днес истинските Учители - Неговите Синове, които вече са се въплътили на земята - добиват такава невероятна сила и мощ, че човешкият дух неизбежно ще възсияе над тъмнината! - "Синове", "Уители? Че къде са те? Аз само у нея съм видял подобни способности: - Тя ще ги раздаде на всички - и вече дори ги раздава. Ето, даже и ти можа цяла книга да напишеш, читателите затрупаха света със стихове и даже песни за Новото почнаха да пеят. Ти нали си чувал новите песни? - Да, чувам ги. - И всичко това ще бъде преумножено в духовните учители многократно, още с първото им докосване до книгата. И там, където ти виждаш само обикновени думи, те ще почувстват живите образи и силата им ще се увеличи до безкрай! - "Те" ще почувстват, а аз: Какво, да не съм дърво за изхвърляне! Тогава защо тя говори с мене, а не с тях? - Защото ти не можеш да изкривиш чутото и няма опасност да привнесеш нещо от себе си. На чистия лист по-ясно се пише. Но и при тебе мисълта също ще се ускори. - Е добре, нека се ускори, за да не изоставам от другите: Въобще, изглежда вие всичко правилно сте изчислили. Ето, сега, в Русия си имаме и един Висарион, много хора го наричат свой учител. И той е казал на своите последователи: "Чететете книгата за Анастасия, тя ще ви вдъхновява!" И много негови последователи си купиха книжката. - Ами да, усетил е той, разбрал е - и затова сега помага и на тебе, и на Анастасия. А ти поне едно "благодаря" не му ли каза за подкрепата? - Аз с него не съм се срещал. - "Благодаря" можеш да кажеш и с душата си. - Безгласно, така ли? Че кой ще чуе? - Които имат уши, и с душата си чуват: - Тука обаче има още един нюанс: За книгата той добре се изказва, за Анастасия също, а мене ме е нарекъл: "Неподходящ мъж". Анастасия не била срещнала "подходящия мъж" - аз сам го чух по телевизията, а после го прочетох и във вестника. - А ти за какъв се мислиш, за съвършен ли? - Е, чак съвършен не, ама... - Тогава защо се обиждаш? Важното е да вървиш към съвършенството, а внучката ще ти помогне. Ще се издигнеш в светове, достъпни само за любовта! Което е писано - писано е: малцина могат да си го преставят. За това е необходима грамадна скорост. - А вашата мисъл с каква скорост работи? Не ви ли е трудно да разговаряте с мен? - У всички, които живеят като нас, скоростта на мисълта е значително по-голяма от тази на технотронните човечества. Нашата мисъл не е задръстена от постоянната грижа за дрехи, храна и какво ли още не. Но на мен не ми е трудно да разговарям с тебе поради любовта на внучката ми към тебе. Тя така пожела. И аз съм радостен поне това да направя за нея: - А при Анастасия скоростта на мисълта такава като вашата с баща ви ли е? - При Анастасия е много по-висока. - Колко? В каква пропорция? Това, което тя обмисля примерно за десет минути, на вас колко време ще ви отнеме?  - За да осмислим това, което тя създава за секунди, на нас са ни нужни няколко месеца. Затова и често тя ни изглежда алогична. Ето защо е съвсем сама. По тази причина ние не можем да й помогнем кой знае колко съществено, понеже не схващаме незабавно смисъла на нейните действия. Баща ми вече съвсем престана да разговаря - все се опитва да достигне нейната скорост, за да й помогне: И мене ме принуждава. Но аз не правя такива опити: Татко мисли, че това е от мързел. А аз просто много обичам внучката си и твърдо вярвам, че тя върши всичко правилно - умирам от удоволствие, когато ме помоли за нещо. Ето, и при тебе дойдох: - Но тогава как тя можа да разговаря с мене цели три дни? -Ние също дълго се чудихме. Как? - Просто да полудееш: И, най-после, наскоро разбрахме. Разговаряйки с теб, тя не прекъсна своята мисъл, а напротив, още повече я ускори. Ускори я и я трансформира в образи. Сега те, като програмите на вашите компютри, ще се разкриват постепенно пред теб и пред тези, които ще четат книгата. Ще се разкриват и ще ускоряват скокообразното движение на човешките мисли, приближавайки ги към Бога. Като разбрахме това, ние решихме, че с тази находка тя е създала нов Закон във Вселената! Но сега е ясно, че тя се е възползвала от някакви непознати досега закони на чистата и искрена любов. Любовта така и си остана вечната загадка на Твореца. Ето че Аня разбули още една от нейните велики възможности и сили! - А нейната скорост на мисълта позволява ли й да види Бога?  - Едва ли, та нали и тя е от плът. Бог е също от плът, но само наполовина. И Неговата плът - това са всички хора по Земята! Анастасия, като мъничка част от тази плът, понякога долавя нещо. Възможно е, от време на време, когато достига огромна скорост на мисленето, тя да Го усеща повече, отколкото другите, но това й се случва само за кратки мигове. - И какво й дава това? - Истината, същността на битието, високото съзнание, което мъдреците постигат за един цял живот, предавайки един на друг ученията си, като ги усъвършенстват. Всичко това тя го постига само за един миг! - И какво, знанието на Ламите от Изток, мъдростта на Буда и Христос и на йога тя ги владее перфектно, така ли? - Владее ги. Знае много повече, отколко е запазено в достигналите до вас трактати. Но ги счита за неефективни, щом като досега не са успели да въдворят хармония между всички, които живеят днес на Земята, щом като катастрофата е почнала да идзглежда неизбежна. И ето, тя строи своите невъзможни комбинации. Казва: "Стига са чели на хората нотации, стига са ги плашели с ябълката на Адам и Ева! Трябва да им дадат да преживеят - именно да преживеят - онова, което е усещал човекът някога, за да осъзнае своята истинска мощ и предназначение". - С една дума, вие вярвате, че тя може наистина да успее, да направи нещо добро за хората? Ако е така, кога може да се очаква победата на доброто? - Тя вече е започнала. Излезли са първите кълнове, но те ще избуят. - Къде са тогава, как може човек да ги види, да ги почувствува? - Попитай хората, които четат книжката за нея - те са там. Та нали тя възбуди в хиляди хора толкова светли чувства! Това няма как да се отрече - това не един и двама могат да го потвърдят. Тя овладя знаците, овладя ги! Невероятно, но успя. Помисли си, Владимире, кой беше самият ти доскоро и кой си сега. В тебе се разгърна цяла една образна програма, а и в колко хора вече работи душата й! Светът почва да се променя първо в самите вас, а това изменя и моделите на външния свят. Ние не можем да проумем докрай как тя успява да направи всичко това. Виждаме само върха на айсберга. Но кой й помага в реализацията на тази приказка - и за нас си остава загадка. Който иска, нека се поти да я разгадава, но ние не искаме да се отвличаме с теории от уникалния шанс да участваме в зараждането на самия земен рай. Достатъчно е да се любуваш на вълшебния изгрев. Почнеш ли да умуваш и човъркаш какъв бил механизмът му, вместо насладата изпадаш в детайли, които не променят нищо и не водят до никъде. Наистина, колко необикновено и сложно е всичко! А аз доскоро си мислех, че Анастасия е просто една отшелничка, макар и много добродушна, хубава и : малко наивна. - Ами точно това ти казвам: не се коси, не си блъскай главата, щом като е толкова сложно: И да си беше останала за тебе една красива, добра отшелница, нали такава си я видял в самото начало? Това малко ли е? Други пък ще видят друго. Приеми това, което е за тебе. Друго засега твоето съзнание не може да побере, но и това е хубаво. Помъчи се просто да се любуваш на изгрева, ако можеш. От това по-важно сега не може да има.     28. РАЗСЪМВАНЕ В РУСИЯ
- За всички в Русия разсъмването ще започне, само когато се подобри материалното положение на всеки поотелно. Икономиката като цяло ще се стабилизира и на глава от населението ще се падне повече:- заумувах пак аз. - Всичко материално, което ни заобикаля, е функция на духа и съзнанието ни. - Може и да е така. Но за какво ни са философиите и мъдреците, щом си оставаме гладни и окъсани? - Трябва да се разбере дълбоката причина за това. Всеки за себе си трябва да го осмисли - със собствени усилия.. И да не търси повече виновни вън от себе си. Само промените вътре в нас водят до промени във всичко наоколо, дори и в доходите. Аз съм съгласен с теб: хората няма да могат веднага да повярват в това. Но нали и Анастасия казва: "Без нравоучения!" На хората просто им трябва пример. И тя го даде. Сега ти трябва да изпълниш предначертаното от нея. И тогава - след три години - и големите, и малките, забравени и изоставени селища в Сибир, където старите хора са самотни и децата им са ги оставили на произвола на съдбата, ще станат много по-богати. Там животът ще бликне като извор и много синове и дъщери ще се върнат. И още много неща ще им подари тя! Ще ни открие много тайни, ще върне изконните знания и способности на хората. Русия ще стане най-богатата страна. И Анастасия ще направи всичко това, за да докаже, че духовността, истинското знание на Създатиля е по-велико от технократическите напъни. От Русия ще изгрее нова заря над цялата Земя! - И какво трябва да сторя аз, за да помогна? - Ти разкрий на света първата тайна, доверена ти от нашата внучка. Разкажи в книгата си как може да се получи целебно масло от кедъра. И нищо не скривай! Аз така силно се възмутих вътрешно, че дъхът ми пресекна. Не можех повече да седя и скочих. - Хайде бе! И защо трябва да направя това? За всички: Безплатно: Та нали всеки нормален човек ще ме вземе за идиот? Цяла експедиция потегнах и вложих в нея последните си средства. Фирмата ми е разорена. Анастасия ме помоли да напиша книга - написах. Така че сега сме сега сме квит. Вашите цели, вашата философия са ми доста мътни. Просто ги преразказвам, защото обещах така на Анастасия. А за маслото всичко ми е ясно. Знам колко мога да получа за него. Технологията за извличането му няма да дам на никой! Ще събера малко пари от книжката и сам ще почна да го произвеждам. Трябва да възстановя всичко. И парахода трябва да върна на фирмата. Трябва да купя и компютър, за да мога да набирам следващата книга. Аз сега дори и квартира си нямам - на улицата, като кучтата. Ще си купя подвижна каравана. А когато забогатея, искам да вдигна паметник на руските офицери, чиито души сме разкъсвали с нашето бездушие през всички времена и с чиято чест и съвест хората с гаврят непрестанно. Докато вие там спокойно си стоите в гората, тука умират хора, ей! Навсякъде шетат какви ли не "духовни" хора. Всички само за духовното говорят, а да си мръднат пръста за нещо на практика - сакън! Затова реших поне аз да направя нещо - доколкото мога. И сега изведнъж: хвърли го на вятъра - "на всички": Да, ама не, ядец! - Та нали Анастасия ти определи печалба? Аз знам - три процента от продажбата на маслото:. - Че за какво са ми тези нещастни три процента, след като мога да получа триста? Сега знам световните цени. При това го продават много с много по-слаби целебни свойства. Проверих това. Те не знаят как правилно да го извличат. Сега само аз знам това. Всичко, което тя ми каза, се потвърди. Няма в света аналог на неговата лековитост, но само ако всичко е направино точно. Науката също го потвърди. Палас каза, че то възвръща младостта. И сега изведнъж - дай го просто така!: Намериха глупака, така ли? Аз прерових толкова литература, изпратих хора в архива, за да потвърдят това, което каза тя. И те го потвърдиха. За това също маса пари отидоха. - Всичко си проверил, а да повярваш веднага на Анастасия не можа: Загуби и пари, и време поради неверието си. - Да, проверих! Така трябваше. Но сега няма да бъда глупак. "Разсъмване за всички": Е, добре - разсъмване; а аз така и да си остана глупак на разсъмване:. Написах книгата точно както тя ме помоли. И помня как ми внушаваше: "Ти нищо не скривай, нито хубавото, нито лошото. Смири гордостта си. Не се бой да бъдеш и смешен, и неразбран." И аз нищо не скрих. А какво стана? Сега вече изглеждам на хората като пълен идиот. Дори в очите ми го казват: че съм бил тъп, че много неща не разбирам, че съм прост и груб... Даже едно тринайсетгодишно момиче от Коломна ми написа в писмото си: - "Не бива - значи - така". А една жена от Перм пристигна направо вкъщи и каза: "Искам да видя какво е толкова е намерила Анастасия в него:" - Всичко е знаела тя, нали! Сама добре изглежда книжката - така казват хората, - а аз съм някакъв дегенерат: И всичко това заради нея! Ако не беше детето, за такъв номер можеше и да си изпроси нещо... Гледай ти! Аз писах всичко съвсем искрено, както ме помоли тя, а сега за мене приказват: "безчувствен и страхлив": Ама разбира се, аз съм пълен идиот - сам си го направих. Послушах я. Сам написах такива работи за себе си, че сега не мога да измия позора от себе си до края на живота си. Доже и след като умра, всички ще ми се подиграват. А тази книжка се оказа жилава - щ ме надживее. И да престана да я печатам повече, може да са почнали да си чаткат нередовни тиражи. На ксерокс се опитват да я разпространят.  Говорейки така, аз изведнъж прекъснах и погледнах към стареца. От очите му се стичаха бавно сълзи. Седнах до него. Той мълчаливо гледаше встрани, а после проговори: - Разбери, Володя: внучката ни, Настенка, много неща може да придвиди. Но досега нищо за себе си дори и наум не е пожелала. И това, че ти изглеждаш в книжката такъв, какъвто си, е нейна заслуга. Да не е лъжа? Но тя не те унизи с това, а ти помогна да се спасиш. При това я натоварваш с цял легион тъмни сили и тя го поема с любов. Сама! А ти й отвръщаш само с неразбиране и нерви. Помисли си, лесно ли й е на една такаа жена, след като всичко прави от любов? - Що за любов е това, когато изкарва любимия глупак?  - Не е глупак онзи, когото са набедили, а този, който приема ласкателствата насериозно. Помисли си сам какъв би искал да бъдеш в очите на хората. Издигнат над всички? Много умен? Всичко това можеше да се внуши още в първата книжка. Но тогава... Тогава твоята гордост би те унищожила. Дори велики посветени трудно са се стравяли с този грях. Гордостта рисува неестествен образ на човека и този образ почва да засенчва живата душа. Ето затова много философи от миналото и съвременни гении не могат да станат истински. Понеже, правейки още първата си щрих, те губят веднага онова, което им е дадено, заразени от г себичност и тщеславие. Но вучката ни - Настенка - се изхитри да сложи преграда пред ласкателството и преклонението, раждащи гордостта. Сега те не могат да те засегнат. И от още много беди те спасява тя. И духа, и тялото ти пази и ти ще напишеш девет искрени книги! Земята ще просияе от създаденото любовно пространство! И чак тогава, когато поставиш точка на деветата книга, ти ще можеш да разбереш кой си всъщност. - Защо? Сега не може ли да се говори за това? - Кой си ти сега, не е трудно да се каже. Ти си този, който си сега, какъвто се чувсваш в момента. Какъв ще станеш, знае може би само Анастасия. И ще чака, изживявайки с любов всеки миг. А че имало някакви си нещастни домашари, които те взимат за парцал, ти въобще забрави. По-добре погледни на това от смешната му страна и ги посъветвай да отидат без никакво оборудване и оръжие в тайгата. Да преспят с мечката в една бърлога. Пък за да бъде преживяването им пълно, да вземат със себе си и "лудичката" - нали такава ти се стори отначало Анастасия? - Общо взето, да: - Та нека прокурорите пробват да преспат поне една вечер на поляната при твоята лудичка. В горската пустош, под вълчия вой: Стиска ли им? Ти как мислиш? - дяволито попита старецът. И аз, като си представих изведнъж нарисуваната от него картина, силно се разсмях. И ние се смяхме дълго заедно този удивителен старец:. След това го попитах: - Анастасия може би слуша сега за какво си говорим? - Тя ще научи за всичките ти деяния:  - Тогава й кажете да не се безспокои. Аз ще разскажа на всички как да добиват лечебно масло от кедър. - Добре, ще й кажа - обеща старецът. - А ти помниш ли добре всичко, което си чул за маслото от Анастасия? - Да, мисля, че всичко помня. - Тогава повтори го.     29. КАК СЕ ДОБИВА ЦЕЛЕБНО МАСЛО ОТ КЕДЪР
По принцип добивът му е прост. И съвременната технология е известна и аз няма да я излагам сега. Има обаче някои по-неизвестни тънкости и затова ще се спра на тях. Когато се събират шишарките с раздрусване на кедъра или удряне с прът, както се прави сега, лечебната сила на маслото рязко се снижава. Използват се само тези шишарки, които кедърът отдава сам. Те падат от вятъра или може да се съборят с глас, както прави Анастасия. От земята трябва да ги събират добри хора и е още по-добре, ако шишарките се вземат от детска ръчичка. Въобще и всичко след това трябва да се прави с добри и светли помисли и намерения. "Такива хора и днес могат да се намерят в сибирските села" - твърдеше Анастасия. Какво значение има това е трудно да се каже. Но в Библията също е казано, че цар Соломон е търсил хора, умеещи да секат дървета. Не е казано само с какво са се отличавали тези хора от останалите. Получените след обелването на шишарките ядки трябва да се използват за добив на масло не по-късно от три месеца - по-късно качеството им рязко се влошава. При изцеждането ядките трябва да не се докосват до метал. Въобще, маслото не бива да има съприкосновение с метал. То лекува всички болести, дори не е нужно да се поставя диагноза. Може да се употребява и като хранителен продукт, като добавка в салатите. А може и да се взема по една лъжичка на ден. По-добре при изгрев слънце; може и през деня, но да е светло, не през нощта. Ето, това са най-важноите условия. - Може обаче и ментета да плъзнат - казах аз на стареца. А той с дяволито-весел тон ми отговори: - Да но ние сега с теб ще направим защита против имитации. И ще изкараме твоите проценти: - Каквя зящита? - Ами че помисли, нали си предприемач. - Бях, а сега вече и аз не знам кой съм:. - Хайде заедно да поразсъждаваме - ти ме поправяй, ако греша нещо.. - Добре. - Крайният продукт ще бъде проверяван от тези, които са способни да го проверят - лекари, учени, специалисти по принцип. - Точно така, те ще издадат сертификат. - Само че не всичко може да се улови от приборите. Трябва и дегустация. - Може. Качеството на виното се определя от дегустатори. Но дегустаторите отлично познават вкуса му. При тях усетът за вкус и мирис е отличен. А кой може проверява маслото с дегустация? - Ами ти! - И по какъв начин? Аз познавам само обикновеното олио. Когато го правехме някога, нямаше и помен от технологията, за която говори Анастасия. При това аз пуша. - Преди да опиташ маслото, не бива три дни да си пушил и пил алкохол, не трябва да си ял месо и мазнини. И не бива да говориш с никого три дни. След това можеш да го пробваш - и по вкуса му ще можеш да определяш истинско ли е това масло или имитация. - А с какво ще го сравнявам? - Ето с това - и старецът извади от платнената си торбичка една дървена пръчка, дебела два пръста. От единия й край стърчеше друга пръчка като запушалка. - Тука маслото е истинско. Опитай - с нищо не можеш да сбъркаш този вкус. Но първо ще опитам да изчистя всичко, което се е натрупало в тебе от пушенето и другите ви дяволии. - Как ще ме пречистиш? Както Анастасия ли? - Да, нещо подобно. - Но нали тя казваше, че само човекът на любовта е способен чрез любовния си лъч да снема болежките любимия? И да стопля тялото му така, че даже краката му да се изпотят. - С лъча на любовта. Точно така. - Но вие не можете ли да ме обичате колкото нея? - Да, но обичам внучката си, така че дайте да опитаме. - Добре, хайде. Старецът примижа и почна да ме гледа втренчено, без да мига. По тялото ми се разля топлина, но мнага по-слаба, отколкото от погледа на Анастасия. Нещо не тръгна при него, въпреки че се стараеше - и то така, че даже ръцете му трепереха. Той обаче не се предаваше и аз се оставих в ръцете му. И изведнъж краката ми се изпотиха, а после почувствах голяма свежест в главата си и стана нещо странно с обонянието ми: Аз усетих непознати миризми във въздуха! - Браво, стана! - каза уморено възрастният човек и се подпря на облегалката на пейката. - Сега дай си ръката.- Той отвори пръчката- шишенце и ми изля доста кедрово масло на дланта. Аз го близнах и по небцето и в устата ми плъзна приятна топлина. И изведнъж усетих кедровия аромат! Наистина, с нищо друго не може да се сбърка. - Сега ще го запомниш, нали? - запита дядото. - Ще го запомня, разбира се, какво толкова сложно има тука. Веднъж в манастира ядох едни особени картофи и толкова дълго ги помних, че чак след двайсет и седем години познах вкуса им. Но как ще знаят хората дали е проверено маслото или не? И какво да се прави с фалшивото масло? Толкова скъпо го продават. За един грам обикновено масло, смесено кой знае с какво, вземат по трийсет хиляди. Аз сам видях. Във вносни опаковки. За такива пари без проблеми може да се пръкнат хиляди ментета. - Да, парите днеска командват парада. Това не бива да се забравя. - Ето, виждате ли? Пълна безизходица. - Анастасия казваше, че парите могат да се насочат към добри неща. Хайде да помислим как. - Отдавна вече умуват например как да защитят водката от ментета. Сменят етикете, тапи, акцизни марки измислиха - полза никаква. Сурогати се продават като две и две. Сега на ксерокс всякаква марка можеш да отпечатиш. - А пари могат ли да се копират? - Пари по-трудно. - Ами тогава какво - също като етикетит:, от другата страна на бутилката пари ще лепим, поне да има някаква полза от тия мръсни хартийки:. - Как пари? Да ги лепим?! Ти чуваш ли се? - Дай ми, ако обичаш някакви пари.  Аз му дадох обигация за хиляда рубли. - Ето виж, от просто по-просто. Взимаш банкнотата, скъсваш я наполовина: Едната половина да я залепят на кутията или където трябва, а другата се пази. Къде - сам измисли. Или я тури в банката на съхранение. Ето виждаш ли - на двете половини има еднакви номера и всеки, който иска да се увери в оригиналността на маслото, може да свери своя номер.  "Е, дядо - помислих си аз, - това се казва глава!" А на глас му казах: - По-добра защита от фалшификати не може да има. Браво!  Той се разсмя и каза през смях: - Тогава дай и на мене процент !: - Процент ли? Какъв процент?: Колко? - Искам всичко да е както трябва - каза вече по-сериозно старецът и после добави.: - Освен трите процента от продажбите, вземи за себе си още един. Приготвяй за него в опаковки масло и го раздавай безплатно на които намериш за добре. Нека това бъде от мене и тебе подарък за хората: - Добре, така ще направя. Отлично го измисли. Юнак! - Отлично? Значи и Настенка ще зарадвам: Че то баща ми все ме счита за муден мозък: А ти ми викаш "юнак": - Да! Юнак си! - и ние пак се разсмяхме. Аз добавих: - Предайте на Анастасия, че вие бихте могли да станете отличен предприемач. - Наистина ли? - Да, наистина! "Нов русин" бихте могли да станете - и то какъв! - Непремнно ще й кажа. И това, че за маслото ти реши да разкриеш всичко на хората ще кажа. Няма ли да съжаляваш, че издаваш всичко? - Че за какво да съжалявам? Главоболията с него ще са цяла планина. Като напиша на галоп и третата книжка, както й обещах, пак ще се заема с бизнес, с търговия. Или с нещо друго нормално:
За предишната част ТУК  



Гласувай:
4



Спечели и ти от своя блог!
1. razkazvachka - Благодаря можеш да кажеш и с душата си!
09.08.2010 10:20
Хубав понеделник!
:))
цитирай
2. zahariada - :Re))1 Благодаря ти!
09.08.2010 10:36
И на теб хубава седмица!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39740932
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031