Тери Гудфелоу

Чиракът и вълшебникът

Статия

списание "New View"

2002 год.

"Къде бяхте на 11 септември?" - това лесно може да се превърне в една от онези фрази, които се промъкват в народната душа, както убийството на президента Кенеди или кубинската ракетна криза. Това събитие изглежда бе шок за всички - появи се от никъде. "От ясното, синьо небе" беше често използвана фраза. Но проучванията скоро разкриха, че докато самолетите наистина дойдоха буквално от "ясното, синьо небе", събитието е било отдавна планирано. Друго проучване разкри, че зад зверството стои сложна и глобална организация: Ал Кайда. От тогава англоговорящата преса на всички нива е пълна с информация за тази организация и предполагаемия й лидер Осама бен Ладен.

Това, което е по-малко известно е как тази организация и другите ислямистки терористични групи като Хамаз и Хизбула започват съществуването си. Тук изследването ни връща назад към Афганистан. През 1979 год. Съветският съюз под президентството на Леонид Брежнев нахлува в Афганистан. Това събитие предизвиква преминаването на шокови вълни през западните сили, и в частност в Съединените щати, защото бе дошло във време, когато "студената война" бе част от западното стратегическо мислене. Съществуваше истински страх, че СССР разширява своето влияние и се домогва до дълго преследваната цел за получаване на излаз на Персийския залив. Това безпокойство не бе ново, защото Западът, и по-специално Великобритания, са опитвали това и преди - по време на Британската империя през XIX и началото на XX век. Това съперничество и взаимно дебнене е известно като "Голямата игра".

Сега безпокойството бе друго. Докато Голямата игра винаги е била движена от британските страхове от руско влияние върху Индия, сега страховете засягат стабилността на Средния изток и западните доставки на нефт.

В неспирните си опити да подкопаят Съветския комунизъм западните анализатори още през 60-те и 70-те години бяха усетили, че ислямът, който в основата си е антикомунистичен, ако бъде пренесен в политиката, може да бъде впрегнат като потенциална сила за разплащане с Москва. Така започна това, което първо бе само флиртуване между Америка и исляма. Негов израз първо бе само скромната, предпазлива и обикновено тайна подкрепа за ислямските политически дейци. Със засилване сериозността на този флирт Великобритания, и особено Франция, които имаха собствени следколониални проблеми, предоставиха своята подкрепа и знание. Допълнителен бонус на тази политика бе отмяната на съглашението за сухопътна война и произлизащите от нея произшествия, нещо което преследва американската душа от Виетнам насам. Друго обстоятелство бе известния факт, че от двете страни на Кавказката област от тогавашната Съветска империя и в самия Афганистан се намират огромни енергийни ресурси. Плановете на една базирана в Калифорния компания бяха първо спиране на Съветската инвазия в Афганистан и последваща гражданска война и неспокойствие там. Така че въпросът бе, и все още е, ще бъдат ли тези ресурси експлоатирани и пренесени чрез тръбопроводи през вражески страни или чрез един приятелски режим в Афганистан? Съветската инвазия бе възприета не само като главна международна заплаха, но също и като възможност за подкопаване на вече боледуващата Съветска империя. Откакто бизнесът на делегираното водене на война бе опитан и изпробван на места като Ангола, Сомалия и Етиопия, той бе приложен с удвоена сила в тази нова ситуация. При тази политика американската администрация на президента Картър, оглавявана от неговият съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински, е силно подпомогната от тогавашния диктатор на Афганистан Зиа ал Хаг. Стана така, че ЦРУ с подкрепата на пакистанските секретни служби (ISI), които имат свои стратегически причини за предоставянето на тази помощ, започват събирането, обучаването, финансирането и изпращането на наемна армия в Афганистан. В това те също са подпомогнати с пари от Саудитска Арабия. Тази тайна коалиция включва също Египет, с президента Садат, и Китай. Армията е съставена от ислямски доброволци от много страни. Някои от тях са бегълци по религиозни причини от своите страни, други са бегълци от различни религиозни школи.

Десет години след инвазията съветите, под водачеството на Михаил Горбачов, се изтеглят от Афганистан. Но инфраструктурата на ислямските муджахидински групи остава. Някои остават в Афганистан и се включват в гражданската война, други се пръсват обратно в страните си, за да образуват или станат част от екстремистки групи там. Особено горчив пример е Египет. Както беше споменато, президентът Садат е ентусиазиран помощник на тайната коалиция срещу съветската окупация на Афганистан, която подкрепя с оръжие, обучаващи и средства. Въпреки това, или поради неговата политика, през 1981 г. той е убит от части на тези екстремисти групи. След съветското изтегляне възвръщенците са известни като "афганците", тъй като са придобили способностите и опита си в сраженията в Афганистан. Присъствието им е било засечено в много терористични групи, които са заразили Средния изток, също в Алжир и сред тези, които избиват 57-те чуждестранни туристи в Луксор през 1997 г. Те са обединени около една интерпретация на исляма, която е както радикална, така и консервативна. Талибаните са може би най-красноречивият пример за този "радикализъм" и както вече бе споменато, те са привлечени от madrasass и други религиозни школи.

Друго следствие от тайната кампания срещу съветската окупация на Афганистан е увеличаването на разпространението на наркотици. Понастоящем в Афганистан се произвежда 70% от световния опиум(по данни на ООН). По време на войната срещу съветите скоро стана ясно, че има и друго оръжие срещу тях. Твърди се, че първо идеята е била разисквана с президента Рейгън от тогавашния шеф на френските секретни служби граф Александър Маренше и добила известност като операция "Комар". В своите мемоари Маренше пише за разговора си с Рейгън: "Знаеш колко неприятности комарът може да причини на мечката..." Американците, които си спомнят как във Виетнам Виетконг покварява войските им с наркотици, смятат идеята за "велика". До колко финансират тази операция не е от значение, защото всичко това се случва на съветските войски в Афганистан. Въпросът добива такава сериозност, че до средата на 80-те години службата в някои техни части е намалена до 9 месеца в опит да се контролира зависимостта от наркотици. Политика, която по невнимание довежда до настояща експлозия на зависимостта от наркотици в следсъветска Русия и в увеличаване на доставките на наркотици за Запада като цяло.

Глобализацията на терора

От края на афганистанската война живеем в свят, където тероризмът и зависимостта от наркотици са добили всеобщо разпространение. Това е положение, което в голяма степен е поощрено от Америка и нейните съюзници при създаването и финансирането на ислямистки радикални групи, включително разбира се, ал Кайда. Това, което носи специално одобрение са религиозните им основи, които се стремят да върнат онзи вид общество, което на много хора изглежда примитивно, и което премахва личните права и свободи, които в много общества са приети за даденост. Откриваме, че сме изправени пред един вид Франкенщайново чудовище: експеримент, който е излязъл от контрол, точно както в приказната история за чирака и вълшебника.

На Запад, както и на други места, е насъбран голям опит от религиозен екстремизъм. През средните векове екстремистката религиозна група Асасини (счита се, че името идва от изопачаване на думата хашиш, който е използван като част от начина им на действие) се специализира в убийства на държавни глави в Средния изток. По-късно те са покорени от тамплиерите. Също Тридесетгодишната война, опустошила Европа, и Оливър Кромуел, който без съмнение е бил толкова краен, колкото и талибаните, и копнеел да създаде нация от боящи се от Бога хора и се надявал да разреши трудностите чрез Парламента, създавайки Парламент на Светците. Първата Световна война бе възпламенена от екстремистка сръбска групировка, а в наше време проблемите на Северна Ирландия очакват задоволително разрешение. Списъкът може да бъде продължен, но всички тези случаи са били по еднакъв начин отмъстителни, убедени в правотата на собствената кауза и подготвени да използват насилствени средства за нейното постигане. Но докато външните каузи и сили постепенно могат да се разнищят, вътрешните и езотерични движещи сили са по-завоалирани. Как можем да започнем да разбираме тези сили?

Нещо от духовния фон

За разбирането на тези сили аз се обръщам към делото на Рудолф Щайнер, който ни даде несравнимо поле за проучване на езотеричните и духовни сили зад видимия свят. Но още в началото трябва да бъде ясно, че той не е бил "против" ислямската религия. Той постоянно е подчертавал брилянтността на ислямската цивилизация, която отдавна е изпреварила нивото на развитие в Европа, а също и другаде. На много места също говори за "арабизма", но описанието не му трябва да бъде смесвано с религията на исляма. Под "арабизъм" той не е имал предвид определена група от хора или религия, а начин на мислене. И именно това мислене, което е студената, пресмятаща интелигентност, е което създава съвременната технология, и което ако е диаболично вдъхновено, създава средствата за унищожение. Това е било, и продължава да бъде, такъв вид мислене, което ако не бъде проверявано, ще превърне човечеството в "призрачен земен магьосник, брилянтен маг в технологията, която е обвързана с материята". За Щайнер въпросът е бил, дали това мислене ще се развие в човешки християнизирана наука или не. С достатъчна яснота можем да видим, че някои аспекти от това първо научно и материалистично мислене принадлежат към почерка на нашето време. Това е мисленето, което лежи както зад създаването на кулите-близнаци, така и зад причината за тяхното унищожение. Начин на мислене без сърце, и който не е нищо друго, освен още един аспект от кутията на Пандора, която сме отворили.

Също може да видим, че в ситуацията, в която сме се оказали, действат две противопоставени и взаимодопълващи се сили. Тя е проникната както от страха, така и от илюзията. Страхът се поражда от несигурността, от това какво още може да се случи и това е сърцевината на терористичното оръжие. Илюзията може да бъде открита както в обучаването и в целите на терористичните групи, така и в целите на сегашните опити те да бъдат омаломощени. В тези две сили разпознаваме почерка на двамата главни противници на развитието на човечеството.

По време на Първата Световна война Рудолф Щайнер изнася цикъл от лекции, които по-късно са публикувани под заглавието "Карма на неистината". С тези лекции той цели да разкрие духовните сили, лежащи зад този конфликт. Това са много дълбоки лекции. Но фактът, че са озаглавени "Карма на неистината" показва важността на атмосферата през онези времена по отношение неистинността, полуистините, лъжите и пропагандата около войната. Днес вероятно бихме говорили за "гръбнака" на събитията. По онова време принципният "гръбнак" е бил този, че действителните цели на войната, известни само на неколцина, са били икономическото надмощие и това, което той описва като "меркантилни амбиции". Това не са били целите, разбрани от мнозинството от хората или от милионите войници, загинали в конфликта. Но каквото и да е заглавието, Щайнер показва напълно ясно, че това не само че скрива истината за случващото се, но и създава деструктивни мисловни форми, или същества, които нанасят вреда на всяко задоволително решение. Също така той вижда пълният провал в обхващането на действащите мощни, духовни сили и така се заема, доколкото може, да извади наяве тяхната същност. В една кратка статия не е възможно за изследваме многобройните нишки, които той разработва и свързва. Но поне можем да изследваме част от тях.

Рудолф Щайнер постоянно насочва вниманието ни към ролята, играна от западните тайни общества, които действат зад сцената и от положението на властимащи постигат собствените си цели. Цели, които са материални и свързани с икономическо надмощие. По онова време те имат общо най-вече с Великобритания, която все още видимо доминира върху земния глобус. Понастоящем балансът е прескочил на запад към Съединените щати и ние вече видяхме връзката между събитията в Афганистан и петролните доставки на Запада. Така че когато чуваме политиците да говорят за "нападение срещу цивилизацията" или "демокрацията", трябва да сме внимателни и да ги приемаме в истинската им стойност. За Рудолф Щайнер, докато целите на братствата са материални и икономически, средствата за тяхното постигане са скрити и духовни. Всички те са действали върху несъзнателната част от човешката природа. Едно такова средство, или метод, според него е "внушението". Ако не винаги е било ясно какво Щайнер е имал предвид с думите си, настоящият пример с "внушението" е показателен. Напоследък се говори за "поход": думата се използва както от Буш, така и от Осама бен Ладен. По същия начин се отнасят твърденията на двамата за "нападение срещу цивилизацията" и "нападение срещу исляма". И двете представляват полуистини и отправят внушения, които възпламеняват дълбоко залегнал емоционален отклик, който замъглява действителността на положението. Така спектрите се припокриват и случващото се затъмнява. Друг метод на работа с несъзнателната част на човешката природа е ритуалната и церемониална магия и тук Щайнер показва точно как различните части на човешкия организъм са точки на свързване с духовни импулси и как те могат да бъдат повлияни за добро или зло. Както вече видяхме, тогава, както и сега, главните напъни на тези групировки е човечеството да се обвърже към материалното, а духовната действителност от събития да се прикрие.

Първата Световна война е отдавна преминала, но подосновните духовни сили остават. Още веднъж както тогава светът е изпълнен с неистинност. Така един от въпросите, които веднага идват на ум е: Какъв е в настоящата криза еквивалентът на братствата, за които Рудолф Щайнер споменава? Така както главното братство тогава е било Свободното Масонство, съществуващо и сега (въпреки, че несъмнено е имало и други злокобни братства, които може да са били разклонения, но така или иначе неподлежащи на външен контрол), така и сега съществува Мюсюлманското братство, което произлиза от Египет и има клонове в мюсюлманския свят. Както Свободните масони, това е много уважавана организация, представена от много професии, и която е против насилието. Но въпреки това тя е "кръстникът" на много екстремистки групи, които не са под неин контрол. По време на тайната дейност срещу Съветския съюз тя също бива насърчавана, понякога и парично. Също добре известно е, че сърцето на Свободното масонство е прогресивната серия от ритуали. Това са същите ритуали, или подобни на тях, за които споменава Щайнер. И тъй като Мюсюлманското братство и неговите разклонения са организации, основани върху религията, можем да предположим, че те също имат своите ритуали. Разбира се човечеството е пълно с ритуали от един или друг вид. Това, което е от значение е какви ритуали са това и какви духовни сили или същества са призовани в тях. Както вече бе отбелязано, ритуалите могат да имат мощно въздействие върху подсъзнанието. Когато Щайнер е изнасял въпросния цикъл от лекции, малцина или почти никой от присъстващите не е осъзнавал това, което се казва. В наше време тези въпроси са в по-голяма степен в публичното пространство. Добър пример за това е излязлата през 1960 г. книга на Ванс Пакарт "Скритите съветници". В нея той излага на показ различни техники за манипулиране на човешкия ум. Много от тях са на нивото на внушението, които Щайнер постоянно е посочвал, а други са още по-злокобни, действащи чрез потискане на Азовата функция (под Аз тук се има предвид сърцевината, най-същностната част на човека) така, че субектът (субектите) да бъде в състояние на висока степен на внушаемост и отворен за индоктринация, и можем да добавим, за влиянието на зли духовни същества.

Това, което е сигурно, е че през каквото и обучение извършителите на зверството с Близнаците да са преминали, това е довело до дисоциация между мисленето, чувствата и волята им, така че областта на чувствата, която посредничи между другите две, е била потисната и там е можело да навлезе нещо демонично.

В цикъла лекции "От симптома към действителността в съвременната история" Рудолф Щайнер подхожда към този въпрос от различен ъгъл, взимайки предвид йезуитите. Те също са имали ритуали и много специфични методи за молитва и медитация. Целта им е била да се превърнат във "воини на Христа". Щайнер твърди, че по този начин те свеждат "уникалното откровение, случило се в Йерусалим до нивото на обикновеното земно царство". Той вижда в това още един опит да се материализира онова, което в по своята същност е духовно". В Гьотеанизма, който неизбежно води до Духовна наука, Щайнер вижда полярната противоположност на подобно отношение. На други места той често използва израза "общочовешки". Взимайки под внимание загрижеността при бомбардирането на невинни хора или грижите за "хуманитарна помощ", този израз започва да ни се изяснява. Той е въпрос на емпатия, на "развиване на деен интерес на всеки човек към неговия съсед", нещо, за което той често е говорил. Не е трудно да си представим сходството на целите на йезуитите, описани от Щайнер, с тези на споменатите екстремистки групи.

В тази кратка статия видяхме как Западът, чрез собствените си действия и един вид мислене, който е почеркът на нашето време, е помогнал за предизвикване на най-голямата криза, в която някога се е оказвал. Така е помогнал за глобализирането на терора и за отварянето на вратата за унищожителни духовни същества, които могат да погубят цялото човечество, без оглед на религията. Вълшебната думичка е загубена и още веднъж средствата са били оправдани от целта.

В приказната история за чирака и вълшебника - добила популярност през 40-те години чрез филма на Уолт Дисни "Фантазия", Мики Маус е в ролята на чирака, който "незаконно" е присвоил шапката и жезъла на вълшебника, след което вдъхнал живот на една метла. Той заповядал на метлата да вземе кофа и да за почне да носи вода от извора, с която да пълни голям водоем. Тази работа чиракът е трябвало да свърши сам. Всичко вървяло добре, докато водоемът се напълнил и чиракът разбрал, че е забравил вълшебната думичка за спиране на метлата! Отчаян взел една брадва и насякъл на парчета метлата. Но от всяко парче израснала нова метла, снабдена с кофа. И сега цяла армия от метли започнала да носи и излива вода. Започнало наводнение, което само вълшебникът можел да спре. Така и ние също сме забравили вълшебната думичка, а вълшебникът го няма никъде.