Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.07.2010 21:34 - Същността на Дева София и на Светия Дух. Рудолф Щайнер.
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 1444 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Същността на Дева София и на Светия Дух

 
Лекция пред членовете на Антропософското Общество

31 май 1908 год., Хамбург, Германия, GA-103
  По стенографски записки, непрегледани от автора.

превод от немски: Димитър Димчев


Вчера стигнахме до обсъждането на онези промени, които настъпват в астралното тяло на човека чрез медитацията, концентрацията и другите упражнения, застъпвани в различните методи на посвещение. Ние видяхме, че в резултат на всичко това, астралното тяло се променя по такъв начин, че развива в себе си необходимите органи, за да вижда във висшите светове. Подчертахме още, че досега - макар и упражненията да са изцяло съобразени с различните културни епохи - принципът на посвещението навсякъде е един и същ. Голямата принципна разлика започва едва тогава, когато трябва да пристъпим към следващата степен. За да може човек наистина да вижда и да се ориентира във висшите светове, необходимо е промените в астралното тяло - под формата на изградените там нови възприемателни органи - да бъдат пренесени в етерното тяло.

 

Според един древен израз, работата върху астралното тяло чрез косвените пътища на медитирането и съсредоточаването, може да се означи като "катарзис", пречистване.

 

Катарзисът има за цел да отхвърли от астралното тяло всичко, което смущава правилната му и хармонична дейност, насочена към изграждането на по-висши органи; защото астралното тяло е поначало предразположено към изграждането на тези по-висши органи и се нуждае само от силите, вложени в самото него.

 

Вече казахме, че за да се стигне до катарзис, могат да бъдат приложени най-различни методи. Човек може да напредне твърде далеч в този катарзис, ако например се вживее в съдържанието на моята книга "Философия на свободата", така че да стигне до усещането: "Наистина, книгата беше за мен един стимул, обаче сега аз мога сам да възпроизвеждам намиращите се в нея мисли." И ако някой се отнася към тази книга така - а тя е замислена и написана именно в този смисъл - както при изпълнението на дадена музикална творба един клавирен виртуоз се отнася към съответния композитор, сякаш той сам я поражда в себе си - разбира се, по съответен начин - тогава чрез строгата логична последователност на споменатата книга също може да се стигне до висока степен на катарзис. Защото при такива неща, какъвто е случаят и с тази книга, работата е там, че всички мисли са така построени, че направо предизвикват определен вид действие. Докато много други книги, общо взето, са така написани, че дори ако систематиката се промени, едни неща могат да се кажат по-рано, други - по-късно. При "Философия на свободата" това е невъзможно. Там например съдържанието на страница 150 не може да се измести с 50 страници напред, както не можем да разменим задните крака на едно куче с предните. Защото тази книга представлява един точно структуриран организъм и логичната последователност на нейните мисли носи характера на едно вътрешно обучение. И така, има различни методи, конто водят до катарзис. Но ако прочитайки тази книга, човек не стигне до катарзис, не трябва да смята за погрешни казаните от мен неща, а да приеме, че не е осмислил достатъчно ясно и енергично нейното съдържание.

 

Сега в съображение идва нещо друго, а именно, че с настъпването на катарзиса - когато в астралното тяло са вече изградени астралните възприемателни органи - всичко това трябва да се пренесе и отпечата в етерното тяло.

 

В предхристиянското посвещение нещата са ставали така: След като ученикът е приключвал с предварителните упражнения, които често са продължавали години наред, ставало ясно: Сега настъпва моментът, когато астралното тяло е развито до такава степен, че то притежава своите астрално-познавателни органи.

 

И тогава съответният ученик бил подлаган на една процедура, която днес - поне за нашата културна епоха - не само че не е необходима, но е и трудно осъществима в сериозния смисъл на думата. Той бил довеждан до състояние на летаргичен сън в продължение на три дни и половина. В хода на тези три дни и половина настъпвало не само това, което нощем настъпва нормално при всеки човек: а именно, че астралното тяло се отделя от физическото и етерното тяло, а до известна степен се отделя и етерното тяло. Разбира се, вземали се всички мерки, физическото тяло да остане незасегнато и ученикът да не бъде застрашаван от опасността да умре. Сега етерното тяло е вече свободно от действуващите върху него сили на физическото тяло. Сега етерното тяло, така да се каже, става еластично, и когато в него се потопяват възприемателните органи, образувани в астралното тяло, тогава то, етерното тяло, запазва в себе си пълен отпечатък на цялото астрално тяло. И когато йерофантът отново пробужда ученика, когато астралното тяло и Азът отново се свържат с физическото и етерното тяло - процедура, която йерофантът добре познавал - тогава ученикът стигал не само до катарзис, но и до това, което наричаме "просветление" или "фотизмос". Сега ученикът можел да възприема в заобикалящия го свят не само физически-сетивните неща, но можел да си служи и със своите духовни възприемателни органи, с други думи, той отправял поглед в духовния свят и бил в състояние да го възприема. По същество посвещението включвало в себе си тези два процеса: катарзис и просветление.

 

Но в хода на еволюцията, за човека настъпва такъв момент, че все повече и повече става невъзможно етерното му тяло безнаказано да се отделя от физическото, защото всъщност цялото следатлантско развитие се опира на все по-нарастващо консолидиране на етерното тяло в рамките на физическото тяло. Ето защо се наложи да бъдат въведени други методи, позволяващи на астралното тяло, след като е вече достатъчно пречистено в хода на катарзиса, да внася своите нови качества в етерното тяло, при това без да е необходимо откъсване на астралното тяло от етерно-физическата организация, и от друга страна въпреки препятствията, създавани от физическото тяло. Следователно, това, което трябваше да настъпи, предполагаше много по-могъщи сили в медитирането, които да пробудят достатъчно силни импулси в астралното тяло, годни да преодолеят съпротивата на физическото тяло.

 

И така, идва ред на специфичното християнско посвещение, което изисква от човека да се подложи на онези процедури, чийто седем степени описахме вчера. Изживявайки тези усещания н чувства, човек променя до такава степен своето астрално тяло, че рано или късно, дори и след години, той изгражда своите нови възприемателни органи и ги пренася след това в етерното тяло. Така той стига до озарението. Този начин на специфично християнско посвещение би могъл да бъде изчерпателно описан, не ако говоря няколко дни, а само ако, да кажем, всеки ден в продължение на две седмици изнасям по една лекция, засягаща всички съществени подробности. Обаче не това е същественото.

 

Вчера ставаше дума само за определени подробности на християнското посвещение. Важно е да схванем най-вече принципите на новото посвещение.

 

Ако човек се потопи в целия диапазон на описаните усещания и чувства, практически той е в състояние да се приближи до посвещението и без тридневния летаргичен сън, а именно, когато продължително медитира върху изречения от Евангелието на Йоан. Ако например всеки ден човек поема в себе си първите из речения от Евангелието на Йоан: "В началото бе Словото..." до "... пълно с благодат и истина", това представлява една много силна медитация. Тези изречения носят силата в себе си. Защото в своята цялост, Евангелието на Йоан е тук, не само за да бъде прочетено и разбрано с интелекта, а за да бъде вътрешно изживяно. Тогава то се превръща в сила, която работи за посвещението; а "измиването на нозете", "бичуването" и други вътрешни процеси се изживяват под формата на астрални опитности, в пълно съответствие с описанията на евангелиста Йоан от 13. глава нататък.

 

Обаче розенкройцерското посвещение, макар и да стои на християнска основа, по-скоро се опира на други символни представи, водещи до катарзис, а именно на медитативните образи. Тази модификация се налага, защото човечеството е направило крачка напред в своята еволюция н методите на посвещение следва да са адекватни спрямо новата еволюционна степен.

 

Сега ние трябва добре да разберем, че постигайки посвещението, човек става съвършено различен от това, което е бил преди. Докато по-рано беше свързан само с нещата от физическия свят, сега той е в състояние да общува с процесите и Съществата на духовния свят. А това предполага, че той напредва в познанието много по-реално, в много по-конкретен смисъл, отколкото онзи абстрактен и прозаичен смисъл, в който обикновено се говори за познанието.

 

За този, който стига до някоя от степените на духовното познание, познавателният процес е нещо коренно различно. Този познавателен процес е едно пълно осъществяване на прекрасната максима: "Познай себе си!" Обаче най-голямата опасност в областта на познанието, е тази максима да бъде погрешно разбрана; а днес това се случва твърде често. Мнозина тълкуват тази максима така: Ние не трябва да обръщаме внимание на външния свят, а да се вглъбим навътре в себе си и там да търсим духовните истини. Да, това е едно много погрешно схващане на максимата, защото тя означава нещо съвсем друго.

 

Трябва да сме наясно: едно действително висше познание представлява определено развитие от една степен, която е вече постигната, до друга, която още не е постигната. И ако човек упражнява себепознанието, в смисъл, че се стреми да рови само в себе си, той ще вижда само това, което вече е постигнал. Обаче по този начин човек не постига нищо ново, освен познание на своя собствен низш Аз. Вътрешният свят на човека е само едната част, необходима за познанието. Другата част, която му принадлежи, трябва да се прибави към първата. Без двете части процесът на познанието не може да се осъществи. Благодарение на своя вътрешен свят, човек може да изгради необходимите за познавателния процес органи. Но както окото като външен сетивен орган - не би могло да стигне до познание за Слънцето, ако се вглежда само вътре в себе си, а трябва да се обърне именно навън към Слънцето, така и вътрешният орган на познанието трябва да се насочи навън, с други думи, към външния духовен свят, за да осъществи истинското познание.

 

През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, са мото понятие "познание" също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как "Авраам позна своята жена" (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх "позна своята жена". Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане. И когато гърците са произнасяли тази максима "Познай себе си", те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: "Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят!". "Познай себе си!" означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!

 

За тази цел са необходими две неща: първо, човек да се подготви чрез катарзис и озарение, и второ, да от крие своя вътрешен свят пред духовните сили на Космоса. В този смисъл, вътрешният свят на човека бихме могли да сравним с женското начало, а външния - с мъжкото начало.

 

Вътрешният свят трябва да бъде направен възприемчив за висшия Аз. Стане ли възприемчив, тогава висшият човешки Аз нахлува в човека от духовния свят. Защото къде се намира висшият човешки Аз? В отделния индивид? Не! От Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, висшият Аз беше разлят над целия Космос. Тогава Азът на Космоса беше разлят над човека и човекът трябваше да остави този Аз да действува върху него. Той трябва да остави този Аз да действува върху неговия предварително подготвен вътрешен свят. С други думи: вътрешният душевен свят на човека, или неговото астрално тяло, трябва да бъде пречистен, облагороден и подложен на катарзис. Едва тогава той може да очаква външния духовен свят да се влее в него и да го озари. А това става, когато човекът е напреднал до толкова, че подлага своето астрално тяло на катарзис и по този начин изгражда своите вътрешни познавателни органи.

 

Следователно при всички обстоятелства астралното тяло - след като е пренесло своите нови качества в етерното и физическото тяло, - постига озарението или фотизмос. Това, което сега става, е че астралното тяло "отпечатва" своите органи в етерното тяло, така че човекът започва да възприема заобикалящия го духовен свят; ето как неговият вътрешен свят, астралното тяло, приема това, което етерното тяло му предлага, това, което етерното тяло всмуква от целия Космос, от космическия Аз.

 

Християнският езотеризъм нарича това пречистено и облагородено астрално тяло - което в мига на озарението не съдържа в себе си нито следа от нечистите впечатления, характерни за физическия свят, а само познавателните органи за духовния свят - с името "чистата, непорочна и мъдра Дева София". Чрез всичко, което човек поема в процеса на катарзиса, той пречиства своето астрално тяло и го превръща в "Дева София". А над "Дева София" слиза космическият Аз, мировият Аз, който прави озарението, следователно, създава и светлина около човека, създава духовна светлина около човека.

 

Този втори елемент, който се прибавя към "Дева София", християнският езотеризъм нарича - и днес също - с името "Светият Дух". Така че в християнско-езотеричен смисъл е напълно правилно, когато се твърди: Чрез своето посвещение християнският езотерик постига пречистване на своето астрално тяло, превръща го в "Дева София" и бива озарен - или ако предпочитате, осенен - от "Светият Дух", от космическия миров Аз. И този, който е озарен, или с други думи, е приел в себе си "Светия Дух", започва отсега нататък да говори в друг смисъл.

 

Как говори сега той? Той говори така, че далеч не изразява лично мнение, когато се налага да описва Сатурн, Слънцето или Луната, различните съставни части на човешкото същество, или процесите на мировата еволюция. Тук неговите лични становища нямат никакво значение. Защото ако такъв човек говори за Сатурн, всъщност самият Сатурн говори от човека. Ако той говори за Слънцето, самата духовна същност на Слънцето говори от него. Той превръща себе си в инструмент; неговият Аз сякаш потъва и в такива моменти остава без личност; сега космическият Аз е този, който си служи с него като със свой инструмент, за да проговори чрез него. Ето защо при истинското езотерично учение, чиито корени лежат в християнския езотеризъм, не трябва да се говори за лични мнения или възгледи. Това е неправилно в най-висшия смисъл на думата. Тук тези неща нямат място. Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон. Важното е, че аз описвам тези коне на другите хора и че предавам фактите! Нещата се свеждат до това, че наблюденията в ду ховния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение. Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност.

 

И така, първоначално ние се доближихме до две понятия и се опитахме да ги обхванем в техния духовен смисъл. Ние се доближихме до същността на "Дева София", която е пречистеното астрално тяло, както и до същността на "Светия Дух", онзи космически миров Аз, който "Дева София" приема, за да проговори после от съответното астрално тяло.

 

А трябва да се постигне и нещо друго, една още по-висша степен: да насърчим всеки, който може да постигне и двете. Хората от нашата еволюционна епоха могат да приемат според описания начин както "Дева София", пречистеното астрално тяло, така и "Светия Дух", озарението. Да предостави на Земята това, което е необходимо за целта, можеше само Христос Исус. В духовната част на Земята, Той внесе онези сили, които по начало правят възможна появата на това, което описахме като християнско посвещение. Как всъщност става то?

 

За да го разберем, трябва да се спрем на две подробности. Най-напред трябва да се запознаем с един чисто исторически факт: с начина, по който са давани имената, защото по времето, когато са писани Евангелията, този начин е бил коренно различен от днешния.

 

Хората, които днес тълкуват Евангелията, изобщо не разбират принципа, според който са давани имената през онези времена и не обясняват нещата както трябва. Обаче ние сме в състояние да разберем този принцип, стига да отделим време и сили за едно кратко разглеждане. Представете си, че пред нас застава един човек и ние не се задоволяваме с неговото ние, което всъщност не му принадлежи, защото е получено по твърде абстрактния начин, според който се дават имената днес. Вместо това ние се вслушваме и обръщаме внимание на неговите подчертани качества, на най-забележителните черти от неговия характер и сме в състояние ясновидски да вникнем в самата му същност, така че да определим неговото име според най-забележителните му качества.

 

Ако бихме могли да приложим този принцип за даването на имената, ние бихме осъществили на една по-ниска и елементарна степен нещо подобно на онези душевни процеси, които са били в сила при даването на имената, както това е ставало в смисъла на Йоановото Евангелие. И ако искам точно да обясня как е по стъпвал евангелистът Йоан при даването на имената, аз би трябвало да посоча следното.

 

Авторът на Йоановото Евангелие е обобщил най-забележителните качества, характерни за майката на Исус и е стигнал до извода: Аз трябва да намеря за нея името, което напълно отговаря на нейните качества. Къде? И понеже в хода на своите минали инкарнации, тя беше стигнала до духовната висота, на която се намираше - защото в своята видима личност тя носеше отпечатъка или откровението на това, което християнският езотеризъм нарича "Дева София" - евангелистът Йоан нарече Исусовата майка "Дева София". И в центровете на езотеричното християнство, тя винаги носи името "Дева София". В екзотеричен смисъл, той изобщо не я назовава, за разлика от другите евангелисти, които се спират на светското име Мария. Йоан не можеше да приеме светското име. Той беше длъжен да вложи в името целия загадъчен ход на мировата еволюция. И той прави точно това, когато загатва, че тя не може да бъде наречена Мария, и поставя до нея сестра й Мария, жената на Клеоп, а самата нея нарича просто "майката Исусова". С това той показва, че не иска да назове нейното име и че не иска да го оповести публично. В езотеричните кръгове тя винаги е била наричана "Дева София". Тя беше и онази, която представлява "Дева София" като конкретна историческа личност.

 

Ако сега искаме да проникнем още по-дълбоко в същността на християнството и неговия основател, трябва да разгледаме и една друга мистерия. Ние следва да сме наясно върху разликата между това, което християнският езотеризъм нарича "Исус от Назарет" и това, което наричаме "Христос Исус", Христос в Исус от Назарет. Какво означава това? То означава следното. Най-напред в историческата личност на Исус от Назарет, ние се изправяме пред един високо развит човек, минал през много инкарнации и издигнат до много висока еволюционна степен, благодарение на което е привлечен към майка с такава душевна чистота, която авторът на Йоановото Евангелие трябваше да нарече "Дева София". Следователно, ние се изправяме пред един високо развит човек, пред Исус от Назарет, който още в предходната си инкарнация беше напреднал твърде далеч и започна сегашната си инкарнация от една висока духовна степен.

 

Тук трябва да напомним, че другите евангелисти не бяха така озарени, както авторът на Йоановото Евангелие. Пред тях е отворен в много по-голяма степен тъкмо сетивният, реалният свят, където те виждат своя Учител и Месия в лицето на Исус от Назарет. Обаче за тях остават скрити онези по-дълбоки спиритуални връзки и отношения, до които стига евангелистът Йоан. Ето защо те придават особена стойност на това, което се проявява в Исус от Назарет, което винаги пулсира в еврейството и винаги е оставало съхранено в еврейството под формата на съществуващия през всички по-коления еврейски Бог, Отец. Те не могат да пренебрегнат тази особеност. Те заявяват: Когато проследим произхода на Исус от Назарет, ние можем да докажем, че в него наистина тече кръвта на миналите поколения.

 

Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, н то в зависимост от личната си степен на развитие. За Матей преди всичко е важно следното: "В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет." Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука. За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други ду ми, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя. (Лука 3, 23 - 38). Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец.

 

Обаче за евангелиста Йоан, който виждаше в духовния свят, горният факт съвсем не е съществен. Той не държеше да подчертае, че "Аз и Отец Авраам сме едно", а искаше ясно да посочи: Всеки миг в човешката душа има нещо вечно, което е било там още преди Отец Авраам. И това беше Логосът, който проговаря във величествения звук на "Аз-съм". Логосът беше преди всички неща и Същества; в праначалото на света беше той, Логосът.

 

Следователно, за онези, които искаха да опишат преди всичко Исус от Назарет, а те можеха да опишат само него, беше важно да посочат как от самото начало кръвта се предаваше надолу през поколенията. За тях беше важно да посочат, че в Йосиф, бащата на Исус от Назарет, тече същата кръв, която се предава надолу през поколенията.

 

Естествено, ако говорим в чисто езотеричен смисъл, би трябвало да се спрем и върху т.нар. "непорочно зачатие", "Соnceptio immaculata", макар че това понятие може да бъде изяснено само в най-тесен кръг. Обаче то спада към най-дълбоките мистерии, които изобщо съществуват в нашия свят. Недоразуменията, свързани с това понятие, произтичат от факта, че хората въобще не предполагат какво трябва да се разбира под "Соnceptio immaculata". Обикновено те смятат, че в случая не може да се говори за никакво бащинство.

 

Но това, съвсем не е така; тук са намесени много по-дълбоки тайни, които обаче са напълно съвместими с твърденията на другите евангелисти: че Йосиф е бащата на Исус. Ако биха подлагали този факт на съмнение, стремежът им да, го изтъкнат би бил съвършено безсмислен. Те недвусмислено посочват: в Исус от Назарет живее древният Бог на евреите. Лука особено подчертава тази подробност и проследява родословието нагоре до Адам и до самия Бог. И как иначе той би стигнал до този резултат, ако всъщност искаше само да каже: Ето, аз ви показвам цялото родословие, но Йосиф няма нищо общо с него. Би изглеждало твърде странно, ако евангелистите се стремят да представят Йосиф като една толкова важна личност, а после да го отстранят от целия процес.

 

Обаче при Събитието в Палестина, ние сме изправени не само пред тази високоразвита личност на Исус от Назарет, минала през много инкарнации и постигнала такава висока степен, че да се роди от една толкова забележителна майка, а и пред една друга мистерия.

 

Когато Исус от Назарет е на 30 години, благодарение на всичко, което е изживял в своята тогавашна инкарнация, той стига до там, че можеше да извърши нещо, което е осъществимо само в изключителни случаи.

 

Ние знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло н Аз. Такъв, какъвто го виждаме всред нас, човекът е изграден от четири съставни части. Когато е издигнат на определена еволюционна степен, за него е възможно, в даден момент да отдели своя Аз от трите тела и да ги остави в напълно запазен, съвършен вид. Азът преминава в духовния свят, а трите тела остават на Земята. В хода на мирово то развитие ние често сме изправени пред този процес. При един или друг човек, известен разтърсващ момент от живота - който при определени обстоятелства може да продължи и по-дълго време - довежда до отделянето на Азът. Азът преминава в духовния свят. Но тъкмо защото трите тела са високо развити чрез Аза, който е живял в тях, сега те се оказват подходящия инструмент за едно още по-висше Същество, което ги завладява. В тридесетата година на Исус от Назарет, неговото физическо, етерно и астрално тяло са завладени от онова Същество, което нарекохме Христос. Това Христово Същество не можеше да се инкарнира в едно обикновено детско тяло, а само в такова тяло, което беше предварително подготвено от един високо развит Аз. Защото никога досега Христовото Същество не е било инкарнирано в човешко физическо тяло. Следователно, от тридесетата година, ние сме изправени пред Христос в Исус от Назарет.

 

Какво стана в действителност? В действителност напуснатото от Аза тяло на Исус от Назарет, беше толкова подготвено, толкова съвършено, че в него можа да навлезе Слънчевият Логос, онези шест Елохими, които описахме като духовна същност на Слънцето. Това Същество можа да се инкарнира за три години в тялото на Исус от Назарет. В това човешко тяло нахлува Слънчевият Логос, който може да просияе в човека чрез озарението, самият той, Светият Дух, мировият Аз, космическият Аз и от тогава в продължение на три години Слънчевият Логос говори от тялото на Исус. Да, Христос говори от тялото на Исус в продължение на три години.

 

Този процес е загатнат в Евангелието на Йоан, както и в другите Евангелия в образа на слизащия гълъб, на слизащия "Свети Дух" върху Исус от Назарет. В езотеричното християнство е описано как в този момент Азът на Исус от Назарет напуска неговите тела и оттогава Христовият Дух е този, който говори от него, за да поучава и действува.

 

Това е първото събитие, което става в смисъла на Йоановото Евангелие. Сега ние имаме Христос в астралното, етерното и физическото тяло на Исус от Назарет. И Христос продължава да действува в описания от нас смисъл до Мистерията на Голгота. Какво се случи на Голгота?

 

На Голгота се случи следното. Нека обгърнем с поглед най-важния миг, когато кръвта изтича от раните на разпънатия Исус. За да бъда разбран по-добре, ще сравня това, което се случи там, с нещо друго.

 

Представете си, че пред Вас имате съд с вода, и че в нея сте разтворили определено количество сол, така че водата остава сравнително прозрачна. После, нагрявайки водата, Вие получавате солен разтвор. Сега пристъпвате към изстудяване на водата. Солта се отлага и Вие виждате как тя пада на дъното. Така изглежда процесът за този, който наблюдава само с физическите очи. Обаче за този, който вижда с духовните очи, става и нещо друго. Докато солта се сгъстява долу, нагоре се устремява "Духът на солта" и изпълва водата. Солта може да се сгъсти само благодарение на това, че Духът на солта я напуска н се разпростира във водата. Който познава нещата знае, че там, където настъпва едно сгъстяване, то винаги е съпроводено и с едно одухотворяване. Следователно това, което се сгъстява в посока надолу, има своя противоположен образ в посока нагоре, към духовния свят.

 

И сега, точно както солта се отлага долу, а Духът на солта се устремява нагоре, в мига, когато кръвта потече от раните на Спасителя, започна и един духовен процес. И този духовен процес се състои в това, че Светият Дух, който беше приет от Исус при Кръщението в реката Йордан, се свърза със Земята; че самият Христос нахлу в живия организъм на Земята. Отсега нататък Земята е друга, отсега нататък Земята е преобразена. Точно това обяснявах и в предишните си лекции: Ако бихме наблюдавали Земята от една далечна звезда, бихме установили как в мига на Голгота, се променя цялата аура на Земята. Слънчевият Логос трябваше да навлезе в Земята, да изгради една общност със Земята, да се превърне в Дух на Земята. И пътят, по който стана това, е че в тридесетата година на Исус от Назарет, Логосът проникна в неговите три тела, работи там в продължение на три години и после остана в тялото на Земята.

 

За истинския християнин това събитие има голямо и трайно последствие; то го насърчава и му дава нещо, с чиято помощ той все повече и повече пречиства своето астрално тяло.За истинския християнин трябваше да има нещо, с чиято помощ той все повече и повече да превръща своето астрално тяло в подобно на "Дева София", така че да приеме в себе си "Светия Дух", който, макар че би могъл да изпълни Земята, далеч не би могъл да навлезе в онзи, чието астрално тяло не е подобно на "Дева София". Да, трябваше да се появи нещо, което да носи в себе си достатъчно сила, за да превърне човешкото астрално тяло в "Дева София".

 

И къде е скрита тази сила? Не другаде, а във факта, че Христос Исус повери на ученика, "когото Той обичаше", т.е. на евангелиста Йоан, мисията да извлече и опише от своето озарение - вярно и точно - всички събития от Палестина, за да бъдат пренесени в душите на хората. И ако хората се оставят под въздействието на това, което е написано в Евангелието на Йоан, тогава тяхното астрално тяло вече има възможност да се превърне в "Дева София" и да се открие за "Светия Дух". Чрез импулсите, които крие Евангелието на Йоан, астралното тяло става открито и възприемчиво за усещането - а по-късно и за разбирането - на духовния свят.

 

Точно тази мисия повери Христос Исус на евангелиста Йоан. Нужно е само да прочетете Йоановото Евангелие и ще се съгласите с това. Там виждаме: Под кръста стои майката на Исус - в езотеричния християнски смисъл това е "Дева София" - а от кръста Христос казва на "ученика, когото обича":

   

 

 

"От сега нататък тази е твоята майка! И от оня час ученикът я Взе при себе си" (19, 27).

А това означава: Онази сила, която беше в моето астрално тяло и го направи носител на Светия Дух, точно тази сила поверявам сега аз на теб; ти трябва да запишеш всичко, което това астрално тяло можа да постигне в хода на своето развитие!

 

И "ученикът я взе при себе си", с други думи, той написа Евангелието на Йоан. В Евангелието на Йоан неговият автор е вложил силата за разгръщането на "Дева София". При кръста той получи мисията да я приеме като своя майка, да бъде истинският тълкувател на Месията. Или с други думи: Вживейте се докрай в смисъла на Йоановото Евангелие, познайте го откъм неговата духовна страна; защото то притежава силата да ви издигне до християнския катарзис; то има силата да ви даде "Дева София". И тогава съединеният със Земята "Свети Дух" ще ви възнагради с озарението или фотизмос!

 

А това, което изживяха тогава най-близките Му ученици, беше толкова силно, че от тогава те извоюваха в себе си най-малкото потенциалната готовност да виждат в духовния свят. Защото виждането в духовния свят - от гледна точка на езотеричното християнство - означава следното: с помощта на Събитието от Палестина, човек така да преобрази своето астрално тяло, че да вижда неща, без те да са налице в сетивно-физическите си очертания.

 

Сега вече човекът притежаваше и нещо друго, чрез което вижда в духовния свят. Да, така стояха нещата с най-близките Му ученици.

 

Онази, която в Бетания беше помазана с миро от Христос, получи от Събитието в Палестина могъщата сила да вижда в духовния свят и тя например е от онези, които първи разбраха: онова, което живя в Исус, е тук и сега, след смъртта; то възкръсна! Да, тя притежаваше тази способност. Как стигна тя до нея? Благодарение на новите вътрешни възприемателни органи.

 

Говори ли се за това в Евангелието на Йоан? Да. В него се разказва, че Мария от Магдала отива на гроба, но не открива тялото на Исус, а вижда там две духовни Същества. Тези два духовни образа, тези две духовни Същества са налице винаги, когато едно мъртво тяло е от по-дълго време в гроба. От една страна се вижда астралното тяло, а от друга - етерното тяло, което постепенно се разпада и преминава в мировия етер. Тези две духовни форми са там, напълно независимо от физическото тяло; те принадлежат към духовния свят.

 

" Тогава учениците се върнаха пак у тях си.

 

А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна В гроба.

 

И вижда идва Ангела да стоят, облечени в бяло." (20,10-12)

 

Тя видя това, понеже чрез могъщата сила на Събитието от Голгота беше стигнала до ясновиждане. Но тя видя и нещо повече: тя видя Възкръсналия. А беше ли необходимо за тази цел да стане ясновидка? Вярвате ли, че след като само преди няколко дни сте видели физическите очертания на един човек, няма да го разпознаете съвсем точно?

 

"Като рече това, обърна се назад и Видя Исуса да стои, ала не знаеше, че е Исус.

 

Исус й казва: Жено! Защо плачеш? Кого търсиш?А тя мислеше, че е градинарят..." (20, 14-15)

 

И за да ни се каже това по възможно най-точния начин, ние го чуваме и втори път при следващото появяване на Възкръсналия край Генисаретското езеро.

 

"А когато се разсъмваше, Исус застана на брега, обаче учениците не познаха, че е Исус." (21, 4)

 

Обаче езотеричните ученици Го намират там! Онези, които бяха поели в себе си могъщата сила на Събитието от Голгота, можаха да се окажат там и да видят възкръсналия Исус в духовния свят.

 

Въпреки, че учениците и Мария от Магдала успяха да Го видят, всред тях имаше и такива, които не бяха достатъчно надарени, за да развият ясновидски способности. Един от тях беше, например, Тома. За Тома се казва, че той не е бил там първия път, когато учениците видяха Господа; и сам той заявява, че първо трябва да постави пръст в раните Му, да се убеди в телесния допир с Възкръсналия. И какво се случва? Сега трябваше да му се помогне, за да стане виждащ в духовния свят. Как? Отговорът на този въпрос намираме в думите:

 

"И подир осем дни учениците Му пак бяха Вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, когато Вратата беше заключена, застана насред, и рече: Мир Вам!

 

Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и Виж ръцете Ми, и дай ръката си и я тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а Вярваш" (20, 26-27)

 

Ти ще виждаш нещо повече, доверявайки се не на външните сетива, а когато се проникнеш с вътрешна сила.

 

"Исус му казва: Понеже Ме Видя, Тома, ти повярва. Блажени са ония, които, без да Видят, са повярвали." (20, 29)

 

Тази вътрешна сила, която тръгва от Събитието в Палестина, наричаме "вяра". Това съвсем не е една обикновена сила, това е вътрешната сила на ясновидството.

 

Извоювай в себе си тази вътрешна сила, и ти ще имаш за действителност не само външния видим физически свят; защото блажени са тези, които знаят и това, което физическите очи не виждат!

 

И така, ние имаме пред себе си истинската действителност на Възкресението и то може да бъде напълно разбрано само от онзи, който преди това е постигнал в себе си вътрешната сила да вижда в духовния свят.

 

Този факт става за нас още по-ясен в последната глава на Йоановото Евангелие, където все по-настойчиво се подчертава, че най-близките ученици на Христос Исус - благодарение на това, че Събитието от Голгота се разигра пред очите им - се издигат до "Дева София". Но когато трябваше за пръв път да се изправят като живи свидетели на едно духовно събитие, те бяха като заслепени. Те все още не знаеха, че пред тях е Този, когото те познаваха до преди няколко дни.

 


Тагове:   дух,   щайнер,


Гласувай:
6
0



Спечели и ти от своя блог!
1. liliyanaandreeva - КАТАРЗИС
30.07.2010 21:37



МЕДИТАЦИЯ

Гледаме си в пъпа
с другарката ми тъпа…
Преминахме на медитация
в модерната цивилизация…
Сега хортуваме потайно
и се наслаждаваме омайно
на чорбаджийските строежи
след поредните грабежи;
на нови бели лимузини,
на дворци с басейни и градини…
Остап Бендер да яде ряпа
и вече да им сваля капа …
цитирай
2. semtomovi - Много сте талантлива госпожо )
30.07.2010 21:45
Ох госпожата дошла и тука )
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 21879502
Постинги: 12017
Коментари: 17406
Гласове: 23007
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930