Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2010 23:48 - Фермата Глава 8 Дж. Оруел
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 3301 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Осма глава
За предишната глава ТУК

След няколко дни, когато ужасът от екзекуциите понамаля, някои животни си спомниха, или мислеха, че си спомнят, Шестата заповед, която май гласеше: „Никое животно да не убива друго животно." Ма­кар да не искаха да го споменават в присъствието на прасетата или кучетата, всички усещаха, че извършените убийства са несъвместими с нея. Люсерна помоли Бенджамин да и прочете Шестата заповед и когато той както обикновено заяви, че отказва да се бърка в такива работи, тя доведе Мюриъл. Мюриъл прочете заповедта, която гласе­ше: „Никое животно да не убива друго животно без причина." Кой знае как. последните две думи се бяха изплъзнали от паметта на жи­вотните. Но сега те видяха, че заповедта не е нарушена; защото явно имаше основателна причина за убийството на предателите, които се бяха съюзили с Объл.
Тази година животните работиха още по-усилено, отколкото мина­лата. Много труд се искаше да се построи мелницата, при това с два пъти по-дебели стени отпреди, и да се завърши до определената дата, без да спира селскостопанската работа. Понякога на животните им се струваше, че работят повече, а се хранят не по-добре, отколкото по времето на Джоунс. В неделя сутрин, затъкнал дълъг лист хартия в копитото си, Квик им четеше списъци с цифри, доказващи, че произ­водството на всички видове храни се е увеличило с двеста, триста или петстотин процента, според случая. Животните не виждаха защо да не му вярват, особено след като вече не си спомняха много ясно какво беше положението преди Бунта. Но имаше дни, когато биха предпоче­ли да им поднасят по-малко цифри и повече храна.
Сега всички заповеди се издаваха с посредничеството на Квик или на някое от другите прасета. Наполеон се появяваше сред животните най-много веднъж на две седмици. И тогава го придружаваше не само свитата му от кучета, а и едно черно петле, което маршируваше пред него и изпълняваше ролята на тръбач, като кукуригаше силно, прели Наполеон да заговори. Разправяха, че дори в господарската къща той не живеел с останалите прасета, а в отделна стая. Хранел се сам, две кучета му прислужвали и винаги използувал розовия порцеланов сер­виз, който стоеше зад стъклената витринка на шкафа в гостната. Освен това бе съобщено, че всяка година ще стрелят с пушката не само на двата официални празника, но и на рождения ден на Наполеон. За него вече не се говореше просто като за „Наполеон". Винаги се казваше високопарно: „нашият Вожд, другарят Наполеон", а прасета­та обичаха да му измислят звания като Баща на всички животни. Ужас за Човечеството, Защитник на овцете. Приятел на патенцата и тям подобни. В речите си Квик със сълзи на умиление говореше за мъдростта на Наполеон, за добротата му, за голямата му любов към всички животни и най-вече към онези, които още живееха по другите ферми в робство и невежество. Стана нещо обичайно заслугата за всеки успех, постижение или просто щастливо събитие да се приписва на Наполеон. Често се чуваше как някоя кокошка споделя с посестри­мата си: „Под ръководството на нашия Вожд, другаря Наполеон, сне­сох пет яйца за шест дни", или как на връщане от водопоя две крави доволно възкликват: „Колко е вкусна тази вода благодарение на вода­чеството на другаря Наполеон!" Общото настроение във фермата намери чудесен израз в една поема, озаглавена „Другарят Наполеон", която бе съчинена от Фъстъкс и гласеше така:
Благ към сираците,
бог за бедняците! Вашта трибуна е светъл амвон. Правдиво лелите
храната в копаните
и смело ни браните,
другарю Наполеон!
Сипете благото.
тъй ни е драго то!
Равно за всекиго — туй е закон!
Дал сте обора
нам за отмора.
вий, нашта опора,
другарю Наполеон!
Родя ли прасенце.
свидно детенце,
нему дарите ще зоб и подслон.
Клетва ще квикне
вае да обикне.
с плам ще възкликне:
„Другарю Наполеон!"1
1 Стиховете преведе Владимир Трендафилов. — Б. р.
Наполеон одобри тази поема и се разпореди да я напишат вьрху сте­ната на големия обор, точно срещу Седемте заповеди. Над нея Квик нарисува с бяла боя портрета му в профил.
Междувременно с посредничеството на Уимпър Наполеон запо­чна сложни преговори с Фредерик и Пилкингтън. Купчината дървен материал още не беше продадена. От двамата Фредерик имаше по-голямо желание да я получи, но не предлагаше приемлива цена. Точно тогава отново плъзнаха слуховете, че той и хората му кроят да напад­нат Фермата на животните и да разрушат мелницата, чийто строеж ги е изпълнил с дива завист. Знаеше се, че Объл още се крие в имение­то Лиси рид. Към средата на лятото животните с безпокойство научи­ха, че три кокошки са си признали как, подтиквани от Объл. са орга­низирали заговор за убийството на Наполеон. Те незабавно бяха екзе­кутирани, а за сигурността на Наполеон бяха взети допълнителни предпазни мерки. Нощем четири кучета охраняваха леглото му — по едно на всеки край. — а някакво младо прасенце на име Зурли получи задачата да опитва ястията му предварително, да не би в тях да има отрова.
Горе-долу по същото време бе оповестено, че Наполеон е уредил да продаде дървения материал на мистър Пилкингтън; и щял да подпише постоянно споразумение за търговия с определени продукти между Фермата на животните и Мечи лес. Отношенията на Наполеон и Пилкингтън, макар и развиващи се само чрез посредничеството на Уимпър. бяха вече почти приятелски. Животните не вярваха на Пил­кингтън, защото бе Човек, но решително го предпочитаха пред Фреде­рик, който им вдъхваше страх и омраза. Докато лятото си отиваше и строежът на мелницата вървеше към края си, слуховете за предстоящо вероломно нападение все повече зачестяваха. Говореше се, че Фреде­рик възнамерявал да поведе срещу тях двайсет мъже. въоръжени с пушки, и вече бил подкупил съдиите и полицията, така че нямало да му задават неудобни въпроси, ако веднъж успеел да се добере до кре­постните актове на Фермата на животните. Освен това от Лиси рид се дочуваха ужасни истории за жестокостите, на които Фредерик под­лагал животните си. Пребил с камшик един стар кон, държал кравите си гладни, хвърлил някакво куче в пещта и го умъртвил, а вечер се забавлявал, като карал петлите да се бият с вързани за краката им парчета от бръснач. Животните страшно се разгневиха, щом чуха как­во се върши с другарите им, и понякога надигаха глас да им позволят да нападнат дружно фермата Лиси рид, да пропъдят хората и да освободят животните. Но Квик ги съветваше да избягват необмислените действия и да вярват в стратегията на другаря Наполеон.
Въпреки това настроенията срещу Фредерик непрекъснато се за­силваха. Една неделна сутрин Наполеон се появи в обора и обясни, че никога за миг не му е хрумвало да продаде дървения материал на Фредерик; смятал, че е под достойнството му, рече той, да има взема-не-даване с такива негодници. На гълъбите, които все още биваха из­пращани да разнасят вестта за Бунта, бе забранено изобщо да кацат в Мечи лес и им беше наредено да сменят предишния си девиз „Смърт на Човечеството!" със „Смърт на Фредерик!". Към края на лятото се разкри още една машинация на Объл. Житото беше пълно с плевели и се разбра, че при едно от нощните си посещения той е изсипал семе­на от плевели в зърното за посев. Един гъсок, посветен в заговора, веднага се самоуби, като се нагълта с кучешко грозде. Сега животните научиха, че Объл никога не е получавал ордена „Животно герой" — първа степен, както мнозина бяха мислили до този момент. Това било просто легенда, съчинена от самия Объл и разпространявана известно време след Битката при обора. И тъй, след като се оказа, че не е бил награден, го порицаха, че е проявил малодушие в същата Битка. При тези думи някои от животните отново бях леко смутени, но Квик скоро успя да ги убеди, че паметта им изневерява.
През есента благодарение на изтощителен напън (защото почти по същото време трябваше да се прибере реколтата) мелницата беше завършена. Оставаше да се монтират машините и Уимпър уговаряше покупката им, но иначе сградата бе готова. Напук на всички труднос­ти, въпреки липсата на опит, примитивните инструменти, лошия къс­мет и предателството на Объл, работата бе свършена точно в опреде­ления ден! Уморени, но горди, животните обикаляха творението си, което им се струваше дори още по-красиво от първия им строеж. А пък и стените бяха два пъти по-дебели от предишните. Сега само ди­намит би могъл да ги събори! А когато си помислиха как се бяха трудили, какви спънки бяха преодолели и каква огромна промяна ще­ше да настъпи в живота им. щом крилата на мелницата се завъртят и динамото заработи — като си представиха всичко това. умората ти напусна и те заподскачаха весело наоколо, надавайки ликуващи вико­ве. Самият Наполеон, придружен от кучетата и петлето, дойде да раз­гледа завършения строеж; той лично поздрави животните с успеха и обяви, че мелницата ще се казва „Мелница Наполеон".
След два дни животните бяха свикани в обора на извънредно съ­брание. Те онемяха от изненада, когато Наполеон им съобщи, че е продал дървения материал на Фредерик. Утре каруците му щели да пристигнат, за да го извозят. През цялото време, докато траело при­видното му приятелство с Пилкингтън. Наполеон всъщност тайно се договарял с Фредерик.
Всякакви връзки с Мечи лес бяха прекъснати, на Пилкингтън се изпращаха обидни писма. Гълъбите получиха нареждане да избягват фермата Лиси рид и да сменят девиза „Смърт на Фредерик!" със „Смърт на Пилкингтън!" Междувременно Наполеон увери животните, че слуховете за предстоящо нападение на фермата им са пълна лъжа и че историите за жестокостите на Фредерик към животните му са силно преувеличени. Всички тези слухове навярно ги пускали Объл и неговите агенти. Сега излезе, че в крайна сметка Объл не се е криел във фермата Лиси рид и в действителност никога не е стъпвал там; живеел в Мечи лес, и то доста охолно, както се говореше, и вече ня­колко години бил на издръжката на Пилкингтън.
Прасетата изпаднаха във възторг от хитростта на Наполеон. Пре­струвайки се. че е приятел с Пилкингтън, той бе накарал Фредерик да даде дванайсет лири повече за дървения материал. Но превъзходство­то на Наполеоновия ум, рече Квик, се изразявало в това, че не вярвал на никого, дори и на Фредерик. Той искал да му плати покупката с нещо, наречено „чек", което, изглежда, било късче хартия с написано върху него обещание за плащане. Но Наполеон бил много умен, за да се хване на уловката му. Той поискал да им се плати с истински банкноти от по пет лири, които трябвало да им се предадат преди извозването на дървения материал. Фредерик вече бил платил и пари­те точно стигали да купят машините за вятърната мелница.
Междувременно каруците бързо отнасяха дървения материал. Ко­гато не остана и една тресчица, в обора се проведе друго извънредно събрание, за да разгледат животните банкнотите на Фредерик. Блаже­но усмихнат и накичен с двата си ордена, Наполеон лежеше в сламе­ното ложе на трибуната, а парите бяха до него, наредени на купчинка върху порцеланова чинийка, взета от господарската кухня. Животните бавно минаваха покрай нея и всяко гледаше колкото си иска. Оувес протегна врат да подуши банкнотите, а тънките бе. хартийки се раз­движиха от дъха му и прошумоляха.
След три дни се вдигна страшна олелия. Уимпър пристигна мърт­вешки блед, подкарал бясно колелото си по алеята, захвърли го на двора и се втурна право в господарската къща. След миг от покоите на Наполеон се разнесе задавено гневно квичене. Новината за случи­лото се обиколи мълниеносно фермата. Банкнотите бяха фалшиви! Фредерик беше получил дървения материал безплатно.
Наполеон веднага свика животните и със страховит глас произнесе смъртна присъда за Фредерик. Каза, че когато го заловят, ще го сва­рят жив. Същевременно предупреди, че след такова предателство мо­жело да се очаква най-лошото. Фредерик и хората му навярно всеки момент щели да осъществят отдавна замисленото си нападение. На пътищата, по които се стигаше до фермата, беше поставена стража. Освен това изпратиха в Мечи лес четири гълъба с помирително, писмо и надеждата да се възкресят добрите отношения с Пилкингтън.
Нападнаха ги още на другата сутрин. Животните закусваха, когато стражите пристигнаха тичешком и съобщиха, че Фредерик и поддръж­ниците му вече са минали през портата с петте резета. Животните смело се запътиха да ги посрещнат, но този път не победиха толкова лесно, както в Битката при обора. Враговете бяха петнайсет, имаха шест-седем пушки и щом приближиха на петнайсетина метра, веднага започнаха да стрелят. Животните не можаха да издържат на ужасните гърмежи и парещите куршуми и въпреки усилията на Наполеон и Оу­вес да ги сплотят и окуражат скоро бяха отблъснати. Мнозина бяха вече ранени. Намериха убежище в стопанските сгради, откъдето пред­пазливо надничаха през дупки и цепнатини. Цялото обширно пасище заедно с мелницата беше в ръцете на противника. За миг дори Напо­леон изглеждаше объркан. Крачеше нагоре-надолу, без да продума, а изправената му опашка нервно потрепваше. Животните обръщаха жални погледи към Мечи лес. Ако Пилкингтън и хората му им помог­неха, все още можеха да спечелят битката. Но в този миг четирите гълъба, изпратени до съседното имение предишния ден, се върнаха и единият носеше късче хартия от Пилкингтън. На него беше написано с молив: „Така ви се пада!"
В същото време Фредерик и привържениците му бяха спрели край мелницата. Животните ги наблюдаваха и в един миг нададоха спода­вен вик на ужас. Двама от мъжете бяха донесли лост и тежък ковашки чук. Канеха се да съборят мелницата.
— Невъзможно! — провикна се Наполеон. — Зидовете ни са много дебели. И седмица няма да им стигне да я съборят. Смелост, другари!
Ала Бенджамин напрегнато следеше движенията на хората. Два­мата мъже с чука и лоста дълбаеха дупка близо до основите на мелни­цата. Бенджамин бавно поклати дългата си муцуна и сякаш малко развеселен рече:
— Така си И знаех. Не виждате ли какво правят? След миг ще сложат динамит в дупката.
Животните зачакаха ужасени. Вече беше невъзможно да излязат от прикритието на сградите. След няколко минути видяха как мъжете се разбягват на всички страни. Сетне се разнесе оглушителен тътен. Гълъбите литнаха нагоре, а животните с изключение на Наполеон се хвърлиха по корем на земята и скриха лицата си. Когато отново се изправиха, забелязаха, че там, къде то се намираше мелницата, е увис­нал огромен облак черен дим. Мелницата я нямаше!
Тази гледка възвърна храбростта на животните. Страхът и отчая­нието, които бяха изпитвали допреди миг, се стопиха в гнева им, пре­дизвикан от това гнусно, долно деяние. От гърдите им се надигна стра­шен рев за мъст и без да чакат нови заповеди, те дружно се хвърлиха напред и се насочиха право към врага. Сега не обръщаха внимание на безмилостните куршуми, които се сипеха отгоре им като град. Беше жестока, люта битка. Хората стреляха още няколко пъти, а щом жи­вотните се приближиха, посрещнаха ги с щикове и тежки ботуши. Ед­на крава, три овце и две гъски бяха убити, а почти всички останали бяха ранени. Дори Наполеон, който ръководеше бойните действия от тила, беше пострадал — връхчето на опашката му беше отнесено от куршум. Но и хората не се отърваха невредими. Копитата на Оувес счупиха главите на трима от тях; рогата на една крава прободоха корема на друг; Джеси и Далия едва не оставиха трети без панталони. А когато деветте кучета от личната охрана на Наполеон, скрити зад живия плет. неочаквано с бесен лай нападнаха хората във фланг, те бяха обзети от паника. Видяха, че има опасност да бъдат обкръжени. Фредерик викна на хората си да се изтеглят, докато пътят е чист, и след миг страхливият враг бягаше, за да спаси кожата. Животните ги преследваха до края на полето и ги сритаха още няколко пъти. като ги видяха да се измъкват през дупката в бодливия плет.
Животните бяха победили, но се чувствуваха изтощени и раните им кървяха. Бавно закуцукаха обратно към фермата. Щом зърнаха мъртвите си другари, проснати на тревата, те се развълнуваха до съ­лзи. Тъжни и умълчани, за малко се спряха на мястото, където се беше издигала мелницата. Да. нея вече я нямаше; нямаше и следа от труда им. Дори основите бяха полуразрушени. Този път, за разлика отпре­ди, не можеха да използуват за новия строеж камъните от съборените стени. Този път и камъните бяха изчезнали. Силата на взрива ги бе запратила на стотици метри разстояние. Мелницата сякаш никога не беше съществувала.
Щом наближиха фермата, Квик, който необяснимо защо отсъству­ваше по време на битката, дойде при тях с подскоци, като махаше с опашка и сияеше от доволство. И откъм стопанските сгради животин­че чуха празничния гърмеж на пушката.
— Защо стрелят с пушката? — попита Оувес.
— Да ознаменуват победата ни! — отвърна Квик.
— Каква победа? — учуди се Оувес. Коленете му кървяха, бе изгу­бил едната си подкова и копитото му се беше разцепило, а в задния му крак се бяха забили десетина сачми.
— Каква победа ли, другарю? Нима не прогонихме врага от родната земя — свещената земя на животните?
— Но те разрушиха вятърната мелница. А ние я строихме две години!
— Има ли значение? Ще построим нова мелница. Ще построим шест мелници, ако искаме. Не оценяваш, другарю, какъв велик подвиг извършихме. Врагът беше завладял земята, на която сме стъпили. А сега. благодарение на водачеството на другаря Наполеон, ние пак от-воювахме всеки сантиметър от нея!
— Значи си възвърнахме онова, което имахме и преди — рече Оувес.
— В това се състои победата ни — заяви Квик. Накуцвайки, те влязоха в двора. Сачмите в задния крак на Оувес
му причиняваха пареща болка. Представяше си тежкия труд, който го чака, за да се построи пак мелницата от основи, и вече мислено се подготвяше за задачата. Но сега за пръв път му дойде наум, че е на единайсет години и може би грамадните му мускули не са същите както едно време.
Ала когато животните видяха да се вее зеленото знаме и отново чуха гърмежите на пушката (този път стреляха седем пъти поред), щом изслушаха речта на Наполеон, който ги поздрави за храбростта им. наистина им се стори, че въпреки всичко са спечелили голяма по­беда. На падналите в битката животни беше устроено тържествено погребение. Оувес и Люсерна теглеха каруцата, изпълняваща ролята на катафалката, а самият Наполеон вървеше начело на шествието. Цели два дни бяха посветени на чествувания. Имаше песни, речи. още гърмежи с пушката и на всяко животно раздадоха по една ябълка за награда, на птиците — по още петдесет грама зърно, а на кучетата — по три бисквити. Беше обявено, че битката ще се казва Битка при мелницата и че Наполеон е измислил ново отличие — Орден на зеле­ното знаме, — с което сам се е удостоил. Във всеобщото веселие зло­получната история с банкнотите беше забравена.
Чак след няколко дни прасетата намериха каса уиски в избата на господарската къща. Когато за пръв път се нанасяха, не бяха я забеля­зали. Същата нощ откъм къщата се разнесе гръмка песен, в която за всеобщо учудване се долавяха нотки на „Добитък английски". Към девет и половина животните съвсем ясно видяха как Наполеон, нахлу­пил едно старо бомбе на мистър Джоунс, излиза през задната врата, обикаля в галоп двора и отново се скрива вътре. На сутринта над къщата цареше дълбока тишина. Никое прасе не даваше признаци на живот. Вече наближаваше девет часът, когато Квик се появи, крачейки бавно и унило, с мътен поглед и увиснала опашка, и по всичко личеше, че е сериозно болен. Свика животните и им каза, че трябва да им съобщи ужасна новина. Другарят Наполеон умирал!
Надигна се страшен вопъл. Пред вратите на господарската къща беше постлана слама и животните вървяха на пръсти. Със сълзи на очи те се питаха какво ще правят, ако Вождът ги напусне. Плъзна слух, че Объл все пак е успял да отрови храната на Наполеон. В еди­найсет часа Квик излезе да направи друго съобщение. Като последно свое дело на тази земя другарят Наполеон издал тържествен указ: пиенето на алкохол да се наказва със смърт.
Привечер обаче Наполеон, изглежда, беше малко по-добре. а на другата сутрин Квик можа да ги уведоми, че вече се възстановява. До вечерта на този ден той се върна на работа, а на следващия се разчу, че е поръчал на Уимпър да закупи от Уилингдън няколко книжки за пивоварството и производството на спирт. След седмица Наполеон заповяда да се разоре малкото ограждение отвъд овощната градина, предназначено някога за пасище на онези животни, които вече не мо­гат да работят. Оповестено беше, че земята е изтощена и трябва по­вторно да се затреви; но скоро се разбра, че Наполеон смята да я засее с ечемик.
Горе-долу по това време се случи нещо странно, което едва ли някой успя да проумее. Една нощ, някъде към дванайсет, на двора се разнесе силен трясък и животните се втурнаха навън. В подножието на стената на големия обор, където бяха написани Седемте заповеди, лежеше счупена на две стълба. Зашеметен от падането, Квик се беше проснал до нея, а наблизо бяха разхвърляни фенер, изцапана четка и преобърнат съд с бяла боя. Кучетата веднага заобиколиха Квик и щом бе в състояние да върви, го придружиха до господарската къща. Никое животно не можеше да си представи какво значи това освен Бенджамин, който поклащаше глава с всезнаещ вид и, изглежда, се досещаше, но си мълчеше.
Но след няколко дни Мюриъл, докато си препрочиташе Седемте заповеди, забеляза, че има още една, която животните бяха запомнили погрешно. Те мислеха, че Петата заповед гласи: „Никое животно да не пие алкохол", но бяха забравили последните две думи. Всъщност заповедта гласеше: „Никое животно да не пие алкохол без мярка."
 


Тагове:   Оруел,


Гласувай:
3
0



Спечели и ти от своя блог!
1. universalnite1neo - :) Привет ! Имам една идея за тези ...
28.06.2010 08:40
:) Привет ! Имам една идея за тези постинги - няма да е лошо, ако ги сложиш на линк в блогрола, защото времето минава и старите постове се забравят , но тогава на помощ идва блогрола ( аз така правя с ценните неща ) . Поздрави и повече читатели да имаш :)
цитирай
2. zahariada - Здравей! Да, прав си.
28.06.2010 14:04
Предстои ми преконфигурация на компютъра Хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 21384640
Постинги: 11724
Коментари: 17304
Гласове: 22730
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30