Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.06.2010 22:00 - Рудолф Щайнер. Избрани лекции и статии.
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 659 Коментари: 0 Гласове:
1




Изкупление и освобождение


Лекция пред членовете на Антропософското Общество

13 юни 1906 год., Париж, Франция, GA-92

По записки на слушатели, непрегледани от автора.

превод от английски: Радослав Радев

Има седем мистерии на живота, за които никога досега не се е говорило извън Окултните Братства. Едва в нашата епоха е възможно да се говори за тях открито. Те са наричани седемте “неизразими” или “неизречими” мистерии. Ние ще се опитаме да се занимаем с четвъртата мистерия, тази на Смъртта. Тези мистерии са както следва:

   1. Мистерията на Бездната.
   2. Мистерията на Числото (която може да бъде изучавана в Питагорейската философия).
   3. Мистерията на Алхимията (можем да научим нещо за тази мистерия в трудовете на Парацелз и на Явоб Бьоме).
   4. Мистерията на Смъртта.
   5. Мистерията на Злото (за която се говори в Апокалипсиса).
   6. Мистерията на Словото, на Логоса.
   7. Мистерията на Божественото Блаженство.

Говорейки за планетарното тяло, предшестващо нашата Земя - фазата на Старата Луна в еволюцията - ние различаваме три природни царства, много различни от тези, които познаваме днес. Нашето минерално царство тогава не съществуваше. То възникна като резултат на кондензирането и кристализирането на онова, което на Старата Луна бе полу-минерално, полу-растително. Нашият растителен свят произлезе от лунното растение-животно. По сходен начин животниският свят възникна от лунния човек-животно. Така ние виждаме, че на Земята всяко от тези лунни царства направи слизане в материалността. Същото се случи и със Съществата, които на Старата Луна бяха по-висши от човека-животно: Духовете на Огъня. В онзи период човекът дишаше огън, точно както днес ние дишаме въздух. Ето защо легендите и митовете говорят за огъня като за първичното проявление на Боговете. Гьоте загатва за това във “Фауст” с думите: “Нека запалим огън за да могат Духовете да се облекат като във одежди.” Тези огнени Духове на древната Луна слязоха до въздуха в Земния период. Те също слязоха в сгъстената материалност, във въздуха който ние вдишваме и издишваме.

А сега, точно защото тези Духове слязоха във въздуха, човекът може с тяхна помощ да се издигне до Божественото. В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа. Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята - другата по-развита и свободна от Земята. Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за “Аз”. Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.

Физическото съотношение на тази духовна еволюция бе растежа и развитието на човешкия мозък като същински храм на Бога. Но ако това бе единствената еволюция, нещо щеше да липсва. Щеше да има минерали, растения, животни и човешки същества, притежаващи мозък, човешка форма и облик, но нещо щеше да остане на лунната степен на еволюцията. На Старата Луна нямаше нито раждане, нито смърт.

Опитайте да си предствите човека без физическо тяло. Той не би преминавал през смъртта; обновлението на неговото същество нямаше да се причинява от раждането, каквото го познаваме, а по някакъв друг начин. Определени части от астралното тяло и от етерното тяло щяха да бъдат подлагани на промяна, това е всичко. Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда - такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли. Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?

Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната. Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества. Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.

Фактът, че сетивата дават на човека обективно съзнание за света около него, се дължи на Луциферическите Духове. Човешката мисъл е дар на Боговете; човешкото съзнание е дар на Луцифер. Луцифер живее в астралното тяло на човека, и дейността на Луцифер намира израз там, където нервите пораждат усещания и възприятия. Ето защо Змията в Книга Битие казва: “Очите ви ще се отворят”. Тези думи трябва да бъдат взети буквално, защото на Луциферическите Духове се дължи това, че сетивата на човека се отвориха.

Индивидуализацията на съзнанието се дължи на сетивата. Ако мислите на човека не бяха свързани със сетивния свят, то просто щяха да бъдат отражения на Божественото - не познание, а вяра. Противоречието между вярата и познанието се дължи на този двойствен произход на човешката мисъл. Вярата се обръща към вечните Идеи, към “Майчините Идеи” лежащи в лоното на Боговете. Всяка наука, всяко познание на външния свят посредством сетивата дължи съществуването си на Луцифер. В човека са съчетани луциферическият принцип и Божествената Интелигентност. Именно това сливане на противоположни принципи прави злото възможно за човека, но също и му дава силата за себесъзнание, избор и свобода. Само същество, способно на индивидуализация, може да бъде подпомогнато по този начин от противоположни елементи вътре в своето същество. Ако човекът, когато слезе в материята, бе получил само формата дадена от Йехова, той щеше да остане безлично същество. И така се дължи на Луцифер това, че човекът можа да стане истински човек, едно същество независимо от Боговете. Христос, или Логосът проявен в човека, е Принципът, който позволява на човека да се въздигне отново към Бога.

Преди идването на Христос човекът включваше в себе си принципа на Йехова (формата) и на Луцифер (индивидуализацията). Той бе разделен между подчинението към Закона и възставането на принципа на индивидуалността. Но принципът на Христос дойде за да установи равновесие между двата. Христос научи човека как да намира Закона, който първоначално бе заложен отвън, в центъра на индивидуалното си същество. Това е, което св. Павел има предвид когато казва, че свободата и любовта са най-висшите принципи на Християнството. Древният свят бе управляван от Закона; Любовта е ръководния принцип за новия ред на нещата. По този начин три принципа са неделими и съществени на еволюцията на човека - Йехова, Луцифер, Христос. Христос Исус е не само едни Всемирен Принцип; Христос е Същество, Което се появи веднъж, и само веднъж, в определен момент от историята. В човешка форма Той разкри със Своето слово и Своя живот една степен на съвършенство, която е възможно всички хора напълно да постигнат със собствената си свободна воля. Христос дойде на Земята в критичен момент, когато слизащата дъга на човешката еволюция щеше да достигне най-ниската си точка на материализация. За да може Христовия Принцип да се пробуди в човека, бе необходим животът на Самия Христос на Земята в човешко тяло.

Карма е законът на причина и следствие в духовния свят; тя представя спираловидния процес на еволюцията. Христовият Импулс се намеси в този кармичен процес и стана негова опорна точка. Откакто дойде на Земята, Христос живее в дълбините на всяка човешка душа.

Когато Карма се схваща като необходимост, наложена на човека за да може неговите лоши постъпки да бъдат поправени и грешките му изкупени чрез една неумолима справедливост, работеща от една инкарнация към друга, понякога се повдига възражението, че Кармата трябва да отхвърли ролята на Христос като Изкупител. В действителност, Карма е изкупление на човека чрез самия него, благодарение на собствените му усилия, когато постепенно се издига до свободата през поредица от прераждания. Именно чрез Кармата човекът е способен да се приближи до Христос.

Христовият Импулс преобразува неумолимия Закон в Любов, и изворът на този Импулс е личността и примерът на Христос Исус. Карма не трябва да се схваща като фатализъм, а като инструмент, крайно необходим за постигането на онази върховна свобода, която е живот в Христос - свобода, постигана не с неподчинение на световния ред, а чрез изпълнението му.

Друго възражение е онова, което може да бъде направено от гледна точка на източната философия. Казва се, че идеята за един Изкупител на хората отхвърля логическите връзки на Кармата и представлява за нея един акт на чудотоворно Провидение, което се намесва във всемирните закони на еволюцията. Напълно вярно и точно е, че онези. извършили грехове, трябва да носят тяхната тежест. Но тук се получава грешка на мисълта. Карма е законът на причина и следствие в духовния свят, точно както механичното действие е законът за причина и следствие в материалния свят. Във всеки един момент от живота Карма представлява нещо като ведомост, точен отчет на дебит и кредит. С всяко действие, зло или добро, човек увеличава своя дебит или кредит. Онези, които не допускат действие в свобода, са като бизнесмен, който не се осмелява да рискува с нова сделка, защото не желае да поема никакъв риск; той предпочита винаги да пази същия баланс.

Едно чисто логическо схващане за Кармата би забранило да се помага на човек в беда. Но тук също такъв фатализъм би бил погрешен. Помощта, която свободно оказваме да другия, отваря нова ера в неговата съдба. Съдбите ни са протъкани от тези импулси, от тези актове на благоволение. Ако приемем идеята за индивидуалната помощ, не можем ли да си представим, че едно далеч по-могъщо Същество би могло да помогне не само на един човек, а на всички хора, би могло да даде нов импулс на цялото човечество? Такъв в действителност бе акта на един Бог, Който бе направен човек, не с цел да наруши законите на Кармата, а да ги изпълни. Карма и Христос - средството за спасение и Спасителят. Чрез Кармата Действието на Христос става космически закон, и чрез Христовия Принцип Кармата достига своята цел - освобождението на съзнателните души и тяхната идентификация с Бог. Карма е постепенно изкупление, Христос е Изкупителят.

Ако хората се потопят в тези идеи, те ще осъзнаят, че принадлежат един на друг; те ще разберат закона, разпознаван във всички истински окултни Братства - а именно, че всеки страда и живее за другите. В бъдеще ще дойде време, когато външното изкупление ще съвпадне във всеки човек с вътрешния акт на Изкупителя. Не откровението, а истината прави хората свободни: “Вие ще познаете Истината и Истината ще ви направи свободни”.

Пътят на еволюцията води към свободата. Когато човек е пробудил в себе си всички онези качества, които бяха пророчески проявени в Христос, той ще бъде свободно същество. Защото ако необходимостта е законът на материалния свят, свободата е законът на духовния свят. Свободата се постига само стъпка по стъпка и няма да бъде напълно проявена в човека преди края на неговата еволюция, когато естеството му ще бъде истински одухотворено.


Тагове:   щайнер,


Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26226790
Постинги: 14408
Коментари: 18429
Гласове: 24991
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031