Глава 7

Диханието на живота

Смята се, че ако не ни се наложи да променим нещо в нашия живот като например навиците за хранене, мислене и т.н. само поради начина на дишане може значително да удължим живота си. Леонард Ор, авторът на книгата „Физическо безсмъртие” и основател на ребърдинга, казва, че ако намалим количеството на вдишвания и издишвания в минута – например от 15 на 5, то ще утроим живота си.

Някои в отговор на това предложение заявяват: „не мога да си представя как ще живея 200 години”. Бих им казала, че ще могат да си представят ако открият радостта и целта в живота си. (За безсмъртието и физическата смърт ще поговорим по-подробно по-нататък). Достатъчно е да кажем, че когато намерим целта на живота си и предназначението си, ние обикновено не искаме да оставим тялото си просто поради невежество или болест и след това да се подготвяме за живот в ново тяло, за да продължим започнатия път. Трябва да започваме наново в ново тяло, да преминем през яслите и училището, през юношеството и отново да пробуждаме клетъчната си памет – това не е най-добрия начин за организация и използване на времето. На наше разположение е най-съвършеният механизъм за продължаване на живота, на самоизцелението, който има в себе си съзнание. Той е способен да ни поддържа до тогава, докато ние сме готови да изоставим тялото си или да го възнесем, напълвайки го със светлина.

Сред практикуващите медитация е известно следното обяснение на това какво всъщност ни поддържа. Ако човек трябва да умре, няма да му помогне никакво лечение или медицинско оборудване, необходимо за поддържане на живота или реанимация, в неговите дробове може да вкарват кислород, но „искрата на живота” няма да се върне в него. Не кислородът ни поддържа живи. Кислородът е подобен на горивото, с което зареждат автомобила, за да може да се движи. Но искрата, която ни поддържа, е нашата божествена същност. Когато енергията напусне физическото тяло, изчезват всички признаци на физически живот.

Смята се, че радостта е тази искра, която изразява живота (затова нивото или степента на радостта, която изпитваме в живота, е добър показател за това доколко се намираме в хармония с Духа и висшата си цел). Доколкото тази искра е форма на енергия, която пронизва нашето същество, тя може да се почувства, настройвайки съзнанието навътре към себе си. Тази енергия може да се измери като звукова вълна и лъч светлина и да се усети като вибрация.

Леонард Ор пише: „Сливането на вдишването с издишването в отпуснато състояние предизвиква пряко осъзнаване на менталното възприемане на духа, емоционалното усещане на духа и физическото усещане на реалната жизнена енергия, която е всемогъщия Бог, пронизващ плътта... когато вдишването се съединява с издишването и вътрешното дихание се слива с външното дихание, това сливане на чистата жизнена енергия заедно с въздуха изпраща вибрации през нервната и кръвоносната система, очиства тялото и аурата, а също и подхранва и привежда в съответствие ума и тялото на човека”.

Има много дихателни техники. И отново може да използваме нашата способност за различаване, да сме открити и да се опитаме да намерим тази техника на дишане, която ще ни позволи да почувстваме необходимата ни енергия.

Освен че търсенето на „диханието на живота” (енергията, която ни поддържа) укрепва и възстановява здравето и увеличава продължителността на живота благодарение на чистата и съвършена природа на тази енергия, ние встъпвайки в контакт с нея, получаваме широк спектър от преживявания и опит. В това е и главното значение на нашия път – от състояние на дълбок вътрешен покой, пълно отпускане и добър сън до всеобхватното чувство на радост и блаженство, известно като нирвана или самадхи.

Тази енергия е много фина и беззвучна – именно така тя създава и поддържа живота. Следователно, за да установим контакт с тази енергия и да  „почувстваме” нейните вибрации и присъствието й в нашето същество, като първа стъпка трябва да съхраним сливането на нашето дихание, при което всяко вдишване прераства в издишване – без паузи. Будистите го наричат  „догонващо дишане”. Специалистите по ребърдинг го наричат ритмично дишане.

Втората стъпка се заключава в това да се диша фино. Бързото, отривисто дишане е дишането на тялото, когато изпитваме гняв, страх или разочарование. Финото дишане е подобно на нежно и плавно изпаряване, танц на лястовичка или перце. В книгата „Съсредоточено дишане” будистите ни предлагат да сложим свещ пред лицето си и да дишаме толкова тихо и ритмично през носа, че по никакъв начин да не отклоняваме пламъка. Дълбокото дишане просто ще изгаси свещта.

Силата, която пронизва целия живот, е фина, но могъща и на нея й е нужно да бъде „очарователна”, а не да „набира мускули”. Ако е необходимо емоционално да се отпуснем с помощта на визуализация и дихателни техники (такива като ребърдинг), то отривистото дишане е много ефективно средство. Но за да установим контакт с енергията, която ни поддържа, е необходимо да се настроим на нейния ритъм, с който тя се движи по нашето тяло.

Препоръчва се също да се диша през носа, тъй като опитите да се диша през устата, за да се получи дълбоко, свързано, фино дишане, може да доведе до пресъхване на гърлото и устната кухина и да създаде дискомфорт и в крайна сметка да прекъсне процеса. Дишането през носа не допуска това а също и регулира потока енергия. Когато се опитвате да се отпуснете, може да вдишате през носа, а да издишате през устата. Опитайте се също да дишате през едната ноздра (дълбоко, фино, свързано), тъй като това много бързо ще „включи” движението на енергията в двете страни на тялото.

Третата стъпка на дихателната техника се заключава в това, да се съхрани дишането дълбоко или дълго. Будистите казват, че правилното дишане удържа тялото в спокойно състояние: спокойно дишане –спокойно тяло. Те считат, че дългото дишане, т.е. дишането с неголямо количество въздух в минута, освежава и успокоява тялото ни и му позволява да се отпусне. Дълбокото дишане, при което мускулите на корема се съкращават, а гърдите се разширяват при вдишване и съответно гърдите се свиват и корема се увеличава при издишване, възстановява здравето и жизнеустойчивостта.

Ритмичното, свързано, фино дишане – дълго, бавно и дълбоко – ни позволява да се свържем и изпитаме вибрационния аспект на енергията, благодарение на която и става дишането. И така, енергията, която осъществява нашето дишане, е нашата божествена същност. Свързването с тази същност ни дава възможност да изпитаме и се насладим на особеностите на нейната природа – любов, радост, блаженство и т.н.

Когато дишаме дълбоко, получаваме максимално много и кислород и прана. Не може да съществува болест в среда с повишено съдържание на кислород. Затова за поддържане на здравето се препоръчват постоянни, редовни упражнения. Колкото по-дълбоко и бавно дишаме, толкова повече усвояваме кислорода и праната, които са много благоприятни за здравето ни. Праната – това е универсалната енергия на жизнената сила, която възстановява, изцелява, трансформира клетъчната структура и обезпечава дълголетие.

Техниката на дълбокото, фино и свързано дишане е подобна на техниката на плуване свободен стил или брус – когато се отдаваме на течението на реката. В някакъв момент имаме усещането, че около нас „вдишват и издишват” и не ни трябва никаква техника, тъй като сме влезли в ритъм. Това усещане е подобно на лекотата, която изпитваме, когато сме във воден поток и му позволяваме да ни носи по течението.

Използвайки тази техника, се стремим да се доберем до вълновото дихателно движение – равномерно вдишване и издишване, за да почувстваме вибрационната честота на живота. Можем, например, да броим да седем на вдишване и после до седем на издишване. Броенето е прост метод и от самото начало ще държи ума в работно състояние, а също ще поддържа и равномерност на вдишването и издишването.

Тази дихателна техника само по себе си е настройка към себе си* и ако я използваме редовно, всеки ден, се появява чувство на покой и безметежност. Ако сме раздразнени или изпитваме гняв, започваме да дишаме дълбоко, фино и свързани и забелязваме, че гневът е изчезнал с успокояването на тялото и ума. Тази техника може да се използва също в транспорта или във всяка стресова ситуация, за да се пренастроим и да се отпуснем.

Ако всеки ден започваме с дихателни упражнения, за да зададем тон на предстоящия ден, то ще забележим, че този ден минава по-плавно и без проблеми. Можем също пет или десет минути да посветим на това вечер да се настроим на дълбок и спокоен сън. По този начин ще стане съзнателни ентусиасти на дишането: започваме да практикуваме под душа, в транспорта, по време на обедна почивка, а също и в различни стресови ситуации. Можем да контролираме емоциите си и нивото на стрес с помощта на дишането.

Редовната работа с дишането е ефективно профилактично средство против стрес, тъй като ежедневно ще се освобождаваме от напрежението, ще се отпускаме и няма да допускаме натрупване на негативна енергия и няма да позволим развитие на възможни заболявания. (Дихателната техника, съзнателното увеличаване честотата на вибрациите ни се разглеждат в главата, посветена на вибрационната честота).