Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2010 19:30 - ФЕРМАТА Глава 1
Автор: zahariada Категория: Други   
Прочетен: 3437 Коментари: 9 Гласове:
4

Последна промяна: 12.06.2010 12:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Джордж Оруел

ФЕРМАТА



(ПРИКАЗКА ЗА ЖИВОТНИ)
Превела от английски: Албена Димитрова



Първа глава
Мистър Джоунс от фермата Старото имение залости вратите на курниците за през нощта, но тъй като си бе пийнал доста, не се сети да затвори прозорчетата. Залитайки, прекоси двора, а светлият кръг от фенера се люшкаше насам-натам; изу ботушите си пред задната врата, наточи си последна чаша бира от буренцето в килера и се запъ­ти към леглото, където мисис Джоунс вече хъркаше.
Щом лампата в спалнята угасна, във всички стопански сгради на­стана раздвижване и възбуда. През деня се беше пуснал слух, че ста­рият Майор — награденият на изложба бял шопар — предишната нощ е сънувал необикновен сън и иска да го разкаже на останалите животни. Беше уговорено всички да се срещнат в големия обор ведна­га щом мистър Джоунс се прибере в дома си, та да не им пречи. Старият Майор (наричаха го така, макар че името, под което навре­мето участвува в изложбата, бе Красавеца от Уилингдън) се радваше на такава почит във фермата, че всички бяха готови да се лишат от един час сън, за да чуят какво ще им разкаже.
В дъното на големия обор, на нещо като трибуна. Майора вече се бе разположил удобно в сламеното си ложе под фенера, който висеше от една греда. Той беше дванайсетгодишен и напоследък бе доста затлъстял, но все още имаше достолепен, мъдър и благодушен вид, въ­преки че никога не бяха рязали бивните му. Скоро и другите животни заприиждаха и взеха да се настаняват съобразно с предпочитанията си. Първи дойдоха трите кучета — Далия, Джеси и Пинчър. — а после прасетата, които се разположиха в сламата непосредствено пред три­буната. Кокошките накацаха по первазите на прозорците, гълъбите изпърхаха нагоре към мертеците, а овцете и кравите се излегнаха зад прасетата и запреживяха. Двата впрегатни коня, Оувес и Люсерна, пристигнаха заедно, като пристъпяха съвсем бавно и предпазливо от­пускаха големите си космати копита, да не би някое дребно животно да се е скрило в сламата. Люсерна бе яка, кротка кобила почти на средна възраст, която така и не възвърна стройната си фигура след раждането на четвъртото жребче. Оувес беше огромно животно, по-високо от господаря си и силно колкото два коня, взети заедно. Бяла­та ивица на муцуната му придаваше малка глуповато изражение и той наистина не блестеше с ум, но се радваше на всеобщо уважение заради спокойния си нрав и неизчерпаемата си работоспособност. След конете дойдоха бялата коза Мюриъл и магарето Бенджамин. Бенджамин беше най-старото и проклето животно във фермата. Той рядко говореше, но отвореше ли уста, то обикновено бе, за да изрече някоя цинична забележка — казваше например, че господ му е дал опашка да пъди мухите, но той предпочитал да е без опашка, ала да няма и мухи. От всички животни във фермата единствен Бенджамин никога не се смееше. Ако го попитаха защо, отвръщаше, че не вижда нищо смешно. Въпреки това, без да го признава открито, той беше предан на Оувес; двамата редовно прекарваха заедно неделите в за­граждението отвъд овощната градина, пасяха един до друг и не про-думваха.
Конете току-що бяха полегнали, когато цяло люпило патенца, из­губили майка си, се заточиха в обора, като писукаха и се лутаха ту наляво, ту надясно да намерят място, където да не ги стъпчат. Люсер-на изпъна огромния си преден крак и така издигна пред патенцата стена, край която те се сгушиха и тутакси заспаха. В последния мо-мент се появи и Моли, хубавата, но вятърничава бяла кобила, която теглеше двуколката на мистър Джоунс; ситнеше грациозно и дъвчеше бучка захар. Настани се близо до трибуната и взе да разтърсва бялата си грива с надежда да забележат вплетените в нея червени панделки Последна пристигна котката, която както обикновено се огледа за най-уютното местенце и накрая се мушна между Оувес и Люсерна; оттам мърка доволно, докато трая речта на Майора, без да чуе ни дума от онова, което говореше той.
Вече всички животни се бяха събрали — нямаше го само Мойсей, питомния гарван, който спеше на един прът зад вратата. Когато Майора видя, че са се настанили удобно и са готови да слушат внима-телно, прочисти гърлото си и започна:
— Другари, вече сте чули за необикновения сън, който ми се яви снощи. Но към него ще се върна по-късно. Първо имам да ви казвам нещо друго. Не вярвам, другари, че още дълго ще съм сред вас, и преди да умра, смятам за свой дълг да ви предам мъдростта, която съм натрупал. Поживях доста и имах много време за размисъл, дока­то лежах сам в кочината си, та, струва ми се, имам право да заявя, че познавам живота на тази земя не по-зле от всички останали живот­ни. Тъкмо за него искам да ви говоря.
Е, другари, какъв е всъщност този наш живот? Нека го погледнем право в лицето — той е ужасен, изнурителен и кратък. Раждаме се, хранят ни колкото да не издъхнем от глад, а онези от нас, които ус­пеят да оцелеят, са принудени да работят, докато останат съвсем без сили; и в мига, когато вече не сме полезни, ни избиват с отвратителна жестокост. След като навърши една година, никое животно в Англия не знае какво е щастие и отмора. Никое животно в Англия не е сво-бодно. Съществованието ни е робство и мъка — такава е голата Исти­на.
Но нима това е просто закон на природата? Нима земята ни е толкоз бедна, че не може да осигури приличен живот на онези, които я обитават? Не, другари, хиляди пъти не! Почвата на Англия е плодо­родна, климатът е хубав и тя може да осигури храна в изобилие за много повече животни, отколкото сега я населяват. Само нашата фер­ма е в състояние да изхрани десетина коня, двайсет крави, стотици овце и всички те да живеят сред удобства, в условия, които сега почти надхвърлят границите на въображението ни. Защо тогава продължа­ваме да тънем в това окаяно положение? Защото хората ограбват бли­зо половината от продукта на нашия труд. Ето, другари, къде е отго­ворът на всичките ни проблеми. Той се крие в една-единствена дума — Човек. Тъкмо Човекът е истинският враг, който имаме. Премахнем ли него, главната причина за глада и преумората ще изчезне завинаги.
Човекът е единственото същество, което консумира, а не произвеж­да. Той не дава мляко, не снася яйца, много е слаб, за да тегли ралото, не тича достатъчно бързо, за да лови зайци. И въпреки това е госпо­дар на всички животни. Кара ни да работим, дава ни жалкия минимум колкото да не умрем от гладна смърт, а останалото си присвоява. Нашият труд обработва земята, торът ни я обогатява и все пак никой от нас не притежава нищо. Вие, крави, които сте пред мен, колко хиляди литра мляко сте дали през изтеклата година? А къде отиде млякото, с което трябваше да отхраните здрави теленца? До капка се изля в гърлата на враговете ни. Ами вие, кокошки, колко яйца сте снесли през тази година и от колко са се излюпили пиленца? Остана­лите са продадени на пазара да носят печалба на Джоунс и неговите хора. А ти, Люсерна, знаеш ли къде са четирите жребчета, които роди и които трябваше да ти бъдат подкрепа и утеха на старини? Продадо­ха ги, щом станаха на година, и ти никога вече няма да ги видиш. И какво си получила в замяна на четирите раждания и целия усилен труд на полето освен мизерни дажби и място в конюшнята?
Ние дори сме лишени от правото да изживеем жалкия си живот до естествения му край. Не роптая за себе си, защото съм един от щастливците. Аз съм на дванайсет години и имам повече от четири­стотин деца. Така е с нас, шопарите. Но накрая никое животно не успява да избяга от неумолимия нож. И вие, млади свинчета, насяда­ли пред мен, само след година ще заквичите на дръвника и ще се простите с живота си. Всички ние — крави, прасета, кокошки, овце — сме орисани да изпитаме този ужас. Дори конете и кучетата нямат по-добра съдба. Оувес, още същия ден, когато огромните ти мускули изгубят силата си, Джоунс ще те продаде на закупвача от скотобойна-та, който ще ти пререже гърлото и ще те свари на бульон за фоксери-те. Що се отнася до кучетата, когато остареят и зъбите им опадат, Джоунс им връзва по една тухла на врата и ги удавя в най-близкото езеро.
Тогава, другари, не е ли кристално ясно, че всички злини в живота ни произтичат от хорската тирания? Само да се отървем от Човека, и продуктът на нашия труд ще ни принадлежи. За по-малко от една нощ бихме могли да се освободим и да станем богати. Значи какво трябва да направим? Ами да работим денонощно, телом и духом, за да свалим от власт човешката раса! На Бунт! — такова е посланието ми към вас, другари. Не зная кога ще избухне този Бунт, може да е след седмица или пък след сто години, но както съм сигурен, че виждам ей тая сламка под краката си, съм сигурен в едно: рано или късно правдата ще възтържествува. Зорко следете за това през краткия оста­тък от живота си, другари! И най-вече предайте моето послание на онези, които идват след вас, тъй че бъдните поколения да продължат борбата до победа.
И помнете, другари, че решимостта ви трябва да е непоколебима. Никакви увещания не бива да ви отклонят от пътя. Не вярвайте, ако ви казват, че Човекът и животните имат общи интереси, че благо­денствието на единия означава благоденствие и за другите. Всичко е лъжа. Човекът не служи на ничии интереси освен на своите собстве­ни. И нека сред нас, животните, цари пълно единодушие и сплотеност в борбата. Всички човеци са врагове. Всички животни са другари.
В този миг настъпи страхотна бъркотия. Докато Майора говоре­ше, четири големи плъха бяха изпълзели от дупките си; седяха на зад­ните си части и го слушаха. Ала внезапно кучетата ги мярнаха и до­бре че плъховете мигом се шмугнаха в дупките, та спасиха живота си. Майора вдигна крак да въдвори тишина.
—Другари — рече той, — ето един въпрос, който трябва да се уточни. Дивите животни, например плъховете и зайците, приятели ли са ни или врагове? Нека да гласуваме. Предлагам събранието да гла­ сува дали плъховете са наши другари.
Гласуването се проведе веднага и с явно мнозинство бе прието, че плъховете са приятели. Само четирима бяха „против" — трите кучета и котката, която впоследствие се оказа, че е гласувала и „за", и „против". Майора продължи:
—Искам да кажа още нещо. Просто ви повтарям: винаги помиете дълга си да се отнасяте враждебно към Човека и неговите навици. Всяко двуного е враг. Всяко четириного или хвъркато е приятел. Помнете също, че в борбата срещу Човека ние не бива да заприличаме на него. Дори когато го победите, не усвоявайте пороците му. Нито едно животно не трябва да живее в къща, да спи в легло, да носи дрехи, да пие алкохол, да пуши тютюн, да се докосва до пари или да се занимава с търговия. Всички навици на Човека са лоши. И най-вече никое животно не бива да потиска друго животно. Слаби или силни, умни или глупави, ние всички сме братя. Никое животно не трябва да убива друго животно. Всички животни са равни.
А сега, другари, ще ви разкажа снощния си сън, макар че е трудно да ви го опиша с думи. Беше за това каква ще е земята, когато Чове­кът изчезне. Този сън ми напомни нещо, което отдавна бях забравил. Преди много години, когато бях прасенце, майка ми и другите свине пееха някаква песен, на която знаеха само мелодията и първите три думи. Като дете и аз тананиках тази мелодия, ала отдавна беше из­хвръкнала от ума ми. Но ето че снощи си я припомних насън. А освен това се сетих за думите на песента — думи, които съм сигурен, че животните отпреди много години са пели и които са били забравени в продължение на няколко поколения. Сега ще ви изпея тази песен другари. Стар съм и гласът ми е дрезгав, но като ви науча мелодията, вие сами ще я пеете по-добре. Песента се казва „Добитък английски". Старият Майор се изкашля и запя. Както беше предупредил, гласът му бе дрезгав, но той пееше доста прилично, пък и мелодията бе въл­нуваща, нещо между „Клементина" и „Ла Кукарача". Думите бяха следните:
Добитък английски, добитък ирландски, от полюс до полюс, от всеки обор, от днес,
тъй да знаещ, във радост ликувай, обърнал към златното бъдеше взор!
Настъпва за тебе ден бляскав и славен, ще смъкнем от трона Човека тиран. Английската паша от днеска нататък е твоя
и ти си за нея призван.
Изчезват халките от нашите ноздри, оглавникът пада от нашия врат. Ръжда ще разяжда юздечки и шпори, камшици връз тебе не ще да плющят.
Богатства несметни очакват ни скоро. Овес и пшеница, сено или ръж,
цвекло, детелина, люцерна са наши
и лете, и зиме. и в жега, и в дъжд.

Ще грейнат полята английски във слънце, по-чисти ще бъдат водите навред. И сладостен повей над нас ще задуха в мига, щом свободни си пратим привет.
За този миг всички напрягаме сили. И нищо че можем да склопим очи! Говеда, кобили и разни пернати. на крак! Да огреят свободни лъчи!
Добитък английски, добитък ирландски, от полюс до полюс, от всеки обор, послушай и сетне предавай нататък, обърнал към златното бъдеще взор!"
Стиховете преведе Кръсган Дянков. — Б. р.
Изпълнението на тази песен предизвика лудешки възторг у живот­ните. Преди още Майора да стигне до края, те я запяха сами. Дори и най-глупавите сред тях вече бяха научили мелодията и някои от думите, а що «е отнася до по-умните, такива като прасетата и кучета­та, след няколко минути те знаеха наизуст цялата песен. А сетне, след два-три предварителни опита, фермата дружно и гръмогласно поде „Добитък английски". Кравите мучаха, кучетата виеха, овцете блееха, конете цвилеха, патиците крякаха. Бяха толкова въодушевени от пе­сента, че я изпяха пет пъти подред и може би щяха да я пеят цяла нощ, ако не ги бяха прекъснали.
За беда врявата събуди мистър Джоунс, който скочи от леглото, уверен, че в двора се е промъкнала лисица. Той грабна пушката, която винаги стоеше в единия ъгъл на спалнята му, и изстреля в мрака шест-калибров пълнител. Сачмите се забиха в стената на хамбара и събра­нието набързо се разтури. Всички побягнаха към курници, конюшни и кошари. Птиците подхвръкнаха на прътите си, животните се наста­ниха в сламата и след миг цялата ферма утихна.
За втора глава натиснете ТУК





Гласувай:
4



Спечели и ти от своя блог!
1. universalnite000 - :)) Какво да кажа, освен, че ти ст...
09.06.2010 19:58
:)) Какво да кажа, освен , че ти стискам задочно ръката ! Чудесна инициатива ! Дано ти тръгне, както бе при мен с "Трудно е да бъдеш бог" . Успехи и приятна вечер :)
цитирай
2. zahariada - Благодаря ти!
09.06.2010 20:06
Дано! Ще видим. Но, и един да излезе от фермата е успех. Хубава вечер и та теб!
цитирай
3. анонимен - СУПЕР
09.06.2010 20:07
ДАВАЙ!
ЧУДЕСНА ИДЕЯ!
цитирай
4. zahariada - :))) Re:3 Благодаря!
09.06.2010 20:08
Давам!
цитирай
5. galatceq - И от мен поздрави ! С теб сме плътно ...
09.06.2010 20:26
И от мен поздрави ! С теб сме плътно :))
цитирай
6. zahariada - :))) Re:5 Благодаря!
09.06.2010 21:12
Както и аз с вас. Хубава вечер!
цитирай
7. bven - Ще грейнат полята английски във слънце, по-чисти ще бъдат водите навред. И сладостен повей над нас ще задуха в мига, щом свободни си пратим привет
09.06.2010 21:53
Амин! и да е така!
цитирай
8. zahariada - :))) Re:7 и 8 Благодаря ви, най-сърдечно!
09.06.2010 22:40
Радвам се, че предизвиквам у вас такива приятни реакции. Бъдете щастливи!
цитирай
9. tili - :)))))
12.06.2010 14:43
http://www.youtube.com/watch?v=RUzQy4mmT3Q
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39740187
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031